№ 350
гр. Бяла Слатина, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20241410101622 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В,
против Б. Й. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.П., ул. „П.Р.С.“№8.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 284,23 лв. – главница по Договор
за кредит № 341565, сключен на 22.07.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Б. Й. Х.; 64,54 лв. -
мораторна лихва за периода от 22.11.2019 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „АПС Бета България” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Б. Й. Х., като е издадена такава с
№733/17.07.2024 г. по ч.гр.д.№1206/2024 г. за следните суми: 284,23 лв. – главница, за
периода 23.07.2019 г.; 64,54 лв. – мораторна лихва за периода от 22.11.2019 г. до 27.06.2024
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 16.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 20,15 лв. –
държавна такса и сумата от 40,30 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същия в законоустановения
срок е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил иск за
установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба ищеца твърди, че във връзка с подадено от ответника възражение
срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в законоустановения
срок дружеството ищец е предявил настоящият иск, с който да се призна за установено, че
ответника дължи на ищеца вземане, което е с предмет подаденото заявление по чл.410 от
ГПК. Поддържа се, че на 22.07.2019 г. ответника е сключил Договор за потребителски
кредит №341565 със „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получил сумата в размер на 400
лв., срещу която се е бил съгласил да върне 4 броя вноски по 159 лв. в срок до 22.11.2019 г.,
1
когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителния план част от договора. Сочи
се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 47,18 %.
Посочва се още, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът е сключен под разбираем и
ясен начин, с формат и шрифт не по – малък от 12, в два екземпляра, за всяка страна. Според
чл.31 ал.3 от Общите условия на договора страните са се съгласили, че длъжника ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. Поддържа се, че договорът за паричен заем е реален договор и същият се счита
сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Посочва се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.
„Сити Кеш“ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по посочения
договор на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Твърди се, че няма забрана старият
кредитор да упълномощи новия кредитор от името на цедента да извърши предвиденото в
чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Сочи се в случай, че
уведомяването на длъжника не е извършено надлежно на посочения от него имейл адрес, то
да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договор за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Претендира разноски по
заповедното и исковото производство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал „Съобщение /отговор/“,
с което оспорва заповедта за изпълнение като незаконосъобразна, тъй като не е имал право
на защита и същата е издадена без основание. Възразява срещу клаузата за поръчителство
или обезпечение, като незаконосъобразна. Оспорва твърденията в исковата молба, че е
закъснял с плащанията. Излага твърдения, че е платил кредита в срок, като прилага
доказателства.
В проведеното съдебно заседание ответника оспорва иска, като поддържа, че клаузата
за неустойка и поръчителство са недействителни.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Приложено е по делото ч.гр.д. № 1206/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, от което
се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Й. Х. за вземанията, предмет на
настоящия иск. Срещу издадената заповед е постъпило възражение по реда на чл.414 от
ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил
настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен
интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално
допустими.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.07.2019 г.
между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател,
е сключен Договор за Договор за паричен заем Кредирект №341565. В договора е уговорено,
че размерът на отпуснатия кредит е в размер на 400 лв., които подлежат на връщане на 4
месечни вноски с последно плащане 22.11.2019 г. Предвидено е, че годишният лихвен
процент възлиза на 40,05 %, а годишният процент на разходите на 47,18 %. Изготвен е
погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 145,65
лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 636 лв. Без неустойката, общата сума
възлиза на 440,34 лв.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г.,
сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД, в качеството им
2
съответно на цедент и цесионер, от който се установява, че дружеството-цедент е
прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1
към договора.
От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния
Договор за паричен заем „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответника сумата в размер на
400 лв. съгласно Разписка за извършено плащане №2000000185727741/22.07.2019 г. с
основание за плащане „заем съгл. Дог.341656“ и „превод в полза на Б. Й. Х., ЕГН
**********“. По процесния договор ответника е направил следните плащания /преди
завеждане на иска/, както следва: на 23.08.2019 г. в сума в размер на 13,35 лв.; на 27.09.2019
г. сума в размер на 142,33 лв., на 22.10.2019 г. сума в размер на 142,33 лв. и на 13.12.2019 г.
сума в размер на 159 лв. Съгласно заключението, експертът е посочил, че по компоненти на
дълга платената сума в общ размер на 457,01 лв. е разпределена: погасени такси в размер на
105,24 лв., погасена неустойка в размер на 195,66 лв., погасена договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 40,34 лв. и погасена главница в размер на 115,77 лв., но както вече беше
посочено преди депозиране на исковата молба и заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В заключението вещото лице сочи, че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК задължението на ответника е в размер на 284,23 лв. главница и 146,43 лв.
мораторна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г. до 16.07.2024 г. А към датата
на депозиране на исковата молба задължението на ответника е в размер на 284,23 лв.
главница и 154,72 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г. до
30.09.2024 г.
Задължението на ответника към датата на депозиране на експертизата е в размер на
284,23 лв. главница и 162,25 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019
г. до 30.09.2024 г.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като
предявен в предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за
постъпилото възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение
срещу дължимостта на суми по издадената заповед.
Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:
В случая на 22.07.2019г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател и Б. Х. в
качеството на заемополучател, е сключен договор за паричен заем Кредирект
№341565/22.07.2019 г. по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника
заем в размер на 400,00 лв. Този заем следвало да бъде върнат до 22.11.2019г.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от
разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл.18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал.2, получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор.
Съгласно ал.2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени
съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния
3
подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По
отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за
потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Легалната
дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на
чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от
разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква
писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита
спазена, след като е съставен електронен документ.
В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между
заемодателят и ответникът в настоящото производство е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние. По делото е представен
процесния договор за кредит и Общите условия към него. В Договора за кредит са посочени
личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 400
лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. Съгласно Общите условия договорът за
кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством интернет платформата на
Заемодателя или посредством интернет платформа на трето лице, партньор на Заемодателя,
като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на изпращането му от
Заемодателя на Заемателя. В чл.20, ал.2 от Общите условия е посочено, че страните изрично
се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по
смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, а съгласно чл.20, ал.5 електронните съобщения, изпращани от
страните във връзка със сключването на договора за заем, в това число изпратеното искане
за заем, представляват електронни документи, удостоверяващи реалната воля на страните.
Изразеното чрез тях има смисъла на електронно изявление, а за негов автор, до доказване на
противното, се счита страната, от която идва изявлението. В случай, че заемополучателят
оспорва подаването на искане от негово име, същият няма право да се ползва от
предоставената сума, като в срок от 24 часа от узнаване за съществуването на отправеното
искане или от предоставяне на договорения заем следва да подаде възражение.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е извършил плащания за погасяване на задължението по
сключения договор за кредит, които плащания са направени преди депозиране на исковата
молба. Обстоятелството, че ответникът е отправил искане за отпускане на кредит, в което е
посочил личните си данни, че по договора за кредит са извършвани плащания за
погасяването му и при липса на възражение от негова страна относно сключване на договора
4
в предвидения в общите условия към договора срок, доказват възникнало между страните
облигационно отношение.
Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото
ответната страна е подала, през системата на заемодателя, заявка за сключване на договора с
посочване неговите параметри. В искането се съдържат личните данни на заемополучателя.
Не се твърди неправомерно боравене с профила на потребителя. Сумата по кредита е реално
усвоена, поради което обосновано може да се приеме, договорът е сключен.
Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „АПС Бета България“
ЕООД и кредиторът „Сити Кеш“ ООД вземането на последния спрямо ответника Х. е
прехвърлено в полза на ищеца.
По делото е представено Уведомление за цесия до Б. Й. Х., като в хода на
производството не бяха ангажирани доказателства във връзка с уведомяване на длъжника за
настъпилата цесия, че същия надлежно е бил уведомен. Съгласно трайно установената
съдебна практика, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. 12/2009 г. на ВКС,
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013 на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014г. по
т.д.№ 2352/2013г. на ВКС и др., ответникът следва да се счита уведомен за цесията с
връчването на препис от исковата молба в настоящото производство, доколкото в ЗЗД няма
изискване кога и по какъв начин длъжникът да бъде уведомен за цесията, каквото и искане е
направено от ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът Х. е надлежно
уведомен за прехвърлянето на вземането с получаване на препис от исковата молба.
Правата на потребителя са защитени с предвидената в чл.12 от ЗПФУЗ възможност
потребителят да се откаже от договора в 14 /четиринадесетдневен/ срок от сключване на
договора, без да сочи причината, без да дължи обезщетение и неустойка. Законодателят
изрично е посочил кои разпоредби от Закона за потребителския кредит са приложими към
договорите с които се предоставят финансови услуги от разстояние. В случая ответника Х.
не се е възползвал от тази възможност да се откаже от договора, а е усвоил сумата от 400.00
лв., но и направил частично погасяване на вноски по договора за кредит от разстояние,
като е платил на ищцовото дружество общата сума от 457,01 лв., посочени в заключението
на вещото лице по ССчЕ, т.е. именно по процесният договор, а не по друг такъв.
Следователно кредиторът приема частичното плащане като изпълнение досежно дължимата
главница и това не се оспорва от ответника.
След като Договорът за заем е реален и се счита за сключен с получаване/предаване
на сумата, а и както се посочи по-горе е сключен такъв за предоставяне на паричен заем от
разстояние, следва да се приеме, че ответника е запознат с него и с Общите условия по
Договора. Освен това няма никакви доводи за нарушени права от ответника като потребител
от непредоставяне на информация по чл.8 ЗПФУР, касаеща доставчика, финансовата услуга,
самия договор и др. информация по смисъла на цитираната норма, за да е необходимо
ангажиране от ищеца на доказателства за начина на предоставянето й.
По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало действително,
редовно правоотношение по договор за заем, сключен от разстояние, по което всяко едно от
лицата дължи изпълнение. От събраните по делото доказателства, се установи, че молбата за
предоставяне на заем е била одобрена и заемът в размер на 400.00 лв. е бил отпуснат
на ответника, т.е. получил е фактическата власт върху паричната сума. Последното
обстоятелство се доказа и от заключението на вещото лице по ССчЕ, което не е оспорено от
страните по делото.
След като сумата от 400.00 лв. по договора за заем № 341565 е получена от
ответника, то за него е възникнало задължението да я върне в уговорения срок. Ответника е
заплатил сумата от 457,01 лв., от която ищецът приспаднал 115,77 лв. от главницата, като с
това се признава плащане по процесният договор.
5
Размерът на вземането за главница следва да бъде уважено в размера, в който е
предявено от ищеца, съобразно приложението на чл.235, ал.1 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че искът за главница в размер на 284,23 лв. дължима по
договор за предоставяне на паричен заем № 341565 от 22.07.2019г. съгласно ЗПФУР, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 16.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на
64,54 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.11.2019 г. до 27.06.2024
г. за които суми е издадена заповед № 733/16.07.2024г. по ч.гр.д.№ 1206/2024г. по описа на
РС-Б.Слатина по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение се явява основателен
и доказан и следва да се уважи. От кредитираната ССчЕ се установява, че по договора са
извършени плащания в общ размер на 457,01 лв., които са извършени преди депозиране на
исковата молба. Предмет на претенция в настоящото производство е чистата главница
останала неплатена и лихва за забава върху главницата.
По направените оспорвания от страна на ответника за незаконност на начислената
неустойка и поръчителство по предоставения заем, съдът не дължи произнасяне, с оглед
обстоятелството, че в предмета на настоящото производство същите не са включени.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът се произнася по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В заповедното производство от ищеца са направени разноски в
размер на 125 лв., вкл. и юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулта на ищеца дейност в настоящата инстанция, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В исковото производство ищеца
претендира разноски, в общ размер на 450 лв., или ищецът доказва направата на разноски в
двете производства в общ размер на 575 лв. /125 +450/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415
ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК, че Б. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: с.П., ул.“П.Р.С.“ №30,
ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „България“ № 81В, сумата в размер на 284,23 лв., представляваща
главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит
№341565/22.07.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
от ГПК – 16.07.2024 г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на
64,54 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.11.2019 г. до 27.06.2024
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: с.П.,
ул.“П.Р.С.“ №30, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул. „България“ № 81В, сумата в размер на 575 лв. -
представляваща разноски в исковото и по заповедното производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
6
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
1206/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
7