РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 2489/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба, допълнена в срока по чл.
372, ал. 1 ГПК се твърди, че между страните са възникнали трайни търговски
отношения по сключени между тях договори за услуги в корабоплаването по реда на
глава ХІ от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/ с предмет - снабдяване с
корабно гориво и предоставяне на услуги по агентиране на кораби/плавателни
съдове. По силата на договорите между тях, ищецът „Г.П.“ЕООД е предоставял на
ответника „Д.С.Б.“ЕООД горива и услуги срещу насрещното задължение да бъде заплатена
определена цена за това. На 02.10.2018г. по електронен път била направена
заявка от ответника за доставка на маркирано дизелово гориво /бункероване/ на
кораб „Перелик“ – негова собственост, като в изпълнение на същата било
доставено такова в количество от 23764 л. на обща стойност от 17 395.24
евро и за което били издадени Фактура № **********/14.10.2018г. – за сумата от
10 930.22 евро и Фактура № **********/14.10.2018г. за сумата от 6465.02
евро. Било извършено частично плащане по
първата от посочените фактури в размер на сумата от 2556.46 евро, като
непогасеният остатък на задължението възлизал на 14838.78 евро. В изпълнение на
договора между страните били извършени и агентски услуги, заявка за които била
направена в електронна кореспонденция между страните в периода 17.09.2018г. –
28.11.2018г., по агентиране на кораб „Перелик“ и баражи ДС – 1006, ДС – 2006,
910067, 910071 – собственост на ответното дружество. Такива услуги били
предоставени при посещението на плавателните съдове в пристанища Свищов и Русе,
като услугите възлизали на стойност от 3 875.72 евро и били отразени в
дисбусментски сметки №
30000001049/30.09.2018г.; 30000001050/30.09.2018г.; 30000001051/30.09.2018г.;
**********/04.10.2018г.; **********/04.10.2018г.; **********/04.10.2018г.;
**********/04.10.2018г.; **********/30.10.2018г.; **********/01.11.2018г., като
били издадени фактури със съответна стойност на задължението с идентични номера
и дата на издаването им. Било извършено само частично плащане в размер на
сумата от 772.16 лв. /394.80 евро/, с което била погасена главницата по Фактура
№ **********/04.10.2018г. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 14 838.78 евро – представляваща цена на доставено
маркирано корабно гориво, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и начислената върху нея мораторна лихва за периода от датата на падежа на
всяка фактура до 22.11.2019г. в размер на 5517.59 евро. Ищецът претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати и сумата от 3 480.92 евро – главница за цена
на предоставени услуги по агентиране,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и начислената
върху нея мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка фактура до
22.11.2019г. в размер на 1740.92 евро. Претендира разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба и на допълнителната
искова в установения срок за това.
Предявени са от „Г.П.“ ЕООД срещу „Д.С.Б.“ЕООД при условията на обективно
кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представена
едностранно подписана от съставителя фактура № **********/14.10.2018 г. за
сумата от 10 930 евро, с вкл. ДДС, с вписан в същата предмет на доставката
– маркирано дизелово гориво за плавателни средства /протокол за маркиране от 05.10.2018 г./, с падеж на плащане –
03.11.2018г.
За удостоверяване
получаването на горивото по фактурата е представен Талон за доставка №
1671/14.10.2018г., който е подписан от представител на доставчика, както и от
капитана на кораба „Перелик“.
Представена е и
едностранно подписана от съставителя фактура № **********/14.10.2018 г. за
сумата от 6465.02 евро, с вкл. ДДС, с вписан в същата предмет на доставката –
маркирано дизелово гориво за плавателни средства /протокол за маркиране от 05.10.2018 г./, с падеж на плащане –
03.11.2018г.
За удостоверяване
получаването на горивото по фактурата е представен Талон за доставка № 1672/14.10.2018г.,
който е подписан от представител на доставчика, както и от капитана на кораба
„Перелик“.
За установяване предоставените
услуги по агентиране по делото е представена Фактура №
30000001075/30.10.2018г., подписана от представител на доставчика „Г.п.“ЕООД с
посочен получател в документа – „Д.С.“ЕООД, и начислена агентийска такса 774
евро при престой на пристанище в Русе за периода 04-14.10.2018г. Представена е
и дисбусментска сметка издадена на същата дата. Представена
е и Фактура № 30000001049/30.10.2018г. за агентийска такса в размер на сумата
от 477.15 евро за престой в пристанище Свищов за периода 19-26.09.2018г.,
Фактура № 30000001050/30.09.2018г. за агентийска такса в размер на сумата от
425.09 евро при престой в пристанище Свищов в периода 19-26.09.2018г., Фактура
№ 30000001051/30.09.2018г. за агентийска такса в размер на сумата от 425.89
евро при престой в пристанище Свищов за периода 19-26.09.2018г., Фактура №
30000001064/04.10.2018г. за начислена агентийска такса в размер на сумата от
373.20 евро при престой в пристанище Свищов за периода 27.09-02.10.2018г.,
Фактура № 30000001065/04.10.2018г. за начислена агентийска такса в размер на
сумата от 394.80 евро при престой в пристанище Свищов за периода
27.09-02.10.2018г., Фактура № 30000001066/04.10.2018г. за начислена агентийска такса в размер на
сумата от 412.80 евро при престой в пристанище Свищов за периода
27.09-02.10.2018г., Фактура № 30000001067/04.10.2018г. за начислена агентийска такса в размер на
сумата от 412.80 евро при престой в пристанище Свищов за периода
27.09-02.10.2018г., Фактура № 30000001415/01.11.2018г. за начислена агентийска такса в размер на
сумата от 180 евро при престой в пристанище Русе за периода 28.11.2018г.-28.03.2019
г. Представени са съответно и дисбусментски сметки към всяка от фактурите.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която
съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи и от
което се установява, че процесните фактури по договор за доставка и по договор
за предоставяне на услуги по агентиране са осчетоводени от ищеца, като е било
регистрирано извършено частично плащане на начислените суми по тях. Според отразеното
в счетоводството, остатъкът за плащане по договора за доставка е 14 838.78
евро. Начислената върху сумата лихва за забава в размер на 3% възлиза на
5 594.22 евро за периода от датата на падежа на съответната фактура до
22.11.2019г. Според счетоводството при ищеца непогасеният остатък по договора
за агентиране възлиза на 3 480.93 евро. Обезщетението за забава начислено
върху главницата в посочения размер за периода от датата на падежа на всяка
фактура до 22.11.2019г. възлиза на 1 415.43 евро. Начисляването на
обезщетението за забава в размер на 3% е установено в дисбусментските сметки
към фактурите.
Според
изложеното в заключението по ССЕ, налице е осчетоводяване на задълженията по
процесните фактури и при ответника, като според отразено в счетоводните
записвания, остатъкът на непогасената главница по договора за доставка възлиза
на 14 838.78 лв., а остатъкът на непогасената главница по договора за
агентиране възлиза на 3 300.93 евро. Според вещото лице, начисленото
обезщетение за забава върху всяка от главниците възлиза в размер съответно на
5 594.22 евро и на 1 415.43 евро.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
За
основателността на исковете за главницата, необходимо е да бъде установено
възникване на годно облигационно правоотношение между страните с предмет –
доставка и продажба на гориво и съответно предоставяне на агентийски услуги по
обслужване и снабдяване с консумативи при престоя на кораба и плавателните
съдове на пристанище, извършената доставка, услуга и предаване на съответния
консуматив съобразно заявеното, както и приемането му от ответника;
договорената цена срещу доставеното количество гориво, респ. извършените услуги
и падежа на плащането й според твърденията в исковата молба.
С оглед
пасивното процесуално поведение на ответното дружество, което не е изразило
становище по основателността на предявените искове, съдът приема, че не е
налице спор между страните по правопораждащите факти, но доколкото не са били
изрично признати от страна на ответника, следва да бъдат разгледани и обсъдени
събраните по делото доказателства и приетото за установено въз основа на тях.
Договорът
за доставка на гориво по своя характер представлява договор за търговска
продажба по смисъла на чл. 327 ТЗ, доколкото е сключен между търговци по
смисъла на чл. 1 ТЗ и във връзка с упражняваната от тях обичайна търговска
дейност. За доказване на сключената търговска сделка между страните като
повтарящи се действия по извършване на доставка при изначално договорени
условия, по делото са представени издадени от доставчика фактури, едностранно
подписани от него. Съгласно чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни записвания
могат да служат като доказателство за
установяване възникналите търговски сделки между търговци. В този смисъл, макар и едностранно подписани
само от доставчика, съдът приема за установено постигнатото съгласие на
посочения получател на стоката – клиент за сключване на сделката за доставката
на маркирано дизелово гориво в количество и на стойност според отразеното във
фактурата. За да обоснове този извод, съдът приема установеното от приетото и
неоспорено по делото заключение по ССЕ относно отразяване в счетоводните книги
и на двете дружества на сумите по фактурите и на възникване на задължение за
плащане за ответника на основанието посочено в тях. В този смисъл в
заключението си вещото лице е отразило данните от осчетоводяването и при двете
дружества, като същите съвпадат относно останалите непогасени задължения на
ответното дружество по Фактура № **********/14.10.2018г. – за сумата от
10 930.22 евро и Фактура № **********/14.10.2018г. за сумата от 6465.02
евро, като с оглед частичното плащане на сумата в размер на 2556.46 евро,
непогасеният остатък възлиза на 14838.78 евро.
От друга
страна , с оглед приетото като дължимо плащане, съдът приема за установено, че
доставката на гориво е била извършена в количеството и качеството според
договореното, като същата е била приета, при което е възникнало насрещното
задължение на купувача /ответното дружество/ да плати, което не се установи да
е било сторено. В подкрепа на това са и представените по делото 2 броя талони
за доставка по всяка от фактурите за полученото количество гориво, които са
двустранно подписани.
Падежът
за плащане и по двете посочени фактури е на 03.11.2018г., до която дата се
дължи насрещната парична престация, като не се твърди, а и не се установява
вземането на ищеца в този смисъл да е било погасено в срока за това, както и до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство. При това положение
съдът приема сумата по главницата от 14 838.78 евро за дължима и в този
смисъл предявения главен иск за основателен за пълния претендиран размер.
По аналогични
мотиви съдът приема за доказана главницата и за предоставените агентийски
услуги, за които също са издадени фактури и дисбусментски сметки № 30000001049/30.09.2018г.;
30000001050/30.09.2018г.;
30000001051/30.09.2018г.; **********/04.10.2018г.;
**********/04.10.2018г.; **********/04.10.2018г.; **********/04.10.2018г.;
**********/30.10.2018г.; **********/01.11.2018г. С оглед отразяването им в
счетоводството и на ответното дружество, съдът приема за доказан договора между
тях за предоставяне на услуги по агентиране по смисъла на чл. 222 КТК.
Договорът за агентиране е договор с продължително изпълнение и с предмет
предоставяне на консумативи и услуги по обслужване на кораб при престоя му в
пристанище. Възникналото правоотношение е между агента – ищцовото „Г.П.“ЕООД и
корабопритежателя – „Дунав Сървизис БГ“ЕООД. Осчетоводено е възникналото
задължение за ответника в качеството му на такъв да заплати сумата за
възнаграждение и цена срещу предоставеното му по договора. За предоставянето и
приемането на агентийските услуги по делото са представени дисбусментски сметки
и с оглед отразяване на стойността по тях в счетоводството при ответника, съдът
приема, че същият е приел изпълнението по тях. В този смисъл установява се
престоят на кораб „Перелик“ за периода 19.09 – 02.10.2018г. на пристанище
Свищов, както и в периода 04-14.10.2018г.
и 28.11.2018г. – 28.03.2019г. в пристанище Русе, за които са начислени
стойностите по издадените фактури.
От друга
страна, не се твърди, а и не се и установява ответникът да е заплатил поетото
от него насрещно задължение да заплати цената и дължимото възнаграждение в
размер на стойността на услугите по агентиране. Според установеното от заключението по ССЕ по процесните фактури за
агентиране не се установява да е било извършено плащане, поради което
непогасеният остатък по тях възлиза в размер на 3 875.73 евро, за която
сума съдът намира предявения главен иск по договора за агентийски услуги за
основателен.
В
приложените по делото фактури е вписано задължението на неизправния платец да
заплати и обезщетение за забава в размер на 3% на месец пропорционално на
останалия непогасен остатък до пълното изплащане.
За
определяне размера на дължимата договорна лихва за забава е възложена задача на
ССЕ, от заключението по която се установи, че начислената такава върху остатъка
от незаплатената главница по договора за доставка и продажба на гориво /14
838.78 евро/ възлиза на 5 594.22 евро, като е начислена за периода от
датата на падежа на фактурите /03.11.2018г./ до датата на депозиране на
исковата молба – 22.11.2019г.
В
заключението по ССЕ е определен и размерът на обезщетението за забава и по
договора за услуги за агентиране, начислен за периода от датата на падежа на
всяка от фактурите до 22.11.2019г. и възлизащ на 1 415.43 евро.
Предявените
акцесорни искове за лихва върху главниците се явява основателни и следва да
бъдат уважени за пълния им предявен размер и в приложение установеното в
гражданския процес диспозитивно начало.
Като
доказани и основателни следва да бъдат уважени в предявения размер и осъдителните
искове и за главниците по процесните договори, като на присъждане подлежи и
законната лихва върху всяка от тях, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното им изплащане.
Относно разноските: С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените от ищеца разноски в производството в общ размер на 2305 лв.,
от които 2005 лв. – внесена държавна такса и 300 лв. – депозит за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.С.Б.“ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Г.П.“ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 14 838.78
евро – представляваща цена по договор за доставка на маркирано корабно
гориво по издадени Фактура № **********/14.10.2018г. и Фактура №
**********/14.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.11.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, както и начисленото върху нея обезщетение за забава за периода от
датата на падежа на всяка фактура до 22.11.2019г. в размер на 5517.59 евро, както и сумата от 3 480.92 евро – главница за цена
на предоставени услуги по договор за агентиране на кораб „Перелик“ и баражи ДС
– 1006, ДС – 2006, 910067, 910071 – собственост на ответното дружество при
престоя на плавателните съдове в пристанища Свищов и Русе по издадени фактури и
дисбусментски сметки №
30000001049/30.09.2018г.; 30000001050/30.09.2018г.; 30000001051/30.09.2018г.;
**********/04.10.2018г.; **********/04.10.2018г.; **********/04.10.2018г.;
**********/04.10.2018г.; **********/30.10.2018г.; **********/01.11.2018г , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и начисленото върху нея обезщетение за забава за
периода от датата на падежа на всяка фактура до 22.11.2019г. в размер на 1740.92 евро.
ОСЪЖДА „Д.С.Б.“ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Г.П.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 2305 лв. – съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчване на съобщението
за изготвянето му.
СЪДИЯ :