Решение по дело №9401/2019 на Районен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            06.03.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                                 гражданско отделение

На шести февруари                                                                          две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 9401 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат *****от ВАК, със съдебен адрес:***, офис 1, с която претендира да бъде осъдено  З. „Л.и.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** да му заплати сумата от 2391,15 лева - неплатен остатък от общо 2491,15 лв. представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за период  от 20.10.2016г. до 04.05.2016г. върху  главница от 45520 лв. - дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка на МПС № 93001610046455 от 13.06.2016г. за причинени на 20.09.2016 г. в гр. *****, около 9.50 часа имуществени вреди на лек автомобил *****, присъдено с влязло в сила съдебно решение по  т.д. №  111/2018 год. на ВОС.

В исковата молба се сочи, че ответникът бил осъден с влязло в сила решение по т.д. № 111/2018 год. на ВОС, да заплати на ищеца на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ сумата от  45520 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка на МПС № 93001610046455 от 13.06.2016г., за причинени на 20.09.2016 г. в гр. *****, около 9.50 часа имуществени вреди на лек автомобил *****.  Отказът на застрахователят да заплати доброволно обезщетението бил от дата 20.10.2016г., поради когато оттогава дължи обезщетение за забава до 04.05.2016г. - денят преди депозиране на исковата молба по гражданско дело № 6012/2017г. по описа на ВРС, (продължено под номер търговско дело 111/2018 г. по описа на ОС Варна). С влязло в сила решение по гр.д. № 56/2019г. на ВРС ответникът бил осъден да плати част от обезщетението за забава върху същото вземане в размер на 100 лв. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище, че  искът е неоснователен. Сочи, че няма данни решението по т.д. № 111/2018 год. на ВОС да е влязло в сила. Липсва покана за доброволно плащане на претенцията. Прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства - копие от уведомление с изх. № 8549/20.10.2016г.; заверен препис от Решение 334/30.04.2018г. постановено по търговско дело 111/2018г. на ВОС -2-ри състав,  се установява, че:  на 20.10.2016г. З. „Л.и.” АД отказало писмено да заплати на И.А.З. застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка на МПС № 93001610046455 от 13.06.2016г. за заведена щета относно причинени на 20.09.2016 г. в гр. *****, около 9.50 часа имуществени вреди на лек автомобил *****. С влязло в сила решение по т.д. № 111/2018 год. на ВОС /което е служебно известен на съда факт/, ответникът бил осъден на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца сумата от 45520 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка на МПС № 93001610046455 от 13.06.2016г. дължимо за  гореописаната щета. С влязло в сила решение по гр.д. № 56/2019г. на ВРС ответникът е бил осъден да плати част от обезщетението за забава върху същото вземане в размер на 100 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ вр. чл. 405 ал. 1 вр. чл. 108 ал. 1  и чл. 497 ал. 1 КЗ /Кодекс на застраховането/.

Предвид горепосочената правна квалификация на предявения иск, меродавни за настоящия казус са следните норми:  

чл. 108 ал. 1 и ал. 4  КЗ - Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането.  Отговорът на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т. 2.; 

чл. 496 ал. 1 и ал. 2 КЗ - Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.  В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: 1. определи и изплати размера на обезщетението, или  2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или  б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен;

и  чл. 497 ал.1 КЗ -  Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

Не се спори между страните, а и от обсъдените по-горе доказателства се установява, че ответникът е бил осъден с влязло в сила на 02.06.2018г. съдебно решение да заплати на ищеца на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ сумата от 45520 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка на МПС № 93001610046455 от 13.06.2016г. за причинени на 20.09.2016 г. в гр. *****, около 9.50 часа имуществени вреди на лек автомобил *****.

Установява се също така, че по заведената щета е бил постановен писмен отказ от застрахователя на 20.09.2016 г.

В случая отговорността на застрахователя е ангажирана на основание сключения със собственика на МПС, с което е причинено увреждането, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като същата покрива и лихвите за забава.

Тези факти, освен че са установени от приетите в настоящото производство доказателства, са обсъдени и с влязлото в сила решение по гр. д. № 56/2019г. на ВРС, постановено по частичен иск относно същото вземане между същите страни, поради което  не подлежат на пререшаване съобразно ТР № 3/2016 от 22.04.2019г. по т.д. №3/2016г. а ОСГТК на ВКС.

Ответникът не твърди, респ. не доказа, че е погасил вземането чрез плащане или друг правнорелвантен способ. Сочи единствено липса на покана за плащане, каквато освен, че не се следва съобр. чл. 84 ал. 1 ЗЗД, се съдържа и в настоящата искова молба.

Въз основа на изложените доводи, искът е основателен, като при направеното изчисление за размера му с програмен продукт „Апис Финанси”, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло.

            Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство, които според представения списък по чл. 80 ГПК са на стойност 572,65  лв., от които 95,65  лв. – държавна такса и  477лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като размера му е в рамките на минималния по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАдвС/.

 Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 405 ал. 1 вр. чл. 108 ал. 1  и чл. 497 ал. 1 КЗ   З. „Л.и.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от  2391,15 лева  - неплатен остатък от общо 2491,15 лв. представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за период от 20.10.2016г. до 04.05.2016г. върху  главница от 45520 лв. - дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка на МПС № 93001610046455 от 13.06.2016г. за причинени на 20.09.2016 г. в гр. *****, около 9.50 часа имуществени вреди на лек автомобил *****, присъдено с влязло в сила съдебно решение по  т.д. № 111/2018 год. на ВОС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Л.и.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от  572,65 лева, представляваща направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: