№ 22994
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110115717 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. К., срещу Е.
С. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за признаване за установено, че Е. С. Д. (в качеството й на наследник на Ц. Д. Д.) дължи
на „Банка ДСК“ АД следните суми: 953,89 лв. – главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 143,29 лв. – договорна лихва за периода от 20.08.2020 г. до 21.06.2021 г.; 305,03
лв. – законна лихва за забава, начислена за периода от 22.06.2021 г. до 16.04.2024 г.; 109,30
лв. – сбор от дължимите по договора такси, от които 34,30 лв. – годишна такса управление и
75 лв. – такси за невнесена минимална сума за револвиране, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 27401/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
22.06.2018 г. сключил с Ц. Д. Д. договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, по силата на който предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит по кредитна карта в размер на 1000 лв. Съгласно пар. 1,
т. 8 вр. чл. 27, ал. 1 и чл. 31, ал. 3 от Общите условия, кредитополучателят усвоявал и
погасявал предоставения кредит многократно, като погасената част от кредитния лимит се
предоставяла за повторно усвояване. Страните уговорили, че кредитополучателят се
задължава да заплаща лихва с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
1
договора бил в размер на 17,95%. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, ГПР по кредита бил в
размер на 19,50%. Кредитополучателят поел задължението да погасява разрешения му
кредитен лимит с минимални вноски за револвиране, дължими до 20-то число на всеки
месец. Ищецът твърди, че в периода от 20.09.2020 г. до 20.02.2021 г. кредитополучателят не
е заплатил дължимите шест на брой суми за револвиране, в общ размер на 175,41 лв. В хода
на образувано производство по чл. 51 ЗН, ищецът установил, че Ц. Д. Д. е починала на
28.05.2020 г., като е оставила като законен наследник ответницата Е. С. Д.. Ищецът сочи, че
вземанията по договора са с настъпил падеж, считано от 22.06.2021 г. Излага доводи, че
дължимата от кредитополучателя сума за главница е в размер на 953,89 лв., формиран
съобразно общо усвоената сума по кредита в размер на 2229,27 лв., намалена с извършените
плащания на стойност от 1275,38 лв. Ищецът твърди наличието на непогасена договорна
лихва в размер на 143,29 лв. за периода от 20.08.2020 г. до 21.06.2021 г., както и лихва за
забава за периода от 22.06.2021 г. до 16.04.2024 г., в размер на 305,03 лв., начислени на
основание чл. 90 от приложимите към договора Общи условия. В чл. 8 от договора били
уговорени приложимите такси и комисионни по кредита, като кредитополучателят дължал
сумата в общ размер на 109,30 лв., представляваща сбор от следните вземания: 34,30 лв. –
годишна такса управление и 75 лв. – такси за невнесена минимална сума за револвиране.
Ищецът твърди, че е предприел действия за принудително събиране на непогасените
задължения по кредита. В тази връзка, в полза на „Банка ДСК“ АД била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27401/2024 г. по описа на СРС, 167 с-в, срещу която
ответницата възразила. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответницата дължи
на „Банка ДСК“ АД следните суми: 953,89 лв. – главница по процесния договор, ведно със
законната лихва за забава от 23.04.2024 г. до изплащане на вземането; 143,29 лв. – договорна
лихва за периода от 20.08.2020 г. до 21.06.2021 г.; 305,03 лв. – законна лихва за забава,
начислена за периода от 22.06.2021 г. до 16.04.2024 г.; 109,30 лв. – сбор от дължимите по
договора такси. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. Ш., е подала отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Сочи, че не е страна по сключен с ответника договор за револвиращ кредит от 22.06.2018 г.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приет договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, сключен между "Банка ДСК" АД и Ц. Д. Д. на 22.06.2018 г. с
кредитен лимит от 1000 лв. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент от 17,95% годишно или 0,05% на ден, а съобразно ал. 5 за
месечна падежна дата се определя всяко 20-то число на месеца. В чл. 26, ал. 1 от Общите
условия към договора за кредит е посочено, че клиентът е длъжен ежемесечно, в рамките на
определен в тях срок след падежната дата да заплаща минимална сума за револвиране.
2
Съгласно чл. 28, ал. 4 от Общите условия, в случаите, когато бъде превишен
кредитният лимит в резултат от изпълнение на наредени операции, включително и off-line
транзакции, събиране на дължими такси и комисионни и др., превишението се оформя като
неразрешен овърдрафт и се олихвява с лихва в размер на договорения лихвен процент.
Клиентът е длъжен да погаси сумата на неразрешения овърдрафт незабавно след узнаване за
превишението. В случаите, когато превишението е в резултат от изпълнението на наредени
от Клиента операции, се счита, че Клиентът е узнал от момента на подаване на нареждането.
Банката уведомява Клиента за превишението с месечно извлечение за движението по
сметката.
Съгласно чл. 87, ал. 1 от Общите условия договорът се сключва със срок на действие,
съвпадащ със срока на валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на
картата в срока на валидност, предвидени в общите условия. Като писмено доказателство по
делото е прието копие от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с
револиращ кредит на "Банка ДСК" АД, подписани от кредитополучателя, от което е видно,
че срокът на валидност на кредитните карти Visa Galaxy е 3 години.
Съгласно §, т. 8 от Общите условия, „револвиращ кредит“ е кредит, предоставян по
кредитна карта, при който се договаря размера (лимита) и крайния срок, в рамките на които
кредитът се усвоява и погасява, като за погасената част от кредитния лимит се счита
предоставена за повторно усвояване.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от декларация за
предаване/връщане на банкова карта, подписана от Ц. Д. Д. и от представител на банката,
което се установява, че банката е предала на Ц. Д. Д. на 04.07.2018 г. кредитна карта Visa
Galaxy към сметка **********.
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РПД21-ФИ17-
21/14.07.2021 г. се установява, че Ц. Д. Д. е починала на 28.06.2020 г. и е оставила за
единствен наследник по закон своята майка Е. С. Д..
От представеното по делото Решение № 3129 от 17.10.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 38519/2021 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, се установява, че е уважена молбата на
"Банка ДСК" АД по реда на чл. 51 ЗН да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН,
водена от Софийския районен съд, извършеното от Е. С. Д., ЕГН **********, приемане на
наследство по закон на Ц. Д. Д., ЕГН **********, починала на 28.06.2020 г.
По делото е представено и съдебно удостоверение от 18.10.2021 г., издадено от
Софийски районен съд на Е. С. Д., уверение на това, че е същата е подала молба вх.№ 66552
от 08.10.2021 г., с която приема наследството на покойния наследодател Ц. Д. Д..
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 02.04.2024 г.
от страна на "Банка ДСК" АД, чрез ЧСИ С.Я. е изпратена покана, с която Е. С. Д., в
качеството й на наследник на Ц. Д. Д., е поканена в 7-дневен срок от получаване на
поканата да изпълни доброволно задълженията, произтичащи от процесния договор за
кредит от 22.06.2018 г., възлизащи към този момент на сумата в общ размер на 1504,20 лв.
3
От представената по делото разписка се установява, че поканата е била връчена на Е. С. Д.
на 03.04.2024 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: банката е предоставила сумата на
уговорения кредитен, който е усвояван чрез извършване на преводи от разплащателната
сметка, като от представеното извлечение от сметка е видно, че са осчетоводени
многократно операции за извършени преводи от сметката – плащане на ПОС терминал,
теглене на АТМ и др.; общо усвоената сума по кредитния лимит е в размер на 2229,27 лв.,
като клиентът е извършвал операции до размера на достъпната наличност по сметката, в
съответствие с размера на определените по неговата карта лимити; постъпилите суми за
погасяване на кредитното задължение в рамките на срока за ползване на кредита са в общ
размер на 1816,74 лв., с които са погасени 1275,38 лв. – главница, 352,97 лв. – лихви и
188,39 лв. – такси; по кредита са внасяни револвиращи вноски, последната от които е от
21.08.2020 г., а първата неплатена минимална месечна сума за револвиране е от 20.09.2020 г.;
от датите, на които е извършено револвиране по кредита се вижда, че са допуснати
просрочия още при първата вноска, както и при всяка следваща; размерът на усвоената и
непогасена главница по кредитния лимит към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е 953,89 лв.; размерът на неплатената договорна лихва е в общ
размер на 143,29 лв., а на лихвата за забава за процесния период е 305,03 лв.; непогасеният
остатък от задължения за такси по кредита е в размер на 109,30 лв. към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На следващо място, от заключението
на вещото лице се установява, че няма данни за доброволно платени суми по кредита след
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като за периода от
17.01.2025 г. до 16.06.2025 г. общият размер на постъпилите чрез принудително изпълнение
суми по образуваното изпълнително дело № 994/2024 г. срещу Е. Д. е 1751,24 лв., с които са
били погасени следните задължения по кредита: 710,27 лв. – главница, 583,17 лв. – лихви,
109,30 лв. – заемни такси, както и 348,50 лв. – разноски, като е останал незаплатен остатък в
размер на 243,62 лв. – главница.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
С оглед твърденията, съдържащи се в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване съществуването вземанията, за
които по ч.гр.д. № 27401/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, съдът е издал заповед за
незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката и
изпълнителен лист.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че
ответната страна, в качеството й на законен наследник на Ц. Д. Д., дължи на банката
претендираните суми, предмет на сключен между Ц. Д. Д. и „БАНКА ДСК“ АД договор за
4
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 22.06.2018 г. със
съдържанието, посочено в исковата молба, усвояване на сумата по кредита от страна на
кредитополучателя срещу поетото от него задължение за връщането й, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, настъпил падеж на процесните вземания, изпадането на
кредитополучателя в забава, както и основанието за начисляване на претендираните такси в
търсения размер.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, в т.ч. и че е погасила чрез
плащане процесните суми.
Съгласно чл. 430 от ТЗ банката отпуска на заемателя парична сума, която той е
длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена цел, при
конкретно посочени условия и срок. За отпуснатата сума кредитополучателят дължи лихва.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността
му. Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласието.
От представения по делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2018 г. несъмнено се установява, че между Ц.
Д. Д. и „Банка ДСК“ АД е била налице валидна облигационна връзка по договор за кредит,
по силата на който на Ц. Д. Д. е бил предоставен револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта в размер на 1000 лв.,
който се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
бил е 17,95% годишно или 0,05% на ден. Процесният договор за банков кредит е сключен в
изискуемата от закона писмена форма и страните по него са постигнали съгласие по
съществените му елементи - размер на кредита, падеж и размер на погасителни вноски, срок
на издължаването му. Същият е формален (в закона е предвидена форма за действителност -
писмена - чл. 430, ал. 3 ТЗ), срочен, двустранен, възмезден и консенсуален (договорът се
счита за сключен от момента на постигане на съгласието). За банката - кредитор няма друго
задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение
кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата,
заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на
банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и
да даде обезпечение.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, че не следва да отговаря за
заплащане на претендираните суми, доколкото не била в договорни правоотношения с
ищеца и не е усвоила сумата по договора, нито е поела задължение за връщането й.
Призованият към наследяване наследник има право да приеме или да се откаже от
наследството на починалия. В първия случай настъпва универсално правоприемство, при
което имуществото на наследодателя преминава към имуществото на наследника от
момента на откриване на наследството (чл. 48 ЗН), а във втория случай от същия този
момент губи правата включени в него и не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е.
не е бил наследник (ТР № 148/10.12.1986 г., ОСГК на ВС). Начините и редът за приемане и
отказ от наследство са регламентирани в Закона за наследството. Съгласно чл. 49 ЗН
5
приемането може да е изрично чрез подаване на писмено заявление до районния съдия, в
района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, или
мълчаливо с конклудентни действия по ал. 2. Както приемането, така и отказът от
наследство са безусловни и неоттегляеми и се отнасят до цялото наследство, а не до отделни
негови части, което се извежда от разпоредбата на чл. 54 ЗН, според която приемането и
отказ, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни.
Когато наследник е приел наследството или се е отказал от него, последващ отказ или
приемане не произвеждат правно действие. В разглеждания случай наследството, оставено
от починалата Ц. Д. Д., е открито в деня на смъртта й - 28.06.2020 г., като от представеното
съдебно удостоверение от 18.10.2021 г., издадено от Софийски районен съд на Е. С. Д., се
установява, че Е. С. Д. е подала молба вх.№ 66552 от 08.10.2021 г., с която приема
наследството на покойния наследодател Ц. Д. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават. Ето защо в разглеждания случай следва
да се приеме, че Е. С. Д. отговаря за задълженията, с които наследството е обременено.
На следващо място, в отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния му
представител, е релевирал общо възражение за нищожност на отделни клаузи от договора,
респ. за нищожност на целия договор.
Процесният договор несъмнено има характеристиката на такъв за потребителски
кредит (чл. 9, ал. 1 ЗПК), а длъжникът – качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съдържанието му следва да бъде изцяло
съобразено с изискванията, установени с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, като
съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато
тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателствата по делото (арг. ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител (арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК).
Според общата дефиниция на чл. 143 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза в договор,
сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя. В т. 1-18 са изброени случаите, в които е налице
неравноправност. В т. 10 е посочено, че е неравноправна клаузата, когато позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Уговорките, които определят основния предмет на договора
и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са
ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е
съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита
за изпълнено не само, ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният
потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да
6
разбере икономическите последици от сключването на договора. Тълкуването на Съда на
Европейския съюз на Директива 93/13/ЕИО/ относно неравноправните клаузи в
потребителските договори е, че промяната на цената следва да се налага от обективни,
външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора,
както и методиката на банката за изменението да е част от договорното съдържание, а не да
представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на договора да липсва
възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата. При конкретна
преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата)
на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на
договора, следва да се приеме, че е спазено изискването за яснота и разбираемост. Това
следва по дефиниция от характера на договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1 вр.
ал. 2 от ТЗ, при който заплащането на лихвата представлява насрещна престация на
кредитополучателя за ползването на предоставените парични средства. Посочването на
задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и на заемополучателя. В Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/17 г. на ВКС, ІІ
т. о., е пояснено, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие
дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - годишна лихва в точно определен към датата на подписване на
договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената
(лихвата), обусловена от промяната й, то тази промяна трябва да се осъществи при ясна
методика, доведена до знанието на кредитополучателя. Ако тя не е част от договора, тази
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 от
ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата
при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на
договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер (Решение №
9/27.20.2020 г. по т. д. № 62/19 г., ТК, I т. о. на ВКС). В този смисъл чл. 1, ал. 2 от договора за
кредит е ясна и разбираема като съдържание във втората си част, където ясно е посочен
размерът на БЛП и надбавката, които в съвкупност определят лихвения процент по кредита
към момента на сключване на договора. Разпоредбата е с ясно изразено съдържание, поради
което не е неравноправна. Договорната лихва (възнаградителна) е част от основния предмет
на договора, тъй като се включва в основната престация и която сама по себе си го
характеризира (Решение на СЕС по С-1526/13). Извън него е клаузата, която позволява
търговецът да променя едностранно лихвения процент (Решение на СЕС по дело №
2015/138/04). По делото няма данни ищецът да е променял едностраннно лихвеният
процент.
Договорът за кредит отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, като в него изрично са посочени общият размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, посочени са
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и условията за
7
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В сключения
договор за заем са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, с
което е спазено изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, както и условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, с което е спазено изискването на чл. 11, т. 11
ЗПК. Размерът на ГПР по кредита е 19,50%, което е в рамките на законоустановения
максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и не се констатират нищожни клаузи в тази
връзка. Както бе посочено в погасителния план са посочени конкретно дължимите месечни
погасителни вноски при определения фиксиран размер на договорна лихва, както и размера
на оставащата главница след всяко плащане, падеж за плащане на всяка вноска и конкретен
размер. Ето защо общото възражение на ответника за нищожност е неоснователно (в този
смисъл са Определение № 2391 от 11.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 88/2024 г., II т. о., ТК,
Решение № 4842 от 25.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7771/2021 г., Решение № 266176 от
21.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11744/2020 г.).
От събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че
банката е предала на Ц. Д. Д. на 04.07.2018 г. кредитна карта Visa Galaxy към сметка
**********. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо
усвоената сума по кредитния лимит е в размер на 2229,27 лв., като: размерът на
непогасената главница по кредитния лимит към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е 953,89 лв.; размерът на неплатената договорна лихва е в
общ размер на 143,29 лв., а на лихвата за забава за процесния период е 305,03 лв.;
непогасеният остатък от задължения за такси по кредита е в размер на 109,30 лв. към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед констатациите на ССчЕ, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
горепосочените суми, а именно: 953,89 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2018 г., ведно със
законната лихва за забава от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 143,29
лв. – договорна лихва за периода от 20.08.2020 г. до 21.06.2021 г.; 305,03 лв. – законна лихва
за забава, начислена за периода от 22.06.2021 г. до 16.04.2024 г.; 109,30 лв. – сбор от
дължимите по договора такси, от които 34,30 лв. – годишна такса управление и 75 лв. –
такси за невнесена минимална сума за револвиране, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 27401/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че изводът на съда за дължимост на
посочените по – горе суми не се променя от обстоятелството, че за периода от 17.01.2025 г.
8
до 16.06.2025 г. по изпълнително дело № 994/2024 г. е събрана чрез принудително
изпълнение сума в общ размер на 1751,24 лв., тъй като съгласно константната съдебна
практика съществуването на вземането по установителния иск, предявен по реда на чл. 422
ГПК, се явява продължение на заповедното производство и по изричното разпореждане на
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението. По
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпилите след
предявяване на иска (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
приключване на съдебното дирене. В хипотезата на чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла в сила, поради което събрание по принудителен ред в
изпълнителното производство суми, са на основание издаден съдебен акт – разпореждане за
незабавно изпълнение, поради което не подлежат на проверка в исковия процес (в този
смисъл е Решение № 99 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 60330/2016 г. по описа на ВКС, I г.о.,
както и т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Ето защо предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в цялост (в този смисъл е Решение
№ 266176 от 21.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11744/2020 г.).
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство „Банка ДСК“ АД е сторило разноски в размер на 30,23
лв. за държавна такса, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 50 лв., а в настоящото производство в размер на 169,77 лв. за
държавна такса и 500 лв. депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. Или общият размер на разноските
за заповедно и за исково производство на ищеца е 850 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че Е. С. Д.
(в качеството й на наследник на Ц. Д. Д.), ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„********“, бл. 39, вх. „В“, ет. 3, ап. 33, дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, следните суми: 953,89
лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от 22.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 23.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 143,29 лв. – договорна лихва за периода от
20.08.2020 г. до 21.06.2021 г.; 305,03 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода от
9
22.06.2021 г. до 16.04.2024 г.; 109,30 лв. – сбор от дължимите по договора такси, от които
34,30 лв. – годишна такса управление и 75 лв. – такси за невнесена минимална сума за
револвиране, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. №
27401/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********“, бл. 39, вх.
„В“, ет. 3, ап. 33, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата
в общ размер на 850 лв. – разноски за заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10