РЕШЕНИЕ
***
гр. Враца, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900103 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Б. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.Ж. Д., с която
против ЗД "Бул Инс" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
е предявен осъдителен иск за сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.05.2024 г. (датата на предявяване на претенцията през застрахователя)
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2023 г. около 20:35 ч. в гр.Бяла
Слатина на ул."***" до *** водачът Н. П. Т. от с.*** при управление на лек
автомобил марка "Рено", модел "Лагуна", с рег.№ ВР *** ВВ, с посока на
движение към центъра на града със скорост от 63 км/ч е нарушил правилата на
движение, като е превишил скоростта, сигнализирана в този участък от пътя с
пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по-висока от обозначената
– 30 км/ч, и е причинил ПТП, като е застигнал и е ударил отзад попътно
движещата се с велосипед В. Б. Ц. Посочва се, че вследствие на настъпилото
ПТП е причинена смъртта на водачката на велосипеда.
Според изложеното в исковата молба, ПТП е документирано с
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р8951/23.05.2024 г. и
по случая е образувано ДП № 248зм-561/2023 г. по описа на РУ-Бяла Слатина.
Твърди се, че виновният за настъпилото ПТП Н. П. Т. попада в кръга
на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховката "Гражданска
отговорност" – полица № BG/02/123002193600, валидна от 25.07.2023 г. до
24.07.2024 г., издадена от ЗД "Бул Инс" АД за лек автомобил марка "Рено",
модел "Лагуна", с рег.№ ВР *** ВВ. Сочи се също, че причинените травми на
В. Б. Ц. довели до нейната смърт, са в пряка причинно-следствена връзка с
1
виновното поведение на водача на застрахования автомобил.
В исковата молба се посочва, че ищецът И. Б. Ц. е син на починалата В.
Б. Ц.и вследствие смъртта на майка си е претърпял, продължава да търпи и ще
търпи и в бъдеще неимуществени вреди, изразяващи в непрекъснати болки и
страдания от неочакваната загуба. Твърди се, че преди ПТП В. Б. Ц.е била в
отлично здравословно състояние и е била работоспособна.
С така изложеното се обосновава правният интерес от претендиране на
застрахователно обезщетение от ответника за неимуществените вреди по
повод настъпилото ПТП.
Посочва се, че са спазени изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, като на
30.05.2024 г. ищецът е подал претенция за извънсъдебно изплащане на
обезщетение и е заведена щета, но и до настоящия момент застрахователят не
е изплатил обезщетение, макар че са изминали повече от 3 месеца от момента
на депозирането й.
По отношение размера на претенцията се сочи, че неимуществените
вреди не могат да имат категорично стойностно изражение и не подлежат на
пряко аритметично изчисляване, но доколкото съществуват обективно следва
да бъдат справедливо репарирани, като се вземат предвид естеството и
характера на страданието.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника ЗД "Бул
Инс" АД, чрез пълномощника адв.А. И., преупълномощен от адв.М. Г., с
който се оспорва исковата претенция по основание и размер.
Ответникът намира, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно завишено, не отговаря на изискванията на закона, на
ППВС № 4/68 г., икономическата конюнктура в страната към датата на
деликта и на съдебната практика по сходни казуси. Изтъква, че отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на самия
застрахован, поради което липсва логика от застрахователя да бъдат
претендирани и присъждани по-високи по размер обезщетения отколкото
срещу делинквента. Излага правни доводи относно тълкуването и
прилагането на чл.52 ЗЗД, като се позовава и на практика на ВКС.
