Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9092 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен
установителен иск по реда на чл.124,ал.1 ГПК от
Ж.Т.А. и Д.Т.Я. срещу „К.И.” ЕООД за приемане за установено в отношенията
между страните,че ответникът не е собственик на 32.65 % от реална част с площ от 1 565 кв.м. от
ПИ №***по КККР на
гр.Варна, ***, целият с площ от 7860 кв.м. и съседи имоти с ид. №№***; ***; ***; ***;
***; ***; ***и ***.
Ищците твърдят, че са наследници на по закон на Т.Л.К., който бил
собственик на лозе с площ от 5.700 дка в м-ст „***” в землището на с.Виница по силата на Нот.акт за
продажба ***, като към 1995г. това лозе се намирало в
строителните граници на КК”Чайка”. По КП
„Крайбрежието” от 1956г. описаният имот бил с пл. №404, при граници :
изток – път Варна –Златни пясъци; юг – пл. №403, запад – пл. №№411 и 412 и 413
и север – пл. №№405 и 406. Излагат,че с влязло в сила решение №2019/03.08.20006г. по гр.д. №5155/2005г. на ВРС, 10с. им е възстановено правото на
собственост в стари реални граници върху лозе с площ от 1.565 дка, находящо се
в землището на гр.Варна, м-ст”***” , съставляващо
имот с пл. №404по КП от 1956г. , която била включена в к.к.”Чайка” . Имотът представлявал реална
част от пл. №3370 по КП на к.к.”Чайка „ от 1990г. Въз основа на съдебното решение било издадено
реституционно такова с №1422/01.11.2006г. на ОС”ЗГ”Варна. Със Заповед №Г-43/19.01.2005г. на Кмета на район
„Приморски” описаната реална част била включена в ***по плана на к.к.”Чайка” По плана на КП на КК”Чайка- IIч.” от 1990г. реалната част от имота им била
реалната част от имот пл. №255. Сочат, че въпреки провеждането на реституционната процедура и съдебните
производства Община Варна издала на „Специализирана болница по рехабилитация
–Варна”АД разрешение за строеж №185/22.12.2006г., с което на дружеството било
разрешено да изгради жилищна сграда в ***по плана на к.к.”Чайка”.
Излагат, че „Специализирана болница по рехабилитация –Варна”АД депозирало
искова молба срещу ищците на
07.03.2007г., въз основа на която било образувано гр.д. №1902/2007г. по описана ВРС, 10с. по предявен иск с правно
основание чл.97 ГПК /отм./ относно процесната реална част с площ от 1.565 дка
от ПИ №255, като
исковата молба била вписана на 11.04.2007г. С влязло в сила решение на
05.08.2011г. постановено по делото предявеният иск бил отхвърлен. Сочат, че
след вписване на исковата молба
„Специализирана болница по рехабилитация –Варна”АД на 20.04.2007г. се
снабдило с КНА за собственост на ПИ №255. На 26.06.2007г. също в хода на висящото производство по гр.д. №1902/2007г. „Специализирана болница по рехабилитация
–Варна”АД продало на „К.И.” ЕООД 2567 кв.м. ид.ч. от място, находящо се в
гр.Варна, к.к.”Чайка”, представляващо имот с пл. №255, идентичен с имот №3348, целият с площ от 17680 кв.м. и на „К.Р.” ЕООД 2 521 кв.м. ид.ч. от
място, находящо се в гр.Варна, к.к.”Чайка”, представляващо имот с пл.№255, идентичен с имот №3348, целият с площ от 17680 кв.м.
Сочат, че по КК на гр.Варна, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. имотът, в който се намира процесната реална част
е ид. №10135.2571.465, като трите дружества инициирали изменение на КК за
имота и същият със Заповед №КД-14-03-3206/30.11.2012г. на началника на СГКК-Варна била разделен на два отделни поземлени
имота – ид. №***с площ от 7861 кв.м. и ид. №*** с площ от 9286 кв.м.Процесната реална част попадала в имот ид. №10135.2571.1287. На 19.12.2012г. трите дружества сключили
договор за доброволна делба, като се съгласили имот ид. №***да е при квоти :
35.28% за Специализирана болница по рехабилитация –Варна”АД; 32.65 % да за „К.И.”
ЕООД и 32.07 % за „К.Р.” ЕООД.
Твърдят,че им е издадена скица и
Удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от Община Варна изх. №ЗАО07865/13.04.2005г.
Сочат,че не са въведени във владение на процесната реална част поради
спор за материално право, тъй като по преписката, с която са отправили такова
искане било подадено възражение от „К.И.”
ЕООД. Отказът на Началника на СГКК-Варна бил обжалван пред Административен съд
гр.Варна.
В срока
по чл.131 ГПК ответното дружество „К.И. ”ЕООД е депозирало отговор на исковата молба,
в който изразява становище
недопустимост и неоснователност на претенцията.
Отричат се правата на ищците с
твърденията,че същите като наследници на Т.Л.К. са нямали право на възстановяване
на собственост върху процесния имот като са изложени подробни съображения за
това.
Обосновава собственическите си права
със следите твърдения : С АДС №11598/09.06.1972г. процесната земя била призната за държавна
собственост, като част от парцела на Почивен дом на Държавно аптечно обединение
и ДСО”Фармахим”. С АДС №2656/16.06.1999г. процесната земя била включена отново в парцела,
върху който било построено Лечебно-оздравително заведение –частна държавна
собственост и била предоставена за ползване на ЛОЗ –Варна, което се
потвърждавало от писмо на МЗ №91-00-94/02.07.1998г.Сочи се, че със Заповед №РД-18-10/21.10.2000г. на Министъра на
здравеопазването ЛОЗ-Варна се преобразувало в еднолично търговско дружество с
наименование „ Специализирана болница по рехабилитация –Варна”ЕАД , като в
капитала на дружеството се включвали всички активи на държавното предприятие по
баланс от 30.09.1999г. Твърди се, че процесната земя е била заприходена в
счетоводството на държавното предприятие. Земите били включени в оборотната
ведомост от 31.12.1999г. Сочи се, че в рамките на приватизационната процедура
по възлагане на Министерството на здравеопазването бил изготвен Инвестиционен
меморандум,в който било изрично посочено,че в имуществото на приватизираното
дружество „СБР”ЕАД е включен терен – Варна, к.к. „Чайка”, идентифициран и
притежаван по силата на АДС №2656/16.06.1999г.
В условията на евентуалност ответното дружество се е позовало на собственически права, произтичащи
от изтекла в полза на праводателя му и в негова полза придобивна давност.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно договор за
покупко-продажба от 04.02.1955г., обективиран в НА ***Т.Л.К. е закупил Лозе в землището на с.Виница, Сталинско с площ
от 5.700 дка, при съседи : Г.Г., П.М., А.К. и Щ.Д..
От Удостоверение за
наследници, издадено от Община Варна се установява, че Т.Л.Х .е починал на
20.01.1963г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Добра
Костадинова Х., която е починала на 22.07.1997г. и дъщерите си Д.Т.Я. и Ж.Т.А..
С Решение
№39/14.02.2013г., постановено по гр.д. №758/2012г. по описа н ВКС е оставена
без уважение молбата на „Специализирана болница по рехабилитация“ АД за отмяна
на влязло в сила решение №944/06.07.2010г. по възз.гр.д. №839/2010г. по описа
на ВОС и оставеното с него в сила
Решение №684/01.03.2010г., постановено по гр.д. №1902/2007г. по описа на
ВРС.
С КНА от 19.04.2007г.
№6, том 3, рег.№5532, дело №333/2007г. на нот.№214-Ж.К.,
вписан в СВ под ***., вх.№10020/20.04.07 г. „Специализирана болница по
рехабилитация“ АД въз основа на представени писмени доказателства и на
основание чл.483, ал.1 ГПК е признато за собственик на МЯСТО, находящо се в
гр.Варна, КК“Чайка“, представляващо поземлен имот №255, идентичен с имот №3348
по плана на КК“Чайка“, целият с площ от 17 680 кв.м., при граници : път,
път, път и ПИ с №№256; 682; 731; 261; 316; 262; 263; 320.
С договор за
покупко-продажба от 26.06.2007г., обективиран в НА №***на
нот.№214- Ж.К., вписан в СВ под ***., вх.
№17970/27.06.2007г. „Специализирана болница по рехабилитация“ АД е продала на „К.и.“
ЕООД 2 567 кв.м. ид.ч. от място, находящо се в гр.Варна, КК“Чайка“,
представляващо ПИ №255, идентичен с имот №3348 по плана на КК“Чайка“, целият с
площ от 17 680 кв.м., при граници : път, път, път и ПИ с №№256; 682; 731;
261; 316; 262; 263; 320.
На 13.04.2005г. е
издадено Удостоверение по чл.13,ал.4 и чл.5 ППЗСПЗЗ от Община Варна, становището, по което е, че бивш
имот 404 по КП на „Крайбражието” 1956г. е с площ по решение на ВРС 5700 кв.м.,
като 1670 кт.в. от него попадат са отчуждени за Аптечно управление –ПИ
337—начинът на отнемането им не попада сред хипотезите на ЗСПЗЗ и собствеността
върху тях не следва да се възстановява.
С Решение
№2019/03.08.2006г., постановено по гр.д. №5155/2005г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 04.09.2006г. е отменено Решение №1267/08.09.2005г. на ОСЗГ
–Варна в частта, с която на наследниците на Т.Л.К. е отказано възстановяването
на правото на собственост в стари реални граници върху лозе с площ от 1.565
дка, находящо се в землището на гр.Варна, кв.“Виница“, м-ст „Обруклука“ ,
представляващо имот с пл.№404 като вместо това е възстановено на наследниците
на Т.Л.К. правото на собственост в стари реални граници върху лозе с площ от
1.565 дка, находящо се в землището на гр.Варна, кв.“Виница“ , м-ст „Обруклука“,
представляващо част от имот пл.№404 по КП“Крайбрежието“ от 1956г.
С Решение
№1422/01.11.2006г., издадено от ОСЗГ гр.Варна е възстановено правото на
собственост на наследниците на Т.Л.К. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху Лозе от 5.700 дка, находящо се в строителните граници на
гр.Виница в местността „Обруклука“, имот №404 по КП от 1956г., при граници:
изток – път/ Варна – Златни пясъци/, юг - пл. 403, запад- пл.411,412, 413,
север – пл.405,406. В решението е вписано, че по КП на „Чайка“ от 1990г. имотът
представлява пл. №3348,3350, 3351 и части
от пл.№№ 3352, 3353, 3300, 3370, при граници север–път, изток-частта
от пл. 3370; юг- път /Златни пясъци-Варна/, запад–пл. 3301 и части от
пл.3352,3353, 3300, като от възстановените 5.700 дка- 4.135 дка представляват
части от №№3349, 3350, 3351, 3352, 3353, 3300, 3299, 3354 по КК „Чайка“, а от
КП“Крайбрежието“ от 1956г. представлява
пл.404.
На 22.12.2006г. Община
Варна е издала на „Специализирана болница по рехабилитация“ АД Разрешение за
строеж №185 изграждане на жилищна сграда в УПИ XXIII-621, кв.14 по плана на к.к.“Чайка“ гр.Варна
съгласно съгласуван и одобрен идеен инвестиционен проект от 20.12.2006г.
На 01.09.2010г. е
издадено разрешение за ползване №ДК-07-СИР-67, с което е разрешено ползването
на жилищна сграда с 6 входа, находяща се в
УПИ XXIII-621, кв.14 по плана на к.к.“Чайка“ гр.Варна.
С Решение №684/01.03.2010г., постановено по
гр.д. №1902/2007г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 05.08.2011г. е
отхвърлен предявения от „Специализирана болница по рехабилитация“ АД срещу Ж.Т.А.
и Д. Т.Я. с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм/ за признаване за установено,
че „Специализирана болница по
рехабилитация“ АД е собственик на реална част с площ от 1.565 дка от ПИ №255 по
КП на КК“Чайка“ на гр.Варна, при граници : път, ПИ 262 и останалата част от
имот пл.№255. Решението е потвърдено с решение №944/06.07.2010г. по възз.гр.д.
№839/2010г. по описа на ВОС.
Със Заповед
№2698/12.07.2012г., издадена от Кмета на Община Варна е отказано процедирането
на административното производство по преписка вх.№ЗАО-6796/2012г., образувано
по молба на Ж.Т.А. с искане за издаване на протокол за въвод във владение по
отношение на част от бивш имот №404 по КП на к.к. „Чайка“.
С Решение
№1917/22.04.2013г., постановено по гр.д. №123/2013г. по описа на ВРС,
потвърдено с Решение №120/24.01.2014г. по описа на Административен
съд-гр.Варна, е отхвърлена жалбата Ж.Т.А. и Д.Т.Я. срещу Заповед
№2698/12.07.2012г. на Кмета на гр.Варна.
С Договор за доброволна
делба от 19.12.2012г., заверен нотариално на 19.12.2012г. с рег.№10535/2012г.
от нот.№214- Жана Тикова, вписан в СВ под №267, том XII, дело №4344, вх.
Рег.№27569/19.12.2012г. “Специализирана болница по рехабилитация -Варна“ ЕАД, „К.и.“
ЕООД и „К.р.“ ЕООД са договорили да получат в общ дял и да станат съсобственици
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***целият
с площ от 7 861 кв.м., находящ се в гр.Варна, к.к.“***,
със стар идентификатор ***с номер по предходен план част от ПИ№255, парцел №XXIII-621,при съседи : ПИ с
№№***; ***; ***; ***; ***; ***; *** и ***, като са разпределили имота при
следните квоти : 35.28 % за “Специализирана болница по рехабилитация-Варна“
ЕАД; 32.65 % за „К.и.“ ЕООД и 32.07 % за „К.р.“ ЕООД.
Съгласно Уведомление от
25.07.2008г. от Община Варна Ж.А. е уведомена, че искането й за вписване в
регистъра на имотите за ПИ 404 – 1956г. е уважено.
С уведомление от
01.03.2007г. Община Варна е уведомила „Борд” ООД, че във връзка с постъпила
молба вх.№ЗАО-2595/18.01.2007г. за издаване на протокол за въвод във владение
за част от бивш поземлен имот №404 от КП на к.к.”Чайка” , че на 12. 03.2007г.
ще се извърши трасиране на имота на място.
Съгласно Уведомление от
30.03.2007г. Ж.А. е уведомена по повод искането й за издаване на протокол за
въвод във владение на имот п.№404 / стар/ по плана на к.к.”Чайка”, че при
наличието на възражение от „СБР”Варна АД има спор за материално право и в този
случай не следва да се извършва въвод във владение и да се издава протокол.
С Уведомление на Община
Варна до „К.р.”ЕООД, „К.И.” ООД и „СБР”АД последните са уведомени, че въз
основа на Решение №684/01.03.2010г. на ВРС по гр.д. №1902/2007г. е постъпило
искане от Ж.А. за издаване на протокол за въвод във владение за част от бивш
позмлен имот №404 от КП на к.к.”Чайка”, като на 11.05.2012г. от 11.00 часа ще
се извърши трасиране на имота.
Въз основа на изисканата
по делото информация по делото Община Варна е издала писмо, съгласно което
образуваните по искането на ищците преписки за въвод във владение в процесната
реална част №ЗАО-2595/18.01.2007г. и №ЗАО-6796/12.01.2012г. не се съхраняват,
тъй като съгласно Закона за националния архивен фонд и Номенклатурата на делата
на Община Варна преписки и докумети, свързани с кореспонденция с физически лица
и юридически лица се пазят в срок до 5 години.
Съгласно Уведомление от
Община Варна от 04.12.2018г. се установява, че със заявление
вх.№АУО85678ВН/29.08.2018г. Ж.А. е поискал въвод във
владение за реална част с площ от 1656 кв.м. от ПИ 10135.2571.1287,
представляваща част от бивш имот с пл.№404 от КП на Крайбрежието от 1956г.С
писмо от 04.10.2018г. заявлението е било обявено на „К.И.”ЕООД и „К.Р.” ЕООД и
е получено възражение от „К.И.” ЕООД от 11.10.2018г. и поради тези
обстяоетслвта въвод във владение не е издаван.
Съобразно заключението
на проведената по делото СТЕ за местността, в която попада процесния имот са
действали следните планове : КП на Крайбрежието на гр.Варна от 1956г.; КП на
КК“Чайка“ от 1990г.; КП на КК “Чайка“, одобрен със Заповед
№РС-02-14-2284/09.12.2000г. на МРРБ; Процесният реален дял с площ от 1 565
кв.м. е в северната част на ПИ 404 по КП от 1956г. и попада изцяло в ПИ 3348 по
КП от 1990г. на КК“Чайка“. Границите на процесната реална част са : север –
останалата част от ПИ 3348; запад- ПИ 3700, юг
- ПИ 3349 и изток – път. Процесният реален дял попада в ПИ 225 и ПИ 262
по КП на КК“Чайка“ от 2000 г. Площта на реалния дял, с която попада в ПИ 225 е
1321 кв.м., като границите са : север – останалата част от ПИ 225, на изток –
път; на юг – ПИ 316 и ПИ 321 и на запад- останалата част от ПИ 262. За имота са
действали следните регулационни планове :
РП на КК „Чайка“, одобрен със Заповед №1184/08.08.1962г. на Главния архитект
на КАБ; Изменение на уличната регулация на площадката на почивен дом на Аптечно
управление по плана на КК“Чайка“, одобрена със Заповед №562/20.03.1963г.;
ПУП-ПРЗ за УПИ XXIII- 621 в кв.14 по плана на КК“Чайка“, одобрен със Заповед №Г-43/19.01.2005г.
на Кмета на Община Варнa; ПУП-ПР на КК
„Чайка”, одобрен с Решение 3408-7/29.06.2011г. на ОС Варна.
Свидетелят К.Г.Б.излага,
че живее в района на Кабакум на ул.”***от 2001г.
Сочи, че бившето Аптечно отделение е притежавало имот там като целият комплекс
се казвал „ Почивана станция на МНЗ”.След приватизационна сделка го придобила
Специализирана болница по рехабилитация-Варна, която притежавала и другата синя
сграда, наречена Аптечна. Казва, че познава района и сградите от 1980г.
Сградата с три етажа, със син цвят на
Аптечното била съборена. В двора на тази
сграда разхождал домашния си любимец. Имало свободен достъп до района и до ден
днешен се разхождал там. СЕга там имало нова сграда – Резиденция Кабакум на 12
етажа със 6 входа. Зелените площи отпред били запазени, пътят който бил преди
също бил запазен. Сочи, че Специализирана болница по рехоабилитация продала
идеални части от общата земя на две фирми – „Кабакум Резидънс” и „Кабакум
Инвестмънт” , които били възложители, а изпълнителят бил строителна компания
„Борд”. Целият бил ограден от всички страни, както си бил в стария вариант.
Преди оградата била с целязна
конструкция, а сега страната до пътя била с растителност, вечно зелени дървета
и огромна бетонна стена, изградена от тежки машини. Ориентацията на входа си
останала същата. Новата сграда била постреона много бързо от 2007г. до 2010г. При предяваване на скицата, находяща
се на л.339 от делото на свидетеля същият сочи, че защрихованата със синьо част
е била част от бившото Аптечно. Постройката била с вътрешните червени линии, а
самият двор бил от синята линия отдясно на скицата и продължавал до имот №225,
където имало вход. Източната ограда била по синията линия и била с рози и
растителност. Имот №265 бил имота на свидетеля. Границата откъм имот №404 била
с расртителност, а границата откъм имот №265 била с бетонна стена около 4м.
Южният вход на постройката се падал в защриховано със синьо. Отзад имало
няколко входа, като отпред имало централен вход. Входовете към сградата
излизали на малък тесен паркинг, на който можели да спрат около 50 коли. Имало
вход с басейни и ресторант. Казва, че работи от 9 до 12 ч. и през другото време
е в района. Землището било Кабакум, м-ст ”Журналист”. Към 03.08.2006. все още
била синята сграда, аптечно, която била изоставена. Собственикът на СБР-то я
стопанислвал и отдавал на работниците, които работели в района и те я
използвали за общежитие. Тази сграда се намирала на юг от лявата страна на
морето. В момента се намирала на границата на имота. Новата сграда била много
по –голяма от старата. Земята си останала на инвеститорите. Не знае в имота да
са идвали служители на Община за извършване на трасиране.
Свидетелят В.Б.В.сочи,
че работи на длъжността Изпълнителен директор в строителна компания „Борд”, която извършила
строителните дейности на сградата. Излага, че разрешението за строеж било
издадено в края на 2006г. и влязло в сила в началото на месец януари. Строежът започнал веднага след откриването на
площадката в началото на 2007г. Собственик на имота преди това била
Специализирана болница по рехабилитация. През целия период на реализация на
инвестиционното намерение нямало никакви претенции, спорове, препирни по
отношение собствеността и владението на имота. Огато посетил имота за първи път
през 2006. В него имало
постройки-халета, които били долу на по-ниско ниво, а на по-горното ниво имало
постройка на два етажа, които впоследствие били съборени, за да се реализира
проекта. Тогава имотът бил ограден. Сега имало жив плет и по границите на имота
имало изградени шлицови стени, които били точно по контурите на границите на
имота. Границата не била изменяна. Мястото било трасирано от геодезисти, така
както било по скицата и сочи, че ако имало спор за квадратурата е нямало да
бъде издадено разрешение за строеж. Собственици на земята били СБР, Кабакум
Резидънс и Кабакум Инвестмънт, а Борд изпълнила строежа. Не му е известно СБР
да е водила дело за част от имота, в който се извършило строителството.
Свидетелката Р.Г.Д.-И.излага,
че познава ищците от 10-15г., както и че по префесия е Геодезист. Известно й е,
че притежават имот в района до хотел „Журналист” , над самия хотел. Той бил
доста голям около 6 дка. Преди време представлявал лозе, а в момента част от
него била затсроена и имало градинка пред сградата и от другата страна имало
път, който минавал покрай самата сграда. Посетила имота, тъй като ищците я наели като частен експерт да го трасира във
връзка с едно съдебно решение. Подготвили данните с колегата, с когото трябвало
да отидат като ищците били получили предварително писмо- уведомление от
Общината в кой ден да се извърши
трасирането, на което щяли да присъстват настоящите собственици, представител
на Кабакум Инвестмънт или Резидънс и служители на Общината. Първоначално нямало
представители на Кабакум Инвестмънт. Влзели в сградата и една жена се обадила
на собствениците. Представители на Кабакум не дошли, трасирането не можало да
се осъществи и си тръгнали. От Общината присъствал представител – Христо
Ванцурски.
