№ 3866
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20251100500601 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20336/11.11.2024г. по гр.д. № 29674 по описа за 2024г. на
Софийски районен съд, 148 – ми състав на основание на чл. 344, ал.1, т.1 от
КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Й. А., ЛНЧ
********** извършено със Заповед № 12/25.03.2024г. на ТопВю
България“ООД, ЕИК ********* и е прекратено трудовото правоотношение
между страните; С. Й. А., ЛНЧ ********** на основание на чл. 344, ал.1, т. 2
от КТ е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „разработчик
софтуер“ при ТопВю България“ООД, ЕИК *********, като ТопВю
България“ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на С. Й. А., ЛНЧ
********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1866лв.
представляващи съдебни разноски; ТопВю България“ООД, ЕИК *********
е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 160 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
390593/03.12.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете ТопВю
България“ООД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че следвало да му се укаже от СРС, че не е
представил нотариално завереното пълномощно № 644, на което с отговора се
позовал и описал като приложение, това нарушение на СРС довело до
1
неправилен извод, че не е установил по делото, че автора на уволнителната
заповед е имало пълномощия за същото, това пълномощно следвало да се
приеме във въззивното производство. Събраните доказателства установявали,
че уволнителното основание съществувало. Нямало нормативно изискване
при назначаването на ищеца знанията и уменията му да бъдат проверявани с
изпит с конкретни задачи, нито същото да се извършва преди прекратяването
на договора. Уволнителното основание можело да се ползва след срока за
изпитване, това че правоотношението не било прекратено в срока за
изпитване не означавало че ищецът има необходими знания и умения. За
длъжността изискване било да има управленски умения, длъжността била
ръководна. Претендирал е разноски.
Въззиваемият –ищец С. Й. А., ЛНЧ ********** е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението е правилно, не били допуснати нарушения от СРС и
нямало основание да се приема нотариално завереното пълномощно № 644, а
и такъв документ не съществувал, следвало да се представи оригинал на този
документ, евентуално ако съществувал този документ, то този документ бил
неавтентичен. Правилно било прието от районния съд, че уволнението е
извършено от лице без работодателска власт. Въззивникът не бил представил
оригинала на нотариално завереното пълномощно в указания срок, това
пълномощно било изключено от доказателствения материал от въззивния съд,
което доказвало незаконността на уволнението. Не съществувало
уволнителното основание и това било допълнителен довод, че уволнението е
незаконно. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
168424/23.05.2024г. по регистъра на СРС на С. Й. А., ЛНЧ **********
срещу ТопВю България“ООД, ЕИК *********, с която е поискал от съда на
основание на чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да признае за незаконно и да
отмени уволнението му, извършено със Заповед № 12/25.03.2024г; да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ разработчик
софтуер“ при ТопВю България“ООД, ЕИК *********. Навел е твърдения,
че заповедта му била връчена при отказ на 25.03.2024г. , но не била издадена
от лице с работодателска, власт, подписалият същата не бил управител нито
бил пълномощник на управителя на работодателя. Отделно не съществувало
уволнителното основание. Длъжността му не била „старши разработчик
софтуер“ , за заеманата от него длъжност не се изисквали управленски и
лидерски умения. Дори длъжността старши разработчик софтуер не
осъществявала функции по ръководство на трудовия процес. Притежавал
необходими качества и умения за длъжността Претендирал е разноски.
Ответникът ТопВю България“ООД, ЕИК ********* е оспорил исковете.
Посочил е, че уволнението било извършено от лице , упълномощено за
същото от работодателя, съществувало уволнителното основание. С
нотариално заверено пълномощно № 644/20.03.2024г. управителят Д.Г.
упълномощил П. да извършва всякакви действия от името и за сметка на
2
дружеството, всички правомощия на работодателя. Уволнителното основание
съществувало. Претендирал е разноски.
По делото е приет неоспорен от страните трудов договор №
26/11.04.2023г. носещ подпис за страните по него, съгласно който на
11.04.2023г. ищецът се е съгласил да работи при ответника на длъжност
„разработчик, софтуер“ при осемчасов работен ден, 40 часа седмично
дистанционно до момента в който работодателят реши, че служителят следва
да работи в офис среда в гр. София, за неопределено време с уговорен срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя при основно месечно
възнаграждение от 10 560лв., годишен платен отпуск от 20 дни.
Приета е длъжностна характеристика на ищеца за длъжността
разработчик софтуер, ниво старши, носеща подпис на ищеца за това че е
запознат с нея, сочеща като основни задължения да проучва , поректира ,
разработва компютърни софтуерни системи, необходима компетентност е и
управленски умения и такива за работа в екип.
Приет е план за подобрение на изпълнението на работата от ищеца
съгласно който е имало две срещи между ищеца и представители на ответника
с оглед отстраняване на констатирани в работата му пропуски.
Приета е Заповед № 12/25.03.2024г. с посочен автор Е.Е. П. като
пълномощник на управителя Д.Г. и положен подпис за него, с която на
основание на чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ е прекратен трудовия договор с ищеца
поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата
по длъжността „разработчик софтуер“. В уволнителната заповед са посочени
конкретни ситуации в които ищецът демонстрирал липса на интерес към
успеха на екипа, технически пропуски в етапи на разработване на софтуер,
няма ръководни умения, не познава кодова база на система, не притежава
съобразителност, инициативност, пропуска срокове, не поема отговорност за
проекти, не притежава чувство за отговорност, не познава нормите и
инструкциите за работа. На последната страница на заповедта е посочено, че
е връчена при отказ на ищеца за което са положили подписи Е. П. и Г.Г..
Съгласно записванията в Търговския регистър управител на ответника
към момента на уволнението е Д.Г.Г..
Прието е пред въззивния съд нотариално заверено пълномощно рег. №
644/20.03.2024г. удостоверяванията по което са извършени на 20.03.2024г. от
нотариус С.П., рег. № 006 на Нот.К. с район на действие РС-Враца, , вписано
съгласно което Д.Г.Г. като управител на „ТопВю България“ООД е
упълномощил Е.Е. П. да представлява дружеството с всички правомощия на
работодателя по сключените трудови договори, включително да отправя
предизвестия за прекратяване на трудови договори и да прекратява трудови
договори на всички предвидени в закона основания.
С определение от публично съдебно заседание от 22.05.2025г., съобщено
на въззивника на 23.05.2025г. той е задължен да представи в двуседмичен
срок от съобщението оригинала на представеното с въззивната жалба
нотариално заверено пълномощно рег. № 644/20.03.2024г. удостоверяванията
3
по което са извършени на 20.03.2024г. от нотариус С.П., рег. № 006 на Нот.К.,
указани са последиците от неизпълнението на това задължение, като с
определение от 12.06.2025г. поради непредставяне на оригинала на
пълномощното в срок въззивният съд е изключил от делото представеното с
въззивната жалба пълномощното рег. № 644/20.03.2024г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица изчерпателно
изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска
власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били
налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на
тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328,
ал.1 от КТ . В това производство съдът се ръководи само от изложените в
уволнителната заповед факти и само за тяхното наличие е проверката му.
Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като посочената от
работодателя правна квалификация на уволнителното основание следва да
съответства на изложените фактически основания за уволнението. Обратното
би нарушило равнопоставеността между страните, защото
работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си срещу
уволнението. Достатъчно е работодателят да е посочил правна квалификация
на конкретното основание като цифрово обозначение на разпоредбата,
независимо, че съответната разпоредба на чл.328, ал.1 от КТ съдържа няколко
отделни основания, ако в хода на производството се установи, че
работодателят е провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението, като
е уведомил работника за конкретните причини, поради които прекратява
правоотношението с него.
В конкретния случай по делото се установи от приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, че между страните е
съществувало валидно трудовото правоотношение за неопределено време,
съгласно което ищецът е назначен да изпълнява длъжността „ разработчик
софтуер“, правоотношението е прекратено едностранно от работодателя на
25.03.2024г. на основание на чл. 328, ал.1, т.5 от КТ поради липса качества за
ефективно изпълнение на работата, като уволнителната заповед е подписана
4
от Е. П., посочен като пълномощник на управителя на ответника.
Няма пречка работодателят да делегира работодателската си власт за
прекратяване на трудово правоотношение на трето лице. Доброволното
представителство е общ институт на гражданското право. От принципната
допустимост на представителството за всички правни действия /чл. 36 ЗЗД/,
има изключения, които не допускат представителството. Тези изключенията
се извеждат или от самото естество на акта, който подлежи да се извърши,
или са изрично посочени от закона. Трудовият договор не може да се сключва
и изпълнение на задължението за предоставяне на работна сила не може да
става чрез представителство. Личният характер на трудовите права и
задължения /чл. 8, ал. 4 КТ/ се определя от престацията - работната сила по
трудовото правоотношение като правоотношение, което се учредява intuitu
personae за работника или служителя. За работодателя обаче трудовото
правоотношение не е intuitu personae, освен в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10
КТ когато работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед
личността на работодателя-физическо лице. Кодексът на труда не съдържа
забрана за упълномощаване за прекратяване на трудово правоотношение, той
не изисква непременно личното действие на работодателя/ за същото.
Прекратяването на правоотношението от работодателя изисква и зависи от
личната преценка на субекта на дисциплинарна власт само в хипотезата на
дисциплинарно уволнение - от преценката на работодателя за тежестта на
извършеното нарушение зависи кое дисциплинарно наказание да наложи и
може да наложи по-леко дисциплинарно наказание. Дисциплинарното
уволнение има значение не само за конкретното трудово правоотношение, но
и за последващи правоотношения - косвено /чрез срока за изплащане/ се
ограничава размера на обезщетението за безработица /чл. 54б, ал. 3 КСО/; за
предварителните преговори по сключване на договор с нов работодател.
Въпреки тези специфики при налагането на дисциплинарно наказание,
включително и уволнение , законодателят допуска делегация на
работодателска власт съгласно чл. 192 от КТ при налагането на
дисциплинарните наказания. По аргумент за по-силното основание няма
пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на трудовото
правоотношение и при останалите основания, които не оставят толкова трайна
следа в последващите отношения, в които може да участва работникът или
служителят. Разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 и сл.
ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска
правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от
основанията за това. / В този смисъл ТР № 6/11.01.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
на ОСГК на ВКС/.
В случая уволнителната заповед сочи, че е подписана от пълномощник
на управителя на ответника , но доказателства че пълномощия за същото
съществуват към него момент по делото не са ангажирани. С определението
по насрочване въззивният съд е допуснал представеното с въззивната жалба
пълномощно с нотариално заверени подписи, но по своевременно направено
от ищеца оспорване на съществуване на такъв документ въззивникът е бил
задължен да представи оригинала на това пълномощно, което в
5
предоставения срок те е сторил и въззивният съд е изключил това
пълномощно от доказателствения материал по делото, последици за което са
били указани на въззивника. При така установеното съдът приема, че по
делото не са приети доказателства за обстоятелството, че Е. П. е притежавал
работодателска компетентност към 25.03.2024г., независимо от
доказателствената тежест на въззивника за същото. С оглед гореизложеното
съдът приема, че процесното уволнение е извършено от лице без
работодателска власт, поради което и същото е незаконно и безпредметно е да
се обсъждат останалите възражения срещу законността на уволнението.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в
частта, с която е уважил иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е правилно и следва
да се потвърди.
По иска с правно основание чл.344, ал.1 , т. 2 от КТ:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, установеното
по делото че трудовото правоотношение между страните е било за
неопределен срок, то основателен е иск за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и правилно този иск е уважен от
районния съд.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да
се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия съдебни разноски за производство пред СГС в размер на
платеното възнаграждение за адвокат в размер на 1500лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20336/11.11.2024г. по гр.д. № 29674 по
описа за 2024г. на Софийски районен съд, 148 – ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА ТопВю България“ООД, ЕИК ********* да заплати на С. Й.
А., ЛНЧ ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1500лв. /
хиляда и петстотин лева/, представляващи съдебни разноски за производство
пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7