РЕШЕНИЕ
№ 5169
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110117159 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба /уточнена с
молба с вх.№ 102690/23.05.2022 г./ от {***********] срещу П. Я. Г., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: за сумата от 1941,70
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в
{***********], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане; за сумата от 350,38 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.; за сумата от 40,77 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане и за сумата от 9,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислено за периода от 01.03.2019 г. до 22.02.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, като единствен
наследник по закон на лицето Я. П. Г., е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
1
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от {***********] на клиенти
за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията
между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
{***********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с {***********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се,
че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове.
Претендира и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че през
исковия период ответникът е имал качеството „потребител на енелгия или природен
газ за битови нужди“ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. В тази връзка се сочи, че по делото
липсват доказателства, че ответника, съответно неговия наследодател са били
собственици на имота. Прави се възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на вземанията за главница и лихва. Оспорва се твърдението на ищеца за
изпадане на ответника в забава за плащане на сумите за главница с доводи, че по
делото не са представени доказателства за датата на публикуване на фактурите за
процесния период. Оспорва се дължимостта на сумата за главница за дялово
разпределение и обезщетението за забава върху същата с доводи, че липсва покана за
нейното плащане. Оспорват се представените с исковата молба документи, поради
липса на автор, адресат и абонатен номер, за който се отнасят По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
2
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите
през исковия период нормативни актове. Представя писмени документи – справки за
извършено дялово разпределение, протокол за неосигурен достъп и известие за
доставяне.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено удостоверение за наследници, от което се установява, че
ответникът П. Я. Гунджев е единствен наследник по закон на Я. П. Гунджев, починал
на 22.02.2021 г., б.ж. на гр.Стрелча, Пазарджик.
По делото е приложен протокол от проведено на 28.08.2001 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е отразено решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД. Към протокола е приложен
списък на етажните собственици, от който не става ясно кое е лицето присъствало на
проведено ОС и положило подпис в списъка. По делото е представен и договор,
сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото е приложена първа страница от нотариален акт, от който се
установява, че собственик на процесния недвижим имот е трето за делото лице. Видно
от приложеното по делото писмо от Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство“ е, че имотът не е бил общинска собственост и не могат да бъдат
представени документи в тази насока.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни да съставител. Изслушани и приети са заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
3
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е бил клиент
на топлинна енергия през исковия период.
До приключване на съдебното дирене по делото от ищцовата страна не бяха
представени доказателства във връзка с разпределението на доказателствената тежест и
изложените в исковата молба твърдения. По делото не са представени каквито и да
било доказателства, от които дори по косвен път да се обоснове извод, че посоченото в
исковата молба лице Я. П. Г. е бил собственик на имота, до който дружеството твърди
да е доставяло топлинна енергия, съответно след неговата смърт по силата на
наследствено правоприемство това право е преминало върху ответника в
производството. Напротив, видно от приложената по делото първа страници от
нотариален акт е, че собствеността върху имота е на трето за делото лице.
Предвид гореизложеното, при липса на една от предпоставките, подлежащи на
пълно и главно доказване от ищеца, съдът не може да се приеме за безспорно, че в
исковия период между ищеца и ответника са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия, в резултат на които
да е възникнало задължение за плащане.
Ето защо, предявените главни и обусловените от тяхното уважаване акцесорни
искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответника, но доколкото по делото няма искане за присъждане на разноски и не са
представени доказателства за реално направени такива, съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от {***********], със седалище и адрес на
управление: {***********] против П. Я. Г., ЕГН ********** обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за
4
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 1941,70
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в
{***********], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 350,38 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.; сумата от 40,77 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 9,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислено за периода от 01.03.2019 г. до 22.02.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице {***********], със
седалище и адрес на управление: г{***********], помагач на страната на ищеца
{***********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5