РЕШЕНИЕ
№ 1241
гр. Пловдив, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502762 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД против
Решение № 3792/29.07.2025г., пост. по гр.д.№ 21495/2024, ПРС, с което е
Е признато за установено на осн. чл.124 във вр. с чл. 439 ГПК, по отношение на
жалбоподателя, че А. Д. Г. не дължи сума в размер на 635,37лв., представляваща
233,17лв. главница по договор за кредит, 27,20лв. ДТ и 300,00лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно ИЛ издаден на 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 17301/2015г. ,ПРС .
Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е останал недоволен
от постановеното решение и поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, а именно
извършваните по изпълнителното дело действия по прекъсване на давността, но е
направил незаконосъобразно правни изводи за изтичане на срока на погаситената
давност за вземането. Сочи, че последното изпълнително действие по прекъсване на
давността е извършено на 11.11.2020г., но до предявяване на иска на 11.12.2024г. този
срок не е изтекъл. Поддържа, че с предявяване на иска за недължимост на вземането
давностният срок спира да тече, в който смисъл е и практиката на ВКС. Сочи и че
дори и да не се приеме това разбиране, то и към момента не е изтекла погасителната
1
давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Г. не е подала отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между
ищцата А. Г., длъжник в изпълнително производство и жалбоподателя- кредитор /
цесионер/, че сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 17301/2015, ПРС не
се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност. Според ищцата последното
изпълнително действие, прекъсващо давността за вземането е извършено на
11.11.2020г.. В последствие в изложението на исковата молба се поддържа, че реално
действия по прекъсване на давността не са извършвани, т.к. взискателят единствено е
подавал молби за принудително изпълнение, но не са предприемани принудителни
действия. В заключение твърди, че погасителната давност е започнала да тече на
08.06.2016г. и до 11.12.2024г. е изтекла.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице
погасяване на вземането по давност. Изложил е съображения, че към датата на
завеждане на исковото производство – 11.12.2024 г. давността не е изтекла, съобразно
правилата на ЗМДВИП и след приспадане на 69 дневния срок, в който давност не е
текла, то към към 28.07.2025 г., такава е изтекла. Приел е, че на осн. чл. 235, ал.3 от
ГПК, следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право и на това основание е приел предявеният иск за
погасяване на вземането по изпълнителното дело по давност за основателен и доказан.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че
претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на
вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ 434/2016 по описа на ЧСИ Л.
Мурджанова, което е с предмет събиране на оспореното вземане, се установява
правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производството.
От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателката А. Д. е
длъжник по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 17301/2015г., ПРС, в полза на кредитора „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД.
От приложеното копие на изп.д.№ 434/2016 на ЧСИ Л. Мурджанова се
2
установява извършването на следните изпълнителни действия : - насрочване на опис
на движими вещи на 08.06.2016г.; - молба от взискателя за опис на движими вещи от
23.02.2017г.; - насрочване на опис на движими вещи на 05.04.2017г.; - 24.04.2017г. –
запор на банкови сметки; - насрочване на запор на движими вещи на 29.06.2018г.; -
молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки от 04.09.2018г.; - запор на
банкови сметки на 10.09.2018г.; - молба на взискателя за налагане запор на банкови
сметки от 11.11.2020г.
С оглед на тези данни от изпълнителното дело, съдът намира, че не се
установява период от пет години, в който да е налице бездействие на взискателя.
Съгласно разясненията дадени в т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/
2013 г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - като такива действия са
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис
на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Давностния срок за погасяване на съдебно признати вземания, на каквото се
приравнява и процесното, е общия, по чл.110 от ЗЗД – пет години. Поставя се и
въпросът дали с предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането се прекъсна давностния срок и дали тази хипотеза попада в обхвата на
нормата на чл.115, ал.1, б.Ж от ЗЗД. Съдебната практика е константна в разбирането
си, че и при предявяване на отрицателен установителен иск за вземането от длъжника,
при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, то е
налице прекъсване на давността. Това е така, т.к. този иск е корелативен на
предявяване на положителен установителен иск за съществуване на вземането - и в
двата случая предмет на разглеждане е съществуване на вземането, както и при двата
вида искове спорът за съществуването му се разрешава със СПН. Разликата е
единствено в страната, която предявява иска. Ето защо това прекъсване произвежда
действие под условие - ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск
бъде отхвърлен (чл.116, б.Б във вр. с чл.117, ал.2 от ЗЗД/. Така в Р№ 50017/27.03.2023г.,
3
гр.д.№720/22, IVг.о., ВКС е посочено, че погасителната давност не тече, докато трае
процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника съгл. чл.115, ал.1, б.Ж от
ЗЗД. Дори длъжникът да се позове на давност, изтекла в хода на делото, такъв довод е
винаги неоснователен. Посочено е че съгл. чл.116, б.Б от ЗЗД, погасителната давност
се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане), или
искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението или
искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят на предявен
положителен или осъдителен иск за вземането е сходен с хипотезата на предявен
отрицателен установителен такъв. Поради това и по аналогия от чл.116, б.Б от ЗЗД
следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск за вземането
прекъсва погасителната давност, ако същият бъде отхвърлен. От приключване на
съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила
отхвърлително решение, започва да тече нова давност, чийто срок е всякога пет
години /чл.117 от ЗЗД/.
В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от
образуването на първото изпълнително дело на 03.06.2016г. до датата на предявяване
на иска 11.12.2024г. давностния срок за погасяване на взимането не е изтекъл. С
предявяване на иск давността се прекъсва. По изпълнителното дело са предприемани
множество действия по принудително изпълнение, с които е прекъсвана давността,
като последното е на 11.11.2020г.. Тук е мястото да се отговори на тезата на ищеца за
настъпила перемпция и извършване на незаконосъобразно изпълнителни действия, че
е без правно значение дали изпълнителното дело е било перимирано или не, доколкото
с решение по т.д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС, е прието, че перемпцията е без правно
значение за давността и че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, макар и по прекратеното по силата на закона дело, съдебният изпълнител
дължи извършване на изпълнителното действие, поради подчинеността си на
находящия се у него изпълнителен лист.
Така от хронологията на изброените действия по насочване на принудителното
изпълнение към имущество на длъжника се установява, че давността е прекъсвана
многократно и не е налице предвидения от закона пет годишен срок за погасяване на
вземането по давност.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск за установяване на погасяване по давност на вземането на
въззиваемото дружество се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционният съд, като постановено в противната насока
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което се
отхвърли предявения иск.
По разноските
4
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, 25лв.
заплатена ДТ, както и 150лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3792/29.07.2025г., пост. по гр.д.№ 21495/2024, ПРС,
изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Г. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев, 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за признаване за установено в отношенията
помежду им, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 635,37лв.,
представляваща 233,17лв. главница по договор за кредит, 27,20лв. законна лихва,
25,00лв. ДТ и 300,00лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно ИЛ издаден на
28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 17301/2015 г., XVIII гр.с., ПРС, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА А. Д. Г. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев, 25, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,сумата от 325лв. разноски запървоинстанционното и
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5