Р Е Ш Е Н И Е
№167/13.1.2020г.
Гр.Варна,13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII-ри
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 14 709
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД като с Разпореждане № 39 747/08.10.2018 год., настоящият състав е
оставил производството по делото „без движение“. Видно от материалите по делото
цитираното Разпореждане е получено от ищцовата страна на 24.10.2018 г.и в
рамките на указания от съда срок ищцовата страна е депозирала писмена уточнителна молба с регистрационен вх. номер №
71539/01.11.2018 г. С исковата молба и уточнителната
молба ищцовата страна е предявила специалния положителен установителен
иск, като с уточнителната си молба е прецизирала
петитума на иска, отправила и надлежно искане за присъждане на сторените
разноски. Изрично е направено изявление, че ищцовата страна оттегля иска за законна лихва в размер на
40,31 лева на основание чл. 232 ГПК. Констатира се от материалите по частно гр.дело № 9031/2018 г. по
описа на РС Варна,12–ти състав, че заповедният съд е издал Заповед №
4524/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата
на която е разпоредил: длъжникът
К.Г.Б., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *със седалище и
адрес на управление ***, сумите, както следва: 500,00 лева представляваща
неплатена главница договор за паричен заем № 5365375 от 22.06.2017 г., сключен
с „В. К.” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., съгласно приложение
№ 1 към него от 01.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 08.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; 87,61лева
– представляваща договорна лихва за периода от 22.07.2017 г. до 19.03.2018
г.; 236,25 лева –представляваща
такса за експресно разглеждане на документи; 236,25 лева –представляваща неустойка за неизпълнение на
задължението за периода от 26.06.2017 г. до 19.03.2018 г.;245 лева – представляваща разходи за извънсъдебно събиране
на задължението;40,31 лева –
законна лихва за периода от 23.07.2017 г. до 31.05.2018 г., както и сумата от 75 лева, представляващи
направени в заповедното производство разноски – 25 лева, заплатена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
С оглед
горното, констатирайки факта на изпълнение на дадените от РС Варна указания с
Определение № 12915/8.11.2018г. исковият съд е прекратил частично
образуваното исково производството
по гр.д. № 14 709/ 2018 год. по
описа на ВРС, ХLII – ри състав, само за
сумата от 40,31 лева – законна лихва за периода от 23.07.2017 г. до
31.05.2018 г., на основание чл. 232 ГПК
поради частично оттегляне на исковата претенция с правно осн.чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото Определение е обезсилена частично издадената
по частно гр.дело № 9031/2018 г.
по описа на ВРС, ХII –ти състав - Заповед № 4524/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумата от 40,31
лева – законна лихва за периода от 23.07.2017 г. до 31.05.2018 г., на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
В
исковата си молба от и уточнителната молба. ищецът „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Я. К.,
чрез процесуален представител - юрисконсулт Д. АV, сезира ВРС с искането да бъде постановено Решение по силата
на което да бъде прието за установено
в отношенията между ищцовото дружество и ответника съществуването
на паричните вземания за които заповедният съд по частно гр.дело № 9031/2018 г. по описа на ВРС,ХII –ти състав е
издал в полза на заявителя /ищец в
исковото производство/Заповед № 4524/11.06.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника/ ответник в исковото
производство/, която заповед е била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Предметът на установителната
защита е идентичен с предмета на паричните вземания и по размер и по основания, така както
е бил заявен в заповедното производство с изключение на оттеглената претенция
за сумата от 40,31 лева. Още
в исковата си молба ищцовата страна ясно сочи, че е подала заявление по чл.410 ГПК въз основа на което е била издадена заповедта по чл. 410 ГПК против
длъжника, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в резултат
на дадените от заповедния съд указния за ищцовата страна бил налице правен
интерес от предявяването на специалния положителен установителен
иск. Обстоятелствата на които твърди
ищцовата страна, че била издадена Заповедта по чл. 410 ГПК са: Подписан договор за паричен заем № 5365375
от 22 юни 2017 г. между „В. К.“ ООД като заемодател и К.Г.Б. като заемател ,сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, твърди ищцовото дружество, заемателят
удостоверявал че получил Стандартен европейски формуляр,посочващ индивидуалните
условия по паричния заем .Основанието на което
аявлението и исковата молба се подали от *ЕООД
било сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия ) от 1.12.2016 г., на осн. чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от дата 1.04.2018
г., сключен между „В. К.“ ООД, ЕИК *и „А.з.к.н.п.з.
„ЕООД,ЕИК *, по силата на който договор вземането било прехвърлено на ищцовото дружество изцяло, с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.С подписването на процесния договор
за заем, релевира ищцовата страна, заемодателят се
задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер от 500 лева, под формата на паричен заем,
който се усвоявал в търговски обект на
клоновата мрежа *
АД . С подписването на договора К.Б. бил удостоверил ,че получил от заемодателя
сумата от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена
,съответно получена сума. Заемополучателят се бил
задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 587,61 лева ведно с договорна лихва на 9
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91,54 лева – включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Следвало
да се има предвид следното,сочи ищецът: Ако заемателят
не изпълнел задължението си за заплащане на дължими погасителни вноски
заемодателят имал правото да предприеме всички позволени от закона действия за
да съберял своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително
повишаване на размера на дължимите суми от заемателя.По
процесния договор, твърди ищцовата стана заемополучателят
не бил платил нищо и към момента на сезиране на исковия съд дължал главницата
от 500 лева. За ползването на предоставената заемна сума по договора за паричен
заем номер 5365375 от 22 юни 2017 г., сключен между страните, според ищцовата
страна ответникът дължал договорна лихва в размер посочен в договора. В
настоящия случай, изчислената договорна лихва, била в размер на 87,61 лева за
периода от 22 юли 2017 г. – датата на първата погасителна вноска – до 19 –ти
март 2018г. – датата на настъпване на падежа на договора. Разпоредбите на
договора предвиждали, че и че заемателят заявявал
доброволно да се ползвал от допълнителната услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. В тази
връзка ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за
отпускането на паричен заем в размер на 236,25 лева. Съгласно клаузите на
договора, твърди ищцовата страна заемателят се
съгласил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчителство на
физическо лице, което да отговоря на посочените в договора условия или валидна
банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер
на цялото задължение по договора, валидна за целия срок на договора за заем.
Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя,
съгласно уговореното между страните , на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 236,25 лева, която била дължима на падежната дата на
погасителната вноска. Така погасителната вноска, която следвало да заплати заемателя, пояснява ищцовата страна била в размер на 117,79
лв. Претендираната неустойка, сочи ищцовата страна,
представлявала такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение а не мораторна
за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между
страните договор. Клаузата на неустойката била инкорпорирана договора още при самото му подписване, но в
случай, че заемателят изпълнел посочените условия –
неустойка не се начислявала. В тази връзка ищцовата страна подчертава, че
неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на
неизпълнението и за същата не бил налице период за начислението й. Дължимата
към момента на подаване на исковата молба неустойка, сочи ищцовата страна за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение възлизала
на 236,25 лева. На следващо място в исковата молба се сочи още, че разпоредите
на договора предвиждали, че кредитополучателят се запознал с тарифата на „В. К.
„ ООД, която тарифа била актуална към датата на сключване на договора и се
намирала във всеки търговски обект на клоновата мрежа и търговската мрежа на
заемодателя, така и на интернет страницата на“ В. К. „ООД. В тази Тарифа,
пояснява ищецът, било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска,
ответникът дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи
за събиране на просрочено вземане, както и разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на
просроченото вземане,както и разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на по събиране на вземането. В настоящият
случай, твърди ищцовата страна К.Б. дължал разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 245 лева. Ответникът следвало
да изплати целия заем на 19 –ти март 2018 година – последната падежна дата,
като от тогова до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички
падежи на остатъчните вноски били
отдавна изтекли а ответникът продължавал виновно да не изпълнява задълженията
си, поради което и дължал и обезщетение за забава/мораторна
лихва – върху непогасената главица, в размер на 40,31 лева от 23 юли 2017 г.
датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на
заявлението – 31 май 2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.В уточнителната си молба от 1.11.2018 г.ищцовата страна е
посочила ясно че оттегля иска за сумата от 40,31 лева, като е прецизирала
петитума на иска от който е видно,че се желае със СПН да бъде установено
съществуването на паричното вземане за което е издадена цитираната по-горе
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК (без мораторната лихва от 40,31 лв.).Ищцовата
страна желае присъждане на сторените разноски
като в подкрепа на твърденията и исканията си е направила доказателствени искания за изискване и прилагане на
частното гр.дело; приобщаване на писмените доказателства ангажирани с исковата
молба и връчване на уведомлението за извършена цесия на ответника.
С
Определение постановено в открито съдебно заседание на 04.10.2019 г.ВРС е
конституирал, на основание чл. 226, ал. 2, вр. чл. 219 от ГПК, „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, като
ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ на
страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД,
ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, по предявените от него срещу К.Г.Б., ЕГН **********,***, в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между ищцовото дружество и ответника съществуването
на паричните вземания за които заповедният съд по частно гр.дело № 9031/2018 г. по описа на ВРС, ХII състав, е
издал в полза на заявителя (ищец в
исковото производство) Заповед № 4524/11.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника (ответник в исковото
производство), която заповед е била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е депозирала отговор на иска, чрез
надлежно назначения на ответника особен представител – адвокат от АК Варна- Д.Б..
В отговора на исковата молба са
наведени ясни твърдения за неоснователност на исковете и искане за отхвърлянето
им.Твърди се, че договорът за паричен заем * с номер 5366375 – 21.06.2017 г. бил
нищожен поради липса на предписаната от закона форма. Договорът бил сключен в
нарушение на добрите нрави и на чл.10 от ЗПК а включените в същия клаузи
свързани с предоставяне на обезпечения, начисляване на неустойка, допълнителни
такси и разноски били неравноправни и целели заобикаляне на закона.1. По иска за заплащане на главница
становището на ответника е следното: В исковата молба се твърдяло, че К.Б.
