№ 22512
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110145710 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК от С. Д. П. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г. поради
противоречието му със закона.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 1 и
ал. 2 от договор за потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г.,
сключен между страните.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 05.03.2024 г. е сключен договор
за потребителски кредит номер *********** за сумата от 1000 лв., при
уговорен ГПР от 46.57 % и фиксиран лихвен процент от 39.03 %. Съгласно
договора следвало да се върне сумата от 2479.96 лв., в тава число и такси за
бързо разглеждане на кредита от 488.18 лв. и такса за динамично плащане в
размер на 732.34 лв. В исковата молба се твърди, че договорът за заем е
недействителен, като в него в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК не е
посочено кои точно разходи формират ГПР, като задължение на заемодателя е
да посочи същите по ясен и разбираем за потребителя начин. Таксите за бързо
разглеждане и динамично плащане на кредита били пряко свързани с договора
за заем същите следвало да се включат в общите разходи по кредита. Тази
неяснота относно оскъпяването на кредита ищецът определя като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. В исковата молба се твърди, че договорът
бил и недействителен поради непосочването на лихвения процент на
основание чл. 11, ал. я, т. 20 ЗПК. Клаузите на чл. чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор
за потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г. били нищожно,
доколкото се заплащали услуги непоискани от ищеца. Моли съда да уважи
1
иска. Претендира разноски. Пред съда страната поддържа исковата молба,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа,
че ГПР е правилно посочен, договорът за заем е действителен и не
противоречи на ЗПК, в т.ч. на чл. 11, ал.1, т.10 от него. Ответникът сочи, че в
ГПР бил правилно определен и процесните такси не следвало да се включат в
него. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда страната
не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между С. Д. П. срещу ЮЛ е бил сключен договор
за потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г., в резултат на
който на С. Д. П. му била предоставена сумата от 1000 лв. Горното се
установява и от представения договор за кредит номер *********** от
05.03.2024 г., сключен между ЮЛ, като кредитор и С. Д. П. като
кредитополучател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 1000
лв., със срок на връщане от 14 месеца на 14 вноски, при фиксиран лихвен
процент по заема 38.84 %, годишен процент на разходите на заема 46.57 %. В
чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят изрично бил заявил желание за бързо разглеждане на
искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия,
като паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит била в размер
на 488.18 лв., и била дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план
по кредита, заложен в настоящият договор. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора е
предвидено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично
бил заявил желание да ползва динамично плащане на своя кредит при
условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за
динамично плащане на искането за кредит била в размер на 732.34 лв., и била
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в
настоящият договор. В чл. 9, ал. 3 от договора е предвидени, че размерът на
общото дължимото по кредита бил 2479.96 лв., като е представен и
погасителен план с размер на всяка една от вноските от 177.14 лв.
Представени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, както и Общи условия към договор за
потребителски кредит.
Представена е разписка от 30.07.2024 г., съгласно която ищецът е превел
на ответника сумата от 1000 лв. с основание договор *********.
Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят С. Д. П. е
физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не
е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С
2
оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.
По делото е несъмнено установено, че на 05.03.2024 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 1000 лв. за срок от
14 месеца, при размер на вноската по кредита: 177.14 лв., годишен процент на
разходите /ГПР/ 46.57 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 38.84 %. Процесният
договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има
изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Основаният спорен въпрос се явява дали процесния договор за кредит се
явява нищожен, тъй като в ГПР не били включени предвидените такса за
бързо разглеждане и такса за динамично плащане. Настоящият състав намира,
че допълнителни такси за динамично плащане и експресно разглеждане
съставляват разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
3
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за бързо разглеждане и
динамично плащане. Плащането на тези такси не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 46.57 %, въпреки че са включени в общия
дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за
оповестяване на всички разходи по кредита. По делото се установи, че
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
бързо разглеждане и такса за динамично плащане. Следователно тази такси
съставлява разходи, които е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на тези
разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от това
нарушение е недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г. е в размер на 1000
лева, а таксите за бързо разглеждане е в размер на 488.18 лв. и динамично
плащане е в размер на 732.34 лв., представляват 122 % от сумата по заема, без
да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по
делото договор за заем, останалите суми, формиращи ГПР по договор за
кредит номер *********** от 05.03.2024 г., са в размер на 46.57 %. С оглед на
гореизложеното при включване на допълнителните такси за бързо
4
разглеждане и динамично плащане към параметрите по договора за кредит то
тогава ГПР е в размер на 695 %. Така уговорените възнаграждения, които не
са включени в оскъпяването на ползваната сума и които водят до нарушение
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с оглед на
което така предявения иск следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 110 лв., представляваща платена държавна
такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 400 лв. с
ДДС.При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от С. Д. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес в ***************, чрез адв. А. Д. срещу ЮЛ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *************, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД договор за потребителски
кредит номер *********** от 05.03.2024 г. поради противоречието му със
закона, сключен от една страна от С. Д. П. - заемател и от ЮЛ, като
заемодател.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на С. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в
***************, чрез адв. А. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 110 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на адв. А. З. Д., член на САК, със служебен адрес
***************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 400 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на С. Д. П. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5