Решение по дело №780/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1960
Дата: 27 септември 2024 г. (в сила от 19 октомври 2024 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20242120100780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1960
гр. Бургас, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120100780 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалбата на С. И. Б. и С. И. Е., двамата
със съдебен адрес в гр. Бургас, с която молят за прогласяване нищожността или за
отмяна поради незаконосъобразността му на Решение № 3680-О/10.01.2023 год. ОСЗ –
С., постановено по Преписка № 2479/06.01.2000 год. на наследниците на С. Е. Л..
Жалбоподателите са изложили следните твърдения: оспореното решение на
административния орган по поземлена собственост е нищожно като немотивирано и
като постановено при нарушение на императивни законови разпоредби.
Жалбоподателите молят атакуваното решение да бъде прогласено за нищожно,
а в условие на евентуалност – да бъде отменено като незаконосъобразно; ангажират
доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на жалбата е чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ; тя е подадена до родово
и местно компетентен съд от активно легитимирани лица в законоустановения срок
срещу постановен от административен орган акт по ЗСПЗЗ.
Ответната ОСЗ – С. оспорва жалбата като неоснователна; ангажира
доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представената по делото Преписка № 2749/2000 год. на ОСЗ – С., с
обжалваното в настоящото производство Решение № 3680-О от 10.01.2023 г., на
основание чл. 27а, ППЗСПЗЗ, наследниците на С. Е. Л. са обезщетени чрез
1
предоставяне в собственост на 5.523 дка земеделски земи на обща стойност от 1000
лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. К., Община С.. Според
уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение
№ 2749 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 2, ППЗСПЗЗ, и на Решение № 6С
от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1, ППЗСПЗЗ, двете на ПК – С..
Съдът констатира, че представената от ответната ОСЗ – С. преписка не
съдържа така индивидуализираните две решения – по отношение решение с номер
2749 липсва акт, постановен на дата 06.01.2000 год., а за второто описано решение има
акт, съвпадащ по дата, но с различен номер.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за
основателна. Нормата на чл. 19а, ал. 1, ЗСПЗЗ предвижда, че условията и редът за
обезщетяване се определят с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал.
2, т. 4, ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците общинската служба по земеделие се
произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя. Съгласно разпоредбата на
чл. 27а, ал. 1, ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 от правилника,
ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на
заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да се
обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и
полученото обезщетение. Така определената от законодателя последователност сочи,
че преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1, ППЗСПЗЗ административният
орган по поземлена собственост следва да се произнесе със следните предхождащи
актове: решение за признаване правото на възстановяване на собствеността по
отношение претендираните земи; решение, с което определя право на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б
от ЗСПЗЗ; решение, с което се определя стойността на обезщетението, постановено на
основание чл. 19, ал. 8, ППЗСПЗЗ, и решение, с което се определя коефициент за
редукция, постановено на основание чл. 19, ал. 16, ППЗСПЗЗ. Всяко от тези решения
подлежи на самостоятелно обжалване пред съд, а проверката им не може да бъде
осъществена чрез косвен съдебен контрол в съдебно производство, предмет на което е
различен от тях друг акт на ОСЗ.
Както бе посочено по-горе в настоящото решение, преписката на ОСЗ – С. не
съдържа оригинал или заверен препис от двете решения, възоснова които е
постановено решението от 10.01.2023 год. по чл. 27а, ал. 1, ППЗСПЗЗ. В настоящото
производство не може да бъде изследван фактът на допуснати очевидни фактически
грешки от административния орган в номерата и/или датите на предхождащите
решения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че процесното
решение е постановено при липса на валидно правно основание – при липса на
стабилен административен акт, с който е отказано възстановяване на определени
имоти, налагащо определяне начина на обезщетяване и фактическото му извършване,
тъй като няма данни, че посочените в мотивите му предхождащи го две решения – от
06.01.2000 год. и 17.01.2005 год., съществуват в правния мир и са придобили
стабилитет.
Изложеното мотивира съда да приеме, че Решение № 3680- О/10.01.2023 год.
по Преписка № 2749/06.01.2000 год. следва да бъде прогласено за нищожно.
Основателността на жалбата налага присъждане в полза на двамата
жалбоподатели направените от тях деловодни разноски в общ размер от 1150 лева,
представляваща сбор от платените адвокатско възнаграждение и депозити за вещи
2
лица.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 3680-О/10.01.2023 год., постановено от
Общинска служба „Земеделие“ – С. по Преписка № 2749/06.01.2000 год., с което, на
основание чл. 27а, ППЗСПЗЗ, наследниците на С. Е. Л. са обезщетени чрез
предоставяне в собственост на 5.523 дка земеделски земи на обща стойност от 1000
лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. К., Община С..
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. С., да заплати на С. И. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. Ч., Община С., ул. ***, и С. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр.
Ч., Община С., ул. ***, деловодни разноски в размер от 1150 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд –
Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3