Решение по дело №68/2009 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 78
Дата: 16 май 2011 г. (в сила от 6 юли 2011 г.)
Съдия: Даниела Любомирова Петрова
Дело: 20097110700068
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер                   Година  2011, 16.05., град  Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил                                                        

 

НА ДВАДАСЕТ И ТРЕТИ МАРТ                                                  Година       2011

 

открито съдебно

 
В                                      заседание в следния състав:                                         

                                                                  СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

 

С участието на прокурора

Секретар: А.М.

Като разгледа  докладваното от съдия  ПЕТРОВА адм. д. № 68  по описа за 2009г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:     

            Производството е по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Едноличен търговец “И.П. – И.” със седалище и адрес на управление гр. К., ул. “***” № ***, представляван от адв. А. К., оспорва заповед № РД– 18 - 96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Кюстендил, в частта й относно одобрените с нея кадастрална карта и кадастрални регистри за поземлен имот 50.238, в частта му съответстваща на имота по Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 134, том ІХ, дело 2998/1994г. - относно неотразяването на този имот като самостоятелен поземлен имот /ПИ/, както и на находящите се в него сгради в кадастралната карта, както и относно незаписване в кадастралния регистър на жалбоподателя за собственик на имота и сградите. Иска се заповедта да бъде отменена в оспорената й част и преписката да бъде върната на административния орган за отразяване като самостоятелен ПИ на имота по цитирания нотариален акт, отразяване на намиращите се в него сгради, както и записване на същите на името на жалбоподателя в кадастралния регистър.

Ответната страна – изпълнителният директор на АГКК – гр. София, лично или чрез процесуален пълномощник, не изразява становище по жалбата.

Заинтересуваните страни С.Н.С. и С.Н.Б. оспорват жалбата.

Заинтересуваните страни Д.С.Б., Д.И.Г. и М.К.М., представлявани от особения си представител адв. К.С., считат жалбата за основателна.

Заинтересуваните страни К.И.С., Е.И.М. и Л.К.Л., представлявани от особения им представител адв. М.К., изразяват становище за основателност на жалбата.

Заинтересуваните страни М.И.Т., М.З.С., К.В.Т., И.В.Т., Е.А.А., М. Б. А. – И., Е.Н.Л., К.И.Л., Р.И.Л., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по спора.

Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и законосъобразността на административния акт в оспорената му част на основание чл.168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита следното :

С обжалваната заповед № РД – 18 – 96 /28.10.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастрална карта и регистри за землището на гр. Кюстендил. Същите са приети с протоколи от 27.08.2007г., 15.11.2007г., 14.07.2007г., 18.02.2008г., 07.03.2008г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Кюстендил на основание чл. 45 от ЗКИР. Оспорената заповед е обнародвана в ДВ, бр. 100/21.11.2008г. Жалбата е подадена на 15.12.2008г., т.е. в срока по чл. 49, ал. 2 от ЗКИР. Налице са и останалите предпоставки за редовността и процесуалната й допустимост.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на процесния имот и построените в него сгради въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 134, том ІХ, дело № 2998/1994г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 15, н. дело № 66, том І/1994г. Въз основа на изготвените по делото основно и две допълнителни заключения към съдебно – технически експертизи на вещото лице инж. Б.Л.Г. се установява, че поземленият имот по цитираните нотариални актове представлява част от ПИ  50.238, която съответства на дял І по вариант ІІ към заключение на вещо лице, обособен и възложен с влязло в сила съдебно решение от 23.11.1995г. по гр. дело № 453/1994г. на Кюстендилския районен съд на заинтересуваната страна С.Н.Б.. Въз основа на тези заключения се установява съществуването на сгради в процесната част от поземления имот, които не са отразени в кадастралната карта.

С влязло в сила съдебно решение № 310/23.06.2009г. по гр. дело № 13/2008г. по описа на Кюстендилския районен съд е отхвърлен иска на заинтересуваната по настоящото дело страна С.Н.Б. срещу жалбоподателя ЕТ “И.П. – И.” с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността относно процесния имот.

 Въз основа на представените по делото скица от кадастралната карта за имот № 50.238 и извлечение от кадастралния регистър към кадастралната карта се установява, че частта от имот 50.238 е нанесен като такъв с площ от 8500 кв. м и за негови собственици са записани заинтересуваните страни или техните наследодатели, като притежатели на съответни идеални части от правото на собственост.

Съгласно допълнителното заключение към съдебно-техническата експертиза от 14.03.2011г. на вещото лице инж. Б.Л.Г. към момента на заснемане на имот 50.238 в кадастралната карта на място са били налице материализирани чрез огради и стени на сгради три от границите на частта от този имот, относно която се оспорва заповед № РД – 18 – 96/28.10.2008г.

фактите по делото и след извършената преценка съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, Съдът счита, че оспорената заповед е издадена в рамките на установената от закона материална компетентност съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Спазени са и правилата на предвидената в глава пета на ЗКИР процедура  по създаване и одобряване на кадастралната карта и регистри.

            По съществото на спора Съдът счита оспорената заповед за материално незаконосъобразна. Съгласно чл. 23, т. 2 и т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ поземленият имот, както и всяка сграда, включително и изградена в груб строеж, представляват обекти на кадастъра, а кадастралната карта следва да съдържа данни за поземлените имоти с границите им и за сградите в тях, както и за съответните им идентификатори – по арг. от чл. 29, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗКИР. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗКИР поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която е трайно покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. От анализа на цитираните разпоредби се формира извод, че всеки обект, който отговаря на легалната дефиниция за поземлен имот подлежи на отразяване в кадастралната карта. В разглежданата хипотеза по несъмнен начин се установява, че частта от имот 50.238, относно която е предявена жалбата, е била пространствено обособена чрез материализирани на място граници от три страни, които са били налице към момента на заснемане на кадастралната карта. От друга страна тези граници очертават пространствения обхват на правото на собственост на жалбоподателя съгласно цитирания по-горе нотариален акт. Т.е. към момента на заснемане на кадастралната карта процесната част от имот 50.238 е представлявала поземлен имот съгласно дадената дефиниция, а именно земна повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост. Следвало е този поземлен да бъде нанесен в кадастралната карта като такъв, а не като част поземлен имот 50.238. Нарушен е материалния закон, поради което оспорената заповед ще бъде отменена и преписката върната на административния орган за нанасяне в кадастралната карта на имота по нотариален акт № 134, том ІХ, дело 2998, ведно с намиращите се в него сгради. Следва в кадастралния регистър като собственик на подлежащия на заснемане поземлен имот, ведно със сградите в него да бъде записан ЕТ “И.П. – И.”. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗКИР данни за собствениците и носителите на други вещни права се вземат от актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от с.з. В разглежданата хипотеза като носители на идеални части от правото на собственост върху процесния имот в кадастралния регистър са записани заинтересуваните лица или съответно техните наследодатели. Това е сторено въз основа влязлото в сила решение за съдебна делба. Тук Съдът счита за необходимо да отбележи, макар и извън обсега на разглеждания спор, че неправилно в кадастралния регистър е отразена съсобственост, след като тя е ликвидирана с влязло в сила съдебно решение за делба. Затова, макар че спорът е относно онази част от поземлен имот 50.238, която съответства на дял І – ви от делбеното решение по гр. дело 453/1994г. на КРС, по делото са конституирани всички бивши съсобственици, вписани като настоящи такива в кадастралния регистър /данните следва да бъдат черпени от същия – по арг. от чл. 49, ал. 4 ЗКИР/.  Към момента на създаване на кадастралната карта и изработване на кадастралните регистри жалбоподателят е разполагал с цитираните по-горе нотариални актове. Същевременно процесната част от поземлен имот 50.238 е възложена със съдебното решение по гр. дело № 453/1994г. на заинтересуваната страна С.Н.Б. след извършена делба на реституирана земеделска земя. Бил е налице спор за собственост между тези две страни. С.Н.Б. е предявил иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ЕТ “И.П. - Ина” относно имота. С влязло в сила съдебно решение по гр. дело 13/2008г. по описа на КРС искът е отхвърлен. Отхвърлителното съдебно решение по проведения ревандикационен иск е вид установително съдебно решение, чрез което със сила на пресъдено нещо спрямо ответника е прието, че ищецът С.Н.Б. не е собственик /в случая, като са възможни и други хипотези при отхвърлително съдебно решение/ на процесния имот. При това положение изводът е, че въз основа на нотариален акт № 134, том ІХ, дело 2998/1994г. и нотариален акт № 15, н. дело № 66, том І/1994г. в кадастралния регистър е следвало да бъде записан като собственик на имота и сградите в него жалбоподателя ЕТ “И.П. – И.”.

            На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и съобразно изхода от правния спор е основателно искането за жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 615 лева.

След извършената съдебна проверка и на основание чл. 173, ал. 2 АПК,

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Р Е Ш И :

           

ОТМЕНЯ заповед № РД– 18 -96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР  са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Кюстендил, в частта й относно одобрените с нея кадастрална карта и кадастрални регистри за частта от поземлен имот 50.238, очертана в скица – приложение към съдебно – счетоводна експертиза от 14.03.2011г., с указание същата част  да се отрази в кадастралната карта като самостоятелен поземлен имот, ведно със съществуващите върху същата сгради и запише в кадастралния регистър със собственик ЕТ “И.П. – И.”.

 

Скицата – приложение към съдебно-техническата експертиза от 14.03.2011г., приподписана от съда, представлява неразделна част настоящото съдебно решение.

 

ОСЪЖДА изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати от бюджета си на административен орган на ЕТ “И.П. – И.” със седалище и адрес на управление гр. К., ул. “***” № *** сумата от 615 лева, представляваща сторени деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                                              СЪДИЯ :