№ 2183
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110157540 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът Н. В. Л. е предявил иск против ***, с твърдение, че в полза на *** по гр.д.
№ 36478/2010г. на СРС е издаден изпълнителен лист, по силата на който е посочено, че
дължи на заявителя сумата 499 лева главница, 174,965 лева – печалба на кредитора за
период 15.7.2005г.-15.6.2006г., сумата 321,96 лева законна лихва за забава от 15.8.2005г. до
1.7.2010г., както и законна лихва от заявлението 22.7.2010г. до плащането, и разноски 125
лева – 25 лева държавна такса и100 лева юрисконсултско възнаграждение- Твърди, че
въз основа изпълнителния лист, по молба на кредитора е образувано ИД № 20108410405460
по описа на ЧСИ ***, рег. № 841 КЧСИ, по което след 1.8.2014г. не са извършвани
изпълнителни действия .С постановление от 30.3.2020г. ЧСИ е констатирал, че
изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Ищцата сочи, че
вземането е в погасителна давност.
Ответникът *** в срока за отговор, счита иска за неоснователен, защото твърди, че с
молба от 23.7.2015г., подадена от ответното дружество за конституирането му като
взискател по ИД, давността за вземането е била прекъсната. Твърди, че тъй като ИД №
5460/2010г. е било прекратено, взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист и на
19.8.2021г. е подал молба за образуване на изпълнително дело – образувано е № 5282/2021г.
по описа на същия ЧСИ. Счита, че ТР № 26.6.2015г на ВКС по г.д.№ 2/2013г. не се прилага,
по съображенията на ТР № 3/2020г. от 28.3.2023г.Твърди, че на 15.5.2015г. вземането
против ищцата му е прехвърлено от кредитора, издадено му е пълномощно да уведоми
длъжника за прехвърлянето, изпратил е уведомление,неполучено от ищцата .
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по гр.д.№ 36478/2010г.
на СРС на 5.10.2010г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който е посочено, че
дължи на *** сумата 499 лева главница, 174,965 лева – печалба на кредитора за период
15.7.2005г.-15.6.2006г., сумата 321,96 лева законна лихва за забава от 15.8.2005г. до
1.7.2010г., както и законна лихва от заявлението 22.7.2010г. до плащането, и разноски 125
лева – 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, по молба на
кредитора е образувано ИД № 20108410405460 по описа на ЧСИ ***, рег. № 841 КЧСИ, с
постановление от 30.3.2020г. ЧСИ е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено, на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
От представеното по делото копие на изпълнително дело № 20108410405460 е видно,
че същото е образувано по молба на *** от 23.12.2010г. с приложен изпълнителен лист,в
който е вписано, че е издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ЧСИ е изпратил запорни съобщения до кредитни институции, като видно от отговор,
входиран на 6.12.2012г., от „ОББ” АД е наложен запор за вземането на кредитора против
ищеца, но поради липса на наличност, запорът не е изпълнен.
На 30.6.2015г., ответникът е подал молба за конституиране като взискател, въз
основа договор за прехвърляне на вземания, като с постановление от 26.8.2015г., ЧСИ е
конституирал ответникът като взискател по делото. След тази дата, на 9.11.2015, ответното
дружество е поискало извършване на изпълнителни действия- насрочване на опис на
движими вещи, като с разпореждане от 24.8.2016г.е насрочен опис, но няма доказателства
същият да е проведен и изпълнен. На 13.9.2017г. ответникът е поискал изготвянето на
справки от електронен регистър на БНБ и налагане на запори на банкови сметки на ищеца,
както и справка за трудови договори.
С постановление от 30.3.2020г. ЧСИ е констатирал прекратяването на
изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. До тази дата,
изпълнителни действия не са извършвани.
На 14.5.2021г., ответникът е подал молба до ЧСИ за образуване на изпълнително
дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Относно спорния въпрос дали давността за
вземането е изтекла, са приети две Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР №
2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „ Подаването на молба за
2
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.)
не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на ППлВС № 3/1980г. / в рамките на
изпълнителния процес, давност не тече, а същата е спряна/, са изгубили сила.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .
Вземането по изпълнителния лист, не попада под посочените в чл.111 ЗЗД вземания,
поради което и за тях се прилага общото правило на чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по
договор за кредит / основанието е видно от изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5
години от изискуемостта й. Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно
производство. По делото няма данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, следва
да се основава на факти, настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист, което
е условие за неговата допустимост
След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът следва да обоснове иска
си на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта. От момента на влизане в сила на
заповедта, тече нова давност, която е всякога пет години /чл.117,ал.2 ЗЗД/, защото заповедта
за изпълнение се ползва със стабилитет, за разлика от определението за издаване на
изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание. / решение №
50295/23.1.2023г., ВКС, гр.д.№ 1030/2020г./
С решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., е
прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло
в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
Молбата за образуване на първото изпълнително дело е от от 23.12.2010г. като с нея,
давността за вземането е била прекъсната, съгласно разпоредбата на чл.116, б.в ЗЗД. С
Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се прие, че
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
В съответствие с даденото тълкуване на ВКС в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г.
на ОСГКТ на ВКС, в рамките на изпълнителното производство, давността за вземането се
прекъсва с всяко действие по изпълнението, довело до събиране на вземането. След
26.6.2015г., не са извършвани действия, които да доведат до събиране на вземането.
Следователно, давността за вземането е изтекла на 27.6.2020г., до която дата, въпреки
исканите изпълнителни действия на новоконституирания взискател – ответникът, действия
по изпълнението не са извършвани, поради което искът е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който претендира
3
сумата от 51,55 лв за държавна такса и сумата 400 лева платено адвокатско възнаграждение.
Евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в
писмена молба, подадена преди о.с.з., е неоснователно – възнаграждението е в размера на
минималното по чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че ищецът Н. В. Л. ЕГН
********** с адрес *** не дължи чрез принудително изпълнение на ответника *** ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, сумите: 499 лева главница-неизплатели
вноски по договор за потребителски кредит № CRED-05197658/10.6.2005, 174,65 лева
„печалба“ за период 15.7.2005г.-15.6.2006г., 321,96 лева обезщетение за забава върху
главницата за период 15.8.2005г.-1.7.2010г., заедно със законната лихва върху главницата от
22.7.2010г. до плащането, сумата 25 лева разноски за държавна такса и сумата 100лева
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение – вземания по изпълнителен лист, издаден на
5.10.2010г. от СРС, 68- ми състав по ч.гр.д.№ 36748/2010г. в полза на ***, вземанията по
който изпълнителен лист са били прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от
15.5.2015г.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н. В.
Л. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 451,55лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4