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предмет на делото са
32.65 % от ПИ ***по КККР на гр.Варна, к.к.”Чайка” целият с площ от 7 860
кв.м. Съобразно заключението на проведената по делото СТЕ за местността, в
която попада процесния имот са действали следните планове процесният реален дял
с площ от 1 565 кв.м. е в северната част на ПИ 404 по КП от 1956г. и
попада изцяло в ПИ 3348 по КП от 1990г. на КК“Чайка“. Границите на процесната
реална част са : север – останалата част от ПИ 3348; запад- ПИ 3700, юг - ПИ 3349 и изток – път. Процесният реален
дял попада в ПИ 225 и ПИ 262 по КП на КК“Чайка“ от 2000 г. Площта на реалния
дял, с която попада в ПИ 225 е 1321 кв.м., като границите са : север –
останалата част от ПИ 225, на изток – път; на юг – ПИ 316 и ПИ 321 и на запад-
останалата част от ПИ 262. За имота са действали следните регулационни планове
: РП на КК „Чайка“, одобрен със Заповед
№1184/08.08.1962г. на Главния архитект на КАБ; Изменение на уличната регулация
на площадката на почивен дом на Аптечно управление по плана на КК“Чайка“,
одобрена със Заповед №562/20.03.1963г.; ПУП-ПРЗ за УПИ XXIII- 621 в кв.14 по плана на КК“Чайка“,
одобрен със Заповед №Г-43/19.01.2005г. на Кмета на Община Варнa; ПУП-ПР на КК „Чайка”, одобрен с Решение
3408-7/29.06.2011г. на ОС Варна.
По предявения отрицателен
установителен иск за собственост в тежест на ответника е при условията на пълно
и главно доказване е да установи наличието на права върху процесния имот,
произтичащи от въведеното в процеса придобивно основание.
Ответникът е въвел
възражения срещу правата на наследодателя на ищците с твърдения, че същият не е
бил собственик на имота. В производството по иск за собственост, основан на
реституционни права ответникът не разполага с възможността да възразява, че наследодателят на ищеца не е
бил собственик на имота към момента на обобществяването му, както и с
възражения за липса на идентичност на притежавания с възстановения имот, ако
той самия не заявява права върху имота към този момент. Липсата на правна
възможност да се възрази срещу материалните предпоставки на реституцията
предпоставя и липсата на необходимост да се обсъждат представените
доказателства в тази насока.
В отговора на исковата молба
ответното дружество е заявило, че е собственик на имота въз основа на
покупко-продажба с праводател „СБР”АД, което от своя страна се твърди да е било
собственик въз основа на настъпило
правоприемство от държавата. Правата на „СБР”АД на посоченото основание са били предмет на гр.д. №1902/2007г по описа
на ВРС и са отречени с постановеното по делото решение, поради и което не
следва да бъдат разглеждани повторно в настоящия процес. Обстоятелството, че
праводателят на ответника не е бил собственик на имота на въведеното основание
обосновава извода, че ответното дружество не е могло да придобие права на
основание сочената от него придобивна сделка.
В уловията на
евентуалност ответникът сочи, че е придобил имота въз основа на изтекла в полза
на праводателя му и в негова полза придобивна давност за период от 2005г.
Фактическиятсъстав на соченото от ответниците придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва
два елемента : владение и изтичане на предвидения от
закона срок. Владениетоследва да отговаря на признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъменено и спокойно упражняване на фактическавластвърху вещ,
коятовладелецътследва да е осъществявал лично или чрез друго лице, считайкитази вещ за своя. В
тежест на ответника при условията на
главно и пълнодоказване е било да установи, че е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот за сочения от него период, който следва да е продължил 10 или
повече години с намерението да свои този имот, което следва да е обективирано
по начин ясен за всички трети лица.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че имотът е владян от «СБР»АД, която на
26.06.2007г. е продала част от него на ответното дружество. След продажбата е
започнало строителство в имота, което е завършило през 2010г. Или безспорно се
установява факта на владение както страна на праводателя на ответника, така и
самостоятелно след сключване на сделката.
Владението би могло да доведе до придобиването на имот, подлежащ на възстановяване по
ЗСПЗЗ въз основа на придобивна давност по чл. 79 ЗС, но само ако към датата на
установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
собственици тоест само ако е приключила предвидената
в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване
на собствеността. В този аспект следва да се изследва въпроса
приключила ли е реституционната процедура за ищците.
Съгласно чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ /в редакцията на нормата към датата на
постановяване на реституционното решение/, влязлото в сила решение на ПК , придружено със скица, освен в случаите на чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт. Чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ урежда хипотезите на възстановяване на
собственост върху земеделски земи, включени в границите на урбанизираните
територии /населени места/, определени с ПУП или околовръстен полигон. Решението за възстановяване е издадено на 01.11.2006г. и е влязло в сила на 05.12.2006г. Съобразно
заключението по проведената по делото СТЕ за територията, в която попада
процесната реална част към датата на решение на ОСЗГ е действал ПУП ПРЗ,
одобрен със Заповед №Г-43/19.01.2005г. на Кмета на Община Варна и имота се
намира в урбанизирана територия.
Издадено е удостоверение по чл.13,ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ през 2005г., което
предхожда възстановителното решение, в което е отразено становище, че бивш имот 404 по КП
на „Крайбражието” 1956г. е с площ по решение на ВРС 5700 кв.м., като 1670 кв.м.
от него попадат и са отчуждени за Аптечно управление –ПИ
337—начинът на отнемането им не попада сред хипотезите на ЗСПЗЗ и собствеността
върху тях не следва да се възстановява.
Липсват данни и доказателства
да е издадена скица към реституционното решение. От друга страна законът не
изисква издаването на скица едновременно с решение на ОСЗГ, която може да бъде
издадена и впоследствие. Имотът е ясно индивидуализиран в решението с
номер и граници по стар план и попада в
урбанизирана територия по чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме,
че реституционната процедура е завършила с влизане в сила на решението на 05.12.2006г.,
от която дата давностното владение може да се противопостави на
реститутите. От 05.12.2006г. до датата
на предявяване на иска, с който се отричат правата на ответното дружество –
01.08.2016г. необходимият давностен срок не е изтекъл, предвид и
на което ответникът не може да се легитимира
като собственик по силата на придобивна давност.
Предвид изложеното съдът намира,че „К.И.” ЕООД не
е собственик на заявените 32.65 % от процесната реална част от имота, с оглед и
на което предявеният от ищците отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищците следва
да се присъдят направените от същите разноски, съгласно представения списък по
чл.8 ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответниците на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : 15 лева за заплатени д.т. за издаване на 3 бр.СУ; 143.58
лева –заплатена д.т. ; 47.50лева – д.т. за издаване на заверени преписи от ИМ; 14.36
лева- заплатена д.т. за вписване на ИМ; 300 лева – заплатен депозит за СТЕ и 950
лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Ж.Т.А., ЕГН:********** с
адрес *** и Д.Т.Я., ЕГН: ********** с адрес ***, ЧЕ „К.И.” ЕООД, ЕИК: ***със седалище и адрес на управление *** НЕ Е СОБСТВЕНИК
на 32.65 % от реална част с площ от 1565 кв.м., попадаща в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***по КККР на гр.Варна, ***, целият с площ от
7860 кв.м. и съседи имоти с ид. №№***; ***; ***; ***; ***; ***; ***и ***, при граници на реалната част :
имоти №№***; ***; останалата част от имот ***и пътя Варна –Златни пясъци, която
реална част е изобразена с червен щрих на изготвената към СТЕ комбинирана скица
– приложение №6, находяща се на л. 335 от делото, която преподписана от съда
представлява неразделна част от решението, на основание
чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.И.” ЕООД, ЕИК: ***със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Ж.Т.А.,
ЕГН: ********** с адрес *** и Д.Т.Я., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1 470.44 / хиляда четиристотин и
седемдесет лева и четиридесет и четири ст./
лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: