Определение по дело №4780/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4181
Дата: 12 ноември 2019 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530104780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                               12 .11.2019 г.                        гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                 ДЕСЕТИ граждански състав

На    12    ноември                                           2019г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                            Председател:      МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 4780 по описа за 2019 година:

 

         Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи, тъй като са допустими и относими към спора.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

          Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

                                                                                                                                        

 Ищецът „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД твърди в исковата си молба, че между тях и ответното дружество „ЧУГУНОЛЕЕНЕ - ПЪРВОМАЙ" АД съществували търговски отношения, въз основа на сключен между тях заявка-договор с реф. BG20503, като за ищеца възниквало задължението да достави услуга, предмет на правоотношенията, а именно - транспорт в определени от страните параметри и срокове, а за ответника „ЧУГУНОЛЕЕНЕ –ПЪРВОМАЙ“ АД - задължението да заплатяло дължимата за доставените услуги сума. Ответното дружество заявявало транспортната услуга, а „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС" ЕООД доставило исканите услуги в зададените от ответника параметри, като търсил и наемал превозвач за извършване на превоза. За извършения транспорт превозвачът издавал фактура на „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, както и товарителница и пътни листове. С оглед на изпълнената и доставена транспортна услуга на „ЧУГУНОЛЕЕНЕ – ПЪРВОМАЙ“ АД, от ищеца „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, била издадена и осчетоводена фактура, с начислен данък ДДС съгласно ЗДДС.

Плащането на цената по така извършената доставка на транспортната услуга, ответното дружество следвало да направи с платежно нареждане по банков път на падежа на фактурата, явяващ се ден след издаването на фактурата.

„ЧУГУНОЛЕЕНЕ – ПЪРВОМАЙ“ АД, като дружеството контрагент приело доставените от ищеца услуги, осчетоводило фактурата за доставката на транспортните услуги, но не платило на „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД съответните задължения за предоставените от тях услуги по следната фактура и при следните параметри, а именно:

- Фактура № **********/24.04.2019г. на стойност 2 640 лева                /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/ с начислен ДДС за доставени транспортни услуги от България до Италия с падеж 25.04.2019г. /двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година/. Задължението по така описаната неплатена фактура било в размер на 2 640 лева /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/ с начислен ДДС.

С оглед на неизпълнението в срок, ответното дружеството дължало и обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ по неизплатената фактура от падежа на същата до подаване на исковата молба в съда.

Размера на обезщетението било, както следва:

1.    По фактура № **********/24.04.2019г., мораторната лихва била в размер на 106,33 лева, за периода от 26.04.2019г. /датата следваща датата на падежа/ до 17.09.2019г. /датата на подаване на исковата молба/;

Вследствие на неизпълнение на задължението си за плащане от страна на „ЧУГУНОЛЕЕНЕ – ПЪРВОМАЙ“ АД, за „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, възниквал правен интерес да предяви обективно и субективно съединени искове против „ЧУГУНОЛЕЕНЕ- ПЪРВОМАЙ“ АД за заплащане на дължимите суми.

 

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЧУГУНОЛЕЕНЕ – ПЪРВОМАЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ж.к. Индустриален, Промишлена, административна сграда на „Металик“ АД, представлявано от Дечко Иванов Колев и Данаил Дечков Колев да заплати на „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, както следва:

-     сумата от 2640 лева с начислен ДДС, представляваща сума от продажна цена за доставени транспортни услуги по фактура                   № **********/24.04.2019г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 106,33 лева за периода от 26.04.2019г. до 17.09.2019г., ведно с дължимата законна лихва от датата на предявяване на исковете до пълното изплащане на главницата;

Моли съда да им бъдат присъдени направените деловодни и съдебни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

 

 В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника „ЧУГУНОЛЕЕНЕ - ПЪРВОМАЙ“ АД, в който заявява, че оспорва изцяло предявените срещу тях искове по основание и размер.

Претенцията за главница в размер на 2 640 лева била изплатена изцяло, което било видно от преводни нареждания с уникален регистрационен № ОВ61609190012528/16.09.2019г., № ОВ62009190012248/20.09.2019г. и № ОВ62609190011319/26.09.2019г. Предвид изложеното счита, че за ищеца отпаднало правното основание за завеждане на исковата претенция, тъй като търсената по процесната фактура № **********/24.04.2019г. сума вече била платена. Нещо повече, с преводно нареждане с уникален регистрационен                               № ОВ61609190012528 от 16.09.2019г., „ЧУГУНОЛЕЕНЕ – ПЪРВОМАЙ“ АД извършил плащане в размер на 1 000 (хиляда лева) по фактура                  № **********/24.04.2019г. С това, ответникът погасил частично задължението си, преди подаване на исковата молба - 19.09.2019г. Следователно, към момента на предявяване на исковете, задължението им било в размер на 1 640 лева.

Счита, че искът бил преждевременно заведен, т.е. преди настъпването на падежа. Аргументите им били следните:

Видно от приложения с исковата молба заявка-договор с реф.                 BG20503, страните постигнали съгласие цената на превоза да бъдела заплатена в срок до 40 дни след представяне на 2 броя оригинални ЧМР и фактура. Категорично не приемали твърденията, че падежът на паричното им задължение било 25.04.2019г., както бил посочен във фактура № **********/24.04.2019г. Процесната фактура била издадена в изпълнение на заявка-договор с реф. № BG20503. Страните ясно били определили при какви условия и в какви срокове товародателят дължал плащане, а именно: „Договорено навло - 2200 лева. без ДДС до 40 дни след 2 бр. оригинални ЧМР и фактура". Фактурата по своята правна същност не представлявала договор, а единствено и само първичен счетоводен документ, който съдържал определени в чл. 114 от ЗДДС реквизити и в конкретния случай се съставял в изпълнение на вече сключения между страните заявка-договор № BG20503. Това означавало, че промяната на датата на падежа с първичния счетоводен документ не можел да създава обосновано предположение за дължимост сумите в новите срокове, доколкото липсвало съгласие на товародателя за това.

От това следвало, че за да било налице изменение в сроковете за плащане било необходимо, това да бъде предварително договорено между страните, както и да било постигнато изрично съгласие.

 В конкретния случай, към представените по делото доказателства не се съдържали доказателства удостоверяващи съглашение и на двете страни за промяна на сроковете за плащане, поради което следвало да се приеме, че падежът настъпвал 40 дни след представяне на 2 броя оригинални ЧМР и фактура. Тук било мястото да се отбележи, че ищецът приложил по делото ЧМР и фактура, но не представил документи удостоверяващи предаването им в оригинал на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, „Всяка страна била длъжна да установи фактите, на които основавал своите искания и възражения“. От цитираната норма било видно, че в тежест на ищеца било да докаже договорна обвързаност с ответника, в това число и моментът на представяне в оригинал на ЧМР и фактура. Ищецът не ангажирал доказателства в тази насока досежно претенцията си за заплащане на цена по фактурата, както и претендираните лихви за забава, поради което счита исковите му претенции за необосновани и недоказани.

По отношение на акцесорните искове, счита че за ищеца не били настъпили предпоставки за изискуемост на претендираните вземания, като аргументите им за това били изложени по-горе.

Моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция за заплащане на главница на „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, като погасена чрез плащане.

С оглед предявеният иск за изплащане на законна лихва от датата на издаването на фактурата, следвало да се има предвид обстоятелството, че същият имал акцесорен характер по отношение на главния иск за изплащане на главницата. Поради това, в случай, че главният иск бъдел отхвърлен изцяло или частично, акцесорният иск също следвало да бъде отхвърлен изцяло или частично.

Моли съда да отхвърли изцяло или да намалите и претендираните съдебно-деловодните разноски и адвокатското възнаграждение.

Моли съда да им присъди и направените съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за неуважената сума, претендирана в исковата молба.

Моли съда да не допуска исканата от ищеца експертиза. Не било спорно между страните издаването и осчетоводяването на процесната фактура, както и че същата била изплатена изцяло. Относно изчисляване размерът на дължимата лихва за забава счита, че се касаело за математическа операция, за която не били необходими специални знания, поради което моли и този въпрос да не бъдел допускан.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извод, че съдът е сезиран с искове с правно основание чл.367 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД – за неизплатено възнаграждение по договор за превоз, съобразно фактура №**********/24.04.2019г. и обезщетение за забава.

В това производство ищецът следва да докаже възникването на правоотношение по договор за превоз и изпълнението на задълженията си по договора, както и изпадането в забава на ответника.

         Ответникът следва да докаже възраженията си, ако има такива. 

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Заявка-договор между страните; Фактура № ********** от 24.04.2019г., ведно с товарителницата и пътни листи; Разпечатка от електронен калкулатор за лихва за забава; Балансов отчет на контрагенти; Разпечатка от ТР за актуално състояние на страните; Преводно нареждане с рег.                             № ОВ61609190012528 от 16.09.2019г.; Преводно нареждане с рег.                 № ОВ62009190012248 от 20.09.2019г.; Преводно нареждане с рег.            № ОВ62609190011319 от 26.09.2019г.

                      

          ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна такса и пълномощно на Адвокатско дружество „Мандалчев и Дешкова“.

 

           УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

         УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

         НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на  03.12.2019г. от 09.55ч., за която дата да се призоват страните.

 

        ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: