№ 17107
гр. София, 22.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110111045 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Ж. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., представлявана от адв. И. А. Н. със съдебен адрес: гр. Б...
срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С..., с която са предявени
искове по чл. 124, ал.1 от ГПК, за следното:
Иска се съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника „ Т” ЕАД, че С. Ж. К., не дължи сумите за доставена, но незаплатена топлинна
енергия, представляващи 16 647,68 лв., от които: главница в размер на 9357,03лв. за периода
01.11.2006г. до 31.01.2022г, със законна лихва върху тази сума в размер на 7290,65лв. за
периода 01.01.2007г. до 31.01.2022г., поради обстоятелството, че претендираните суми са
погасени по давност и липсват облигационни отношения. Иска се в полза на ищцата да се
присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва иска като недопустим,
алтернативно като неоснователен. Претендира разноски.
Като трето лице – помагач на ответника е конституирана ФДР на Топлинна енергия „Т“
ЕООД.
Ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес от установяване на обстоятелството, че
тя не дължи по отношение на „Т” ЕАД сумата за доставена топлинна енергия, фактурирана
от ответника за периода от 01.11.2006г. до 31.01.2022г. за имот, находящ се на адрес: гр. С...,
поради обстоятелството, че вземането е погасено по давност и ищцата не е в облигационни
отношения с ответника. Правният си интерес обосновава с представената фактура №
001801071488 от 31.12.2021г., издадена от ответника, с която се претендира процесната сума.
Ищцата сочи, че сумата, погасена по давност за периода от 01.11.2006г. до 31.07.2014г. е в
1
размер на 13465,40лв., от които: 6361,36лв.-главница за потребена енергия за периода от
01.11.2006г. до 31.07.2014г. и 7104,04лв.-лихва за нея за периода от 01.01.2007г. до
31.01.2022г.
Като недължима сума поради липса на облигационни отношения за периода от 01.05.2019г.
до 31.01.2022г. е посочена сума в размер на 3182, 28 лв., от които: 2995,67лв.- главница за
потребена енергия за периода от 01.12.2018г. до 31.01.2022г. и 186,61лв.-лихва за нея за
периода от 01.07.2019г. до 31.01.2022г.
Ответникът „Т“ ЕАД с молба от 04.07.2023г. е обосновал недопустимостта на част от
предявените искове с обстоятелството, че за част от процесните суми са постановени влезли
в сила актове, които са установили отношенията между страните по делото със сила на
пресъдено нещо. Сочат се гр.д. № 8602/2019г. и ч.гр.д. № 42527/2020г., двете по описа на
СРС.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и след като направи служебна
проверка на посочените от ответника дела, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Между същите страни като страните по настоящото дело са водени гр.д. № 8602/2019г. и
ч.гр.д. № 42527/2020г., двете по описа на СРС. С първото дело е разрешен спор за вземания
за топлинна енергия за процесния имот за времето от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., а с второто
дело е разрешен такъв спор за времето от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. Тъй като за част от
процесния период по настоящото дело, въпроса за дължимостта на вземанията за топлинна
енергия на „Т“ ЕАД срещу С. Ж. К. е решен със сила на пресъдено нещо, за тези периоди от
време, исковете по настоящото дело, предявени по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК се явяват
недопустими и по отношение на тях производството по делото следва да бъде прекратено. В
останалата част, за времето от 01.11.2006г. до 30.04.2014г. и за времето от 01.12.2018г. до
02.03.2019г. процесните вземания са погасени по давност, като периодични по силата на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
Предвид изложеното и твърденията на страните, на проверка подлежи твърдението на
ищцата за липса на облигационна връзка между страните за времето от 02.03.2019г. до
31.01.2022г. Това твърдение е неоснователно, защото видно от свереното копие на
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1993г., приложен на л. 46 и 47 от делото,
считано от 1993г. ищцата С. К. е ползвател на процесния имот, на който е било учредено
вещно право на ползване, поради което по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ тя е клиент на
топлинна енергия. След като С. К. в периода от време от 02.03.2019г. до 31.01.2022г. е била
клиент на „Т“ ЕАД исковете за този период от време като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни.
На пълномощника на ищцата – адв. И. А. Н. за предоставената правна помощ на С. Ж. К.,
с оглед уважената част от исковете се дължи от ответникът „Т“ ЕАД адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
2
Ищцата К. е освободена от заплащане на държавна такса, но не и от заплащане на
разноски на ответната страна съразмерно на частта от исковете, спрямо които
производството е прекратено и по отхвърлените искове. Затова тя дължи разноски на
ответника на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 4 от ГПК в размер на 295, 12 лв. /изчислени при разноски,
сторени в общ размер на 700 лв., от които: по 300 лв. депозити за две експертизи и 100 лв.
възнаграждение на юрисконсулт/.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС
дължимата по делото държавна такса, възлизаща в размер на 665, 91 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по исковете, предявени по чл. 124, ал.1 от ГПК
от С. Ж. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., представлявана от адв. И. Н. със съдебен
адрес: гр. Б... срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С... за
признаване за установено, че С. Ж. К. не дължи на „Т“ ЕАД суми за доставена топлинна
енергия в общ размер на 2423, 61 лв. за периода от м.05.2014г. до 05.06.2018г., от които:
1986,03 лева - главница за периода от м.05.2014г. до м. 04.2017г., ведно със законовата лихва
от 14.06.2018г. до изплащането им; 378,83 лева -обезщетение за забава за периода от
16.09.2015г. до 05.06.2018г.; 47,48 лева - главница за услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 14.06.2018г. до
окончателното им изплащане и 11.27 лева - обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г.
до 05.06.2018г.,като недопустимо, тъй като спора за тези вземания е решен с решение №
36868/10.02.2020г. постановено по гр.д. № 8602/2019г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по исковете, предявени по чл. 124, ал.1 от ГПК
от С. Ж. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., представлявана от адв. И. Н. със съдебен
адрес: гр. Б... срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С... за
признаване за установено, че С. Ж. К. не дължи на „Т“ ЕАД суми за доставена топлинна
енергия в общ размер на 1412, 80 лв. за периода от 01.05.2017г. до 21.08.2020г., от които:
1212,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 04.09.2020г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 163,01 лв. за периода от 15.09.2018г. до 21.08.2020г.,
сумата от 30,91 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 04.09.2020г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 6,32 лв. за периода от 31.08.2017г. до
21.08.2020г., като недопустимо, тъй като спора за тези вземания е решен със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.10.2020г. по ч.гр.д. №
42527/2020г. по описа на СРС, влязла в сила и решила спора със сила на пресъдено нещо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по чл. 124, ал.1 от ГПК от С. Ж.
К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., представлявана от адв. И. Н. със съдебен адрес: гр. Б...
3
срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С..., че С. Ж. К. не дължи на
„Т“ ЕАД сумите за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2006г. до 30.04.2014г.
в размера над 2033, 51 лв. до 6361, 36 лв. за главница и в размера над 390, 10 лв. до 7104, 04
лв. за законна лихва за забава върху главниците за времето от 01.01.2007г. до 31.01.2022г.,
като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени по чл. 124, ал.1 от ГПК от С. Ж. К. с
ЕГН **********, с адрес: гр. С..., представлявана от адв. И. Н. със съдебен адрес: гр. Б...
срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С..., че С. Ж. К. не дължи на
„Т“ ЕАД, поради липса на облигационни отношения за периода от 01.05.2019г. до
31.01.2022г. сума в размер на 3182, 28 лв., от които: 2995,67лв.- главница за потребена
енергия за периода от 01.12.2018г. до 31.01.2022г. и 186,61лв. - лихва за нея за периода от
01.07.2019г. до 31.01.2022г.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С... да плати на адв. И.
А. Н. със съдебен адрес: гр. Б... за предоставената безплатна правна помощ на С. Ж. К. с
ЕГН **********, от гр. София адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на осн. чл.
38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. Ж. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С... да плати на „Т“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. С... сторени по делото разноски в размер на 295, 12
лв., на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С... да плати на
Софийски районен съд сума в размер на 665, 91 лв., представляваща държавна такса, на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на ответника „Т“ ЕАД -
„Т“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4