О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 501 19.03.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На деветнадесети март, две хиляди и деветнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Гражданско дело №1521 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по исковата молба на А.Х.А. *** против В.Н.К. и А.М.К.,*** с правно основание чл.26 и чл.496 от ГПК. Ище;ът се легитимира като цесионер въз основа на договор за цесия от 27.11.2011 г. с прехвърлител на вземането „Еликон“ООД въз основа на която цесия ищецът е придобил качеството на кредитор на ГУСВ и на суброгиран взискател по изп.д.№43/2011 и №51/2011 . по описа на ЧСИ Мавродиев и присъединените изпълнителни дела.Прехвърленото вземане по договора за цесия включва всички суми по цитираните изпълнителни дела на ЧСИ Мавродиев – сума в размер на 50 000 лв. и сума в размер на 15 000 лв. Прехвърленото вземане е в патримониума на цесионера ведно с принадлежностите му - привилегии и обезпечения, възбрани. Длъжникът – „Държавно предприятие Строителство и възстановяване“ на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД е надлежно уведомен за извършеното вземане, както и ЧСИ с молба за конституирането на А.А. като суброгиран взискател. Същевременно ЧСИ Мавродиев е загубил правоспособност на осн. чл.31 от ЗЧСИ и служебния архив е прехвърлен на основание Заповед на министъра на правосъдието от 31.05.2012 г. на ЧСИ Бъчваров. С постановление за възлагане от 28.04.2014 г. от ЧСИ Бъчваров двамата ответници в режим на СИО са придобили недвижим имот с идентификатор 07079.8.828 и сграда с идентификатор 07079.8.828.1 по силата на влязло в сила постановление по изп.д.№І557/12 г. Според ищеца ЧСИ е нарушил чл.26 от ЗЗД като не е присъединил кредиторите ползващи се от наложената възбрана в полза на „Еликон“ООД – за вземанията си по изпълнителните дела на ЧСИ Мавродиев, съответно - и цесионера А., а според ТР №2/13 г. на ОСГТК на ВКС всички кредитори , в чиято полза е допуснато обезпечение се считат за присъединени взискатели, независимо дали обезпечението е наложено в обезпечително или изпълнително производство. По този начин кредиторът – ищец е бил лишен от правото му да участва в публичната продан и на основание чл.26 от ЗЗД ищецът сочи , че това постановление за възлагане се явява нищожно.След указания от страна на съда за уточнение на иска – страната сочи / л.26 – 27 по делото/, че първия от исковете е за нищожност на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД – поради противоречие със закона на проведената публична продан и издаденото и влязло в сила постановление за възлагане в полза на ответниците с даване на указания за връщане на изпълнителното дело на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия и обявяване на нова публична продан на недвижимия имот като при условията на евентуалност се предявява и иск за недействителност на публичната продан поради нарушение на императивната норма на чл.496 от ГПК – поради неплащане на продажната цена на имота. Претендират се разноските по делото.Прилагат се писмени доказателства по опис.
В законоустановения срок от страна на ответниците В.Н.к. и А.М.К. чрез процесуален представител – адвокат е депозиран отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Предявените искове се оспорват изцяло. На първо място се сочи , че за ищеца А. липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.26 от ЗЗД , тъй като дори и да се върне имота в патримониума на ГУСВ , то не става ясно по какъв начин ще рефлектира това в патримониума на ищеца. Липсват доказателства по делото а извършено уведомяване на ЧСИ относно извършената цесия – твърденията , че и без да бъде уведомен за извършената цесия ЧСИ Бъчваров е следвало служебно да го присъедини като взискател не намира опора в нормативната уредба към 28.04.2014 г. – датата на постановлението за възлагане. Страната с оглед процесуална икономия прави искане за оставяне на исковата молба без движение , за да се укаже на ищеца да представи доказателства дали притежава претендираното от него право с цел установяване допустимостта на предявения иск. По същество предявения иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД се оспорва като неоснователен. Ответниците оспорват неуточнеността на претенцията – че всъщност ищеца не сочи каква правна норма противоречи в случая, сочи се ТР , което не е било факт към момента на постановяване на постановлението за възлагане. Отделно от това в исковата молба са изложени неверни и неясни фактически твърдения. Оспорва се твърдението , че уведомлението и договора за цесия били своевременно депозирани при ЧСИ заедно с молба за конституиране на ищеца като взискател. От изложението не става ясно какво се е случило с изпълнителните дела на ЧСИ Мавродиев - №43 и №51 по описа му за 2011 г. Твърди се само , че целия архив на ЧСИ Мавродиев бил предаден на ЧСИ Бъчваров без да се прилагат никакви доказателства в тази насока. Не става ясно изп.д.№557/12 г. на ЧСИ Бъчваров какво общо има с делата на ЧСИ Мавродиев , какъв е предмета на това изпълнително дело. И по трите дела първоначален взискател е бил „Еликон“ООД. Дори е участвало в разпределението на получените от проданта суми, видно от Решение №ІІІ-702 от 03.07.2012 г. на БОС. Очевидно е , че „Еликон“ООД е останал взискател, без да е налице конституиране на ищеца А. като такъв, напротив цедентът „Еликон“ООД е останал взискател , дори е получил суми от оспорваната с исковата молба публична продан. При това положение ищецът А. би следвало да търси тези суми от „Еликон“ООД по реда на неоснователното обогатяване, тъй като към момента на получаването им той не е имал вземане от ГУСВ / с оглед прехвърлянето с договора за цесия от 27.11.2011 г. Иска по чл.496 от ГПК също се оспорва като недопустим. Според ответниците условие за възможността да се оспори по исков ред действителността на продажбата е ако възлагането не бъде обжалвано. В настоящия случай ГУСВ е обжалвал постановлението за възлагане като е било образувано възз. гр.д.№1056/14 г. по описа на ОС – Бургас , който се е произнесъл , че публичната продан е законна. При това положение – с оглед разпоредбата на чл.496 ал.3 от ГПК налице е пречка за разглеждането на този иск, тъй като възлагането е обжалвано. По същество – страната сочи , че дори и да се приеме , че е допустим, искът е неоснователен, тъй като твърдението , че ответникът К. не бил внесъл цената на имота е неверно: - в тази насока страната представя приложение – платежни нареждания – от 10.02.2014 г. и от 28.04.2014 г. за изплащане пълния размер на цената по постановлението – 306 011 лв. Поради това се иска на първо място – исковата молба да бъде оставена без движение като се укаже на ищеца доказване наличието на правен интерес и в случай, че такъв не бъде доказан – делото да бъде прекратено. Евентуално – при даване ход на делото – да се постанови решение , с което изцяло да се отхвърлят като недоказани и неоснователни предявените искове като се претендира заплащане на разноските на ответниците по делото. Направено е особено искане от страна на ответниците – оспорва се представителната власт на адв. Б.З. като се оспорва подписа на ищеца А. върху пълномощното като се твърди , че това не е подписът на А.. Прави се искане за личното явяване на ищеца А. в .з. за отговаряне на поставени въпроси – като в случай , че ищецът не се яви – да се открие производство по оспорване автентичността на подписа н пълномощното, приложено по делото от адв. З.. Страната се противопоставя на изискване на справка за обстоятелствата , които следва да бъдат установени от писмените доказателства по изпълнителните дела. Прилагат се писмени доказателства по опис в четири пункта , пълномощни и препис от отговора за ищеца.
Исковата молба на А.А. следва да бъде приета за разглеждане от съда. Препис от отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК от ответниците следва да бъде връчен на ищеца А. като му бъде указано , че следва в едноседмичен срок от връчването на отговора следва да вземе становище по изложеното в него , евентуално – да ангажира доказателства.
Безспорно установено по делото е , че ответниците В.К. в режим на СИО с ответницата А.К. са придобили въз основа на постановление за възлагане , с което е завършила публичната продан по изп.д.№557/2012 г. на ЧСИ Бъчваров недвижим имот – поземлен имот и сграда. Ищецът оспорва на две основания постановлението за възлагане – претендира да бъде обявено за нищожно на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона и при условията на евентуалност – по чл.496 от ГПК поради невнасяне на продажната цена от В.К..
Всяка от страните следва да докаже твърденията си , направени в исковата молба и отговора на същата. По делото няма факти и обстоятелства , които не се нуждаят от доказване. Ищецът следва да установи по надлежния ред твърденията , на които основава претенциите си по предявените искове , както и обстоятелствата, оспорени в отговора на исковата молба , за които няма никакви твърдения в исковата молба – не става ясно какво се е случило с изп.д.№№43 и 51/2011 г. на ЧСИ Мавродиев, въз основа на какво е било образувано изп.д.№557/2012 г. на ЧСИ Бъчваров, има ли и каква и връзката между тези дела. Липсва обоснованост в исковата молба относно твърдяното за изп.дела на ЧСИ Мавродиев и претенциите на ищеца по изп.д.№557/2012 г. на ЧСИ Бъчваров. В тази връзка с оглед направенте от ответниците възражения следва на ищеца да бъде указано да внесе яснота и обоснованост в твърденията си и претенциите си.
Наведените от ответната страна доводи относно евентуалната недопустимост на претенциите по-скоро касаят тяхната основателност , поради което исковете следва да бъдат приети за разглеждане относно тяхната основателност и доказаност като това не освобождава ищцовата страна от задължението за представяне на доказателства в насока на направените от ответника оспорвания.
Тъй като делото е образувано въз основа на искова молба , подписана от адв. З. по издадено от ищеца пълномощно , което се оспорва от ответниците – то следва да бъде уважено искането за задължаване на ищеца да се яви лично по чл.176 от ГПК в с.з. за отговаряне на поставените в отговора на стр.3 въпроси под номера 1.,2. и 3., касаещи обстоятелства по упълномощаването на адв. З. за извършваните от него действия по завеждане на делото и подписването на пълномощно и евентуално направеното искане за откриване на производство по оспорване автентичността на подписа на пълномощното, приложено по делото от адв. З..
Следва да се приемат като доказателства по делото представените ведно с исковата молба и отговора по чл.131 от ГПК писмени документи.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните , като им се връчат преписи от настоящия проектодоклад на съда.
На осн. чл.146 от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове от А.Х.А. , ЕГН **********,*** чрез процесуален представител – адвокат – Б.З. с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.496 ал.3 от ГПК против В.Н.К. и А.М.К. *** , с които при условията на евентуалност се иска признаването на постановление за възлагане от 28.04.2014 г. от ЧСИ Бъчваров , издадено по изп.д.№557/2012 г. по описа на ЧСИ Бъчваров , с което постановление двамата ответници в режим на СИО са придобили недвижим имот с идентификатор 07079.8.828 и сграда с идентификатор 07079.8.828.1 по КККР на гр.Бургас за нищожно по чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона и при условията на евентуалност – да се признае публичната продан за недействителна по чл.496 ал.3 от ГПК поради неплащане на продажната цена за имота. завещания №7, общ регистър 7670/20.08.2018 г. на нотариус С.Илиев
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените от ищцовата страна и от ответниците ведно с исковата молба по опис и отговорите на същата писмени документи.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба от страна на ответниците В.К. и А.К. ведно с приложенията да се връчат на ищеца А.А. като дава едноседмичен срок на ищеца да вземе становище по отговора на исковата молба както и по приложените доказателства към същия.
УКАЗВА на страните , че на осн. чл.154 от ГПК са длъжни да установят фактите , на които основават своите искания и възражения като по делото няма факти ненуждаещи се от доказване.
УКАЗВА на ищеца А.Х.А. във връзка с направеното оспорване на исковата молба да внесе уточнения и пояснения в исковата си молба , касаещи изложенията за изп.д.№43 и №51/2011 по описа на ЧСИ Мавродиев и изп.д.№557/2012 г. на ЧСИ Бъчваров в насока обосноваване на претенциите, предявени с исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца А.Х.А. на основание чл.176 от ГПК да се яви лично в с.з. и да отговори на поставените в отговора на исковата молба – стр. трета въпроси : - упълномощавал ли е адвокат Б.З. да води иск с правно основание чл.26 от ЗЗД срещу В.К. и А.К.? ; - знае ли за наличието на предявен такъв иск? ; - негов ли е подписът върху приложеното по делото пълномощно? – с оглед направените оспорвания и твърдения от страна на ответниците по повод представителната власт на подписалия исковата молба адв. З. и евентуално направеното искане за откриване на производство по оспорване автентичността на подписа на пълномощното, приложено по делото от адв. З..
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание като го НАСРОЧВА за 08.05.2019 г. от 11.30 часа , за когато да се призоват страните.
Окр. съдия:
,