Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.03.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на осми март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №10997
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът А.О.М. твърди, че е образувано ДП №ЗМ2377/2008 г. по описа на 07
РУП-СДВР, пр. пр. №11118/2008 г. по описа на СГП за извършено престъпление по
чл.123 ал.1 пр.2 алт.2 НК, по което с постановление от 31.05.2011 г. бил
привлечен като обвиняем и във връзка с така повдигнатото му обвинение му е
взета мярка за неотклонение „подписка“. Сочи, че по случая бил внесен
обвинителен акт на 18.10.2012 г. в СГС, като въз основа на него е образувано
НОХД №5028/2012 г. по описа на СГС, НО, 18 състав. По делото били проведени 4
съдебни заседания – на 16.04.2013 г., на 04.06.2013 г., на 04.07.2013 г. и на
04.10.2013 г. и с присъда от 04.10.2013 г. бил признат за виновен за това, че
на 23.10.2008 г. в с. Я., в сградата на **ОУ „*****“, причинил смъртта на В.К.Т.,
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – монтаж на
дограма на трети етаж на сграда, представляваща източник на повишена опасност,
престъпление по чл.123 ал.1 НК и бил осъден на пробация. В резултат на подадена
от ищеца въззивна жалба било образувано ВНОХД №1101/2013 г. по описа на САС,
НК, 1 състав, по което с решение от 20.12.2013 г. делото било върнато на
прокуратурата, поради съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното
производство. На 06.04.2014 г. отново бил привлечен за обвиняем, а на
24.02.2014 г. отново бил внесен обвинителен акт, на базата на който било
образувано НОХД №927/2014 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, по което били
проведени общо 6 съдебни заседания, а именно: на 14.04.2014 г., 10.06.2014 г.,
09.07.2014 г., 10.10.2014 г., 14.11.2014 г. и 10.02.2015 г. Излага, че с
присъда от 10.02.2015 г. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение,
като оправдателната присъдата била протестирана от прокурор при СГП и от
частния обвинител и граждански ищец, въз основа на които било образувано ВНОХД
№953/2015 г. по описа на САС, което приключило с решение №273 от 28.06.2016 г.,
с което била потвърдена първоинстанционната присъда. Срещу въззивното решение
била депозирана касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец, която
е оставен без разглеждане с решение №259/28.12.2016 г. по КНД №948/2016 г., а
производството прекратено.
Ищецът поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при
ответника в рамките на описаното наказателно производство е бил
незаконосъобразно обвинен в извършване на престъпление по непредпазливост – за
причиняване на смърт при професионална непредпазливост. Заявява, че в резултат
на повдиганите му обвинения и наказателното преследване от разследващите органи
и тези на П.е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Наказателното
производство против него продължило повече от 5 г., като през цялото това време
бил под постоянно напрежение, че срещу него се води наказателно преследване за
престъпление против личността, което не е извършил. Поддържа, че вследствие на
проведеното срещу него наказателно преследване не искал да излиза от вкъщи и да
ходи на работа, освободил наетите от дружеството, чието едноличен собственик на
капитала е, работници. Ищецът твърди още, че никога няма да забрави страха,
униженията, безпокойството, притесненията и душевните страдания, които изпитвал
при постановяване на осъдителната присъда, живял дълги години в силен стрес и
страдания, преди всяко о.с.з. не можел да спи по цели нощи, на които заседания
се явявал лично, което довело до забавяне в изпълнението на възложените му
поръчки за изработка на СМР. Сочи още, че състоянието му се отразило негативно
и на неговите близки, загубил ценен период от живота си. Счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в
размер на сумата от 60 000,00 лв., като в рамките на настоящето
производство претендира сумата от 26 000,00 лв., ведно със законната лихва
от 26.12.2016 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че е претърпял и
имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от воденото
срещу него наказателно производство и незаконосъобразно повдигнатото му
обвинение, представляващи заплатена адвокатска защита, в общ размер на сумата
от 6700,00 лв., поради което претендира и тази сума, ведно със законната лихва
от 26.12.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът П.на
Р.Б.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените
от ищеца неимуществени и имуществени вреди, както и размера на същите.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
При предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на
ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е
намаляло с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.
Установява се по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от
31.05.2011 г. на разследващ полицай при 05 РУП- СДВР по досъдебно производство
№ЗМ2377/2008 г., по описа на 05 РУП - СДВР, пр.пр. №11118/2008 г. по описа на
СГП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 23.10.2008 г.,
около 11:30 часа, в с. Я., **ОУ „*****“, като управител на „Ц.**“ ЕООД причинил
на работника В.К.Т. смърт, настъпила в 13:55 часа на 23.10.2008 г., поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /СМР, дефинирани като
демонтаж на дограма/, представляваща източник на повишена опасност, като не е
осигурил безопасност от падане на Т.в нарушение на разпоредбите на чл.60 ал.1 и
2 и чл.61 Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с
което е осъществен състав на престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 алт.2 НК. Със
същото постановление му е взета мярка за неотклонение „подписка”, като лично и
в присъствието на защитника му адв. А.Р.му е предявено постановлението. С постановление
за привличане на обвиняем от 03.02.2012 г. на разследващ полицай при 05 РУП-
СДВР по досъдебно производство №ЗМ2377/2008 г., по описа на 05 РУП - СДВР,
пр.пр. №11118/2008 г. по описа на СГП ищецът е привлечен отново в качеството на
обвиняем за същото престъпление, като със същото постановление му е взета мярка
за неотклонение “подписка” и лично, и в присъствието на защитника му адв. А.Р.му
е предявено постановлението.
Не се спори между страните, че на 18.10.2012 г. Софийска градска П.е
внесла обвинителен акт в Софийски градски съд, въз основа на който е образувано
НОХД №5028/2012 г., НО, 18 състав. С Разпореждане от 13.03.2013 г.
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени
общо 4 съдебни заседания - съответно на датите 16.03.2013 г., 04.06.2013 г., 04.07.2013
г. и 04.10.2013 г., на които ищецът се е явявал лично.
Страните не спорят и по отношение на това, че с присъда от 04.10.2013 г.
по НОХД №5028/2012 г. по описа на СГС,
НО, 18 състав, ищецът е признат за виновен по повдигнатото му от СГП обвинение
за извършено престъпление с правна квалификация чл.123 ал.1 НК и е осъден на
наказание „пробация“ с общ продължителност от 1 г. Въз основа на въззивна жалба
от ищеца срещу първоинстанционния съдебен акт е образувано ВНОХД №1101/2013 г.
по описа на САС. С постановеното по въззивното дело решение от 20.12.2013 г.,
въззивният съд е отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд и е върнал
делото за ново разглеждане на прокурора.
Не се спори по делото, че на 24.02.2014 г. Софийска градска П.е внесла нов
обвинителен акт в Софийски градски съд, въз основа на който е образувано НОХД №927/2014
г., НО, 2 състав. С Разпореждане от 20.03.2014 г. съдията-докладчик е насрочил
делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени общо 6 съдебни заседания - съответно
на датите 14.04.2014 г., 10.06.2014 г., 09.07.2014 г., 10.10.2014 г., 14.11.2014 г. и 10.02.2015 г., на които ищеца се е
явявал лично.
Страните не спорят и по отношение на това, че с присъда от 10.02.2015 г.
по НОХД №927/2015 г. по описа на СГС,
НО, 2 състав, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му от СГП обвинение
за извършено престъпление с правна квалификация чл.123 ал.1 пр.1 НК. Въз основа
на протест на прокурор при СГП е образувано ВНОХД №953/2015 г. по описа на САС.
С постановеното по въззивното дело решение от 28.06.2016 г. въззивният съд е потвърдил
присъдата на първоинстанционния съд. Въз основа на касационна жалба от частния
обвинител и граждански ищец е образувано КНД №948/2016 г. по описа на ВКС. С
постановеното по касационното дело решение от 28.12.2016 г., касационният съд е
оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството по КНД,
т.е. описаната по-горе присъда е влязла в законна сила.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди,
причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е
оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове
за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от
18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият,
пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П.на РБ. Отговорността на
държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя
отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица.
Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се
прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността
за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - П.на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в
случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди - в този
смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
По иска за
неимуществени вреди:
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на
критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на
деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните
качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот,
чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на
терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г.
на Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на
ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение №1199/11.02.2009
г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото
производство, че ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно
производство е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни
преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безспокойство относно
неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да
създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната
възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно
възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите
роднини, приятели и въобще с всички, с
които има социалния контакти.
От показанията на свид. Ивайло Георгиев се установява, че по време на
процесното наказателно производство ищецът се е променил – общителен човек се е
превърнал в сприхав и рязък към семейството си, особено към децата му. Свидетелят
сочи още, че хората в града са се отдръпнали от ищеца, след като се е разчуло
за образуваното срещу него дело, отдръпнали са се и негови работници. При ищеца
са се появили и здравословни проблеми през 2012 г. – лежал е 3 пъти в болница,
поради кардиологични проблеми, пиел е хапчета.
От показанията на свид. В.К.се установява, че след като е започнало
процесното наказателно производство ищецът е станал по-избухлив, нервен, имал е
проблеми с кръвното налягане, за което е приемал лекарства. Свидетелят сочи
още, че работниците на ищеца са го напуснали, а към настоящия момент вече е
по-спокоен, но стресът не е преминал напълно.
От показанията на свид. Г.Г.се установява, че след като е започнало
процесното наказателно производство ищецът е станал по-сприхав, замислен, карал
се е често на децата, имал е кардиологично проблеми, за които е бил в болница
през 2013 г., имал е и проблеми със съня, бил е унил. Свидетелят сочи още, че
негови работници са се отдръпнали, докато е бил подсъдим.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото, като ги цени при
условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото,
като има предвид възможната заинтересованост на тези свидетели от изхода на
делото. Личните впечатления на тези свидетели са логични и последователни,
изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са
житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент.
Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на
воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно
състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира
показанията на тези свидетели по отношение на твърденията им за нарушаване на
здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в високо кръвно налягане и безсъние,
тъй като същите не са годни доказателствени средства да установят причинно–следствената
връзка между влошеното здраве и повдигнатото и поддържано обвинение.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно
наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и
в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки
и страдания. Наказателното производство
срещу него в двете му фази е продължило в период от 31.05.2011 г. - 28.12.2016 г.
или 5 г., 5 мес. и 28 дни. Следователно не може да се приеме, че този период
надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл
не е нарушено правото на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление против
личността по чл.123 ал.1 НК, за което е предвиденото наказание „лишаване от
свобода“ от една до шест години. Наложено му е била мярка за неотклонение „подписка“.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните
по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато
обвинение сред близки и познати на ищеца, влошаването на семейния му живот,
нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и
достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното производство
действия срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е били взета мярка
за неотклонение „подписка“, обстоятелството, че е изпитвал стрес и срам във
връзка с образуваното наказателно преследване, че е станал необщителен и се е
отдръпнал от своите приятели и познати, както и че повдигнатото обвинение се е
отразило и на професионалната му дейност.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 8000,00 лв. и искът следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По иска за имуществени
вреди:
Вземането на ищеца за имуществени вреди не се поглъща от това за
неимуществени вреди, а се определя на основание на реално претърпените вреди,
тоест на доказаното намаляване на актива на имущественото на ищеца, като такива
вреди могат да бъдат направени разноски по наказателно дело, по което е
постановена оправдателната присъда. На обезщетение подлежат само действително
претърпените вреди т.е. действително разходените суми. В обобщение, разноските,
извършени в наказателното производство, подлежат на репариране, тъй като са
пряка и непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинението.
В конкретния случай по делото са приети 5 бр. договори за правна защита и
съдействие както следва: 1/ договор за правна защита и съдействие №6823 от 26.07.2011
г. по ДП №ЗМ2377/2008 г. за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00
лв.; 2/ договор за правна защита и съдействие №365884/01.04.2013 г. по НОХД №5028/2012
г. за договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00
лв.; 3/ договор за правна защита и съдействие №482750/14.04.2014 г. по НОХД №927/2014
г. за договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00
лв.; 4/ договор за правна защита и съдействие №610031/06.11.2015 г. по ВНОХД №953/2015
г. за договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00
лв. и 5/ договор за правна защита и съдействие №610032/16.08.2016 г. за
производството пред ВКС за договорено и изплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2000,00 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсват доказателства за
извършвани процесуални действия с участието на адвокат, за който са представени
описаните по-горе договори за правна защита. От описаните по-горе НХОД, ВНОХД и
КНОХД се установи извършването от страна на процесуалния представител на ищеца
на множество процесуални действия.
Видно е обаче, че в първия договор за правна помощ е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лв., но по делото липсват доказателства,
които за удостоверяване на обстоятелството, че ищецът е заплатил горната сума
за адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен
до размера на сумата от 6500,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 28.12.2016 г., от
който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и
прието в т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005
г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема, че
акцесорната претенция за лихва се явява основателна и ответника дължи такава
върху определените от съда по-горе обезщетения за причинените неимуществени и
имуществени вреди от 28.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на сумата от 10,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 670,12 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е
представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв. П.С., според
което ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер
на сумата 3022,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 670,12 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на А.О.М., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, офис 9 – чрез адв. П.С., на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 8000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 28.12.2016 г. до окончателното заплащане, като част от общо
претендираната сума от 60 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване
на престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 алт.2 НК, по което ищецът е оправдан с
влязла в сила на 28.12.2016 г. присъда по НОХД №927/2014 г. по описа на СГС,
НО, 2 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 26 000,00 лв., сумата от 6500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2016
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения по
договори за правна защита и съдействие №№365884/01.04.2013 г.,
482750/14.04.2014 г., 610031/06.11.2015 г. и 610032/16.08.2016 г. за защита в наказателното производство по
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 алт.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 28.12.2016 г. присъда по НОХД
№927/2014 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 6700,00
лв., а на
основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 680,12 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: