О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 72
гр.Бургас, 14.01.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, в закрито заседание, на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1849 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №23972/08.06.2018г., от Л.Б.Б. и С.Ж.Б., двамата с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. Д.Р.,***, с която се обжалва Решение №833 от 08.05.2018г.
по гр.д. №5204/2016г. по описа на районен съд Бургас, като неправилно,
необосновано, постановено при нарушение на материалноправни и процесуалноправни
правила.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е определил на основание чл.128 от СК мерки на лични
отношения на Л.Б.Б., ЕГН ********** и С.Ж.Б., ЕГН **********,***, адрес за
призоваване и връчване на съобщения в гр.Бургас, ул.“Оборище“ №90, ет.1-2, чрез
адв. Е.Мосинов и тяхната внучка Любомира Веселинова
Митова, ЕГН ********** с адрес в Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Мелтън Хай Стрийт №186, S636RG, Уот ъпон Дърн, съдебен адрес ***,
чрез адв.В.Х. и адв.Алексиева, както следва:
- през първите шест месеца от влизане на
решението в сила личните отношения да се осъществяват по обичайното
местопребиваване на Любомира Веселинова Митова, което понастоящем е в Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Мелтън Хай Стрийт №186, S636RG, Уот
ъпон Дърн, един уикенд месечно, уговорен предварително с майката Т.Л.Д. и в
нейно присъствие, който да не съвпада с определения за ответника В.В.М. режим
на лични отношения с дъщеря му, за около шест часа дневно, а именно за времето
от 11,00 до 17,00 часа съответно на съботния и на неделния ден, на
публични места като паркове, сладкарници
и кина.
- след изтичане на този период от шест
месеца, в продължение на една година личните отношения да се осъществяват по
обичайното местопребиваване на детето, което понастоящем е в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Мелтън Хай Стрийт №186, S636RG, Уот ъпон
Дърн, без ограничение на мястото, където срещите ще се осъществяват и с
възможност Л.Б.Б. и С.Ж.Б. да вземат Любомира Веселинова Митова един уикенд
месечно, уговорен предварително с майката Т.Л.Д., който не съвпада с
определения за ответника В.В.М. режим на лични отношения с дъщеря му, като се
задължават да я вземат от дома на майката и да я връщат обратно там след
приключване на режима.
- след изтичане на този период от една
година, личните отношения да се осъществяват десет дена от лятната ваканция,
през които майката не е в платен годишен отпуск и които не съвпадат с
определения за ответника В.В.М. режим на лични отношения с дъщеря му, на място
различно от обичайното местопребиваване на детето, което понастоящем е в
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Мелтън Хай Стрийт №186,
S636RG, Уот ъпон Дърн, и което е съгласувано съвместно с майката.
За осъществяване на контактите Л.Б.Б. и С.Ж.Б.
имат задължение да вземат детето от дома на майката и да го връщат там в края
на втория и третия период.
Първоинстанционният съд е отхвърлил
исканията на Л.Б.Б., ЕГН ********** и С.Ж.Б., ЕГН **********,***, адрес за
призоваване и връчване на съобщения в гр.Бургас, ул.“Оборище“ №90, ет.1-2, чрез
адв.Е.Мосинов, за присъждане на разноски и допускане предварително изпълнение
на решението, евентуално определяне на привременни мерки за контакт с детето.
Твърди се във въззивната жалба, че между
въззивниците и дъщеря им комуникацията към настоящия момент е трудна и
вследствие на влошените отношения между тях се е стигнало до прекъсване на
връзката с внучката им.
Счита се, че в настоящия случай следва
да бъде определен точен и ясен период от всеки месец, в който въззивниците да
осъществяват определения им режим с детето Любомира през първия шестмесечен
период, първоначално в присъствието на майката Т.Д., за да няма възможност за
конфликти между страните, което ще способства за възстановяване на връзката
помежду им, но основно е в интерес на детето.
Изразява се недоволство и по отношение
на определеното от първоинстанционния съд място за осъществяване на контакти –
обичайното местопребиваване на детето, като се посочва, че е в интерес на детето
да се осъществява контакти с баба си и дядо си, и извън населеното място, в
което живее. Посочва се, че следва да има определеност и яснота на времето на
контакт през месеца, съответно изпълнимост на съдебния акт.
На последно място се посочва, че определените
мерки на лични отношения – десет дни от лятната ваканция, които ищците да
осъществяват с внучката си на място, различно от обичайното местопребиваване на
детето и което е съгласувано с майката, следва да се предоставят на ищците още
през първата година след изтичане на 6-месечния
адаптивен период, като ищците следва да имат възможност да виждат и вземат
детето всеки втори или четвърти уикенд от месеца с преспиване на детето в дома
на бабата и дядото /в Германия или в България/, както и 14 дни през лятната
ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката на детето и с
определения за бащата режим на лични отношения с дъщеря му.
Поради гореизложеното молят съда да
отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, като определи
на основание чл. 128 от СК мерки на лични отношения на Л.Б. и С.Б. и тяхната
внучка Любомира Митова, както следва:
-
През
първите 6 месеца от влизане на решението в сила личните отношения да се
осъществяват по обичайното местопребиваване на детето, един конкретно определен
уикенд /втори или четвърти/, който да не съвпада с определения за бащата режим
на лични отношения с дъщеря му, за около 6 часа дневно, а именно за времето от
11 до 17 часа съответно на съботния и неделния ден, на публични места като
паркове, сладкарници и кина, като първите три месеца да се осъществяват в
присъствието на майката Т.Д., а следващите три – без нейно присъствие.
-
След
изтичане на този период личните отношения да се осъществяват както следва: през
първите два месеца по обичайното местопребиваване на детето, без ограничение на
мястото, където срещите ще се осъществяват, като бабата и дядото вземат
Любомира един конкретно определен уикенд месечно, който не съвпада с
определения за бащата режим на лични отношения с дъщеря му, като се задължават
да я вземат от дома на майката около 10 часа на съботния ден и да я връщат
обратно там след приключване на режима до 18 часа на неделния ден. През
следващите 10 месеца бабата и дядото да вземат Любомира един конкретно
определен уикенд месечно, на място, различно от обичайното местопребиваване на
детето, включително извън държавата, в която пребивава детето, както и 14 дни
от лятната ваканция, през които майката не е в платен годишен отпуск и които не
съвпадат с определения за бащата режим на лични отношения с дъщеря му, на място
извън обичайното местопребиваване на детето, включително извън държавата, в
която пребивава детето.
За осъществяване на контакта Л.Б. и С.Б. имат
задължение да вземат детето от дома на майката и да го връщат там в края на
втория и третия период.
Към въззивната жалба са представени
следните писмени доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот; Справка от ИКАР; адресна регистрация на Л.Б. в Германия, гр. Фрайбург.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Т.Л.Д.,
ЕГН: **********, чрез адв. Вирджиния Х. – БАК, със съдебен адрес:***, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че исканият от въззивниците
режим на лични отношения не е в интерес на детето и е в ущърб на двамата
родители.
Поради гореизложеното моли съда да
отхвърли въззивната жалба, като неоснователна.
В законоустановения срок е подадена
въззивна жалба против първоинстанционното решение от Т.Л.Д., ЕГН: **********,
чрез адв. Вирджиния Х. – БАК, със съдебен адрес:***, в частта, с която е уважен
искът за определяне на мерки за лични отношения на ищците с внучката им.
Решението се обжалва като недопустимо и неправилно.
Твърди се, че решението на районния съд
е недопустимо, поради това, че предмет на делото са частноправни отношения с
международен елемент, доколкото детето има обичайно местопребиваване в
Обединеното кралство и Северна Ирландия. Посочва се, че съгласно чл. 8 от
Регламент №2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г., международната компетентност
по тази категория дела се определя според обичайното местопребиваване на детето
към момента на сезиране на съда, което в случая е Обединеното Кралство и
Северна Ирландия. Сочи се, че горните съображения са изложени от името на
ответницата Т.Д. в отговора на исковата молба и е поискано прекратяване,
евентуално спиране на делото до произнасяне на Съда на ЕС по отправено
запитване.
Посочва се, че районният съд не уважил
това искане и постановил решение, но в хода на производството е имало
непреодолими пречки в процеса на доказване, произтичащи от обстоятелството, че
детето живее в друга държава – не е изготвен социален доклад по делото, не е
установен контакт нито с детето, нито с родителите му.
Твърди се, че поради отсъствие на
социален доклад, необсъждане становищата на страните, игнориране на съществена
част от събраните доказателства и тяхното превратно интерпретиране, съдът е
достигнал до грешен извод относно интереса на детето.
Посочва се, че отсъства интерес на
детето Любомира от определяне на мерки за лични отношения между нея и ищците,
като се развиват подробни съображения.
Твърди се, че ищците не са ангажирали
доказателства за желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните му потребности, възрастта, пола и други негови характеристики.
На следващо място се твърди, че не са
взети предвид от съда обстоятелствата, че контактите на детето с бабата и
дядото въздействат негативно върху психиката и поведението на детето, както и
наличието на реални опасности за детето от контакти с баба му и дядо му.
Твърди се още, че ищците не притежават
капацитет да полагат адекватни грижи за детето.
Счита се, че определените от районния
съд мерки ще доведат до неоправдан стрес за детето.
Посочва се, че районният съд е
неглижирал доводите на ответницата, развити в писмената защита, относно
„другите обстоятелства“, специфични за настоящия спор и имащи решаващо значение
при оценката на основателността на исковете, а именно тежко нагнетените до
непримиримост и неотстъпчивост отношения между ищците и дъщеря им Т.Д., пълната
загуба на доверие на Т.Д. у ищците, изолиране от вниманието на ищците на
другите им внуци Николай и Борислав – братя на Любомира.
Твърди се, че ответницата е доказала
възражението си, че особеностите на характерите на родителите й и установеният
от раждането на дъщеря й до момента прилаган от тях модел на поведение по
отношение както на нея, така и по отношение на всеки член от семейството на
ответницата, респективно на Любомира, налагат извод, че ищците не биха били
склонни във всяка ситуация да действат в интерес на детето, но това възражение
не било обсъдено от първоинстанционния съд.
На последно място се посочва, че ако
изложените други обстоятелства са били задълбочено обсъдени от районния съд,
той би достигнал до извода, че на настоящия етап, докато се води делото и
докато отношенията между ищците от една страна и дъщеря им и цялото й
семейство, от друга, не се нормализират, никакви мерки на лични отношения на
ищците с детето, наложени с принудителната сила на държавата, не биха били в
интерес на Любомира, а биха оказали негативно влияние върху психиката й,
самочувствието й, усещането й за семейна принадлежност и изграждането на
ценностната й система.
Твърди се неправилност на решението и в
частта за разноските.
Поради гореизложеното се иска от съда да
обезсили обжалваното решение като недопустимо или да го отмени в обжалваната
част. Претендират се направените пред първа и въззивна инстанция разноски.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от Л.Б.Б. и С.Ж.Б., двамата с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Д.Р.,***, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Посочва се, че представлява злоупотреба
с право твърдението за недопустимост на решението, поради обичайното
местопребиваване на детето извън пределите на Република България, като се
развиват подробни съображения.
Оспорват се твърденията за неправилност
на първоинстанционния съдебен акт.
Посочва се, че неизготвянето на социален
доклад с участието на Любомира се дължи на преценка на съда, който сам е
отменил определението си за изготвяне на такъв. Въпреки това по делото е
изготвен социален доклад от българска институция, в който се излагат факти,
относно способността на бабата и дядото да полагат грижи за Любомира и
условията, които имат, за да й ги предоставят.
Оспорват се доводите на ответницата, че
районният съд не е обсъдил становищата и доводите на страните, не е обсъдил
доказателствата и ги е интерпретирал превратно.
Изтъква се като причина бабата и дядото
да не познават другите си внуци – Николай и Борислав, поведението на
ответницата, като се твърди, че ищците искат да общуват с тях, стига някой да
им позволи.
Оспорва се твърдението за неправилност на
решението в частта за разноските.
Поради гореизложеното се иска от съда да
остави въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.
Направени са следните доказателствени
искания: да бъдат приети като доказателства по делото: нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот; справка от ИКАР; адресна регистрация на
ищеца Б. в Германия, гр. Фрайбург; разговори по скайп между С.Б. и дъщеря й Т.Д.
от различни дати в периода 21.01.2016г. – 13.03.2016г., както и за периода
19.12.2017г. – 08.01.2018г. и разговор от 02.03.2017г.
Направено е и искане на основание чл.
176 от ГПК, бащата на детето – ответникът В.М. да се яви лично, за да отговори
на въпроса: колко пъти и кога е виждал дъщеря си Любомира Митова след
прекратяване на брака си с Т.Д..
Бургаският окръжен съд намира въззивните
жалби за редовни и допустими. Подадена са в срок, от легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание. Едновременно с това, съдът трябва да се произнесе по доказателствените
искания на страните.
По отношение на писмените доказателства,
приложени към въззивната жалба от Л. и С. Белчеви, както и към отговора,
подаден от тях на въззивната жалба на адв. Х. - пълномощник на Т.Д., съдът
намира, че същите са допустими и относими и следва да бъдат приети, с оглед
защита интересите на детето.
По направеното искане бащата да се яви
лично и да отговори на поставения въпрос, съдът намира следното: искането е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Обстоятелството, колко пъти и кога ответникът М. е виждал дъщеря си е
ирелевантно в настоящото производство, тъй като за определяне на подходящ режим
на лични отношения на бабата и дядото с внучката им е без значение колко често
се спазва този, определен за бащата.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1849 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, съобразно настоящото определение.
ДОПУСКА приложените към въззивната жалба
и отговора на въззивната жалба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, на
основание чл. чл. 176 от ГПК, бащата на детето – ответникът В.М. да се яви
лично, за да отговори на въпроса: колко пъти и кога е виждал дъщеря си Любомира
Митова след прекратяване на брака си с Т.Д..
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение и изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.