сключил договор за паричен заем с номер 5365375 от 22.06.2017 г. с В. К. ООД. В
представения като доказателство към исковата молба договор обаче били вписани
две различни дати – 21.6.2017 г. и 22.6.2017 г. От друга страна, подчертава
особеният представител на ответника, предложението за сключване на договор за
паричен заем било подписано от ответника на 21.06.2017г. с маркирана клауза за
експресно разглеждане нае заявката за отпускане на паричен заем до 20 минути.
Наличието на две дати в договора, обобщава особеният представител на ответника,
правело невъзможно установяването от кой момент е възникнало правоотношението
между К.Б. и праводателя на ищеца и коя е
действителната дата на която е подписан процесния договор - 21.06.2017 г. или
22.06.2017 г. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, датата, подчертава особеният
представител на ответника, е задължителен елемент от договора а поради
невъзможността да бъде установена точната дата на сключване на договора,
договорът бил нищожен поради липса на предписана форма. На следващо място
подписаното от ответника предложение за сключване на договор не съдържало
цялата информация като размер на неустойка, годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите, начина на формиране на задълженията за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение и други важни условия,
необходими на средния потребител за вземане на решение преди сключване на
договора за кредит. Преди сключването на договора ответникът не бил запознат с
параметрите на кредита и неговото оскъпяване, нито с Тарифата на В. К. ООД, относима към сключения от договор за паричен заем *. Договорът за паричен заем В. К. ПЛАН
№ 5365375- 21.6.2017г., отново подчертава особеният представител на ответника,
бил нищожен поради което не пораждал права и задълженията за страните по същия.
Нищожността на договора водела и до нищожност на договора за цесия между В. К.
ООД и А.з.к.н.п.з. ООД, в частта в която било прехвърлено посоченото в исковата
молба вземане.2. По иска за заплащане на
неустойка становището на ответника е следното: Предвидената в чл. 4, ал. 2
от Договора за паричен заем клауза за неустойка била нищожна, като
противоречаща на добросъвестността и в нарушение на добрите нрави. Съгласно
тази клауза ответникът дължал сумата от 236,25 лв. – неустойка при неизпълнение
на задължението за предоставяне на едно от двете обезпечения – предвидени в
договора. Условията на които следвало да отговоря обезпечението, според
ответната страна, били прекомерни и като брой и като тежест и биха създали
значителни затруднения за средния заемател да ги
изпълни. Освен това краткия 3 дневен срок, от който влизала в сила неустоечната клауза допълнително възпрепятствал даването на
желаното за заемодателя обезпечение.Формулирана по този начин клауза за
неустойка, се сочи в отговора на искова молба, очевидно била включена в договора
с единствената цел да бъдат начислени допълнителни суми, осигуряващи на
кредитора допълнителна печална. След изтичането на 3 дневния срок общият размер
на паричното задължение на ответника нараснало значително, което не
съответствало на първоначално договореното между страните. Чрез посочената
клауза заемателят си бил осигурил допълнителна чиста
печалба, прикрита под формата на неустойка - т.е. налице било неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. В
договора било предвидено, че сумата, начислена като неустойка се заплаща
разсрочено, на равни вноски към всяка от деветте погасителни. Така
първоначалната вноска от 65,29 лв. която била оферирана на заемателя
в предложението за сключване на договор и която той се съгласил да плаща, се
увеличавала скрито със сума от 52,50 лв., което от своя страна водело до
неправомерно скрито оскъпяване на целия кредит. Твърди се още, че преди
подписване на договора за кредит ответникът бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на дължимата погасителна вноска: ответникът не разполагал
с цялата информация, необходима на средния потребител за вземане на решение
преди сключване на посочения договор, поради което и не бил в състояние
първоначално да прецени действителния размер на
задължението си и последиците от
евентуалната си забава. На следващо място, според особеният представител на
ответника,включването на сумата от 236,25 лева като неустойка три дни след
подписването на договора за заем променяло размера на месечната погасителна
вноска а от там и на целия погасителен план. Това не било очевидно за заемателя, т.к. клаузата била включена в договора под
отлагателно условие. След изтичане на посочения срок ответникът не бил
съобразил новия размер на погасителна вноска а от друга страна, съгласно чл. 7
от Договора за заем за получаването на нов погасителен план с извършени и
предстоящи плащания заематетелят трябвало да подаде
писмена молба до заемодателя. Разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договора
за кредит, се възразява още в отговора на искова молба били нищожни, поради
което и не пораждали права и задължения
за страните. Същите представлявали неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал.
5 ЗЗП, т.к. били включени в договора в очевидна вреда на заемателя,
което не отговаряло на изискванията за добросъвестност и водело до значително
неравенство между правата и задълженията на заемодателя и заемателя.
3. По исковете за заплащане на такси и
разноски ответникът,чрез особеният си представител изразява следното
становище: Клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 12 от Договора, според които заемателят дължал сумата
от 236, 25 лева – такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 245 лева
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения,
били нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 2-ро ЗЗД.
Клаузата за дължимост на такса за експресно
разглеждане на документи била с неравноправен характер и на практика покрива
неустойка за забава в полза на заемодателя.Оспорена е дължимостта
на посочените вземания /визирани и в прецизирания петитум на иска и в началото
на отговора на искова молба/ като се твърди че такива разходи действително не
били извършени. По делото не били представени доказателства че искането за
отпускане не кредит е било експресно разгледано а напротив- вписването на дата
22.6.2017 г в договора създавало обосновано предположение, че услугата по
експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем и получаване на
становище не е предоставена в посочения в предложението от 21.6.2017 г. срок –
20 минути.С оглед изложеното по-горе ответникът, чрез особеният му представител
желае ВРС да отхвърли изцяло исковете и като неоснователни и като недоказан.
В
проведеното по делото пето по ред, последно открито съдебно заседание от
13.12.2019 г., се явява само особеният представител на ответника.
В писмена молба ,постъпила на 06.12.2019 г.във ВРС от ю.к. А. Б., в качеството й на
пълномощник на третото лице-помагач на страната на ищеца е изразено изрично
желание за даване ход на делото,приемане на допусната ССчЕ
и е изразено становище по същество на спора.
В писмена молба, постъпила на 09.12.2019 от адв. Б. - Д.,
в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество,
е изразено изрично желание за даване ход на делото в отсъствие на на ищцовата страна ,за приемане на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, като е изразено становище, че същата дава ясен и
точен отговор на поставените въпроси и доказва изцяло по основание и размер
исковите претенции. Изложено е становище по същество, като е обективирано искане
за присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноски.
Видно от протокола от проведеното
последно открито съдебно заседание адв.Б., в
качеството й на особен процесуален представител на ответника желае ВРС да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло всички искове, предявени от ищеца.
Според адв.Б. от събраните по делото доказателства,
особено от представения Договор за кредит, се виждало,че има разминаване в датата
на която бил сключен същия, имало посочени две различни дати, което правело
договора нищожен.В контекста на изложеното особеният представител на ответника
препраща към аргументите наведени в
отговора на искова молба.Също така особеният процесуален представител на
ответника оспорва претенцията за неустойка, като счита същата за нищожна ,
поради това ,че нарушавала принципите на Закона за предоставяне на банкови
кредити и принципите на Закона за защита на потребителя. В горния смисъл адв.Б. желае постановяване на Решение и издаване на РКО за
осъщественото процесуално представителство .
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От
приобщеното като писмено доказателство –частно гражданско дело № 9031/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна, ХII-ти
състав се установява, че на 08.06.2018 г. А.з.к.н.п.з. ООД *** със Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника К.Г.Б. ***.Размера и основанията на вземанията са посочени в т. 9 и т.12 от заявлението.Видно от л.12 – ти
заповедният съд с Разпореждане № 22 429/11.6.2019 г. е намерил,че
заявлението отговоря на изискванията за редовност и подлежи изцяло на
уважаване, поради което е била издадена и Заповед по чл.410 ГПК /приложена на
лист 13 –ти по делото в оригинал /.
От цитираната Заповед № 4524 /
11.6.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
частно гр.дело № 9031/2018 г.по описа на РС Варна, ХII – ти състав се установява,че заповедният
съд е разпоредил
длъжника К.Г.Б., ЕГН **********,*** *ДА
ЗАПЛАТИ на Заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление *** , СУМИТЕ,
както следва: 500 лева
представляваща неплатена главница договор за паричен заем № 5365375 от
22.06.2017 г., сключен с „В. К.” ООД, като задължението е прехвърлено на
заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.12.2016г., съгласно приложение № 1 към него от 01.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението;
87,61лева – представляваща договорна
лихва за периода от 22.07.2017 г. до 19.03.2018 г.; 236,25 лева – представляваща такса за експресно разглеждане на
документи; 236,25 лева – представляваща
неустойка за неизпълнение на задължението за периода от 26.06.2017 г. до
19.03.2018 г.; 245 лева – представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 40,31 лева – законна лихва за периода от 23.07.2017 г. до
31.05.2018 г., както и сумата от 75 лева,
представляващи направени в заповедното производство разноски – 25 лева,
заплатена държавна такса и 50 лева – юр.възнаграждение,
на основание чл. 78, ал.1, и 8 ГПК .
В самата заповед е вписано,че
вземането произтича от следните
обстоятелства: договор за паричен заем № 5365375 от 22.06.2017 г.,
сключен с „ В. К. ”ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., съгласно
приложение № 1 към него от 01.04.2018 г.
От
всички останали писмени доказателства по същото частно гр.дело се констатира,че
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,както и че
специалния положителен установителен иск е предявен в
рамките на преклузивния срок.
