Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.01.2022 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди
двадесет
и втора година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретар Е.Гигова
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11755 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11755/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н.Т.Г. *** срещу решение №106912 от
01.06.2020 г постановено
по гр.д.№8136/2016 г на СРС , 60 състав ; в частта , с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Г. , че същият дължи сумата от 1419,36 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№120 в гр.София ж.к.******за периода м.03.2012 г – м.04.2014 г, ведно със законната
лихва от 07.04.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 233,58 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 30.04.2012 г – 18.03.2015 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.10.2015 г по ч.гр.д.№19255/15 г на СРС , 60 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост
и неправилност
на решението на СРС , тъй като не е
наследник на П.П.Г. . П.П.Г. е съпруга от втори брак на Т.Р.Г. и не е майка на
въззивника . Т.Р.Г. /баща на въззивника/ , също не е бил собственик на имота .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице „Б.Б. “ ООД не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 09.06.2020 г, поради което въззивната жалба от 23.06.2020 г /по
пощата/ е
подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част ,.
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Решението на СРС е недопустимо в обжалваната част .
За да уважи частично исковете срещу въззивника СРС е
приел , че същият е наследник на П.П.Г. ЕГН ********** . Този извод на
първоинстанционния съд е неправилен . Видно от удостоверение за наследници от
30.11.2020 г на СО р-н „Люлин“ , наследници по закон на П.П.Г. /принципно/ са дъщеря й Н.Г.М. и внука й С.Г.М..
Сходни данни се съдържат в справка на стр.148 от делото пред СРС , където само
липсват данни за наследника на починалия Г.Г.М.. Т.Р.Г. е починал още 1992 г ,
а от нотар.акт на стр.25 от делото пред СРС се вижда , че П.П.Г. е била
собственик на 2/3 идеални части от имота към 2014 г .
Следователно в обжалваната част СРС е постановил
решение при липса на пасивна процесуална
легитимация /срещу лице , което не е наследник на първоначалния ответник П.П.Г./
. В обжалваната част решението на СРС трябва да се обезсили и делото да се
върне на СРС за конституиране на действителните наследници на лицето и
продължаване на процесуалните действия /т.5 от ТР №1/13 г от 09.12.2013 г на
ОСГТК на ВКС/ . При постановяване на решението по същество СРС трябва да се
произнесе по разноските по делото по отношение на действителните страни .
По изложените съображения
, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №106912 от 01.06.2020 г постановено по гр.д.№8136/2016 г на СРС , 60 състав ; в частта , с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Н.Т.Г. *** , че същият
дължи сумата от 1419,36 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №120 в гр.София ж.к.******за периода
м.03.2012 г – м.04.2014 г, ведно със законната лихва от 07.04.2015 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 233,58 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
30.04.2012 г – 18.03.2015 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 28.10.2015 г по ч.гр.д.№19255/15 г на СРС , 60 състав ; както и в частта , в която Н.Т.Г. *** е осъден да
заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 246,28 лева разноски в заповедното
производство и пред СРС .
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните
действия съгласно мотивите на настоящото решение .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Н.Т.Г. *** сумата от 550 лева
разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД
като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.