С отговора на исковата молба се прави възражение за съпричиняване на
вредата от страна на покойната В.а Ц.а, като се твърди, че същата е
управлявала велосипеда по рисков и опасен за самата нея начин, както и че
при проявена елементарна грижа и инстинкт за самосъхранение тя е можела
да избегне удара. Според ответника, пострадалата е нарушила разпоредбата на
чл.79, т.3 и т.5 ЗДвП, тъй като не се е движила възможно най-дясно на пътното
платно или върху пътния банкет, както и разпоредбите на чл.80 и чл.15, ал.1 и
ал.5 ЗДвП, тъй като не е имала поставени светлоотразители на велосипеда и не
е носила светлоотразителна жилетка. Същият счита, че с това поведение В.а
Ц.а сама е увеличила риска за своята безопасност и по този начин е
допринесла за настъпване на вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. В тази
връзка се позовава и на указанията, дадени в т.7 на ППВС № 17/63 г.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че
деликтът е причинен от виновното и противоправно поведение на Н. Т., като
водач на застрахования лек автомобил, като изтъква, че в КП или друг
документ не е описан механизма на настъпилото ПТП и тези факти са
напълно неясни. Акцентира също така, че в КП е записано, че причината за
инцидента е в процес на изясняване и е посочена само вероятна причина –
2
отклонение на вниманието на водача. Счита, че така отразеното не
представлява твърдо и недвусмислено заключение за вината на водача на
лекия автомобил.
Изложените съображения се обобщават със заключението, че липсата
на категорично установени факти, както и поради неопределения характер на
информацията в КП, същият не е достатъчен за доказване на гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил на основание чл.45 ЗЗД. Посочва
се, че виновна за ПТП е изцяло пострадалата велосипедистка В.а Ц.а, чието
виновно и противоправно поведение е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва от датата на уведомяването
му, като навежда доводи, че същата е неоснователна и противоречи на
изискването на чл.497 КЗ. Твърди, че е изискал допълнителни документи за
установяване основателността на претенцията, но такива не са били
представени, поради което не е в забава и не дължи лихва от изтичането на
срока по чл.496, ал.1, т.2 КЗ.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба от
И. Б. Ц., чрез пълномощника му адв.Ж. Д., в която поддържа изцяло всички
изложени фактически твърдения относно начина на настъпване на процесното
ПТП. Оспорва всички твърдения на ответника относно причините за
настъпването на ПТП.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответника ЗД "Бул Инс" АД, чрез адв.А. И., преупълномощен от адв.М. Г.,
който поддържа изцяло отговора на исковата молба и направените в него
възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и
изслушана е специализирана съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/,
чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 9/08.01.2025 г.
съдът е приел за безспорно обстоятелството, че на 10.11.2023г., около 20:35 ч.
в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, на ул. "***" до ***, е настъпило ПТП между лек
автомобил "Рено Лагуна", с peг. № BP *** ВВ, управляван от Н. П. Т., и
велосипед, управляван от В. Б. Ц.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 248р8951/23.05.2024 г. от посетилите го дежурни
служители на РУ – Бяла Слатина, в който е посочено, че при същото е
починала В. Б. Ц.- велосипедист. В протокола е отразено, че за
произшествието е образувано досъдебно производство № 248зм-561 от 2023
год. по описа на РУ - Бяла Слатина.
Представено е препис–извлечение от Акт за смърт № ***/12.11.2023 г.,
съставен в гр.Бяла Слатина, от който се установява, че В. Б. Ц.е починала на
10.11.2023 г. в гр.Бяла Слатина. От приложеното по делото Удостоверение за
наследници изх. № У 00- 3071/13.11.2023 г., издадено от Община Бяла
Слатина, е видно, че ищецът И. Б. Ц. е наследник - син на В. Б. Ц.
С Присъда № 17/16.09.2024 г., постановена по НОХД № 513/2024 г. на
Окръжен съд – Враца, подсъдимият Н. П. Т., ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 10.11.2023, около 20:35 ч. в гр. Бяла Слатина, обл.Враца,
3
на ул. "***" ***, при управление на лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP
***ВВ, на къси светлини с посока на движение към центъра на града със
скорост от 63 км/ч., е нарушил правилата за движение - чл.21, ал.2 от ЗДвП,
като е превишил скоростта на движение, сигнализирана в този участък от пътя
с пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по-висока от
обозначената - в случая - 30 км/ч., е предизвикал ПТП, като е застигнал и
ударил отзад попътно движещата се с велосипед В. Б. Ц.на 73 години, бивш
жител на гр. Бяла Слатина, и по непредпазливост е причинил смъртта на В.а
Ц.а и след извършване на деянието, направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.
"б", във вр. с чл.343, ал.1, б. "в", вр. с чл.342, ал.1, вр. чл. 58А, ал.1, вр. чл. 54
от НК му е наложено съответно наказание. С Решение № 158/11.04.2025 г. по
ВНДОХ № 198/2025 г. на САС е потвърдена присъдата на Окръжен съд
гр.Враца. Решението на САС не е обжалвано и протестирано, поради което
присъдата е влязла в законна сила на 09.05.2025 г.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, обективирано в полица №
BG/02/123002193600, валидна от 25.07.2023 год. до 24.07.2024 год., сключена
с ответното застрахователно дружество ЗД "Бул Инс" АД, с която
застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на лек автомобил
марка "Рено", модел "Лагуна" с per. № ВР *** ВВ. От събраните писмени
доказателства се установява, че И. Б. Ц. е предявил пред застрахователя
извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 10.11.2023 г. Тази
претенция е получена от застрахователя на 30.05.2024 г. и въз основа на нея е
образувана застрахователна преписка по щета № **********. От
представеното писмо изх.№ НЩ-4168/19.06.2024 г. на ЗД "Бул Инс" АД е
видно, че застрахователят е изискал от ищеца представяне на влязъл в сила
съдебен акт, финализиращ наказателното производство; автотехническа
експертиза; съдебно-медицинска експертиза; протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него. С писмо от 24.06.2024 г.
пълномощникът на И. Б. Ц. е представил протокол за оглед на ПТП, съдебно-
медицинска експертиза на труп и тройна съдебна автотехническа експертиза.
По делото няма данни застрахователят да е предложил и изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение.
За установяване на преживените от ищеца болки, страдания и морални
неудобства от смъртта на неговата майка, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Т. Б. К. (снаха на ищеца, без дела и
зависимости от ответника) и Н. Б. Ц. (брат на ищеца, с дело срещу ответника).
От показанията им се установява, че вечерта на 10.11.2023 г. са били
сложили масата за вечеря и са очаквали да се прибере майката на ищеца и
св.Н. Ц., с която свидетелите са живели в общо домакинство. По това време
св.Т. К. е получила телефонно обаждане, при което са й съобщили, че свекърва
й е блъсната леко с кола и трябва да отидат в Спешно отделение. Свидетелите
установяват, че когато са пристигнали в Бърза помощ В.а Ц.а вече е била
починала. От показанията им се установява, че веднага са се обадили на
ищеца, който по това време е бил на работа в Кипър и са му съобщили, че
майка му е починала. Той се е прибрал с първия полет и е бил в шок. Според
4
свидетелите, И. Ц. е приел много тежко смъртта на майка си и дори се е
наложило след прибирането му да го закарат до Бърза помощ, тъй като е
вдигнал много високо кръвно налягане.
От свидетелските показания се установява още, че ищецът не е живял с
майка си в едно домакинство, но къщата му е била срещу нейната и двамата са
били в много добри отношения. Те постоянно са се чували и виждали, когато
той си е идвал от Кипър, където работи от няколко години. Свидетелите
установяват, че той е разведен и има едно дете. Майка му е била енергична и
работлива жена, въпреки възрастта си не е имала заболявания и е
продължавала да работи като *** във фирма "Селебра" в гр. Бяла Слатина.
Много е помагала на синовете си и докато ищецът е в чужбина тя се е
грижела за къщата му и е посрещала детето му, когато си е идвал, а той
понякога й е пращал пари от Кипър, за да й помага - например да си купи
дърва или нещо друго.
От свидетелските показания се установява, че на погребението И. Ц. е
бил в шок, бил е много разстроен и е плакал. След погребението отново се е
върнал в Кипър, но си е идвал за помените и е участвал със средства за
организирането на погребението и за поставяне на паметника. Прибирал се е и
през отпуската си и за новогодишните празници. Според свидетелите, ищецът
не е преодолял смъртта на майка си. Умислен и стресиран е и все още не може
да повярва, че това се е случвало. Говори и си спомня постоянно за майка си.
Когато си идва задължително посещава гроба на майка си.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в тези части като
обективни, непротиворечиви и преки. С оглед разпоредбата на чл.172 ГПК,
при преценка на показанията им съдът отчита възможната тяхна
заинтересованост от изхода на делото, предвид близките им отношения с
ищеца, но отчита че в частта, касаеща отношенията на ищеца с неговата
майка, показанията им не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 и чл.52
ЗЗД.
На първо място, за да се ангажира отговорността на застрахователя е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 КЗ, а именно - отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
5
На второ място, отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента, поради което трябва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно: извършено виновно
противоправно деяние от делинквента, от което в причинно-следствена връзка
да са настъпили вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер.
Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца, като
единствено за наличието на вина законът въвежда оборима презумпция с
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Както бе посочено, безспорен по делото е фактът, че гражданската
отговорност на виновния за произшествието водач на лек автомобил "Рено
Лагуна" с peг. № BP ***ВВ е била застрахована в ответното застрахователно
дружество ЗД "Бул Инс" АД по застрахователна полица №
BG/02/123002193600, валидна от 25.07.2023 год. до 24.07.2024 год. Не се
спори и относно обстоятелството, че събитието е настъпило на 10.11.2023 г.,
т.е. в срока на застрахователното покритие. Установи се също, че пред
застрахователя е предявена от ищеца извънсъдебна претенция от 30.05.2024 г.
за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 10.11.2023г., но такова не е било определено и
изплатено в законоустановения срок, което обосновава извод за допустимост
на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че
е налице и кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия
случай, съдът, прилагайки посочената разпоредба, намира, че съдържащите се
във влязлата в сила Присъда № 17/16.09.2024 г., постановена по НОХД №
513/2024 г. на Окръжен съд – Враца, констатации относно извършването на
твърдяното в исковата молба деяние (механизмът на процесното ПТП от
10.11.2023г.), неговата противоправност и вината на водача на лек автомобил
"Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ - Н. П. Т. са установени по задължителен
начин от наказателния съд и не подлежат на допълнително доказване в
настоящето производство.
Като взе предвид, че транспортните престъпления по чл.343, ал.1, б.
"в", вр. чл. 342, ал.1 НК, са резултатни, т.е. елемент от фактическия състав е
именно причинена смърт, настоящата инстанция намира, че следва да се
считат за доказани в хода на настоящото производство при разглеждане на
гражданските последици от извършеното деяние досежно имуществената
отговорност на деликвента, също и причинената смърт на В.а Б. Ц.а, както и
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на
лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ - Н. П. Т., и настъпилата
смърт.
По въпроса за материалноправната легитимация на ищеца да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на В. Б. Ц.съдът
6
намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, е даден в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г., и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди. Най-близките на починалия (по смисъла
на посоченото постановление) се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
В случая ищецът И. Б. Ц. попада в кръга на лицата, имащи право на
деликтно обезщетение при смърт, съгласно приетото в ППВС № 4/25.V.1961 г.
В качеството си на син на починалата В.а Б. Ц.а, той се ползва с право на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради естеството на
съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпи значителни по степен морални болки и
страдания от загубата й. Освен това от показанията на разпитаните свидетели
Т. К. и Н. Т. се установи, че ищецът действително е претърпял неимуществени
вреди от смъртта на своята майка. Установи се, че В.а Ц.а и ищецът И. Ц.,
макар и да не са живели в едно домакинство, са имали много добри
отношения, не са губили връзката помежду си и постоянно са се чували и са
поддържали контакт, помежду им е имало разбирателство и са разчитали
един на друг. Установи се също, че ищецът много трудно е приел смъртта на
своята майка, бил е в шок и смъртта й е била трагедия за него; новината за
смъртта на майка му е довела до повишаване на кръвното му налягане;
продържава да си спомня и да говори за майка си.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички елементи на
фактическия състав, уреден в чл. 432, ал.1 КЗ, вследствие на което се поражда
гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
7
убеждение. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на посочената
законова разпоредба при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт - смърт е обусловено от съобразяване
на указаните в ППВС № 4/1968 г. и многобройните решения, постановени от
ВКС по реда на чл.290 ГПК, общи критерии, а именно – момент на
настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия,
степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето
е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
съгласно чл.432 КЗ.
По отношение на размера на дължимото на ищеца обезщетение
настоящият съдебен състав, отчита доказаните близки отношения между него
и починалата му майка; момента на настъпване на инцидента /2023 г./;
възрастта на починалата към този момент - 73 г., в пенсионна възраст, но
работоспособна; възрастта на ищеца И. Ц. /49 г./ - пълнолетен и
работоспособен; внезапността на събитието и на настъпилата смърт;
промяната в емоционалното състояние на ищеца, в резултат на процесния
деликт и причинените му душевни болки, мъка и страдание от внезапната
загуба на близък човек; лишаване от негова морална опора в живота, така
също и конкретните обществени и икономически отношения и
застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт.
Установи се, че между И. Ц. и неговата майка В.а Ц.а са съществували
пълноценни отношения на обич, привързаност и споделеност. Възрастта,
както на пострадалата, така и на ищеца, не съставлява самостоятелен
критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма
само едно измерение и най–силна проява при низходящи в детска и младежка
възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална близост могат да
обогатят тази връзка и след израстването на децата /в този смисъл - вж
Решение № 178 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. 458/2012 г., І т. о., ТК /. В
случая към датата на инцидента В.а Ц.а е била на 73 г., но независимо от
възрастта била дейна и работоспособна, най-вече е била моралната опора на
семейството. Събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалата
В.а Ц.а и ищеца са съществували отношения на близост и разбирателство, те
са се подкрепяли и са си помагали взаимно. При определяне на обезщетението
съдът съобрази обстоятелството, че ищецът тежко понесъл загубата на своята
майка, причинена от трагичния инцидент.
Следва обаче да се отчете и това, че от свидетелските показания не
установява съдържание на връзката между починалата и ищеца, надхвърлящо
обичайните отношения и емоционална връзка между родител и дете. Няма
данни за някаква особена връзка между ищеца и починалата, която поради
8
определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната и да
обосновава изключителност на отношенията, респ. определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер от 200 000
лв. Ищецът е в зряла възраст, с достатъчно житейски опит и изграден като
личност, за да има потенциала да преодолее внезапната загуба. Устроил е
живота си самостоятелно и от няколко години работи и живее в чужбина,
което неминуемо е допринесло за изместване на социално-битовата му среда.
Той не е бил материално и финансово зависим от починалата, а от
свидетелските показания се установява, че по-скоро той е подпомагал майка
си финансово. Няма данни по делото смъртта на В.а Ц.а да е причинила
съществена промяна в живота на ищеца – след смъртта й той е продължил да
живее и работи в чужбина и се е завръщал в България за помените на майка си
и по време на отпуските си. Няма доказателства той да е изпаднал в тежко
депресивно състояние, което да е наложило лекарска помощ и да преживява
последствията от загубата по начин, надвишаващ по трудност обичайния за
такъв вид загуба. Не се установи и поява на здравословни проблеми, предвид
липсата на представена медицинска документация, удостоверяваща наличието
на такива.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
понесените от ищеца психически и душевни травми от внезапната смърт на
неговата майка, с оглед критериите за справедливост, както и с оглед трайната
съдебната практика по сходни случаи, могат да бъдат репарирани със сумата
130 000 лева, като следва да се изтъкне, че едва ли има стойност, която да
компенсира жестоката травма, която ще се преживява ежедневно в живота му,
давайки отражение във всички негови аспекти. Това е справедливото
обезщетение за неимуществените вреди, които ищеца е претърпял и
продължава да търпи от смъртта на своята майка, същото съответства на
характера и интензивността на претърпените от ищеца морални страдания, на
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на
съдебната практика по сходни случаи.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на посочената законова разпоредба не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
9
улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението
следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на
тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява
размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда, т.
е. подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, с цел установяване на действителния обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение от застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, като водач на велосипед, с твърдения, че не се е
движила възможно най-вдясно на пътното платно или върху пътен банкет, ако
е имало такъв; че в тъмната част на денонощието е управлявала велосипед без
светлини и без светлоотразители, и не е била със светлоотразителна жилетка;
че е пресичала пътното платно на необособено за това място, в момент в който
е рисково опасно за нея, в който приближава автомобил, с оглед на това, че е
бил на фарове.
Законът за движението по пътищата е въвел специални правила за
водачите на велосипеди, част от които са: да се движат възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение (чл.80, т.2 и чл.15, ал.1), а когато
няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, да използват за
движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет,
ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението
(чл.15, ал. 5); велосипедът трябва да има изправни устройство за излъчване на
бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител
отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина
отзад; бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата (чл.79, т.3 и т.5); да ползва светлоотразителна жилетка
при управлението на велосипеда извън населените места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост (чл. 80, т.1).
За изясняване на обстоятелствата, касаещи направеното възражение за
съпричиняване на настъпилата смърт на велосипедистката, по делото е
назначена САТЕ и са събрани гласни доказателства.
От заключението по изслушаната САТЕ, което съдът възприема изцяло
като обективно и компетентно, се установява, че от техническа гледна точка
мястото на удара между лекия автомобил „Рено Лагуна” с peг. № ВР***ВВ и
велосипедистката се намира на около 1 метър вляво от десния ръб по
ширината на платното за движение, т.е. същата се е движела възможно най-
вдясно на платното за движение. Установено е също, че в района на ПТП от
дясната страна на платното за движение в посоката на движение на лекия
автомобил и велосипедистката има затревен банкет. Според заключението
водачката на велосипеда е могла да избегне удара в конкретната пътна
ситуация, само ако се е движела извън платното за движение в десния банкет.
Произшествието е настъпило през тъмната част от денонощието при облачно
10
и дъждовно време и намалена видимост. От заключението се установява също,
че велосипедистката е била със светлоотразителна жилетка, а велосипедът не
е бил оборудван според нормативните изисквания за безопасност (не е бил
снабден със светлини; имал е светлоотразителни елементи само на педалите),
както и че от техническа гледна точка видимостта към велосипедистката, ако
велосипеда е имал светлоотразители, би се подобрила.
Във връзка с поставени въпроси от ответната страна в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че светлоотразителите на велосипеда биха
подобрили видимостта, тъй като водачът на автомобила би могъл да разбере,
че става въпрос за велосипед, доколкото само светлоотразителната жилетка
може да остави у водача усещане, че става въпрос за пешеходец. Вещото лице
изясни също, че мястото, от което е излязла велосипедистката (изхода на
шивашка фабрика), е било осветено в разстояние на около 10-15 метра, което е
видно и от заснет видеоматериал, от който е видно, че има осветеност и се
вижда как излиза велосипедистката и има светлоотразителна жилетка.
За изясняване на факти и обстоятелства относно направеното
възражение за съпричиняване на настъпилата смърт на велосипедистката
допринасят и показанията на свидетеля Н. П. Т. - водача на лек автомобил
"Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ, причинил процесното ПТП. Свидетелят
посочва, че ПТП е станало в тъмната част на денонощието и е ръмял дъжд.
Разказва, че е карал автомобила си с около 50-60 км/ч, като на място е имало
знак за ограничение на скоростта 30 км/ч. Твърди, че се е разминал с
насрещно движещ се ТИР и е видял велосипедистката в последния момент,
вероятно заради светлините на ТИР-а и времето. Посочва, че пострадалата е
излизала от предприятието и в момента, в който я е видял, тя се е движела с
велосипеда си върху спящ полицай, перпендикулярно на неговата посока на
движение. Свидетелят разказва, че се е опитал да избегне удара и да завие
наляво, но е закачил задното колело на велосипеда. Спрял е и е видял, че
велосипедистката е паднала, заедно с велосипеда на банкета. Обяснява, че е
видял само светлоотразителната жилетка на велосипедистката, но не и
някакви светлоотразители на велосипеда.
Съдът при извършена по реда на чл.172 ГПК преценка на показанията
на свидетеля Т. и отчитайки евентуалната му заинтересованост от изхода на
спора, с оглед качеството му на делинквент, не дава вяра на тази част от
показанията, в която свидетелят твърди, че към момента на удара
велосипедистката е били разположена перпендикулярно на неговата посока на
движение. В тази част показанията му противоречат на установения с влязлата
в сила присъда на наказателния съд механизъм, а именно – че управляваният
от него автомобил е застигнал и ударил отзад попътно движещата се с
велосипед В.а Ц.а.
В последната си част показанията на свидетеля Н. Т. противоречат на
показанията на свидетеля Н. Ц., който твърди, че велосипедът е имал
светлоотразители на колелото отпред, отзад и на каплите.
Съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на показанията на
свидетеля Т. относно обстоятелството дали велосипедът е имал
светлоотразители, тъй като същите кореспондират с установеното в
заключението на вещото лице по изслушаната съдебна автотехническа
експертиза.
С оглед на така установените факти, съдът намира възражението за
11
съпричиняване за неоснователно. От ангажираните по делото доказателства
не се установи пострадалата да е нарушила правилата на ЗДвП, по начин
такъв, че обективно да е допринесла за вредоносния резултат. Установи се, че
пострадалата е управлявала велосипеда възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение (на около 1 метър в ляво от десния ръб по
ширината на платното за движение) и е била със светлоотразителна жилетка.
Въпреки наличието на банкет, съдът намира, че велосипедистката не би могла
да се движи по същия, както с оглед обстоятелството, че е бил затревен, така и
с оглед времето и атмесферните условия, при които се е случило
произшествието, а именно – в тъмната част на денонощието и дъждовно
време. Действително не се установи велосипедът, който е управлявала
пострадалата, да е имал устройство за излъчване на бяла или жълта светлина
отпред и червен светлоотразител отзад, както и бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, но с
оглед конкретния механизъм на настъпване на произшествието (движение на
автомобила след велосипеда и съответно удар в задната част на велосипеда) и
заключението на САТЕ съдът намира, че наличието на червен светлоотразител
отзад на велосипеда едва ли би подобрил видимостта на водача на автомобила
с оглед големината на този светлоотразител. Светлоотразителната жилетка, с
която е била водачката на велосипеда, има много по-големи размери в
сравнение със светлоотразителя отзад на велосипеда, поради което се
възприема много по-лесно от водачите на автомобили, които се движат след
велосипеда. Според вещото лице, наличието на светлоотразител би могло да
подобри видимостта, но само дотолкова, доколкото водачът да възприеме, че
не става дума за пешеходец, а за велосипедист. Освен това съдът отчита и
факта, че според показанията на св.Т., пострадалата е излизала от
предприятието в момента, в който я е възприел, а от заключението на САТЕ се
установи, че този пътен участък е бил осветен. При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че липсата на светлоотразители на
велосипеда не е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като в конкретната
ситуация същите не биха могли да засилят вниманието на водача на
автомобила, за да реагира своевременно и да предотврати настъпването на
процесното ПТП и на леталния изход на водачката на велосипеда.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че по делото не се
доказа наличието на пряка причинно-следствена връзка между
необорудването на велосипеда на пострадалата със светлини и
светлоотразители, според изискванията на чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП, и
вредоносния резултат и конкретно, че смъртта на В.а Ц.а не би настъпила, ако
велосипеда й е бил оборудван, според изискванията на посочената норма от
ЗДвП. Ето защо съдът приема, че липсва принос от пострадалата на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и
релевираното от ответника възражение за съпричиняване, основано на
нарушения на чл.80, т.1 и т.2, чл.15, ал.1 и ал. 5 и чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП, е
недоказано и неоснователно.
В обобщение на всичко изложено дотук, съдът приема, че предявеният
иск за неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи,
като се осъди ответното дружество ЗД "Бул Инс" АД да заплати на ищеца 130
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Б. Ц. За
разликата над уважения размер до претендирания размер на обезщетение за
12
неимуществени вреди от 200 000 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По претенцията за заплащане на законна лихва:
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание
чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498
КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1,
т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Разрешението, че застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна, като след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, а при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва и върху обезщетението за собствената си забава, трайно се
споделя в практиката на ВКС - Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 50073 от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. №
587/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т.д.№
2530/2021 г., І т.о., ТК и мн.др.
Процесното ПТП е настъпило на 10.11.2023 г. Ищецът е заявил
писмена претенция по чл.380 КЗ, която е получена и заведена пред
застрахователя на 30.05.2024 г. По делото липсват данни застрахователят да е
бил уведомяван по-рано за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования. Ето защо на основание чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията му, т. е. от установената дата на отправената претенция по чл.380
КЗ от ищцата, в качеството й на увредено лице, а именно - 30.05.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса на
основание чл.83, ал.2 ГПК, но не и от разноски по делото. Същият не е
направил разноски и такива не му се дължат.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за
13
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, в полза на процесуалния представител
на ищеца И. Ц. - адв. Ж. Д., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в общ размер 9 850,00 лв. за предоставената безплатна правна
помощ на ищеца, съразмерно с уважения размер на иска.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
възнаграждение на вещо лице и на свидетел в общ размер 650,00 лева, както и
за адвокатско възнаграждение от 15 240,00 лева с ДДС, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 20.11.2024г. С оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се присъдят
по съразмерност сумата 227,50 лева за разноски и сумата 5334,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
съразмерно с уважената част от иска дължима държавна такса от 5200,00 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.493, ал.1,
т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ Застрахователно дружество "Бул Инс" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "***" ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 130 000 /сто и
тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
неговата майка В. Б. Ц. настъпила при ПТП на 10.11.2023г., около 20.35 ч. в гр.
Бяла Слатина, обл.Враца, на ул. "***" ***, причинено от Н. П. Т., ЕГН
********** - водач на застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил "Рено Лагуна"
с peг. № BP ***ВВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.05.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди
в частта за разликата над присъдените 130 000 лева до предявения размер от
200 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА
Застрахователно дружество "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. "***", ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. Д. Д.,
ЕГН **********, от Адвокатска колегия-Хасково, със служебен адрес: ***,
сумата 9 850,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
14
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. Б. Ц., ЕГН
********** - ищец по т.д. № 103/2024г. по описа на Окръжен съд - Враца,
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. Б. Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ***, бул. „***”, ***, разноски в настоящото
производство в размер 227,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
5334, 00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ***, бул. „***”, ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Враца сумата 5200,00 лв., представляваща дължима държавна такса,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните,
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15