Видно от приложеното на л.7
-12 от делото заверено от страната копие на Договор за паричен заем „*” №
5365375 - 21.06.2017г. от 22.06.2017 г., договорът носи дата 22.06.2017 г. В
същия договор в чл.1 ,ал.1 е записано,че страните са заявили ,че сключат договора на основание Предложение за
сключване на договор за паричен заем / ППЗ/ направено от Заемателя
или форма за кандидатстване , попълнена от Заемателя
по ел.път на следната уеб страница-www.vivacredit .bg , представляваща
електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния
подпис, Стандартен европейски формуляр , предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуалните условия по бъдещия
паричен заем или преддоговорна информация
,предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр , касаеща предоставяне на финансови услуги от разстояние , посочваща индивидуалните условия на договора за паричен заем, с който заемателят
предварително се бил запознал , чрез средство за комуникация от разстояние а
именно – посочената по-горе уеб страница, като заемателят
декларирал, че приемал всички условия, посочени в преддоговорната
информация. Съгласно ал.3 на чл.1 за извършена от кредитора допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, замателят
видно от договора и цитираната клауза дължи на такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 236, 25лева. В следваща 4-та алинея е записано, че страните се
уговорят таксата по ал.3 да бъде заплатена от заемателя
разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на погасителните вноски.В чл.2, ал.1 от
договора е посочено, че заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемополучателя сумата от 500,00 лева – заемна сума, а заемателят
да я върне на заемодателя при следните условия : 1.Размер на погасителна вноска
в лева 91,54, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса
експресно разглеждане, 2.срок на заема – 9 месеца, 3. брой вноски – 9, 4.
Датите на плащане на всяка от погасителните вноски последователно : 22.07.2017
г., 21.08.2017г., 20.09.2017 г., 19.11.2017 г., 19.12.2017 г., 18.01.2018 г.;
17.02.2018 г., 19.03.2018 г.; Фиксиран годишен лихвен процент на заема – 40, 28
%; 5.Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14 –тия ден – 0,11 % общ размерна всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане 823,86
лв., като същият е посочено,че е сборът от общия размер на заемната сума и общите
разходи по кредита при взети предвид допусканията по т. 8 ; 8. Годишен процент
на разходите на заема 49,44 %./ като
е уточнено че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания : „
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява
точно и в срок задълженията си ,съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране ,лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията
по настоящия договор .“В т. е посочен
вида на заема –потребителски а в т.10 условия за усвояване на цялата сума по
заема – в брой.Изрично е записано ,че с подписването на договора заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума , както и че договорът
има силата на разписка за предадена , съответно получена сума. Уговорено в чл. 4 от договора е, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по договора : 1.поръчител – физическо лице,което да представи на заемодателя
бележка от работодателя си , издадена не
по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговоря на следните изисквания : да
е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален осигурителен доход
от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история или да има
кредитна история със статус не по-лош от 401 „редовен“, да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател
или 2.банкова гаранция , която да
е издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение по договора.
Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят ще дължи
неустойка в размер на 236,25 лева .Във второто изречение на същата
алинея е записано, че страните уговорят
неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т. 4 , като в този случай
дължимата вноска става в размер на 117,
70 лева, а общото задължение по
договора в размер на 1060,11. Уговорено
в чл. 8, ал. 2 от договора / л.10/
е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя,
последният дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. Съгласно
ал.3 на чл. 8 - при забава на изпълнение на просрочени задължения по договора
повече от 90 дни, заеметелят е конкретизирано в
посочения текст, че има правото да обяви за предсрочно изискуемо цялото
задължение,включително по отношение на пълния размер на договорената възнаградителна лихва, като обвяването на предсрочната
изискуемост може да бъде извършено чрез изпращане на уведомление на
ел.поща на заемателя,
посочена от него като негов личен email или на
посочения от заемателя адрес в преамбюла на договора под формата на писмо с обратна разписка. В текста на чл. 12 от договора /л.11/ е
посочено, че заемателят заявява, че е запознат и
съгласен с Тарифата на „В. К.” ООД, актуална към датата на сключване на
договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект и на
интернет страницата на заемодателя. Приобщена на л. 15-19 от делото е Тарифата на „В. К.” ООД, актуална към
датата на договора, относима към договори за паричен
заем „В. К. Сега 14 и 30 „ или „В. К.
план“. В същата е предвидено, че при забава на плащането на погасителни вноски
по договор за предоставяне на паричен заем със срок на погасяване на месечни погасителни вноски,
потребителят дължи на кредитора заплащане на
10.00 лева на всеки четвърти и осемнадесети ден забава от всяка погасителна
вноска. На единадесетия и двадесет и
пети ден забава от всяка погасителна вноска, заемателят
дължи на заемодателя заплащането на 15.00
лева. Максималният размер на всички начислени разходи не може да надвишава 1500 лева за заеми за суми в размер на 500 лева. Предвидено е, че при забава с
повече от 57 календарни дни за
плащане, на която и да е погасителна вноска, се заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократна сума в размер
на 70 лева, представляваща направени
разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
Видно от л. 20 -23 от
делото , от приобщения в заверено за вярност с оригинала копие на рамков договор за прехвърляне на вземания
от 01.12.2016г.,се установява че „В. К.” ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Предвидено в т.4.5 от договора е, че купувачът ще
изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците
за сключения договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е
упълномощил купувача с правата за уведомяване на длъжниците.
Приобщено на л.25-27 е и приложение № 1
от 01.04.2018г., като видно от същото, че част от документа е вторично
заличен по отношение на номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН,
размер на кредита и непогасени задължения, като са останали видими графично
форматираните колони от таблицата и само един пълен ред от нея. Под № 169 е посочен номера на договора за
кредит – 536375, ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на договора – 22.06.2017г.,
отпуснат размер на кредита – 500 лева, и остатъка от дълга към 01.04.2018г.,
както следва: главница в размер на 500 лева, договорна лихва в размер на 87,61
лева, такси/неустойки/разходи за забава в размер на 1305,11 лева.
Представено е изходящо от
„В. К.“ ООД потвърждение на извършена цесия на осн.чл.
99,ал.3 ЗЗД за вземания, индивидуализирани в приложение № 1. /л.24 –ти от
делото / .
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора, по делото е допусната, изготвена и приобщена съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението на вещото
лице Д.П. по ССчЕ е приобщено на листи от 136 до 139
и от същото се установява , че по договора за праричен
заем В. К. План с номер 5365375/22.6.2017 г. заемополучателят
не е заплащал суми .На база изготвените от в.л. справки вписани и в заключението в табличен вид се установява , че към датата
на сключване на договора за цесия - 1.4.2018 г., в общ размер задълженията на заемополучателя са
от 1 305 ,11 лева в това
число : главница 500 лева, договорна лихва 87,61 лева, неустойка 236,25
лева,такса за експресно разглеждане 236,25 лева, за просрочени вземания 175,00
лева и 70 лева за ангажиране на дейността на служител по събиране на вземането
.
Допълнително
в хода на съдебното дирене е приобщен на лист 126 -133 нов договор за цесия от
дата 3.5.2019 г. по силата на който „*“ ЕООД продава на ТЛП – „*“ ЕАД парични
вземания сред които и процесното .Именно в тази връзка и ВРС е конституирал А.з.с.н.в.
ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца .
Предвид така установеното от фактическа страна,настоящият съдебен
състав прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Не се спори между
страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 9031 / 2018
., по описа на ВРС, ХII-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение за претендираните суми, която е връчена
на длъжника К.Г.Б. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца. Предмет
на установителния иск е съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или,
в контекста на основанието, на което е била издадена заповедта, респ. се
претендира вземането, в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване факта
на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера
и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми в посочени размери, че между цесионера и ищеца е бил сключен валиден договор за цесия,
по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит
с ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От анализа на описаните по-горе
писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „В. К.” ООД в качеството му на цедент, е бил сключен валиден рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г.,
приложение № 1/ 01.04.2018г. с който е било прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем №
5365375/22.6.2017 г. Сключеният договор от 01.12.2016г. е с рамков
характер, доколкото със същия е уговорени условията, при които ще се прехвърлят
правата по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този договор
сам по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен
ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на
индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с
последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет
от вземания, в който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1
„Дата на прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането
е довършен с подписване на Приложение № 1 от 01.04.2018г.към която дата вземанията по заемното правоотношение
между „В. К.“ ООД и ответника са били изискуеми /с оглед уговорения краен срок
на заема/. В приложението по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано
вземането, което продавачът е имал към К.
Б. , като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от
естество да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се
разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния
договор за кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с
представянето във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички
данни за договора с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на
цесията. Следва да се отчете и че прехвърлянето на вземане е принципно
неформален акт и съдържанието на конкретната сделка между кредиторите, извън
договорената промяна на собствеността върху вземането не засяга по никакъв
начин длъжника, поради което и последният не може да си служи с подобни
възражения при липса на твърдения, че е престирал на
стария кредитор. Дали сключената между стария и новия кредитор цесия има
разрешено от закона основание, предмет и съдържание или не е без значение за
длъжника, който е надлежно уведомен за промяната в титулярството
на дълга и това уведомление не е оттеглено до извършено от длъжника плащане на
посочения нов кредитор. Като отношения, които се развиват в чужда правна сфера,
действието на цесията между договарящите я цедент и цесионер, не засягат длъжника. Затова и законът предвижда
последният да може да противопостави всички свои възражения, независимо от
промяната в личността на кредитора – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Ако надлежно
уведоменият длъжник изпълни на новия кредитор той ще е погасил надлежно
задълженията си и каквито и да е пороци в отношенията между кредиторите няма да
му бъдат противопоставени. Следователно съдът приема че е установена действителността
на цесията.Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай макар и по делото да не са
налице данни ответникът да е бил уведомен
за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът
не е представил доказателства да е отправял уведомление, което да е достигнало
до ответника, съдът намира, че Б. е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата
молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от
съда. В контекста на този правен по своята същност извод, ВРС намира за
необходимо да посочи, при създадената до момента съдебна практика не се извежда
извод, че уведомяването по реда на чл. 99 ЗЗД да не може да се извърши чрез
особен представител а напротив. Спецификата на особеното процесуално
представителство се състои основно в невъзможността особеният представител да
се разпорежда с предмета на делото .Ето защо ,с връчването на преписа от искова
молба ,ответникът представляван от особен представител се счита редовно
уведомен за цесията на който ищцовата страна гради исковата си молба а от там и
активната материално правна и процесуално правна легитимация.
От съвкупния и поотделен
анализ на събраните по делото доказателства се установява, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
„В. К.” ООД договор за предоставяне на паричен заем № 5365375/22.6.2017 г. , по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит в размер на 500 лева.
В отговора на исковата
молба процесуалният представител на ответника е оспорил действителността на
договора,твърдейки че има различни дати на договора и релевирайки
възражения за недействителност на отделни клаузи .
На първо място следва да
бъде отчетено ,че договора носи дата 22.6.2017 г. / л.7/ а предложението за сключнане на договор дата 21.6.2017 г., като и договора и
предложението носят подпис на лицето заемополучател.Подписите
на К.Б. не са оспорвани,поради което РС Варна приема, че документите
представени от ищеца са автентични . При сравняване на датите на които е
подписано едностранно предложенето да сключване на договор за паричен заем и на
самия договор ,ВРС стига до извода,че предложението е направено един ден преди
самото сключване на заема.Липсва договорна клауза при която да е въведено
изискване договора и предложението за сключване на заема да са съставени на
една и същата дата а разликата в един ден може да се обясни само с възможността
да бъде разгледано искането /предложението на заемополучателя
и самото сключване на заема. Установява се още от самия договор а и от ССчЕ ,че
договорената между страните сума от 500 лева е получена на дата 22.6.2017 г. от
заемополучателя, но последният не е извършил нито
едно плащане по договора за заем.
За ответника е възникнало
задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното договорно
възнаграждение, на посочените в погасителния план дати. Доказателства за
изпълнение на това задължение от страна на Б. не са ангажирани, поради което и
с изтичане на договорения срок за ползване на заетата сума –19.03.2018 г./ л.7/
същият дължи непогасената главница от 500 лева, ведно с начислените
допълнителни акцесорни вземания визирани и в договора
и в Тарифата и установените като размери и основания от ССчЕ.Доказано
по делото ,въз основа на кредитираното от съда заключение по ССчЕ е ,че към датата на сключване на договора за цесия -
1.4.2018 г., в общ размер задълженията на заемополучателя
са 1 305 ,11 лева в това число : главница 500 лева, договорна лихва 87,61
лева, неустойка 236,25 лева,такса за експресно разглеждане 236,25 лева, за
просрочени вземания 175,00 лева и 70 лева за ангажиране на дейността на
служител по събиране на вземането .
Претенцията на ищеца,
наред с главница, договорна лихва и обезщетение за забава, касае и начислени неустойка, такса за
експресно разглеждане на документи, такса
разходи и такса за разходите на
лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране
на задължението. / с изключение на сумата от 40,31 лв. – законна лихва за забава,за която е била издадена
Заповед по чл.410 ГПК и с молба от 01.11.2018 г. / л.38, 39 / тази претенция е
оттеглена,респ. исковото производство е било частично прекратено а Заповедта по
чл.410 ГПК –частично обезсилена /
По отношение на тези вземания ответникът, чрез надлежно
назначеният му особен представител е въвел възражения за недействителност на
клаузите на договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при неизпълнение задължение на заемателя
да осигури обезпечение по договора за заем (банкова гаранция или
поръчителство), на същия се начислява неустойка
в размер 236,25 лева която страните
са се съгласили да бъде разсрочена на
равни части и платима на съответните падежни дати към погасителните вноски,
които нарастват от 91,54 лева на 117,79
лв.Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнениен
на неговите задълженя да запати
необоснавано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай в чл. 1 и 2 от
договора е обективирано изявление, че заемателят е
запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е
предоставен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия
паричен заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално
уговаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно
обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от
неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи
възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
същата е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора,
така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите.
Съдът намира, че с клаузата на чл. 4,
ал. 2 от договора се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се
извода, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора противоречи на добрите нрави
като представлява директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК,
което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение. / В
контекста на изложеното може да бъде извършено пресмятане като сумата от 40,31 лв. се умножи по пет, което е
равно на 201,55 лева – т.е. 236,25 лева договорена неустойка е видимо над пет пъти над законната лихва
/.
По отношение на
претенцията за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката:
Съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора, за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем
в размер на 236,25 лева.Разпоредбата на чл. 16 ЗПК императивно
предвижда задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя
преди да предостави кредит. Следователно, клаузата в договора за кредит, с
която е уговорена такса за експресно разглеждане на документи, прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите
за кредит, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК. Също така, чл. 10а, ал.2 ЗПК
императивно въвежда забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а таксата за експресно
разглеждане на документите е и свързана с процедурата по усвояване на кредита.
Т.е., клаузата противоречи на цитираните норми на ЗПК и като такава също не
поражда действие.
По отношение на претенцията за такси и разноски: От договора за паричен
заем и в частност вписаното в чл. 19, ал. 2 от същия, се установява, че заемателят се е съгласил с действащата към момента на
сключване на съглашението тарифа на „В. К.” ООД. Последната предвижда задължение
за заемателя да заплати на заемодателя такси в
посочения диапазон от 10 до 75 лева съгласно т.1 от Тарифата в зависимост от
продължителността на забавата но до 1500 лв.а съгласно т.2 на 58 мия ден забава
еднократно сумата от 70 лева , представляваща разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и административната дейност по събиране на вземането. Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.
2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. В настоящия случай, в клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора е предвидено, че
при забава в плащанията заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава.
Наред с това задължение заемателят следва да заплаща
и посочените по-горе такси и разноски. Макар и последните да са наименовани „такси и разноски”, това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя,
а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато наизпълнение на договорно задължение. С определяне на
горните плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както съдът посочи по-горе,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С
оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.
В заключение съдът намира,
че претенцията на кредитора / ищец в исковото производство / е частично
доказана и по основание и по размер,поради което следва да бъде уважена за
сумата от 500 лева – представляваща непогасена главница по договора за заем,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното му
погасяване както и за сумата от 87,61
лева - договорна лихва за периода от
22 юли 2017 г. до 19 март 2018 г. Останалите заявени и поддържани претенции на
ищеца - следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съгласно дадените указания
в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част на претенцията,като се присъдят и разноските по исковото
производство на същия принцип.Видно от материалите по заповедното производство
в полза на заявителя са присъдени 25 лева за внесена държавна такса и 50 лева
за юрисконуслтско възнаграждение – общо 75 лева .
Завени в заповедното производство са парични вземания от 500 лв. + 87,61 лв.,
+236,25лв.+236,25 лв. +245 лв., + 40,31 лв.= 1 345,42 лв.От тази сума уважената част
на иска е равна на сбора от 500 лв. +87,61 лева,но за сумата от 40,31 лв.
заповедта е обезсилена т.к. исковото производство е частично прекратено а за
останалите вземания –претенцията е неоснователна.Ето защо при уважена част на
иска в размер на общо 587,61 лв. и отхвърлена и частично прекратена част от
757,81 лв.,в процентно съотношение за уважената част на претенцията на ищеца се
дължи в заповедното производство присъждане на разноски от общо сумата 75 лева
– точно 0,44 % .Или 0,44 % х 75 = 33,00 лева.Т.е. разноските сторени от
заявителя които му се следват в заповедното производство възлизат на 33,00 лева( тридесет и три лева ).
По отношение на разноските
,които се дължат в полза на ищеца, съдът взема предвид вписаното в Списъка по
чл. 80 ГПК приложен на л. 120.Претендира се сумата от 44,20 лева такса в
исковото производство, сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение, сумата от
300 лева възнаграждение за особен представител и 200 лева хонорар за вещо лице.
Съдът определя
разноските,които се дължат на ищцовата страна като съобразява писмените
доказателства за реалното им извършване
и размерите на отделните разноски :На л.40 е приложено преводно нареждане
за платена д.т. от 225 лева за водене на исковото дело ; на л. 58 –ми преводно
нареждане за внесен депозит от 309,16 лева за особен представител ,на л. 91 –ви
преводно нареждане за сумата от 150 лева депозит за ССчЕ
и на 121, 122 доказателства за платен по банков път хонорар от 300 лева по
сметка на адв.Б. - Д.. Сумите за които е доказано че
ищцовата страна е сторила съдебно деловодни разноски по делото са в посочените
размери : 225+309,16+150 + 300 = 984,16 лева. В процентно съотношение 44 % от
тези разходи възлизат на сумата от общо 433,03лева
( четиристотин тридесет и три лева и три стотинки ) .Този размер на
съдебно-деловодни разноски ВРС присъжда в полза на ищцовата страна,т.к.
разноските е поискано да бъдат присъдени, представен е надлежен списък и
доказателства за размера и вида на разходите.Неправилното посочване на част от
разноските като размери не налага друг начин на определяне на реално сторените
разноски които се дължат на ищеца съгласно чл. 78,ал.1 ГПК .
Отделно от горното, съдът следва да разпореди
издаване на РКО за сумата от 309,16 лева (триста и девет лева и
шестнадесет стотинки ) – внесен депозит за
осъщественото процесуално представителство на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото
дружество „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление *** и ответника К.Г.Б., ЕГН **********,*** А, че в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане за което частно
гр.дело № 9031/2018 г. по описа на РС Варна,ХII–ти състав,
заповедният съд е издал Заповед № 4524/11.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите, както следва: 500,00 лева представляваща
неплатена главница договор за паричен заем № 5365375 от 22.06.2017 г., сключен
с „В. К.” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., съгласно приложение
№ 1 към него от 01.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 08.06.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; 87,61лева
– представляваща договорна лихва за периода от 22.07.2017 г. до 19.03.2018
г.; КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалите
части за сумите : 236,25 лева
– представляваща такса за
експресно разглеждане на документи; 236,25
лева – представляваща неустойка
за неизпълнение на задължението за периода от 26.06.2017 г. до 19.03.2018 г.;245 лева – представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на задължението; като неоснователен и недоказан, на основание чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1 ГПК и чл. 86 ,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА К.Г.Б., ЕГН **********,*** А ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление *** сумата от 33,00
лева( тридесет и три лева ) - представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 9031/2018 г. по описа на РС Варна,ХII–ти състав,
както и сумата от 433,03лева ( четиристотин тридесет
и три лева и три стотинки ) - представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат
Д.Б. *** за СУМАТА от 309,16 лева (триста и девет лева и шестнадесет стотинки ) – размер на внесения от ищцовата страна
депозит за осъщественото процесуално
представителство на ответника К.Г.Б., пред
настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО
ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, конституирано на страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: