Р
Е Ш Е Н И Е
№
262455
гр.Варна;10.08.2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ХVI-ти състав в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14 358 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Исковата
молба е предявена от „Ю." ЕООД, ЕИК *, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез:
адв. В. Г., САК, със съдебен адрес:***, в качеството си на адвокатски
пълномощник на „Ю.“ЕООД срещу Г.К.В.,
ЕГН **********, адрес: ***.
Заявените
с исковата молба претенции, намират своето правно основание в разпоредбите на
чл.415,ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, чл.92 от ЗЗД.
Ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца, сума в размер на 113.37 лв. (сто и тринадесет лв. и 37ст.)
- неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер *от дата
03.02.2017. г., сключени между ответника и мобилния оператор „Б. Т. К."
ЕАД, ЕИК: *, за което е издадена фактура№ **********/15.09.2017 г., за периода
от 15.08.2017 г. до 14.09.2017 г.
Моли
съда да осъди ответника да заплати
направените от ищеца разноски, както и да присъди в полза на „Ю." ЕООД,
ЕИК *, 180 лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение. Моли съда
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и
да присъди в полза на ищцовото дружество - 25.00 лева, представляваща държавна
такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№
9530/2020, по описа на PC Варна, съобр. т. 12 от TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Г.К.В. е образувано ч.гр.д. №
9530/2020г., по описа на PC - Варна, 16 с-в. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47,ал.5
от ГПК.
В
законоустановения и даден от заповедния съд срок и на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу Г.К.В., въз основа на договор
за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "*" ООД,
ЕИК *, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б. Т. К."
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „*" ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора, извадка от което прилага.
„Ю."
ЕООД, ЕИК * е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № *.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26. 10.2009 г.) Предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването
им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка. ".
Между
кредитора „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК: * и Г.К.В. е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер *от дата 03.02.2017. г., с който му е
предоставена VIVACOM FIBERNET УСЛУГА при условията на тарифен план VIVACOM
FiberNet 30 с месечен абонамент 17.80 лева и VIVACOM IPTV УСЛУГА при условията
на тарифен план VIVACOM TV М+ с месечен абонамент 19.99 лева . Срокът на
Договора е бил за 24 месеца, съответно до 03.02.2019 г.
Въз
основа на сключени договори за предоставянето на ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ услуги с
индивидуален клиентски номер *от дата 03.02.2017 г.,между ответника Г.К.В. и „Б.
Т. К." ЕАД, ЕИК: * са издадени фактури за периода от 15.06.2017 г. до
14.09.2017 г. на стойност 61.03 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги,
/за които не се отнася настоящата претенция/.
Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 61.03 лева,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г., 07/2017
и 08/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на */чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната И. Л. У.. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, * има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски
номер № *на дата 15.09.2017г. крайна фактура № **********. В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 350.03 лв., от които за нас интерес
представлява част от сумата до размер на 113.37 лв. (сто и тринадесет лв. и
37ст.) и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периода.
Датата
на деактивация на процесния абонамент е 01.09.2017г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Така,
абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер *,
като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM
FiberNet 30 и VIVACOM TV М+- съответно до дата 03.02.2019 г.
Неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от
Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на * ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер
без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на *
ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг) ".
Цената
на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна
лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният
активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът
по втория договор/заявител по ЧЛ.41 ГПК/.
Представената/те
фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, която не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на
договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „*" ЕАД
да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един
от договорите.
По
отношение на претендираната неустойка:
Между
ответника и „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК: *, валидно са действали гореописаните
договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок
издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на
задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Б.
Т. К." ЕАД, ЕИК: *, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата
01.09.2017г. /като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да
претендира неустойка в размер на 113.37 лв. (сто и тринадесет лв. и 37ст.)
уговорена в т.2 от договора: „ С прекратяване на споразумението се прекратяват
и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок
по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на * ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на * ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)",
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, както следва:
- 53.40 лв за абонаментен план VIVACOM
FiberNet 30 (3 х 17.80 лв.);
- 59.97 лв за абонаментен план VIVACOM TV
М+ (3 х 19.99 лв.)
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на */чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
* има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Точното
изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително се определя размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка
обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката
изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да
претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение
на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка
за прекратяване ползването на услугите.
Предвид
гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното
прекратяване на сключените договори.
Обезщетението
за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка
има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си,
цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно
чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на * и ползвани
през предходния месец (или периоди). "
Съгласно
чл. 35, „ Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от *, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и
се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес
изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези
общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими
суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения
срок."
Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като * определя началната
и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код
и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка."
В
конкретният случай ответникът Г.К.В. е подписал договори за далекосъобщителна
услуга, ползвал услуги по тарифен план VIVACOM i-Traffic XL, не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
И
двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили
правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент
и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма
законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и
платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно
за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява
момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В
конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два
договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В
чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „*" ЕАД и „*" ООД,
е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. "
В
чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът
е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С
оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представя и моли съда
да приеме извлечение от Приложение № 1,
от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „*"
ЕАД е прехвърлител, а „*" ООД е собственик на вземането спрямо Г.К.В.,
което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019
г. между „*" ООД и „Ю." ЕООД.
Приложение
№ 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С
оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява
извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо
индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за
осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С
оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и моли съда
да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „*" ООД е прехвърлител, а „Ю."
ЕООД е собственик на вземането спрямо Г.К.В..
Относно
уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно
чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването
му, „Ю." ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента
във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания.
Няма
никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица
решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор
А.Калайджиев-Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров,
които приемат,че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за
уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с
нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е
неизправен.
Към
исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „*" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 01.10.2019 г.
Връчването
на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето
като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,
II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС;
Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за
цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл. 99, ал.3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е
посочено в уведомлението. Цесионерът - „*" ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В
настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова
пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии,
предвид факта, че Г.К.В. не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „*"
ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва
формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането
са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че
стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът
би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По
отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината.
Постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната
теза.
В
конкретния случай, длъжникът-ответник Г.К.В. не е изпълнил задълженията си до
датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към
настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба,чрез назначения от съда особен представител.
Оспорва
активната процесуална легитимация на ищеца по образуваното гражданско дело.
В
случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, то оспорва неговата
основателност.
Твърди,
че ответника не е уведомен за извършените цесии. За да породи действие цесията,
същата е следвало да бъде съобщена преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Твърди, че длъжника може да е платил напълно или
частично фактурираното задължение на някой от цитираните кредиторите.Ответникът
Г.В. не е уведомен за извършената цесия по никакъв начин, липсват данни и за
най-малко усилие от страна на ищеца за свеждане до знанието на ответника, че
вземането на „*" е прехвърлено чрез цесия на * и от * на „Ю." ЕООД.
Договорът
за прехвърляне на вземания не е надлежно съобщен на длъжника и за него не е
възникнало задължение за плащане по цедираното вземане по договора за
потребителски кредит на цесионера - ищец.
Не следва да се приема, че е получил уведомлението,
приложено към исковата молба с получаването на препис от нея, тъй като тя е
получена от адвоката в качеството му на особен представител.
По
тези съображения, не може да се приеме, че кредитора, респ. надлежно
упълномощения от него цесионер е положил всички възможни усилия да връчи на
длъжника уведомителното писмо, относно сключените договори за цесия на
вземанията по договора и че длъжника е уведомен за прехвърлянето с последиците,
визирани в разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Действително,
съдебната практика приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В
случая обаче, връчване на длъжника, респ. на негов пълномощник няма. В
производството пред настоящата инстанция ответника не е бил намерен на адреса и
е призован чрез фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Процесуалното му
представителство по делото ще се осъществява от назначен от съда като особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК, като ще се осъществяват само процесуалните
права на страната. Особеният представител не е пълномощник на страната и той е
извън материалното правоотношение между представляваното от него лице и
кредитора. Той не е упълномощен да извършва каквито и да е действия свързани с
предмета на делото, нито касаещи материалното правоотношение. Осъществяваното
от него представителство включва само съдопроизводствените действия, така че
връчването на уведомлението за цесията със съдебните книжа на особения
представител на длъжника - ответник, не поражда материалноправната последица,
визирана в разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Цесията и нейното надлежно
уведомяване има материалноправно действие и то не може да се породи с
връчването на особения представител, който няма представителна власт в
материалното правоотношение на страните. С оглед изпълнение на задължението
съвсем не е ирелевантно на кой ще се връчи уведомлението. Особеният
представител не може да заяви и материалноправни възражения, тъй като е извън
това отношение и не е упълномощен от длъжника, поради което той не може да
направи възражение за евентуално плащане на дълга /целия или част/ на стария
кредитор от името на длъжника, респ. да докаже такова. Поради това по делото
въобще не е безспорно установено, че претендираното задължение не е погасено
/такова пълно и пряко доказване особения представител не може да проведе поради
пълна липса на връзка с длъжника/, поради което не е без значение кой и кога е
уведомен за цесията.
Оспорва
съдържанието на представения от ищеца Договор за предоставяне на интернет
услуга и телевизионна услуга от 03.02.2017 г.,
Оспорва
дължимостта на претендираната от ищеца сума в размер на 113,37 лв.
Оспорва всички документи, свързани с издаване на
процесиите фактури, с които е била начислена и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, без да е упоменато самото основание за начисляването
им. В процесната фактура ********** от 15.09.2017г. е начислена сума от 350 лв.
като корекции, дарения и услуги на партньори.
Прави
възражение, че всички задължения по фактурите са погасени по давност поради
изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Освен
това прави възражение, че предвидената клауза за неустойка в процесния Договор
е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Клаузата
за неустойка в процесния договор е и неравноправна съгл. чл. 143 от ЗЗПотр.
Това е така, тъй като в процесния договор липсва уговорка за дължимост на
неустойка от страна на * при негово виновно поведение, но и защото по никакъв
начин не е дадена възможност на потребителя, като страна по договора да влияе
на неговото съдържание.
Клаузате
в договора касаеща неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ответникът
Г.В. не е запознат с Общите условия преди и по време на сключване Договор за
предоставяне на интернет услуга и телевизионна услуга. Представените по делото
Общи условия касаят условията на договора между * и абонатите на услуги
предоставяни чрез обществената фиксирана електронно съобщителна мрежа на
дружеството и в чл. 1 от Общите условия са описани кои са услугите, а те са
ползване на фиксирана телефонна услуга, чрез ползване на номера, универсална
услуга и комутирием достъп до интернет на тези номера. Видно от договора
предоставяната услуга е различна от упоменатите в представените от ищеца Общи
условия, които са за друг вид услуга , а не за домашен интернет и телевизионна
услуга, на абонаментен план VIVACOM FiberNet 30.
Ответникът,
не е запознат с Общите условия за предоставяне на интернет услуга и
телевизионна услуга и е подписал бланкетно представената му декларация /стр. 1
от 11 от договора предоставен му от „*" ЕАД, съгласно, която в точка 2.
„Приема и е съгласен с Общите условия и с това да се прилагат и да бъдат
неразделна част от договора..", на който бланкетен договор клиентът не
може да влияе.
Същевременно
обаче, не е представено доказателство , ответника Г.В. да е бил запознат с тези
Общи условия при сключване на договора , за да могат същите да произведат
действие спрямо него. /чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ/. В
практиката на ВКС, Търговска колегия многократно са разрешавани въпроси,
свързани с влизане в сила, съответно валидността и приложимостта на различните
общи условия по повод индивидуалните потребителски спорове, във връзка с
претендирани права основани на клаузи от Общите условия.
Клаузата
за неустойка в Договор за предоставяне на интернет услуга и телевизионна услуга
от 03.02.2017 г. /на страница 6 от 7 стр. от договора/ е нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП и като такава не поражда права и задължения за страните по
облигационното отношение. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от Общи условия на договора между „*" АД и
абонатите на услуги, предоставени чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, последният се прекратява в случай на
неизпълнение на задължението на абоната да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги.
Основателността
на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1. валидна неустоечна клауза в
сключения между страните договор и 2. прекратяването на договора по вина на
потребителя.
Процесният
договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която в случай на
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя, последният дължи
неустойка, равняваща се на сбора от месечните абонаментни такси до края на
срока на договора, но не повече от трикратния им размер.
Безспорно
ответника притежава качеството потребител на интернет услуга и телевизионна
услуга по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите /„потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност"/, поради което се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
В
потребителския договор са налице неравноправни клаузи.
Съгласно
легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени
отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор,
като т. 5 визира клаузи, които задължават потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
ат. 14 - такива, които налагат на потребителя да изпълни своите задължения,
дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Ищецът
основава претенциите си за неустойка на твърдения, че поради неизпълнение на
задълженията по издадени фактури от страна на ответника, дружеството е
прекратило предсрочно сключения с него договор. По същество се касае за
разваляне на договора поради неизпълнение на основното задължение на
потребителя /за заплащане на предоставените услуги/, което има за цел да
освободи занапред „*" ЕАД от задълженията му за осигуряване достъп на
потребителя до мрежата му.
Следователно,
уговорената неустойка следва да компенсира вредите от прекратяването на
договора преди настъпване на неговия краен срок. Последните обаче не са
съизмерими с неполучената парична престация на потребителя за остатъка от срока
на договора. Последната би била дължима в случай, че мобилният оператор „*"
ЕАД продължи да осигурява услуги съобразно договорения абонаментен план и
занапред, като съставлява възнаграждението, което потребителят заплаща за предоставянето
им. В случаите на предсрочно прекратяване на договора и прекъсване достъпа на
потребителя до интернет услугата обаче отпадат всички задължения на оператора.
Така, при уговорена неустойка, равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до
края на срока на договора, мобилният оператор получава имуществената облага в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без да предостави
насрещна престация.
Независимо,
че в случая клаузите, предвиждащи начисляването на посочената неустойка, са включени
в индивидуалните договори, сключени с потребителя, същите не отразяват
индивидуалните нужди на същия. Тъкмо напротив - те са сключени в частта от
договора, имаща характер на бланка, на която клиентът не може да влияе
/страница 6 от 7 от договора/.
На
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, посочената клауза е нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по облигационното отношение.
Моли
съда да отхвърли иска, като
неоснователен.
В
съдебно заседание ищецът поддържа исковете, а ответникът отговора на исковата
молба.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск
с правно основание чл.422 от ГПК:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 9530/2020 г. на ВРС-16 състав,
се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 11.08.2020г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №260016/12.08.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника Г.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
„Ю.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник адв.
В. Г.,сумата от 113,37 лв. (сто и тринадесет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *от дата 03.02.2017 г., сключен между
„Б. Т. К.” ЕАД и Г.К.В., за което е издадена фактура с № **********/15.09.2017
г., за периода от 15.08.2017 г. до 14.09.2017 г., което вземане е прехвърлено
на „*” ЕАД с Договор за цесия на
16.10.2018 г., а „*” ЕАД от своя страна го е прехвърлило на „Ю.” ЕООД с Договор
за цесия от 01.10.2019 г., на основание чл. 410 ГПК,както и сторените по делото
съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, от които държавна
такса в размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 180,00 лв. (сто и осемдесет
лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта
е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което с разпореждане
№264908/29.09.2020год. е указано на заявителя да предяви иск в едномесечен срок
от съобщаването. Съобщения за това разпореждане е редовно връчено на заявителя
на 07.10.2020год. В срок на 09.10.2020год. заявителят и ищец в настоящото
производство предявява установителния иск, като претендира за установяване на вземането за което е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.дело №9530/2020год. Искът се явява допустим
и като такъв подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото са приети следните писмени
доказателства: извлечение от приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г.;
месечна сметка №********** от 15.06.2017г.; декларация от Г.К.В.; месечна
сметка №********** от 15.07.2017г.; месечна сметка №********** от 15.08.2017г.;
месечна сметка №********** от 15.09.2017г.; договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.10.2019г.; договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г.; пълномощно от * ЕАД за *
ООД; ОУ на договора между * АД и абонатите на услуги,Изменение и допълнение на
Общите условия за предоставяне на услугата VIVACOM NET (ОУ); Общи условия за
уреждане на взаимоотношенията между * ЕАД и Абонатите и Потребителите на
електронни съобщителни услуги (в сила от 01.08.2016г.); Общи условия (ОУ) за
предоставяне на услугата VIVACOM ТV (в сила от 13.01.2015г.); потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Приобщено
към доказателствата по делото е изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №
9530/2020год.на ВРС.
Ищецът обосновава активната си
материално-правна легитимация с договор за цесия от 29.11.2019год.сключен между
него и „И. Ф.“ООД, по силата на който е придобил вземането, като цедента от
своя страна е придобил вземането с
договор за цесия от 12.07.2019год.
Цесията
е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор.
Съгласно
чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му
съобщи за станалото прехвърляне. Установеното в този текст задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор). В този смисъл е и съдебна
практика - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд и
решение № 123/24.06.2009 год. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., ІІ т.о. ТК, както
и решение № 1279/12.11.1996 год. по гр.д. № 29/1996 год. ГО, решение №
150/26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. І ГО, определение №738/14.12.2009
год. на ВКС по т.д.№ 721/2009 год. І ТО.
В
настоящия случай съдът счита, че процесните цесии не може да бъдат противопоставени на
ответника, предвид разпоредбите на чл.99,ал.4 от ЗЗД, който ясно определят
моментът, от който цесията поражда действие спрямо длъжника.
От
приетите по делото доказателства се установява, че преди образуване на
заповедното производство и до момента не е налице надлежно уведомяване на
длъжника от цедента. Няма уведомления , които да изхождащ от страна на цедента
или от страна на цесионера в качеството му на пълномощник на цедента, които
редовно да са връчени на ответника и с които цесията да му е станала известна
от името и за сметка на цедента. Действително съгласно чл. 5,
от договора за цесия от дата 16.10.2018г., считано от подписването му, „*"
ООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента „*“ЕАД във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Няма обаче ангажирани доказателства „*"ООД да е уведомил ответникът, като
длъжник по прехвърленото вземане, нито по първата цесия, като пълномощник на
цедента „*“ЕАД, нито по втората цесия , като цедент. Видно от сключения между „*"ООД
и ищеца договор за цесия,за извършената цесия няма дадени чрез упълномощаване
права на ищеца да извърши уведомяването на длъжниците по прехвърлените
вземания.Напротив в чл.6,ал.2 от договор за цесия е записано, че цедентът се
задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. Съдът приема ,че
това задължение е за цедента, независимо, че в договора неправилно е вписано
цесионера, тъй като тълкувайки смислово договора в чл.6 са упомената правата и
задълженията на цедента. Предвид на това и приложеното към исковото молба
уведомление ,изхождащо от „*"ООД,като пълномощник на „*“ЕАД,което не е
страна по делото, не може да се счита,
като надлежно отправено до ответника-длъжник уведомление за извършените цесии.
Ето защо и получаването на препис от исковата молба, с приложенията към нея в
настоящия случай не съставлява надлежно съобщаване на извършените цесии на
длъжника. За правнорелевантно се счита единствено уведомлението до длъжника,
извършено от цедента, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
11.11.1954 на ОСГК на ВС, но не и исковата молба за присъждане на прехвърленото
вземане. Доколкото с исковата молба и в хода на процеса не е представено
отправено от цедентите до длъжника
уведомление за прехвърляне на вземането и за ищеца няма дадено упълномощаване,
като цесионер да извърши уведомяването на длъжника, то прехвърлянето на вземането по процесните
цесии не може да бъде противопоставено на длъжника, съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Освен
горното ищецът не доказа, че са били налице предпоставките за предсрочно
прекратяване на процесните договорите, нито размера на претендираните
неустойки. Наведените в тази насока твърдения от негова страна са изцяло
оспорени от особения представител на ответника,предвид на което остават напълно
голословни и необосновани. За претендираните неустойки липсва клауза в
процесния договор. Липсват доказателства , които установяват, че ответникът е
запознат с общите условия на които ищцовата страна се позовава, както и тези
общи условия да са били обвързващи страните по време на сключването и
впоследствие на процесните договори
.
Тъй като липсват доказателства от които да се изведе извод, че към момента на
сключване или впоследствие ответникът е запознат с тези общи условия , същите
не могат да произведат действие спрямо него /чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 298, ал.
1, т. 1 ТЗ/. В практиката на ВКС, Търговска колегия многократно са разрешавани
въпроси, свързани с влизане в сила, съответно валидността и приложимостта на
различните общи условия по повод индивидуалните потребителски спорове, във
връзка с претендирани права основани на клаузи от Общите условия.
С оглед горното настоящият съдебен състав
намира твърденията на ищеца за дължимост от ответника на претендираните
неустойки недоказани.
Липсват каквито и да било доказателства, от които съдът може да изведе
извод,че в сумата от 350лв. по
процесната фактура ********** от 15.09.2017г. , начислена като корекции,
дарения и услуги на партньори са включени претендираните неустойки, които са съответни по размер с размера на вземанията
за неустойки по процесните договори,
съобразно твърденията на ищеца,
които са изцяло оспорени от ответната страна.
Вземайки
предвид горното,настоящият съдебен състав извежда извод за неоснователност на
иска и постановява решение, с което отхвърля иска в цялост.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Ю." ЕООД, ЕИК *, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез: адв. В. Г., САК,
със съдебен адрес:*** срещу Г.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца, сума в размер на 113.37 лв. (сто
и тринадесет лв. и 37ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер *от дата 03.02.2017. г., сключени между ответника и
мобилния оператор „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК: *, за което е съставена фактура№
**********/15.09.2017 г., за периода от 15.08.2017 г. до 14.09.2017 г. и
издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №9530/20год. на
ВРС,16-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/