О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер III-2168 30.07.2020 година град
Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети
състав
На тридесети юли година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
въззивно гражданско дело номер 678 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е
постановено решение № ІІІ-139/22.06.2020г. по в.гр.д.№ 678/2020г. по описа на
БОС. С него БОС е присъдил в полза на В.Х.В., ЕГН: ********** *** направените
във въззивното производство разноски, като е съобразил изхода от спора, размера
на иска и въведеното от въззивника - ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана
от Директора – Главен Комисар Н.Николов - възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК и изменението на НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
считано от 15.05.2020г.
В срока по
чл.248, ал.1 ГПК въззиваемият В.Х.В. е депозирал молба с вх.№ 10089/23.06.2020г.
на БОС, за изменение на решението в частта по разноските. Заявява, че въпреки
приетото изменение на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г.,
договорът за правна защита и съдействие с процесуалния му представител адв.Ст.К.
е сключен на 13.03.2020г., т.е. преди изменението на цитираната Наредба и
необосновано съдът не е уважил въведеното от неговия процесуален представител
искане за присъждане на претендирания адвокатски хонорар изцяло. Моли за
определение в горния смисъл.
Съобразно
разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК молбата е връчена на ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов за отговор в 1-седмичен
срок, но не е оспорена и не е представен отговор.
Съдът, след като
съобрази фактическата обстановка по делото и закона, приема следното:
Производството
по в.гр.д.№ 678/20г. БОС е образувано на 26.02.2020г. по въззивна жалба вх.№
8390/18.02.2020г. на БРС от ГД „ПБЗН“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска”
№ 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.ю.к.С.,
против решение № 448/31.01.2020г. по гр.д. № 7479/2019г. на БРС. Срещу
въззивната жалба е подаден отговор вх.№ 9412/24.02.2020г. на БРС от В.В., чрез
адв.Ст.К., по реда на чл.263 ГПК с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция,
но към отговора не е приложен нито договор за правна помощ и съдействие, нито
доказателства за извършени разноски. Делото е насрочено за 28.04.2020г., но при
приложение на ЗМДВИП, е пренасрочено за
16.06.2020г.
Преди датата на съдебното
заседание, с молба вх.№ 9324/15.06.2020г. на БОС повереникът на въззиваемия е изразил
становище по въззивната жалба, приложил е договор за правна помощ и съдействие
с договорено възнаграждение от 325лв. без ДДС и 390лв. с ДДС, както и списък на
разноските по чл.80 ГПК.
С решение № ІІІ-139/22.06.2020г.
по в.гр.д.№ 678/2020г. по описа на БОС е потвърдено решение № 448/31.01.2020г.
по гр.д. № 7479/2019г. на БРС. С последното в полза на В.В. е присъдена сума в
размер на 1627.28лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за посочения в диспозитива на акта период, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба и съответните съдебно-деловодни
разноски.
Със същото
решение БОС е присъдил и разноски в полза на въззиваемия в размер на 285лв. с
ДДС, като е зачел въведеното от въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на В. и изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г. За
да приеме горния размер на разноски, съдът е взел предвид, че намаляването на
разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение, е по възражение,
почиващо на процесуално-правна норма, преценявана към определянето на дължимите
разноски.
На следващо
място, но не по важност, съдът е отчел и факта, че приложеният договор за
правна помощ и съдействие съставлява частен документ, който не носи достоверна
дата. Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК: „Частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа“.
За съда достоверната дата е тази, на
която документът е депозиран по делото, т.е. 15.06.2020г.
При изложените факти, настоящият състав
приема, че не бе обосновано сключване на договора за правна помощ и съдействие
на дата, предхождаща изменението на Наредба № 1 от 09.07.2204г., което в
съвкупност с описаните по-горе други мотиви, води до извод за необоснованост на
искането за изменение на решението в частта по разноските.
С оглед изложеното молбата по реда на
чл.248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от това БОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 10089/23.06.2020г.
на БОС от В.Х.В., ЕГН: ********** ***, чрез адв.Ст.К., за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № ІІІ-139/22.06.2020г. по в.гр.д.№
678/2020г. по описа на БОС в частта по разноските.
Определението подлежи
на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: