О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № І-1443
град Бургас
, 05.06. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............05.06 …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.ч.гр.д. № 1096 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 413, ал.
2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „Агенция за събиране на вземания „ЕАД-със седалище гр.
София,подадена чрез юк И.Недков ,против Разпореждане № 188 от 07.02.2020г. по
ч.гр.д. № 48/2020г. по описа на РС Средец в частта , с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника И.М.И. за сумата
в размер на 3748,11 лева – договорна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 10.01.2020 г.;792,67
лв.-обезщетение за забава за периода от
21.11.2018 г. до 31.01.2020 г.
Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане на съда за
неправилно и незаконосъобразно. Намира, че е необоснован изводът на съда за
противоречие на параметрите и условията
по договора за потребителски кредит от 12.01.2018 г. със съдържанието на
погасителния план.В случая изискването за съдържанието на погасителния
план било изпълнено ,имайки предвид и че
сам по себе си погасителният план няма
самостоятелен правопораждащ характер .Неоснователен е според частния жалбоподател и довода ,че
липсва ясно разписана методика за
изчисляване на ГПР в процесния договор Поддържа,
че липсва противоречие със ЗПК или заобикаляне на закона и моли да се отмени
обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за 3748,11 лв.- договорна лихва и за 792,67 лв.-обезщетение за
забава за претендираните периоди .
Съдът като взе предвид изложените възражения намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Препис от разпореждането е връчен на 28.02.2020г., като частната жалба е
постъпила с пощенско клеймо от 28.02.2020г., поради което същата е подадена в
срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за
връчване на насрещната страна.
Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, от фактическа и
правна страна намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 48/20г. по описа на РС-Средец е
образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
представлявано от пълномощника ю.к.Рангелова, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против И.М.И. от гр.*** за следните суми: главница от 5846,04
лв.- за периода 20.11.2018г. – 20.01.2023г./по отношение на която е обявена
предсрочна изискуемост ,считано от 10.01.2020 г./, 3748,11.
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 20.11.2018г. – 10.01.2020г.,обезщетение
за забава в размер на 792,67 лв.-за периода от 21.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението и законната
лихва върху главницата, считано от 31.01.2020г. до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото. Прилага договор за потребителски паричен кредит
,отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS -15661159 12.01.2018г., сключен между „БНБ Париба
Пърнъсъл Фейненс „ЕАД и И.М.И. от гр.***. Твърди се неизпълнение по договора и
цедиране на вземането в полза на дружеството-кредитор с цедент – „БНБ Париба
Пърнъсъл Фейненс „ЕАД-с рамков договор от 05.07.2019 г. Ангажира доказателства.
Средецкия районен съд е издал заповед за изпълнение против длъжника И.М.И.
за сумата на главницата – 5846,04лв.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението -31.01.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата на направените разноски по делото
-116,92 лв. – платена държавна такса и 28,14 лв. – юрисконсултско
възнаграждение .Затова настоящият съд няма да излага аргументи за наличието на
изискуемите от закона условия за издаване на заповед за изпълнение в полза на
кредитора, понеже районният съд е приел, че тези са налице за една част от
вземането и настоящият състав споделя извода.
По отношение на останалото заявено вземане –
за договорната лихва, РС-Средец е отказал да удовлетвори заявлението с мотив за
наличие на неравноправна клауза – основание по чл.146, ал.1 ЗЗП, представляващо
уговорка във вреда на потребителя и в разрез с изискването за добросъвестност,
което води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.В
този смисъл е посочил ,че видно от
изложеното в договора за потребителски кредит
са посочени параметри и условия ,които не съответстват на съдържанието
на погасителния план/инкорпориран в договора/.Заемодателят се е задоволил
единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и
ГПР,като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита –кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР .
В тази
връзка следва да се посочи ,че договорът за предоставяне на потребителски кредит от 12.01.2018 г. има характер на финансова
услуга по смисъла на пар.13, т.12, б.Б /редакцията ДВ бр.59/2006 г./ от ДР ЗЗП,
както и по смисъла на действащата разпоредба. Ищецът/респ.праводателят му/ е търговец по смисъла на
пар.13, т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на
пар.13, т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. –
процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него
следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 от същия.
На основание чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в „условия по договора –т.1 начин.
В настоящия случая в процесния
договор
изрично е посочено, че лихвения процент е в размер на 26,60%, а годишния процент на разходите е в размер на 32,42%. Изрично в чл. 7 е посочено, че
лихвата за предоставяне на кредита остава непроменена през целия срок на
договора. В клаузата на т.2 е посочено и обстоятелството, че начинът на
изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита е на база 365 дни в
годината, състояща се от действителния брой дни във всеки месец. При това
положение, настоящият състав намира, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК да се посочи лихвения процент по кредита, както и условията и
процедурата за промяна на лихвения процент в случай, че при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти и не може да се приеме, че
сключеният договор за кредит е недействителен на това основание.
Видно от чл. 3 от сключения договор за кредит
изрично е посочено, че годишният процент на разходите представлява процент,
отразяващ общите разходи за кредита (настоящи
и бъдещи), като например лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни
на Кредитора и дължими от Кредитополучателя. Изрично в договора е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 32,427%, поради което и настоящият състав намира, че е спазено и изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав
намира, че не са налице основания за недействителност на сключения Договор за
кредит, поради което и не може да се приеме, че договорът е недействителен. В
тази връзка, съдът намира, че направените изводи от страна на
първоинстанционния съд относно недействителността на сключения договор в частта
относно дължимата възнаградителна лихва ,както и лихвата за забава ,не съвпадат с
тези, до които достига настоящата инстанция.
Като неравноправен по смисъла
на чл. 143, т.10 от ЗЗП може да се отчете характерът на клаузите на т.7 от „условията по договора „ , предвиждащи
едностранно изменение от страна на банката на лихви и такси по кредита. От данните по делото ,както и от самите претенции ,е
видно ,че действия по изменение или увеличение на лихви и такси по кредита през
релевантния период, не са предприемани от страна на банката. Следователно
неравноправните клаузи от договора не са довели до вреда на потребителя, за да
се приложат последиците на чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
При това положение-при наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение по договор за кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ и при твърдяното неизпълнение
от страна на кредитополучателя за заплащане на месечните погасителни вноски,
което неизпълнение е предпоставка за настъпване визираните в клаузата на чл. 5 от „условията
по договора“ последици, регламентираща право за отнемане
преимуществото на срока в полза на кредитора, предявените претенции за издаване на заповед за изпълнение за акцесорните вземания за договорна лихва и обезщетение за забава са
основателни и е следвало да бъдат
уважени.
Претендирано е
издаване на заповед за изпълнение и за лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата 21.11.2018г.до
датата 31.01.2020 г. – 792,67 лева. При положение, че липсва основание да се
откаже издаване на заповед за изпълнение за главницата, липсва пречка да се
уважи заявлението за така търсената лихва за забава. Същата е била начислена в
приложение на общия принцип за обезщетяване на кредитора при забава
изпълнението на парично задължение, въздигнат в ЗЗД и нито основанието за
дължимост, нито размерът на обезщетението са свързани с правилата на ЗЗП и ЗПК.
И в тази част обжалваното разпореждане е неправилно.
Настоящата
инстанция намира, че са неоснователни изложените доводи на районния съд относно противоречието на договорената
възнаградителна лихва с добрите нрави. Както бе посочено по-горе – видно от
представения Договор за кредит – предоставена е сума в размер на 6000 лева за срок от 5
години , с фиксиран лихвен процент – 26,60%, ГПР – 32,42%. Така уговореният годишен процент на разходите
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната
лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед прогласената свобода на
договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на
облигационните отношения, в които встъпват, като са ограничени от повелителните
норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговорения в договора годишен
процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита не
надвишава пет пъти законната лихва, както повелява чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави страните да уговарят и по-голям от трикратния
размер на законната лихва, размер на възнаградителната лихва. Поради това съдът
счита, че не е налице противоречие на добрите нрави при определяне на
възнаградителната лихва, поради което и не е налице твърдяното основание за
нищожност на клаузата и неправилно е
отказано издаване на заповед за изпълнение
Цитираният законов текст е
насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски
и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за
да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към
датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не
надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова
доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява
неоснователен. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по Решение №
869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от
30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от
23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от
12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от
22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от
18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г.
На основание гореизложеното
и като се съобрази т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019г. на ВКС по т.д.№ 8/2017г.
ОСГТК, настоящият състав приема, че заявлението следва да бъде уважено и в
частта относно претендираната договорна лихва,както и лихввата за забава .
Разпореждането на РС-Средец подлежи на отмяна, а в полза на частния
жалбоподател следва да бъдат изплатени направените в заповедното
производство разноски в пълен размер – а именно над уважената част от 116,92 лв. –платена държавна такса-до
действително внесената от 297,74 лв. и
над уважения размер от 28,14 лв. –
юк.възнаграждение до определения размер
от 50 лв.
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 188/07.02.20г. по ч.гр.д.№ 48/20г.
по описа на Районен съд - Средец в частта ,с която е отхвърлено
заявлението на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев,за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК срещу И.М.И. от гр.***
за сумата от 3748,11/три хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и
11 ст./лв.- договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 20.11.2018г.
– 10.01.2020г., по договор за потребителски
паричен кредит ,отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на
кредитна карта PLUS -15661159 12.01.2018г.,
сключен между „БНБ Париба Пърнъсъл Фейненс „ЕАД и И.М.И. от гр.***;както и сумата 792,67/седемстотин деветдесет и два
лв. и 67 ст./лева-обезщетение за забава
за периода от 21.11.2018 г.до 31.01.2020 година
и вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжникът И. М.И. , ЕГН: ********** от гр.*** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев, сумата от 3748,11/три хиляди седемстотин четиридесет и осем
лева и 11 ст./лв.- договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 20.11.2018г.
– 10.01.2020г., по договор за потребителски
паричен кредит ,отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на
кредитна карта PLUS -15661159 12.01.2018г.,
сключен между „БНБ Париба Пърнъсъл Фейненс „ЕАД и И.М.И. от гр.***;както и сумата 792,67/седемстотин деветдесет и два
лв. и 67 ст./лева-обезщетение за забава
за периода от 21.11.2018 г.до 31.01.2020 година
ОСЪЖДА И.
М.И. , ЕГН: **********
от гр.*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев допълнително направени разноски
пред районния съд общо в размер на 113 лв.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.