ПРОТОКОЛ
№ 210
гр. П., 05.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-П.)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600217 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият Д. Т. Д. се явява лично с адв. М.К.,
редовно упълномощена от по-рано.
Жалбоподателят – частният обвинител В. ЗДР. Д. се явява лично.
Не се явява жалбоподателят – частният обвинител ХР. Д. Д., редовно
призован.
За двамата частни обвинители се явява адв. Б.К., редовно упълномощен
от по-рано.
От свидетелите:
К. ХР. К. се явява лично.
Свидетелят К.: Обадиха ми се по телефона за предишния път. Аз работя
на магистрала В. и отидох в съда в С., защото мислех, че трябва да отида там.
1
Свидетелят П. ИВ. П. се явява лично.
Свидетелят П.: Аз работя в Б. в "Н.", бях болен и не можах да се явя
миналия път. Съжалявам, че не уведомих съда навреме, че няма да се явя, но
не знам как става това уведомяване на съда. Нося болничен лист.
Явяват се вещите лица Т. Г. Т., Ем. Н. Б., Т. Г. П., Р. М. Д., Т. Т. СТ., ХР.
Д. ЕЛ. и ЗДР. ХР. Н..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се даде ход на делото.
АДВ К.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
За извършване преразпит на явилите се свидетели и за повторното
изслушване на вещите лица следва да бъде даден ход на съдебното следствие,
предвид на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля К. ХР. К..
Свидетелят П. ИВ. П. се изведе от залата.
2
Свидетелят К. ХР. К. със снета по делото самоличност. Напомни му се
наказателната отговорност по чл.290 от НК и му се разясниха правата и
задълженията по чл. 119 – чл. 123 НПК.
Свидетелят К.К.: Обещавам да говоря истината.
С Д.Д., който е подсъдим по делото, бяхме приятели. Сега имам заплаха
за убийство лично от него. Заплахата е осъществена като е дошъл на вратата
ми да думка и така нататък. Оплаках се на полицията във второ районно
управление в гр. С. и заведоха дело срещу него за заплаха за убийство. Не
знам на какъв етап е делото. Никой нищо не ми казва. Извикаха ме, разпитаха
ме, дадох показания, всичко, каквото е необхоД., но не знам какво е
развитието на делото. И в полицията ме викаха, и в съда имаше дело, но не
знам какво е станало. Никой нищо не ми казва. Аз не съм имал адвокат по
това дело, където ме заплаши Д.. Представляваше ме дознателят и
прокурорът. Дознателят ми писа там показания и вече прокурорът отправя
обвинения. Вече не си спомням кога точно ме заплаши, някъде към 8,10,15-ти
март – там някъде, около март месец две години след убийството. Защо дойде
да ме заплашва? Напил се, каза, че съм бил го изнудвал, че ще ми отреже
врата и такива работи. Идва на вратата ми и осъществява заплахата да ме
трепи. Не мога да си спомня преди разпита ми в полицията или след това ме
заплаши. Прокурор Н. Т. - заместник окръжен прокурор, освободи колата.
Беше ми задържана колата като веществено доказателство, понеже с колата
превозвах убития до бърза помощ и документите ми бяха вътре и шест
месеца бях без документи и работа, загубих всичко и две години бях без
работа. Представете си колко съм загубил. След като взимахме колата от П.,
ние някъде на 8-ми взимахме колата и някъде към 15-ти получих заплахата.
Обадиха ми се на телефона. Аз бях на работа.
С Д. бяхме приятели. Ходехме за риба заедно. Аз с моята кола го карам
за риба и го връщам. Бях на работа. Обадиха ми се, че имали за пиене, но
нямали за ядене. Аз взимах 3-4 кг пържоли, кайма и след работа отидох на
гьола - след П. там, на стария рибарник. Като се обади Д. по телефона, каза
кои са там, че П. и М. са там. Запознахме се на „Ч.“ – язовирчето, което е над
С., над село С.. Там се запознахме. Д. беше взимал у тях едни макари на Д. и
на П. да ги поправя. И като ги поправи, им се обадил, че са готови да минат
3
да си ги вземат. И те са минали и решили да отидат на риба. Заедно отиват за
риба целия ден, носят си за пиене, за ядене и т.н. Свършили яденето и ми се
обадиха да ида и аз. Това става в събота. Аз съм до 5,30 ч. на работа. Значи
към 6 ч. съм се прибрал, да мина през магазина да пазаря, да си сложа въдици,
едно друго и към 7,30 - 8 часа вечерта съм тръгнал от С.. Кажи-речи по светло
беше, но вече по залез слънце, като сезон не помня точно датата. Аз съм дал
показания, там е записано. Есента, щом е записано така е. Пристигнах на
здрач. Отидох с колата си. Той, Д., беше вкарал колата си долу в язовира,
изтървал я и не може да излезе, закачих го, издърпах го с моята кола и
тръгнахме да събираме дърва. Колите се разположиха на самата дига. Моята
кола беше отпред, на М. колата – зад моята. Там, където щяхме да печем
яденото, имаше едно дърво - като върба такова, голямо и пред моята кола, на
около 2 метра от моята кола напалихме огъня, извадихме скара и почнах да
пека. Аз започнах да пека. Д., Д. и П. бяха, меко казано, доста пияни. На
язовира бяха там, до мен, около огъня. И тримата бяха доста пияни. Цял ден
като пиеш, не си малко пиян, доста си. Сега, аз не мога да кажа колко
промила са били пияни. Залитаха не ами, какво да ви разправям. Говорът им
горе-долу беше нормален, но залитаха.
Като отидох там, в настроение бяха да помогна и аз помогнах. Тримата
дружелюбно се отнасяха помежду си, но до едно време, след като започнах да
пека, започнаха скандалите. Д. казва на М. и на П.: „Да се махате от тук,
пияндета такива, ей сега ще ви изколя“ и стана агресивен. Какво се случи не
знам, нито са се карали, нито нищо. Просто Д. ще кажеш, че превъртя. Каза:
„Да се махате от тук, ще ви изколя, ще ви избия!“, сякаш е негов язовирът, но
човек нещо като си втълпи в главата. Каза: „ще ви заколя, ще ви избия“. П. и
М. стояха до мен на огъня. Той ходи, връща се – Д., удря Д. по лицето там
покрай огъня. Той седи на едно столче. Два пъти ги разтървавах. Не щял да
яде и да пие и като не щял, пратих го Д., при въдиците. Това при въдиците се
намира на около 30 метра от огъня. Вече се беше стъмнило и едни черни
петна, силует виждах само, не в детайли, както през деня. Имаше и облаци, и
месечина имаше. Всеки си има столче. И прав беше, и седнал беше Д.,
работеше по въдици, слагаше им светулки, стъмнява се вече, да се виждат
плувките.
Като останах до огъня с П. и Д., Д. си замина към въдиците и спирахме
4
да приказваме. Аз два пъти ги разтървах. Викам им: „Ей, сега ще се биете тук.
Дайте да хапнем, да сръбнем, утре пак ще хващаме“. Почнахме с П. да
говорим, каза, че са му вдигнали заплатата, споделя ми. В крайна сметка,
приятели сме. И ми се похвали, нали и двамата сме от С.. По едно време М.
стана и тръгна да види въдиците. „Аз - вика - ще си отида да си нагледам
въдиците“. Като отидох там, видях на Д., на П. и на Д. къде са им въдиците.
Бяха на доста разстояние. На Д. въдиците бяха на около 30 метра от огъня. М.
имаше една въдица на около 10-15 метра от огъня, която спрямо въдиците на
Д. беше на към 15 метра разстояние и на П. въдиците бяха най - в дъното. Аз
просто където беше огънят, да съм хвърлил една въдица, защото се
стъмняваше и виках да не хвърлям много въдици. Аз пека, режа мръвки туй,
онуй, дори викам на М.: „Опитай, опитай да видиш какво съм направил!“. И
на П. дадох. Опитаха, казаха: „Голяма работа си!“. Учудиха се, че съм бил
голям кулинар и тъй нататък. И ми отвориха една бира и аз пийнах една - две
глътки, взимах мезенцето да го опитам, какво съм направил и продължавам да
пека, защото ще се развали месото, то беше топло времето.
Д. в това време отиде при Д. и се сбиха. Как да видя сега, печах аз.
Откъде знам, че се сбиха - то се чува тупортенето - падане, ставане. Д. по
едно време се извика: „К., К., ела да видиш какво ме направи!“. Какво го е
направил, де да знам. Единият в кърви, другият - проснат там и викам давай
да го караме в болница. Аз не съм ходил там, П. отиде. Мръвките печах, за да
не изгорят и докато ги извадя, П. отиде там.
Аз също отидох. Нали трябваше с колата да го качваме да го караме
Като отидох, видях, че М. лежи по гръб. То е тъмно там. Нямах прожектор да
светя да видя, но имаше светлина от луната там, където се показва по малко.
На самата дига лежеше М.. В първия момент не видях наранявания по него.
Когато почнахме да го качваме, видях раната на корема. Д. беше прав и вика:
„Гледай какво ме направи!“ Показва си главата, някаква кръв течеше, но
слаба работа. Тук отзад по главата, от дясната страна мисля, че беше
(свидетелят К. показва над дясното ухото). Друга кръв не съм виждал по Д..
Той вика: „Давай, давай колата да го качваме!“. Попитах: „Какво правите, бе,
големи хора сте, не ви ли е срам да се биете като малки деца?!“ Д. вика:
„Мани, мани, аз поемам цялата отговорност“. За кое отговорност поемал, де
да знам. Казах ще накървим всички седалки. Туряхме едно одеяло, качихме
5
го Д. в колата и го закарахме в „Бърза помощ“. Оттам дойде полицията.
Качиха ни да ги закараме на мястото. Отидохме на място, там намериха
полицаите ножа, другите въдици там на П. и ги прибраха.
Като пътувахме към болницата, викам: „Как може такова нещо, да се
изтрепите за едната хубост?!“ и Д. вика: „гледай какво ме направи“, показва
си главата. Каза: „защитавах се“, пък сега колко се е защитавал, не знам,
единият с юмруци, другият - с нож. Попитах го и това ми каза. Като дойде
полиция, него го закопчаха, белезници му сложиха. Мен не ме закопчаха.
Докторите се обадиха на полицаите. Попитаха кой го докара. Казах: „аз го
докарах“. Попитаха какво е станало. Казах, че са се сбили и показа Д. на
полицаите какво са му направили, искаше помощ от доктора, че кръв му
течало и мен ме пратиха на 30 метра, за да не го слушам и след това докараха
колата на М. и него го прибраха. След туй дойде П.. И него го прибраха.
Разпитваха го туй, онуй, какво са го разпитвали, не знам и оттам ме закараха
на място да ги заведа да видят какво е станало. Само аз бях. П. не, когато ги
закарахме полицаите. Отначало беше една кола. После още две коли от К. –
дознатели, следователи, ей такива, цивилни бяха и една жена, тя мисля, че
беше дознателят и някъде към трима полицаи бяха. Там намериха ножа на Д..
Точно там до убийството беше ножът, до локвата кръв го намериха. Този
нож, който намери, той беше като доказателство. Не е сгъваем, а като
обикновен кухненски нож, не беше с кания. Той може да има кания, но като
го намериха, не беше в кания, а беше на земята. Не съм видял дали е бил с
кръв ножът. Те полицаите го намериха и го взимаха. После ми го показаха.
Казах, че това е ножът на Д., защото много пъти съм го виждал в ръцете му.
Имаше и други ножове. Те и другата кола обискираха полицаите и там ножове
взимаха и моята ножка – сгъваема също, дето режех мезето, я взимаха и не ми
я връщаха. Освен този нож на Д. на мястото нямаше други ножове. Другите
ножове бяха в колата на Д. и моят нож, дето рязах мезето. Оттам - качиха ни
в джипа. Казах: „чакай да си взема цигарите, якето“. Казаха: „спокойно, то
там, дето отиваме, е топло“. И ни разпитваха, описваха. Отивам да си взема
колата, тъй като тя беше взета в полицията, документи вътре, всичко вътре и
какво правим сега - полицаите не ме пускат без прокурорско нареждане.
Държаха ми колата на едни трупчета. Като отидох, гумите спукани, нарязани
с нож. Турих резервната гума и се прибрах. С един комшия на Д. отидохме да
6
взимахме колата, защото моят акумулатор пада.
Пак се връщам на момента на сбиването. Той Д. стана просто и тръгна,
нищо не каза. Аз седя тук и пека на огъня, той седи отсреща и П. седи до мен
и аз си приказвам с П.. На една страна, странично тръгна Д., но пак малко зад
гърба ми се пада и фактически П. отсреща беше и той гледа. Ние като си
приказваме, гледаме огъня, пържолките, режем, опитваме.
Когато Д. тръгна в посока към подсъдимия там до въдиците, мисля, че
той беше гол до кръста с едни къси дънкови гащи до коляното, нож нямаше.
Д. нямаше нож в него си. Нищо не можа да каже Д., който беше паднал на
земята. Просто Д. вика: „давай в колата да го качваме и да го караме в
болница!“. Д. беше на земята. Според мен тогава жив беше. Жив го качихме
Д., закарахме го жив до болницата, качихме го жив на носилката, вкарахме го
и след един час издъхна - така каза докторът. С Д. само говорихме, сложихме
го на седалката. Д. беше на задната седалка, все едно заспал. Както го
оставихме, тъй си го извадихме.
Някъде към минута и половина - две мина от момента, в който чух шум
от боричкане, докато да отида на мястото. Не мърдаше крака, ръка, не
хъркаше Д.. Докторът каза, че след един час е починал, защото като се върнах
до колата, попитах : „Как е, ще се оправи ли?“ и докторът ми каза „о-о-о, той
почина, след един час почина“.
На 08-ми март са ми освободили колата. Отношенията ни с Д. бяха
нормални, приятелски. Той каза, че ще поеме всички разноски за колата.
Акумулаторът трябваше да ми плати, нали трябва да се придвижи колата, да
се вземе винетка, преглед да мина, гражданска отговорност. За да се движи
една кола, трябва да има застраховка „гражданска отговорност“, преглед,
данък. И едва ли не, заради туй, че искам от него пари да си направя тези
работи, да си пусна колата в движение, Д. ми каза, че съм го изнудвал. Същия
ден синът му взима винетка. Отидохме, решихме да палим колата. Паднала
гумата – предната дясна, срязана на две места, мушкана с нож. Аз нямам
достъп да мушкам. Кой има достъп да мушка с нож гумите не ми е ясно.
Сменихме гумите. На взимането на колата. Бяхме с Д. и със сина му. Тримата
бяхме, за да вземем колата от П.. Отидохме. Преди да завием за П., има една
7
бензиностанция. На бензиностанцията синът му взима винетка за сто лева.
Колата прашасала, ние сменихме гумата, махнахме моя акумулатор, той за
нищо не ставаше вече. Сложихме друг, който носих от един познат. Завъртях
малко да вдигне масло и „бръм“ - запали колата и тръгна. Накараха ме да се
разпиша, че й няма нищо. Д. се качи при мен, а синът му караше другата кола,
с която отидохме да взимаме моята. Придвижихме се до С.. Закарахме я до
тях и Д. ми даде, не си спомня точно колко, но около 100 лева, да си взема
акумулатор. Обадих се на един приятел и той ме посъветва в Б., то е на 7-8 км
от С., да отида и купих акумулатор и върнах на човека акумулатора. Прибрах
се вкъщи. Започнах да мия колата и очаквах да получа някакви пари, да мина
преглед, да платя данък за колата и тогава получих заплахата за убийство. Д.
ми каза, че съм го изнудвал. Преди това уговорката беше, че ще поеме всички
разходи, за да се пусне колата ми в движение.
На въпроса когато за случая ми се обади Д. дали съм разговарял с друг
по телефона, отговарям, че в негов момент не. На другия ден разговарях с
едно мое приятелче и заедно отидохме в полицията. От компанията на
язовира с друг не съм разговарял. Аз на П. му нямах телефона, нито на М..
Само на Д. имам телефона. Не съм разговарял с друг. Как да разговарям, като
му нямам телефона?! На язовира Д. ми се обади да дойда и после даде
телефона на М. и с М. разговарях. Д. ми каза, че имали за пиене, нямат мезета
и викам: „добре, ще взема“. Дори ме помолиха да донеса малко нафта, че
няма – Д. ме помоли за нафта, а Д. – за мезета. Аз като отидох, колата беше
долу. Каза: „дай да я извадим!“. Мен ме нямаше, когато е паднала колата в
язовира, аз бях на работа. Не си спомням дали по телефона Д. или Д. ми е
казал за падналата кола. Когато отидох на място, не можеше да излезе
самичка колата, закачих я и я извадих.
Подсъдимият ми се оплака, че е бил нападнат. Не ми се е оплакал да е
бил нападнат с нож. Д. вика: „виж какво ме направи!“. Нямаше време за
обяснение, трябваше да го закараме човека по най-бързия начин да може да го
спасим, но не можахме. Направихме всичко възможно, но не успяхме. Когато
ме закараха обратно да покажа на полицаите, ножът те го намериха, на
тревата беше. Полицаят се наведе хвана с една кърпичка, взима го, прибраха
го. Беше на мястото на Д. - там, където му бяха въдиците, там беше и ножът.
На около два метра от локвата кръв, там го намериха. Този нож не беше
8
поставен в кания, а така беше така, на земята.
Съдът предлага на страните да изразят становища за прочитане, на
основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал.1, т.1 НПК, показанията на свидетеля К.К.
пред органа на досъдебното производство относно обстоятелствата: какво е
видял свидетелят от случилото се между подсъдимия и пострадалия и
относно това какво е казал подсъдимият Д. на свидетеля К. по пътя, докато са
карали пострадалия към болницата, приложени в том 1, лист 53 и том 3, лист
53 – лист 54 от досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Давам съгласие да се прочетат показанията на
свидетеля К., дадени на досъдебното производство.
АДВ. К.: Давам съгласие да се прочетат показанията на свидетеля К.,
дадени на досъдебното производство.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ В.Д.: Давам съгласие да се прочетат
показанията на свидетеля К., дадени на досъдебното производство.
АДВ. К.: Давам съгласие да се прочетат показанията на свидетеля К.,
дадени на досъдебното производство. Относно разпита в том 3-ти моля също
така да прочетете по отношение на скарването предпоследния абзац в същия
разпит по отношение на това дали са се карали и заплашвали подсъдимият и
пострадалият - говоря за този в том 3 от досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Давам съгласие и за посоченото от адв. К.
обстоятелство да бъдат прочетени посочените показания.
АДВ. К.: Също давам съгласие.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: И аз съм съгласна.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл. 281, ал.7 НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Има много противоречия, съгласен съм да се
прочетат показанията на свидетеля К., дадени на досъдебното производство.
Съдът счита, че са налице на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 НПК за
прочитане показанията на св. К.К., дадени на досъдебното производство,
9
приложени в том 1, лист 53 и в том 3 на лист 53-54 от досъдебното
производство, относно обстоятелствата: какво е видял, че се е случило между
подсъдимия и пострадалия на инкриминираната дата, какво му е споделил
подсъдимият, докато са пътували към болнично заведение да превозят
пострадалия, както и дали са се карали и заплашвали подсъдимият и
пострадалият, тъй като между тях и показанията на свидетеля К., дадени в
днешното съдебно заседание е налице съществено противоречие.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля К.К., дадени пред органа
на досъдебното производство в протоколите на лист 53-54, том 1 на
18.09.2016г. от досъдебното производство, както и показанията на същия
свидетел на 04.04.2017 г., приложени на лист 53, том 3 от досъдебното
производство относно посочените обстоятелства.
ПРОЧЕТОХА се същите.
КОНСТАТИРАХА се противоречия.
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Потвърждавам това, което съм казал на досъдебното
производство. Тогава прясно ми е било. Сега е минало време, почнал съм да
забравям, не съм първа младост, на ** години почвам да забравям вече. Вярно
е и това, което съм казал на досъдебното производство относно това, което Д.
ми каза, че Д. му е изкарал въздуха и това, което ми обясни в колата. В
началото нямаше разправии. Това, което ми прочетохте, е в началото. Питаха
ме: „ти пи ли там с тях?“, вярно е две глътки бира, че пих. Във втория разпит
вярно е, че стана тупордия. Че сборичкване е имало. М. падна като талпа –
това е вярно. Д. ме извика. И това е така, което съм казал във втория ми
разпит на 04.04.2017 г. Видях Д. как пада. Той е едър, по-висок с една глава от
Д.. Потвърждавам показанията, които съм дал. Дал съм ги прясно след случая.
Сега е минало време. От П. разбрах, че са се карали за две каракуди. Мен ме е
нямало, как да знам? Когато отидох там, нямаше конфликт. Като почнахме да
печем мръвките, тогава се сджафкаха. Аз го пратих Д. да върви до въдиците.
П., преди да отида аз, не ми е казвал, че имало конфликт. Преди да отида, не
10
съм говорил въобще с П.. След случая, като се прибрахме в С., за двете
каракуди, че са се скарали, това го научих от П.. Казаното за кръвта по
главата е вярно. М. го качихме направо на носилката и го карахме. Така е,
както сега ми прочетохте. Потвърждавам показанията, които съм дал.
Причината да не се сещам за всичко е, че е минало доста време от случая.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИХА се на свидетеля К. ХР. К. ножове, приложени като
веществени доказателства по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Сгъваемо ножче с тирбушон, сгъваем нож с черна
дръжка виждам. Този нож не съм го виждал и не знам на кой е, не е мой. Не е
това ножът, който намериха полицаите на мястото - имам предвид ножа с
оранжева пластмасова кания. Това е нож на М., видях, че го взеха от неговата
кола полицаите. Дръжката му я облепена с тиксо, но не е ножът, който
полицаите намериха там. Нож в черна кожена кания – това е ножът на Д..
Този нож намериха полицаите на тревата. Без канията на тревата беше.
Канията не съм видял къде беше. Това е ножът, който намериха, когато
дойдоха полицаите.
Другият нож с шарена дръжка, леко извит, надпис на металната част
„Columbia Jinlang Company“ – и този нож е от колата на М..
Малкото сгъваемо ножче с халка, това е моето ножче, дето не ми го
връщат.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.Т.: Имам въпрос към свидетеля К. - след
сборичкването, когато паднаха двамата, видяхте ли ги, че двамата са на
земята или виждахте силуети, без да различавате в каква позиция - прави или
легнали силуети или не може да уточните?
СВИДЕТЕЛЯТ К.К.: Видях ги прави, видях ги и легнали.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Колко време бяха легнали на земята?
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не знам, видях ги за секунди, не мога да определя
11
колко време бяха на земята. Всичко стана за секунди, той падна, стана, пак
прави бяха и по едно време М. се олюля и падна и Д. се развика: „Ела да
видиш какво стана!“.
Моля да ми се отмени глобата, защото работех във В.. Бях призован по
телефона, не разбрах в кой съд да отида. Отидох в съда в С. и после разбрах,
че трябвало да дойда в съда в П.. Моят телефонен номер е *********.
Съдът намира за уважителна посочената от свидетеля К.К. причина за
неявяването му в предходното съдебно заседание, което е станало в резултат
на недоразумение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената на свидетеля К. ХР. К. в предходното съдебно
заседание глоба в размер на 300 лв
Пристъпи се към разпит на свидетеля П. ИВ. П.:
Свидетелят П. ИВ. П. със снета по делото самоличност, напомни му се
наказателната отговорност по чл.290 от НК: Обещавам да говоря истината.
В никакви отношения не съм с подсъдимия. Просто се запознахме на
един язовир, бяхме на риба и това е. Не сме общували. Бяхме за риба на един
язовир в старозагорския край и се запознахме с Д.. От тогава нито съм го
виждал, не съм общувал с него. Втория път на другия язовир, като отидохме,
се случи случката с Д.. До тогава не съм го виждал. Д. ми се обади по
телефона от П.. Обади ми се в С., дойде да отидем за риба. И той реши да
извикаме и Д.. Не си спомням дали Д. беше взел да оправя въдици на Д..
Обадихме се на Д., с колата на Д. отидохме, взехме го и тръгнахме към П..
Помня датата, мисля, че беше или 17-ти, или 18-ти септември, преди пет
години. По едно време Д. и Д. се поскараха малко, вече бяха пийнали. Аз
също бях пил. Не е нормално да се карат. Нямам спомен за какво се скараха.
Не знам, не си спомням дали е било заради някакви каракуди. Към обяд
някъде може би отидохме на язовира да ловим рибата. Всички бяхме на
отделни, на различни места, далече един от друг да ловим рибата. На стената,
на дигата на язовира спряхме колата. Спрямо колата на Д., колата стои тук -
12
аз съм най - от вътрешна страна, мисля, че Д. и след него Д.. С лице към
язовира, моите въдици са най-отдясно, след това - на Д., след това е Д..
Приблизително на разстояние 20-30 метра бяхме помежду си. Аз си пиех до
въдицата. Не виждах какво прави Д., нито Д.. Надалеч сме, няма как да
викаме. После седнахме там покрай огъня. На стъмняване го запалихме.
Пийнахме там, каквото имаше - бира, ракия, кой, каквото му се пие и след
това ходих за дърва.
Един от двамата – Д. или Д. се обади на К. да дойде. К. не го познавам
отпреди това. От предния язовир, където ходихме, те бяха двамата – Д. и К. и
ние бяхме с Д. и аз и още един приятел там имаше и оттогава се познаваме с
К.. На стъмняване беше, когато дойде К.. Д. вкара колата в една дупка и
затова го извикахме К. да издърпаме колата, защото сме извън населено
място, надалече сме. Поръчахме да донесе К. и нещо за хапване - месо, ракия
мисля също. Издърпа К. колата, на стената я издърпахме до огъня. Всъщност,
до колата на Д. запалихме огъня. Срещу язовира като застане човек, от лявата
страна беше на К. колата, отдясно - на Д. и огънят – след колата на Д.. Мисля,
че така беше. Ние не ги гледахме въдиците, когато седнахме край огъня. То се
стъмни вече. Аз ходих да събирам дърва, К. печеше месото. Аз като ходих за
дърва, Д. и Д. бяха край огъня или отидоха да си гледат въдиците. Като се
събрахме четиримата около огъня, Д. и Д. нещо се спречкаха, скараха се. Не
помня за какво са се спречкали. Просто си размениха остри реплики, но
физически сблъсък нямаше. К. просто ги накара да спрат, да не се карат. И те
спряха. И не знам, тогава мисля, че отидоха да си гледат въдиците, а пък аз
отидох за дърва. Д. мисля, че тръгна първи и Д. тръгна някъде минута след
него. Абсолютно нищо не се виждаше от там, където бях аз, като се има
предвид, че огънят ми свети в очите и наоколо нищо не се вижда. На Д.
колата е точно до огъня, пред огъня, на стената. После аз се върнах от
дървата, нали взимах. Не помня точно кога отидох за дърва. Преди това
мисля, че ходих за дърва - преди да идат за въдиците. След като отидоха да си
гледат въдиците, чух че Д. вика: „Елате да видите какво направих!“ и аз
помислих, че е хванал някаква риба нещо. Преди това не съм чул някакви
гласове. Само чух Д., че извика: „Елате да видите какво направих!“. Мислих,
че е хванал някаква риба. Отидох и видях на земята Д. да лежи по гръб и
пъшка, охка. Цялата му фланелка беше с кръв, оцапана отпред на гърдите. К.
13
не дойде. К. беше до огъня и аз му извиках: „К., ела донеси одеяло!“, обаче
той не можа де ме чуе и аз отидох до огъня и взимах там одеяло. Казах му, че
Д. и Д. сигурно са се сбили нещо и Д. е целият в кръв и взимах одеялото и
отидох. Сложихме го Д. на одеялото и го вкарахме в К.вата кола. И оттам вече
те тръгнаха – Д. и К. с Д., с К.вата кола за болницата, пък аз взимах на Д.
колата, обърнах и тръгнах след тях, не знам накъде е болницата. И понеже Д.
караше на отиване, трудно намерих пътя и като отидох в П., питах тук-там
хората, намерих болницата и там те вече го бяха вкарали в болницата Д..
Полицията чакаше там отпред и това е. Аз в болницата видях К., а пък Д. са
го задържали. Нямам спомен К. да ми е казал в болницата Д. нещо да му е
разправял по пътя, защото те ни задържаха после и нас и не сме общували
през това време. Мен също ме водиха обратно на мястото, където стана
инцидентът. Заведоха ме полицаите. К. не беше там като ме заведоха
полицаите. Нямаше никой. Заведоха ме полицаите да покажа дали това е
мястото. Не знам дали са намерили нещо, защото мен ме държаха в колата.
Мястото го разпознах, защото май няма друг път, пътят е само един. Обясних
им как да стигнем, там през едни рекички се минава. Не съм слизал от колата.
Само до мястото те слизаха и ходиха, оглеждаха. Не мога да си спомня да ми
е казал Д. да е намушкал Д.. Никога не ми се е случвало преди това да видя
такова нещо. Не знам, не си спомням.
Съдът предлага на страните да изразят становище относно прочитането
на показанията на свидетеля П.П., дадени пред органа на досъдебното
производство в протокол за разпит от 21.04.2017 г., приложен на л. 56 – л. 58
в том 3 от досъдебното производство, тъй като са налице съществени
противоречия между тях и заявеното от свидетеля в днешното съдебно
заседание.
АДВ. К.: Преди това има съществени противоречия в показанията,
които той сега съобщава и разпитът, който е проведен на този свидетел на
18.09.2016 г. в том 1 на лист 54 от досъдебното производство - разлика има
по отношение на намирането, с какво е бил облечен Д., противоречие има по
отношение на това какво е чул да му казва Д. и още други, поради което давам
съгласие да се почетат както тези в том 1-ви, така и в том 3-ти. А също по
отношение на очната ставка, защото по въпроса, който се постави, че Д. е
съобщил "намушках го", той в очната ставка прави уточнение по този въпрос
14
специално. По отношение разположението на колите и огънят на дигата. Там
има едно съществено противоречие.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Давам съгласие да се прочетат посочените
показания.
ПРОКУРОРЪТ: Давам съгласие да се прочетат показанията на
свидетеля П. ИВ. П., приложени в том 1 и в том 3 от досъдебното
производство.
АДВ. К.: Давам съгласие да се прочетат показанията на свидетеля П.
ИВ. П., приложени в том 1 и в том 3 от досъдебното производство.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ В.Д.: И аз давам съгласие да се прочетат
показанията на свидетеля П. ИВ. П., приложени в том 1 и в том 3 от
досъдебното производство.
Съдът намира, че са налице основанията на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.1, т.1
от НПК за прочитане показанията на свидетеля П. ИВ. П., дадени пред органа
на досъдебното производство в протоколите за разпит на 18.09.2016 г. в том
1, на лист 54 и на 21.04.2017 г., приложен на лист 56-58 в том 3 от
досъдебното производство, тъй като е налице съществено противоречие
между тях и показанията му в днешното съдебно предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля П. ИВ. П., дадени на
досъдебното производство в протокол за разпит на 18.09.2016г., приложен в
том 1, на лист 54 от досъдебното производство, както и в протокол за разпит
от 21.04.2017г., приложен на лист 56-58 в том 3 от досъдебното производство.
ПРОЧЕТОХА се същите.
КОНСТАТИРАХА се противоречия.
СВИДЕТЕЛЯТ П.П.: Между „какво направих?“ и „какво стана“
действително има разлика. Това, което съм казал тогава, е вярно. Сега казах,
15
че подсъдимият ми е казал: „Ела да видиш какво направих“, защото не помня.
Верни са показанията, които ми прочетохте. Потвърждавам ги. Аз К. го
извиках, той не можа да чуе. Набегом стана всичко, набързо. Първо аз отидох
и след това извиках и К.. Д. мисля, че беше жив и пъшкаше на земята, целият
в кръв. Че бил гол - нагоре, а надолу с дънкови гащи до над коляното – не,
вярно е това, което казах днес, мисля, че беше с фланелка, не знам защо е
записано така, че е бил Д. гол нагоре от кръста.
Пред разследващия полицай съм казал, че Д. има ударено и че Д. го бил
ударил, че съм видял раната му. Имаше одрано парченце кожа на тила. За
секунда само там на входа сме говорили и не ми каза тогава Д. с какво го е
ударил.
Аз казах, че бяхме след колата на Д.. Сега казвам, че беше пред огъня.
Както е язовирът, дигата, това е на Д. колата, това е на Д. колата. Момент
само, да си сложа очилата и ще опиша на един лист. Тук някъде става
случаят, ние сме тук - до огъня, въдиците са някъде тук, на Д. и моята въдица
някъде още по-напред (свидетелят П.П. рисува на бял хартиен лист и
обяснява схематично разположението по време на срещата с подсъдимия,
пострадалия и свидетеля К., означавайки огъня и местата с въдиците на
тримата). Тук беше на огъня Д., Д., пък аз бях ей тука някъде и К. беше ей
тук.
Свидетелят П. обяснява разположението на местопроизшествието по
направена от него схема на ръка и се подписва. Същата се приложи към
делото.
СВИДЕТЕЛЯТ П. ИВ. П.: Относно показанията, които съм дал в том 3-
ти от досъдебното производство в протокол за разпит от 21.04.2017 г. - нещо
от сорта каза: „каква беля направих“. Нещо, точно не мога дословно да кажа
думите. Потвърждавам си показанията. Елате да видите какво стана ли, какво
направих ли. Може би „какво стана“ каза. За „намушкан“ не знам, не мога да
си спомня. Мисля, че не е вярно.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
16
ПРЕДЯВИ се на свидетеля П.П. протокол за разпит от 21.04.2017 г.,
приложен на лист 56-58 в том 3 от досъдебното производство.
СВИДЕТЕЛЯТ П..: Виждам на всички листове моят подпис на
свидетел. Прочетох какво пише, когато ме разпитваха. Не мога да отговоря
защо съм подписал, като не съм съгласен с това - за „намушкването“.
Съдът обяви 15 минути почивка, след която съдебното заседание
продължава в 12:55 часа в същия състав на съда, със същите страни и
секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Едно противоречие с показанията на първа инстанция
намирам, по-конкретно раната дали е причинена с нож. Днес свидетелят П.
заяви, че подсъдимият не му е казал такова нещо, а пред Окръжен съд – С. е
казал обратно – в протокола от 02.06.2020 г. В днешното съдебно заседание
заяви, че Д. се оплакал, че Д. го е пернал с ножа по главата.
АДВ. К.: Давам съгласие да се прочетат. Противоречие има и в още
една част – по отношение в съдебно заседание на 02-ри юни той е казал „виж
какво стана, какво направих“. Тази част от тези показания, които са казани в
съдебно заседание пред първата инстанция на 02.06.2020 г. искането, което
направи прокурорът смятам, че е основателно, да се уважи.
АДВ. К.: Съгласен съм се прочетат показанията на свидетеля П. от
съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Съгласна съм се прочетат показанията от
съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: И аз давам съгласие за прочитане показанията
на свидетеля П..
Съдът намира, че са налице основанията на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК за
прочитане показанията на свидетеля П. ИВ. П., дадени в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд по НОХД № 463/2019г. на Окръжен
съд – С., в съдебно заседание на 02.06.2020 г. относно посочените от страните
обстоятелства, поради което
17
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля П. ИВ. П., дадени по
НОХД № 463/2019 г. в съдебно заседание на 02.06.2020 г. на лист 136 (гръб) -
лист 137 пред първоинстанционния съд относно посочените обстоятелства.
ПРОЧЕТОХА се същите.
КОНСТАТИРАХА се противоречия.
СВИДЕТЕЛЯТ П. ИВ. П.: Щом съм дал такива показания какво Д. ми е
казал в болницата, значи е така. Когато си говорихме с Д. вечерта на
инцидента, К. още беше на огъня.
АДВ.К.: Да поставим в очна ставка подсъдимия и свидетеля по
отношение какво е казал подсъдимият Д. Д. на свидетеля П.П..
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат поставени в очна ставка
подсъдимият Д. и свидетелят П..
АДВ. К.: Не възразявам.
ЧАСТНИТЯ ОБВИНИТЕЛ Д.: Съгласна съм с адвоката ми.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: И аз съм съгласен да участвам в очната ставка.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията на чл. 143, ал.
1, пр. 2 НПК за поставяне в очна ставка на подсъдимия Д. и свидетеля П.
относно обстоятелството какво е казал подсъдимият, когато свидетелят П. е
отишъл при него и пострадалия, тъй като между обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетеля относно същото обстоятелство е налице
съществено противоречие, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в очна ставка подсъдимият Д. Т. Д. и свидетеля П. ИВ. П..
Въпрос към двамата: Познавате ли се и в какви отношения се намирате
помежду си?
18
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Познавам се. В никакви отношения не сме с П..
Помолиха ме да отида за риба и тогава го видях П..
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Познавам го от язовира, едни път съм го виждал,
нямам никакви отношения.
Въпрос към двамата: Какво каза подсъдимият Д. Д. на свидетеля П.,
когато отиде при него и пострадалия Д.?
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Мисля, че каза: „намушках го“. Друго дали е казал
не знам, няма спомен. Май каза „виж какво стана“.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: П. не е идвал при мен, аз изтичах към тях, на 20
метра от произшествието и викам: „помощ, тичайте, този пияният ме наряза с
нож в главата“. М. беше прав. П. видя моята рана и изтича към Д.. Видя, че
кървя и помоли К. бързо да докара колата. К. отказа. Аз помолих К.. Този -
пияният, ме наръга с нож в главата – това казах. Не съм казвал, че аз съм
намушквал Д.. Аз нож нямам, не съм държал, ножът ми е на 6 метра от
мястото с калъфа.
Въпрос към двамата: Кой казва истината?
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Аз казвам истината.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Аз казвам истината.
Въпрос към двамата: Имате ли въпроси помежду си?
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Нямам въпроси към свидетеля П..
СВИДЕТЕЛЯТ П.: И аз нямам въпроси към подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси по очната ставка.
АДВ. К.: Нямам въпроси по очната ставка.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Нямам въпроси по очната ставка.
АДВ. К.: Нямам въпроси по очната ставка.
19
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗВАДИХА се от очната ставка подсъдимият Д. и свидетелят П..
ПРЕДЯВИХА се на свидетеля П.П. приложените като веществени
доказателства по делото ножове.
СВИДЕТЕЛЯТ П.П.: Този нож с пластмасова кания, с дръжка, облепена
с тиксо, не съм го виждал и не знам на кой е. Този нож – в черна кожена
кания – също не съм го виждал. Сглобяемата ножка с тирбушон също не съм я
виждал. Нож, сгъваем с халка- и този нож не съм виждал.
Ножът с надпис на металната част “Columbia Jinlang Company“ – това е
моят нож. Той беше в мен през цялото време. Не съм го вадил от калъфа, на
кръста ми беше. Полицаите го взеха от мен. С колата, когато отидох в
болницата, като излязох от колата, полицаят ме пита: „въоръжен ли сте, имате
ли някакво оръжие?“ и аз казах, че имам нож. Издавих го и го сложих на
капака на колата и полицаят го взима. Като взе ножа, полицаят го остави на
Д.та кола, която аз карах, на вратата на колата в джоба. Седна вътре, взе да
оглежда и видях, че го остави във вратата, не на шофьорската страна, а от
другата, там беше седнал.
Приятели сме с пострадалия. На въпроса на защитника – какъв е
характерът, му след употреба на алкохол и тогава как е бил – отговарям, че
пострадалият ставаше раздразнителен, като се напие. Под „ставаше
раздразнителен“ имам предвид, че обичаше да спори. Не налиташе на бой.
Обичаше да се поскара словесно с някого. Д. имаше някакво джобно ножче.
От тези ножове, които ми предявихте, нямаше у него. Имаше някакво такова
от тези от магазина за един лев такива мънички. Това е, което казах, с такова
ножче си режеше мезе, за ядене. То стоеше ножчето, мисля, че в колата му.
Въпросната вечер нямам спомен да е имал нож. Д. не носи нож със себе си.
Не мога да кажа вечерта на инцидента дали е имал нож в себе си Д., не си
спомням. Нямам спомен как съм описал какво става, като си пийне.
АДВ. К.: Госпожо председател, понеже намирам съществено
20
противоречие, ще моля по отношение този въпрос – за характеровите
особености на пострадалия Д. Д. да бъдат прочетени показанията на
свидетеля П. от разпита му на 18.09.2016 г. в том 1, на лист 54 в том 1 от
досъдебното производство в тази част на разпита.
ПРОКУРОРЪТ: Давам съгласие да се прочетат.
АДВ. К.: Давам съгласие да се прочетат.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Съгласна съм да се прочетат.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм да се прочетат.
Съдът намира, че са налице основанията на чл.281, ал. 5, вр. с ал.1, т. 1
НПК за прочитане показанията на свидетеля П. относно посоченото от
защитата обстоятелство, тъй като между тях и дадените в днешно съдебно
заседание е налице съществено противоречие, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля П.П., дадени пред органа
на досъдебното производство в протокол за разпит в от 18.09.2016 г.,
приложен на лист 54 в том 1 от досъдебното производство, относно
посоченото обстоятелство.
ПРОЧЕТОХА се същите.
КОНСТАТИРАХА се противоречия.
СВИДЕТЕЛЯТ П. : Вярно е това, което съм казал, което ми се прочете,
че налита да се бие. Тази вечер не е налитал Д. да се бие.
Моля да ми се отмени глобата, защото предишния път бях болен, имам
болничен лист и го представям. Не знаех, че трябва да уведомя
предварително съда, че няма да се явя. Моят телефонен номер е **********.
Представям болничен лист.
Съдът намира за уважителна причината за неявяване на свидетеля П. в
21
предходното съдебно заседание, поради което следва да бъде отменена
наложената му глоба в размер на 300 лв. и
О П Р Е Д ЕЛ И:
ОТМЕНЯ наложената глоба на свидетеля П.П. в размер на 300 /триста/
лева.
ПРОКУРОРЪТ: Аз нямам други въпроси към свидетелите. Не
възразявам да бъдат освободени свидетелите. Те биха ни трябвали, ако в
някой момент реши подсъдимият да дава обяснения, но ние не може да го
предвидим.
АДВ. К.: Също не възразявам да се освободят свидетелите.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Не възразявам да се освободят
свидетелите.
АДВ. К.: И аз не възразявам да се освободят свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Също не възразявам да се освободят.
Свидетелите К.К. и П.П. се освободиха със съгласие на страните.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на вещото лице д-р Т.Т., със снета по
делото самоличност, по изготвените от него съдебномедицински експертиза
на живо лице относно подсъдимия Д.Д., приложени на лист 73 в том 1 и лист
13, том 4 от досъдебното производство.
На вещото лице Т. се напомни наказателната отговорност по чл.291 от
НК.
Изготвил съм две експертизи, които поддържам. След изслушване
показанията днес на свидетелите, нямам промяна в заключенията. По първата
експертиза на лист 73, том 1 от досъдебното производство съм дал
заключение за установените травматични увреждания на подсъдимия.
Посочил съм, че порезна рана на главата, повърхностна порезна рана на
лявата ръка са причинени от повърхностен режещ ръб какъвто е ножът. В
какво положение пострадалият и нападателят са или нараняванията са
22
причинени на обвиняемия, а пострадалият е нанесъл наранявания с нож в
областта на теменната област на главата, което може да стане лице в лице. В
лявата тилнотеменна област е тази област тук (вещото лице посочва областта
над лявото ухо отзад и показва с движение посоката как може да стане
нараняването). Това, което съм описал и съм констатирал, може да стане по
този начин. Тя е написана в описателната част посоката е „от горе дясно към
долу ляво“, тоест ножът е бил ето в това положение (показва отгоре към
ухото, като държи дръжката). Би могло да бъде по този начин, би могло да
бъде и по друг начин (вещото лице Т. заедно с вещото лице П. демонстрират
възможното положение на подсъдимия и пострадалия един спрямо друг). Ето
в тази позиция, ако той е откъм гърба му (вещото лице Т. показва във
вертикална посока) може да бъде така - с движение отгоре-надолу, може да
бъде и отдолу-нагоре, ако са в изправено положение. Ако са в легнало
положение, вече има други възможности.
По време на сборичкване лице в лице с падане на земята би могло да
стане само в тази посока (вещото лице Т. посочва отгоре – надолу).
Подсъдимият трябва да е или върху, или отстрани на пострадалия, ако
двамата са на земята. Ако е по лице, няма как да се причини това нараняване.
Ако той е по лице – може, ако е по гръб - не може. При всяка позиция и всяко
положение може. Аз говоря за най-големите възможни начини, степен на
вероятност. В конкретния случай няма голямо значение разликата във
височините на подсъдимия и пострадалия, тъй като ръката може да бъде
изнесена и на по-високо. Поразяващата ръка може да бъде изнесена дори, ако
този, който нанася удара, е по-нисък. Не знам височината на подсъдимия, но
знам собствената си. Ако се изправи до мен подсъдимият, мога да кажа колко
е висок, освен това в личната му карта също му е отразена височината. Аз съм
178 см. и двамата сме с маратонки. (в момента вещото лице Т. измерва
височината на подсъдимия спрямо своя ръст). Според мен 173 см. е някъде
височината на подсъдимия, плюс-минус два сантиметра.
Повърхностната порезна област е по гръбната повърхност на ръката в
областта между първата и втората предкиткови кости. Един сантиметър е
съвсем повърхностна порезна рана. Тази рана няма типичен защитен
характер, защото не е по хватателната повърхност, но ръката би могла да
23
бъде подложена между оръжие с режещ ръб ето така (вещото лице Т. показва
с ръка, поставена на главата си). Възможно е и на друга област да бъде
поставена ръката, на всяка една област (вещото лице посочва по тялото, в
корема), спрямо която имаме насочено оръжие с режещ ръб.
В какво положение са били нападателят и пострадалият - не мога да
отговоря на този въпрос, защото е необходима много повече информация. И
двамата нищо не казват за начина, по който е станало това нараняване. При
сборичкване може ръката на пострадалия, която е държала нож, може при
сборичкване да причини рана на ръката на обвиняемия.
Кръвонасядане на лявата мишница, охлузване на двата лакътя – може да
се получат такива наранявания при падане. Няма конкретно действащ
специфичен предмет. Най-вероятният механизъм е от терена, върху който са
паднали двамата. От съприкосновение на тялото с терена, възможно е и от
удари, но в акта на сборичкване и последващо падане, като не мога да
конкретизирам освен удрянето на лактите, които категорично са от терена,
кръвонасядането по лявата мишница - също, но кръвонасядането може да
бъде и от терена, и от действие на пострадалия.
От порезните рани дали може да се индивидуализира оръжието, с което
са нанесени – по този въпрос мога да кажа, че всеки един от представените
като веществени доказателства ножове, които бяха предявени, е в състояние
да причини такова нараняване. Не мога да идентифицирам или да отхвърля
нито един от тях. Може и от друг нож, който не фигурира като веществено
доказателство. За такъв нож стана въпрос в разпита на втория свидетел, на
П.П. – нож от магазин за един лев, който не видях тук сред веществените
доказателства.
Дали е възможно подсъдимият Д. да си е самопричинил тези
наранявания? На този въпрос мога да кажа, че първо, по свидетелски
показания това го няма и после, за нараняването на главата, не е. Не може да
се причинят чрез самонараняване. Това по главата е абсолютно атипично
както по локализация, така и по вид. Порезната рана на лявата ръка би могла
да се получи при конкретната ситуация дори и от собствена ръка при
боричкането. Това нараняване може да се получи от всеки предмет с режещ
24
ръб, парче стъкло, парче ламарина. Ако главата е била на земята в контакт
със стъкло или друг режещ ръб - на ръката може, но на главата – не. Главата
е достъпно място за самонараняване, но нетипично, алогично е, трудно за
осъществяване. Нетипично при боравене с оръжие в конкретната ситуация, с
боричкане. Собствената ръка трябва по някакъв начин да стигне. По принцип
е възможно осъществяване на такова самонараняване и на главата. Ако имате
предвид целево самонараняване, ако е целял да се самонарани, то би могъл да
си причини това самонараняване на главата. Когато съм освидетелствал
подсъдимия, единствено съм имал като информация неговите обяснения.
Към момента на нанасяне на порезната рана на главата на подсъдимия
във всяка една позиция може да се получи това - прав, седнал, на колене, е
възможно да се получи това нараняване на главата.
АДВ. К. (въпрос към вещото лице Т.): Ако приеме хипотезата, че
подсъдимият го е нападнал с ножа, а пострадалият се е отбранявал, е ли
възможно, ако му улови ръката, с която му е посегнал, извъртайки я да се
отбрани, да се получи по този начин това нараняване на главата? Възможно
ли е пострадалият, ако му е отблъсквал, избил ръката, да се получи това
нараняване?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Мога да представя нагледно. Аз фактически
съм Д. и посягам (вещото лице демонстрира начина на хващане на ръката,
хващайки ръката на адв. К.). Улавя ми ръката. Д. държи ножа и му посяга. Д.
може ли да му улови ръката и да му я отблъсне до степен да се нарани, при
условие, че физическите данни на Д. са такива, че той е по-висок, по-едър -
няма съприкосновение изобщо ножа с главата. Не е възможно.
АДВ. К. (въпрос към вещото лице д-р Т.): Въпросът, който иска той да
зададе - възможно ли е причиняването на нараняването в лявата тилнотеменна
област на главата да е извършено в позицията след събарянето му от
столчето, след събарянето му на колене.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Отговорих одеве по този въпрос. В следващата
експертиза обсъждам вида на нанесената телесна повреда и се повтарят
нещата по тази.
25
Пристъпи се към повторно изслушване на вещите лица д-р Т.Т., д-р Е.Б.
и д-р Т.П. по тройната съдебномедицинска на труп № 263/2016г., приложена
на лист 62 – лист 65 в том 1 от досъдебното производство.
Вещите лица са със снета по делото самоличност. На вещите лица се
напомни наказателната отговорност по чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Т.Т.: Може да са били подсъдимият и
пострадалият в изправено положение - лице в лице, може да бъдат и в
положение жертвата /Д./ лежащ на гръб, а подсъдимият - от лявата страна на
Д. на колене или в клекнало положение. Прощавайте, не от лявата, а от
дясната страна на Д., както е легнал, на колене или в клекнало положение
може да бъде подсъдимият в следната позиция (за демонстрацията вещото
лице д-р П. застава в легнало положение на маса в съдебната зала в ролята на
пострадалия, а вещото лице д-р Т. застава до него, в ролята на подсъдимия)
Вещото лице д-р Т.: Подсъдимият е от дясната страна на пострадалия и
нанася удар странично в лявата част на шията, в лявата част на гръдния кош, с
лека промяна на позицията - и удар в корема. Всички наранявания са
прободно-порезни, причинени са от едно оръжие.
Другата позиция е в право положение, подсъдимият и пострадалият са
лице в лице. Нападателят удря с ножа в ляво шията, после - ляво в гръден
кош, след промяна на захвата на оръжието – нанася и удар в корема. При
изправено положение, за разлика от легналото, където захватът на ножа не се
променя, а се променя позицията на нападателя, тук имаме изправено
положение и промяна захвата на ножа. Ножът трябва да се извърти на 180
градуса и да бъде нанесен последният удар, ако такава е била
последователността, но първите две наранявания - на шията и на гръдния
кош, без да мога да кажа дали такава е последователността, са по един начин
по форма захват на ножа, а вече нараняването на корема е при друг захват на
ножа, при изправено положение. Може също да стане и при легнало
положение да се промени захватът. Последователността може да бъде
различна - първо да е в корема и после другите в различна позиция. Най-
вероятно горните наранявания – на шия и гръден кош са в комбинация,
следват едно след друго. Тоест или е било в тази последователност корем –
26
гърди - шия, или обратното - шия – гърди - корем. Охлузването на лицето и
дясното коляно най-вероятно са от теренна травма, падане на земята.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: „Теренна“ травма означава при боричкане и
падане върху терена, на който се движи.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Тези охлузвания да конкретизираме на
коляното и на лицето те не кървят, така че да оставят кръв по терена.
Получават се при търкалянето на терена.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р П.: При тангенциалното действие върху кожата се
получават.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Може и само от падане да се получат, тъй като
са в такива плоскости, които предполагат, могат да се получат охлузванията
само при еднократно падане по лице и по коляно. Всички охлузвания по
предната повърхност на тялото могат да се получат при съприкосновение с
терена.
ПРОКУРОРЪТ (въпрос към вещите лица): Може ли при борба между
тях на равното място, без да падат на склона, единият да е получил това
нараняване - по лактите, а другият останалите наранявания?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д- Р П.: Пострадалият Д. трябва да е паднал по лице,
защото има и по скулата и по дясното коляно. Ако падне като талпа, няма как
да се получи по скулата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Не може да кажем тези рани са причинени
преди или след охлузването. Аз пак ще повторя, ние може да приемем или да
отхвърлим определени свидетелски показания за последователността на
причиняване, но в конкретния случай показанията са оскъдни.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на вещите лица Д-Р Р.Д., Д-Р Т.Т., Д-Р
Е.Б., Д-Р Т.С. И Д-Р Т.П. по петорната съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 65-А/2017 г., приложена в том 3 на лист 27 – лист 33 от
досъдебното производство.
Вещите лица, със снета по делото самоличност, предупредени за
27
отговорността по чл. 291 от НК
Вещото лице Д-Р Т.: Поддържаме заключението, изготвено по писмени
данни за пострадалия Д. Х. Д.. За прободно-порезното нараняване в основата
на шията сме казали, че единият от ъглите на раната в основата на шията в
ляво е с „форма на лястовича опашка“ – това се получава от нож с широк
гръб, някъде 3 мм трябва да е гърбът на ножа. Не може да е нож, тип - кама.
Дори нож с 1 мм гръб също не може да се причини такова нараняване. Нож с
широк гръб, тоест трябва да е повече от 3 милиметра. Механизмът на
получаване е, тъй като гърбът на ножа има една хоризонтална част и две
ръбчета отстрани, тези ръбчета също причиняват леко прорязване на кожата и
централата част, която е между тези прорязвания, има вид на едно шипче и
изглежда като на лястовиче опашката. Това става при вкарване на ножа. При
изкарването се получава нещо друго, но тук го няма в конкретния случай.
При изкарване се получава допълнителен разрез от страна на режещия ръб, но
тук нямаме такова нещо.
Конкретно за шията, гърбът на ножа е бил наляво, режещият му ръб е бил
надясно, спрямо тялото на пострадалия, очевидно при изправено положение.
Това е направено отгоре - надолу, отляво надясно и леко отпред - назад,
попада в шията. Това е вкарване на ножа, вече той е вътре. При изкарване на
ножа острият му връх извършва едно приплъзване - върхът на оръжието,
след като вече, изкаран над кожата, продължава да задира кожата и прави
една драскотина, там е описана - 14 см. 27 мм. е дупката. Дълбочината на
раневия канал е 10 см. Малко по-надолу в описателната част на експертизата
има описана една драскотина, която започва от външния ъгъл на раната на
шията и която аз обясних как се е получила.
Раната на кожата в основата на шията е с дължина 27 мм. Това 27 мм. -
такава е дължината на раната. Тя е една цепка с дължина. Входната рана е
дълга 27 мм. Дълбочината е 10 см. Не е необхоД. голяма сила за причиняване
на това нараняване. Ние установяваме в експертизата кое е действащото
оръжие – това, което посочиха всички като притежание на подсъдимия – нож
в черната кожена кания. Това оръжие до 13,5 см. е с ширина на острието 26
мм. Ножът е проникнал на 10 сантиметра. Раната, входната, е с дължина 27
мм. Не е стигнал до дръжката ножа, където вече ширината е по-голяма на
28
острието.
Каква сила е необходима, ще ви дам един пример от практиката.
Вземете един хляб и забийте ножа в него, малко по-голяма от тази сила е
необходимата сила, за да причини такова нараняване. Не е нужно голяма
сила, ако не се преминава през кост, за да проникне оръжие в дълбочината на
човешкото тяло на 10 см. Може би ще бъде по-полезен отговорът на въпроса
в конкретния случай така - оръжието не е нанасяло удари с максимално
възможната сила. Ако беше с повече сила, щеше да стигне до дръжката и
тогава раната щеше да бъде повече от 27 мм.
Със същата сила е нанесено и прободното нараняване в гръдния кош в
ляво странично, което е с дълбочина на раневия канал 7-8 см и с дължина 26
мм. рана на кожата е описана. Там дълбочината е малко по-малка, защото ние
при рязане имаме ребро, което донякъде е препятствало по-дълбокото
навлизане на ножа, то е отнело малко от силата на удара. Едното е
преминаване през кост, другото е прерязване на ребро. Навлизайки през
междуребрието, е прерязвано ребро. Също, въпреки че имаме кост, силата
бихме казали, че силата не е твърде голяма, не е била екстремна, защото
максимална е трудно да кажем. В сравнение с предишното нараняване, за
което говорих в областта на шията, това в областта на гръдния кош бихме го
идентифицирали като такова почти с еднаква сила като другото в шията, че е
нанесено.
Охлузванията на лицето и дясното коляно са причинени от падане по
лице върху терен. Съответства оръжието на прободно-порезните
наранявания. Тези наранявания, които са причинени на пострадалия, не са
такива да са получени от собствена ръка, от самонараняване, не могат да се
получат от търкаляне върху терена и ако ножът е бил в ръката на
пострадалия, не са резултат от самонараняване. В акта на сборичкване, ако
ножът е бил в ръката само на пострадалия, за самонараняване говорим, не
могат да се получат нито едно от тези наранявания, независимо от
положението на телата.
Д-Р Р.Д. – Няма какво да добавя.
Д-Р Е.Б. - Няма какво да добавя.
29
Д-Р Т.С. - Няма какво да добавя.
Д-Р Т.П. - Няма какво да добавя.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на вещите лица по повторната
седморна съдебномедицинска експертиза на лист 60 – 68, том 4 от
досъдебното производство и допълнителната седморна съдебномедицинска
експертиза, приложена на лист 19 – 39, том 5 от досъдебното производство,
изготвени от вещите лица Д-Р Р.М., Д-Р Т.Т., Д-Р Х.Е., Д-Р Т.С., Д-Р З.Н., Д-Р
Т.П. И Д-Р Е.Б., всички със снета по делото самоличност, на които се напомни
отговорността по чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.Т.: Тук сме доразвили нашето предходно
заключение с някои нюанси, които се дължат на промяна обясненията на
подсъдимия Д.Д., дадени на 18.09.2016 г. имаме предвид.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: На въпроса на прокурора какво е наложило
назначаване на тази експертиза, отговарям, че така е преценил разследващият
орган.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Просто трябва да се даде по-голяма тежест на
експертизата, да се премине към по-голям състав и да се отговори на някои
допълнителни въпроси. В нея пак отхвърляме механизма на самонараняване
на пострадалия. Предния път сме изследвали ситуация един срещу друг без
търкаляне по склон, а в тази ситуация - с търкаляне по склон. Три удара от
чужда ръка - при тази база данни по тази експертиза, това е заключението ни.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Е.: Ударът в корема може да се нанесе без
превъртане на нож и това означава промяна местоположението на ножа.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Това го обясних - в легнало положение нямаме
прехвърляне на ножа, докато при изправено положение ножът трябва да бъде
прехвърлен на 180 градуса. При динамична ситуация телата на пострадалия и
нападателя в движение, както в право положение, така и върху терена, може
да се счита, че схватката е осъществена на дигата и не е имало търкаляне по
склона. Такива няма описани, затова приемаме, че няма търкаляне по склона.
Описано е, че няма кръв по склона.
30
ПРОКУРОРЪТ: Тоест да обобщим, тази експертиза е правена, в случай,
когато боричкането, търкалянето не е по склона, а на дигата и ситуацията е
динамична и при този случай казвате, че няма как нещата да се случат в
резултат на самонараняване?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.Т.: В съдебно заседание от 08.08.2017 г.
обясненията на подсъдимия сме имали предвид в седморната експертиза с №
427-А/2018 г. Да обобщим, повторната седморна експертиза и
допълнителната седморна са извършени във връзка с промяна обясненията на
подсъдимия. Досега говорих за тази повторна седморна експертиза. В
допълнителната седморна описваме обясненията на подсъдимия как успял да
го захване отзад през кръста. В този случай, в който го е хванал отзад през
кръста, изводите са същите.
ПРОКУРОРЪТ: Тоест, да обобщим. Ако са се търкаляли и ако двамата
са били прави, въпреки, че подсъдимият го държи отзад през кръста, пак не
може да се получи това самонараняване. Допреди това няма такова
твърдение, когато е паднал на колене.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: Ние сме изследвали всички обяснения
комплексно, а не поединично. В последните обяснения подсъдимият казва, че
е бил на колене и е хванал през кръста пострадалия отзад и беше зададен
въпросът възможно ли е, ако в ръката на пострадалия е имало нож, дали може
да се самонарани и кое е най-вероятното нараняване, което би могло да се
получи по този начин.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Е.: В такъв случай трите наранявания не могат да
се получат от собствената ръка на пострадалия в позиция, когато някой го
държи отзад. Посоката на нараняванията изключва този механизъм. Хванал го
е през кръста отзад в никакво положение – било то прав, на колене,
пострадалият не може да държи нож и да се самонарани по този начин.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д.: Ние казваме, че двете рани в шията и гръдния
кош нямаше да се съществуват, ако той се е самонаранил. Казваме, че ако
двете рани са причинени от единия, след това трябва да е дал ножа на другия,
или обратно - първо да се самонарани и след това той да го нарани, но не
може и трите рани едновременно да са причинени от пострадалия. Ако се
31
приеме, че има самонараняване, има предаване на ножа.
Пристъпи се към изслушване на вещите лица Д-Р Т., Д-Р Б. И Д-Р П.,
изготвили заключението на тройната съдебномедицинска експертиза,
приложена на лист 235 – лист 243 от първоинстанционното НОХД
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Поддържаме и това заключение. Тук
преминаваме към последната тройна съдебномедицинска експертиза където
обсъждаме пак тримата експерти - Т., Б. и П. тези обяснения на подсъдимия.
Предвид съвкупността на данните, може да се заключи, че трите рани са от
едно и също оръжие. Ако двамата са прави, подсъдимият в захват е хванал в
право положение пострадалият, може ли да получи тези самонаранявания.
Дори прав, достъпно за самонараняване е коремната област, но това не
кореспондира с факта, че и трите наранявания са причинени от едно и също
оръжие. Как тогава оръжието е преминало от жертвата в нападателя или
обратното.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Ако допуснем, че пострадалият е държал нож, то
би могъл единствено да си причини раната в областта на корема, като кой
тогава е причинил другите две наранявания, които са в такава посока.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: В посока отгоре-надолу. Посоката на нараняването
изключва това движение на ръката, имаме предвид за нараняванията, които са
на гръдния кош и отляво на шията.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Имаме предвид посоката и локализацията. Не сме
казали, че е имало размяна на оръжие между подсъдимия и пострадалия. Не
може да кажем каква е последователността. Може да кажем коя е раната,
която е причинила смъртта - това е раната в областта на шията. Тя не би
могла да бъде причинена със собствена ръка. Коремното нараняване не би
могло да причини смърт и нараняването в лявата на гръдната област, то е с
опасност за живота, но не може да причини смърт.
ПРОКУРОРЪТ: Ако приемете, че със самонаранявяне в корема, може
ли да се съпротивлява, да има възможност за телодвижения?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Има възможност след получаване на
32
нараняването, ако това е първото – в коремната област, да извършва активни
действия дотолкова, доколкото не е бил под въздействие на алкохол, а той
всъщност е бил.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: Едно лице в такова алкохолно опиване може
да не разбере, че е наранен, има притъпено чувство за болка – това 2,63
промила е достатъчно като количество алкохол, за да притъпи чувството на
болка у пострадалия, както и свидетелски показания има „падна като талпа“.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Падането „като талпа“ е обусловено от
загубата на кръв, от навлизането на въздух през венозния прерязан съд в
областта на шията и от набирането на въздух в лявата плеврална кухина,
които в комплекс са довели до колапс, шок.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещите лица.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: И аз нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. К.: Аз имам въпроси. Преди малко д-р Т. и д-р П. нагледно
показаха как трябва, ако е в легнало положение, да е застанал удрящият в
дясната страна на пострадалият и съответно да нанася удари в лявата страна,
които са реално нанесени. По същия начин ли трябва да бъдат разположени
телата, ако са в право положение. Тоест, нанасящият ударите пак ли трябва да
бъде в дясната страна?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: При изправено положение могат да бъдат
фронтално един срещу друг, лице в лице.
АДВ. К.: Ако са били отново в дясно положение, възможно ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Може да бъде и леко странично, в дясно, но
съвсем отдясно ще му бъде трудно. По-скоро е фронтално.
АДВ. К.: След като механизмът на нанасяне на раните посочва, че са в
лявата част на торса на пострадалия и са в посока отляво надясно и отгоре
надолу, така ли?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Не са отгоре-надолу, на гръдния кош е
хоризонтално, а пък горната - на шията е отгоре-надолу.
33
АДВ. К.: Това не може ли да бъде причинено от движението на ръката
на пострадалия в тази посока?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Това нещо категорично го изчистихме. Не
може да имаме самонараняване в тези области в този вид на нараняванията.
Отговорих на тези въпроси, сега трябва да правя някакви перифрази на
нашите отговори, които сме ги дали. За да си причини тези самонаранявания,
първо човекът трябва никой да не му пречи, трябва да бъде сам, трябва да има
адската воля и липса на разсъдък, за да започне да се наръгва така, така и така
(вещото лице Т. посочва удари в гръдната област, в шията и в корема).
АДВ. К.: Не при самоотбраната, имам предвид обясненията, които дава
подсъдимият как, след като го захваща за торса отзад, за да се предпази в
състояние на този афект, на алкохолно опиване, ръстовото превъзходство, той
непрекъснато посяга да го удари. Той иска да удари него в състоянието на
раздразнителност, в което той изпада обикновено. Защо, след като обясниха
по същия начин идват ударите отдясно-наляво и отгоре-надолу.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: Посоката на нараняването на шията е тази - с
дясна ръка към лявата област. Аз бих мушкал назад, но не и така, единствено
достъпно място е коремът за ръката ми, която държи ножа (вещото лице Б.
показва с вещото лице Т. положението на ръката при нанасяне на удар, за
който обяснява).
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.: Съобразено е обяснението на подсъдимия, че
го е хванал отзад. Поддържам всички заключения.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Н.: Поддържам заключенията на експертизите, в
които съм участвал.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р С.: Поддържам заключенията на експертизите, в
които съм участвал.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Е.: И аз поддържам заключенията по
експертизите, в които съм участвал.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д.: Също поддържам заключенията.
34
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Н.: Поддържам заключенията, в които съм взела
участие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: И аз поддържам заключенията по
експертизите, в които съм участвал.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси към експертите.
АДВ. К.: Нямам въпроси към експертите.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. К.: И аз нямам други въпроси към експертите.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: И аз нямам въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р П.: Моля да ми бъдат заплатени пътните разноски.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д.: Също моля да ми бъдат заплатени пътните
разноски.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Е.: Само да заявя, че не желая да ми бъдат
заплащани пътни разноски и възнаграждение.
Съдът намира, че на вещите лица Д-Р Т., Д-Р Б., Д-Р П., Д-Р Д., Д-Р С. и
Д-Р Н. следва да бъдат изплатени възнаграждения от бюджета на съда в
размер, както следва: по 200 лв - на вещите лица Т., Б. и П. и по 100 лв. – на
вещите лица Д., С. и Н., както и пъти разноски в размер на 31 лв – на вещото
лице П. и 33,98 лв. – на вещото лице Д., предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПЛАТИХА се с разходни касови ордери от бюджета на съда по 200
лв - на всяко от вещите лица Т., Б. и П. и по 100 лв. – на всяко от вещите
лица Д., С. и Н., както и пъти разноски в размер на 31 лв. – на вещото лице П.
и 33,98 лв. – на вещото лице Д..
Съдът обяви 15 минути почивка, след която съдебното заседание
продължава в 15:06 ч. в същия състав на съда, със същите страни и секретар.
35
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането от предходното съдебно
заседание за изготвяне на експертиза. Считам, че категоричен отговор на
поставените от мен въпроси няма, най-вече по отношение на факта, ако се
допусне, че ударът в корема е в резултат на самонараняване, в какво
състояние се е намирал пострадалият и въобще можел ли е активно да се
отбранява, имал ли е начин да обективира своята воля и да се бори, защото
това според мен е от съществено значение за квалификацията на деянието и
се поставя много сериозно въпросът, ако той се е самонаранил, да се
разсъждава изобщо за квалификация на деянието по чл.119 НК.
Считам, че е необходима съдебномедицинска експертиза, която да даде
отговор на следния въпрос, а именно, ако се приеме, че пострадалият се е
самонаранил в корема, в какво състояние е бил след това самонараняване,
доколко е можел да се отбранява или не е можел да извършва изобщо
телодвижения, можел ли е да се самоотбранява или не е можел. На другия
въпрос като че ли отговор съм получил в днешното съдебно заседание от
експертите и той по-скоро ще касае пледоарията ми по същество. Относно
състава, след седморна, като е имало тройна, вече не знам какъв състав да
поискам.
АДВ. К.: Подкрепям искането на прокурора.
АДВ. К.: Ако е възможно, госпожо председател, подсъдимият иска да
даде обяснения в този момент по отношение механизма за причиняване на
случилото се.
Съдът предостави възможност на подсъдимия да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Желая да давам обяснения.
По първа точка за П. - приятелят на Д.. П. в показанията си в протокола
от разпита на 18-ти през 2016 той казва, че Д. след запой напада, без да се
обажда. Аз ако съм знаел, нямаше да отида. По точка втора, за К.. К. във
всичките си показания, които е дал в разпита си от 18.09.2016 г. и от 21-ви
април мисля, че беше 2017 г., днес се стреми и изопачава всичко, с цел да ми
навреди още повече, след като той подава жалба, че аз съм го заплашвал със
смърт, а той направи опит да ме изнудва със сумата с 500, с 200, запалил се,
36
квартира нямал, всичко изгоряло, някъде към 1500 лв. В стремежа си да
избегне мое обаждане, че прави опит да ме изнудва, той избърза и подава тази
жалба, по която още върви това дело. По мотивите на прокурор Н. Т. аз не
страдам от психическо заболяване. Имам 45-годишен брак. Понеже ме
обвиняват тук, че страдам от психическо заболяване, от психично
разстройство. С експертизата те не могат така да го осъзнаят. Аз бях ритнат
силно, без да знам, че той ме напада. Аз си стоях на столчето и на плувките,
тапата голяма слагах светулка към луната. Бях силно ритнат и съборен на
земята, вижте ми панталоните, дрехите. После, в стремежа си да се изправя,
получих силен удар в челюстта, изпадаха ми 11 зъба след един месец. Бях
ритнат в дясно (имам медицинско) тука плевра ли се казва, какво, е била
силно притисната. Нямам счупени ребра. В стремежа си да се изправя вече
третия път видях, че той замахва с нещо лъскаво. Аз се свих, ножът се забоде
тука (подсъдимият показва отзад на тила) и се плъзна. Благодарение на това
съм оживял. Успях да скоча и да го хвана тука - в ляво, лявата му ръка. Силно
го стиснах. Той продължи да замахва още пет, шест пъти. Аз вторият удар,
който получих тук в ръката, не съм го усетил. Той замахва, замахва. Аз го
въртях, аз съм на колене и 50 см. е до наклона - не към водата, а към другата,
сухата част. Паднахме. В момента, в който паднахме, може тогава аз да съм
получил тези наранявания и охлузвания. Аз скочих и хукнах. Започнах да
викам за помощ: „П., К., тичайте, този – пияният, ме наръга с нож в главата!“.
П. изтича пръв. Д. беше прав, изправил се. Колко е паднал сега, един метър
или два надолу, не мога да ви кажа. Беше изправен и както стоеше изправен,
падна на колене и после така се подпря и диша тежко. Аз, още докато се
боричкахме, му виках: „Чакай бе човек, чакай бе!“ Той само ръмжи. Много
беше пиян. Обърна колата в 2 часа. Литър и половина ракия изпи до 6 ч. К. му
донесе в 6 ч. още литър. Беше му обещал сто лева. Разговор от моя телефон аз
не съм провеждал с К. да идва. Казах му номера. Д. говори и му обеща 100 лв.
да дойде да му извади колата, както преди два месеца на „Ч.“ пак го прати за
ракия, бяха изпили 5-6 бутилки водка. Даде му там 100 лв. да им купи още 5
бутилки водка и продължиха там да си пият, ние си тръгнахме, като той ми
даде две макари да му ги оправя.
П. изтича до него и каза :“Д. кърви“. Видял му корема. Ние не знаехме
какви рани има. Помоли К.. К. вика „мен не ме бъркайте в тази работа, вие сте
37
си направили скандала“. Казах: „К., аз съм в ситуацията, моля ти се, нали си
ми колега, приятел. К. вика „добре, давайте да го качваме“. П. изтича, донесе
одеяло. Сложиха го в одеялото Д., качиха го в колата и П. ми каза: „качвайте
се и ти, че си ранен!“. Отидохме до болницата, след един час момчето почина.
Нито съм вадил нож, нито съм държал нож. Ножът ми беше на шест метра до
торбата ми в калъф. Има снимка, направена от следователя – разузнавач Н.К.,
има снимка. Разузнавачът взима ножа, поставя го в плик. После кой е вадил
ножа и го оставя до кървавото петно. То е само едно кърваво петно и толкоз.
Ние не знаем по какви причини, ние не знаем какви наранявания има. Вие
трябва да разберете защо е изваден ножа след поставянето му в калъфа и
после поставянето му до кървавото петно. Той не е натопен, то дори няма
кървави пръски по ножа. Моят нож беше на 6 метра. Предполагам. Вие
видяхте, Д. има също нож. Той с какъв нож е дошъл, аз не мога да ви кажа.
Аз нож не съм вадил аз, не съм държал. Затова някак си се примирих с
присъдата от Окръжния съд - С.. Аз се примирих. След като госпожата я
обжалва, почна всичко наново. Аз нямам вина, затова съм подал и молба да
бъда оправдан.
Казах ви, че аз го държах. На колене съм свит, главата ми е ей тука.
Замахва той ей тука (подсъдимият посочва главата си), той замахва пет или
шест пъти. Трябваше да се предпазя, за да не ме надупчи втори път. Ние не
знаехме, че той има прободна рана. Ние го качихме бързо Д., с цел да го
спасим. Той дишаше тежко, но беше жив. Нито П. са видели че тук има рана,
ако беше светло, щяхме да видим, можеше и превръзка да му направим, но то
беше тъмно там. Ако е паднал и е държал ножа, тогава може би се е
намушкал сам, вече третата рана може да се е намушкал сам. Той е голям
човек, сто килограма, два метра висок. Аз не мога нито да се боря с него, нито
нищо. Аз се стремях да избягам.
Пострадалият постоянно беше прав докато паднахме от стената.
Постоянно прав. Аз бях зад него, зад гърба му, здраво стиснал лявата му ръка,
той замахва, аз го въртя, той замахва, аз го въртя и падаме. Успях да стисна
лявата му ръка, защото това успях да хвана - зад гърба му и ръката му тук
едната. Той беше много пиян, той колко ракия е изпил. Два часа след като К.
дойде, той продължи да пие. Каква ракия им е донесъл, аз се махнах, не знам.
Още като дойдоха, К. като дойде и му даде ракията, аз казах „ще се махам от
38
вас, имам си храна, не ща да участвам, спри да пиеш!“. До огъня аз не съм
сядал дори. К. извади и почна да си прави мръвките там. Преди да дойде К.,
не сме се скарали. Беше пиян Д., но весел. Откъде да знам, че Д. напада след
като прекали с алкохола. Аз си носих една бира и 3-4 пъти му носех риба. Аз
хващам за М. и му я давам. Вика ми: „ бай Д., пийни едно“. Аз, викам, повече
от 50, 100 грама не ми дават. И може би към 50-100 грама бира, ракия. То
беше една горещина - 38 градуса и от това може би бързо се напи. И на мен
ми показва промили. К. всичко казва обратното сега. К. има интерес да ме
черни тук, колкото си иска, защото две години след неговата жалба той
постави и лъжесвидетел, който две години от 2018 до 2020 г. по К.вото
обвинение, че аз съм го заплашвал, представи някой си защитен свидетел.
На въпроса на прокурора „защо на 4 пъти си променяте показанията“,
отговарям, че не съм си променил обясненията. Прочетете ми обясненията -
от 18-ти, от 21-ви април. Аз съм викан 6 пъти в К. и никога не съм давал
различни обяснения, все едно и също приказвам.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането за експертиза, като допълнително
да ми се даде възможност за поставяне на задачи след запознаване с
протокола, който да ми се изпрати на имейла на Апелативна прокуратура - П.
АДВ. К.: Присъединявам се към искането на прокурора. Моят имейл е
*******
АДВ. К.: Аз в миналото съдебно заседание, госпожи съдии, взех
отношение. Също не бих могла да кажа колко да са експертите, дали да бъдат
3 или седморна, но има въпроси, които трябва да се изяснят от едни съвсем
други нови експерти, защото считам, че не стана достатъчно ясно на съда по
отношение на всички тези въпроси, поставени в седморната експертиза. За
нас особено е важно за изясняване на въпроса, който постави прокурорът,
както и по отношение на това, което в днешното съдебно заседание
подсъдимият твърди, че не е нанасял удари на пострадалия, а това е от
самонараняване. Аз имам достъп до ЕПЕП и мога да получа протокола. Имам
само искане, може ли срокът да бъде по-дълъг, тъй като след изготвяне на
протокола, имаме срок за поправка. Да бъдат 10 или 14 дни. Моето мнение, че
ако е допълнителна, трябва да бъдат повече експерти. Ако става дума за
39
повторна експертиза, считам, че тройна би решила по въпросите, които са
обсъждани в седморната, плюс въпросите от тройната, която дава заключение
за самонараняването. В допълнително изложете съображения и за това дали
ще е нова, повторна, допълнителна и какъв да е съставът.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, като намира
за основателно искането на страните за назначаване на съдебномедицинска
експертиза. Следва да бъде предоставена възможност на страните за
формулиране на задачи и определяне на вещи лица, които да бъдат включени
в състава на съдебномедицинската експертиза, като след получаването им,
съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание относно вида на
съдебномедицинската експертиза и състава на вещите лица, които да бъдат
назначени за изготвянето й.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 07.12.2021 г. от 13:30 ч, за която дата
и час подсъдимият Д.Д., защитникът адв. М.К., частният обвинител В.Д. и
повереникът адв. Б.К. са уведомени.
ДАВА възможност на страните в 14-дневен срок след получаване на
протокола от днешното съдебно заседание да поставят въпроси и посочат
вещи лица, които да бъдат включени в състава на съдебномедицинската
експертиза.
ДА СЕ ИЗПРАТИ по имейл протоколът от днешното съдебно заседание
след изготвянето му на адв. К. – на имейл *******и по електронна поща на
Апелативна прокуратура – П..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ частният обвинител В.Д. по изрична нейна молба за
изпращане призовка, която да й послужи пред работодателя и Апелативна
прокуратура - П..
Частният обвинител В.Д.: Поемам ангажимент да уведомя Х.Д. за
40
следващото съдебно заседание.
С оглед заявеното от частния обвинител Д., другият частен обвинител
Х.Д. да се счита уведомен чрез нея.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 15:35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
41