РЕШЕНИЕ
№ ……………
гр. София, 16.2.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на
втори
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Антоанета Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 1095 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 4 § 3 ДФЕС, предявен от Р.А. срещу Софийски окръжен
съд и ******* на Р.Б..
Ищецът твърди, че с решение от 18.04.2017 г.
по ВНОХД № 918/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд е потвърдена
първоинстанционна присъда, с която Р.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и е отнет в полза на държавата на основание чл.
251, ал. 2 НК предметът на престъплението - сумата от 66440 евро с левова
равностойност 129 945,35 лв. Решението е необжалваемо. Твърди се решението да е
постановено при несъблюдаване на чл. 9 от Регламент (ЕО) 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Общността. На свой ред Н.С.на Р.Б. не е изменило
националното законодателство така, че да не противоречи на законодателството на
ЕС. Според правото на ЕС държавите членки разполагат с възможността сами да
изберат подходящите санкции, но следва да се спазва принципа за
пропорционалност като строгостта на санкцията следва да бъде съответна на
тежестта на нарушението и целта на закона. Твърди се потъпкването на основна
свобода като свободното движение на капитали да е съществено нарушение на
правото на ЕС. Твърди се ищецът да е претърпял загуба в размер на 66440 евро.
По изложените съображения се иска солидарно осъждане на ответниците Софийски
окръжен съд и ******* да заплатят на ищеца сумата от 129 945,35 лв
представляваща причинени имуществени вреди от неприлагане право на ЕС, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на претендираната сума.
В частта, с която искът е
предявен и срещу държавата, представлявана от министъра на финансите,
производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК с влязло в сила
определение.
В отговор Софийски окръжен
съд оспорва предявените искове. Поддържа, че постановеното решение, с което е
потвърдена присъда на РС Сливница, е при съблюдаване на материалните и процесуални
норми и е актът на съда е законосъобразен. Не е налице неизпълнение на
произтичащо от вторичното законодателство на ЕС задължение за отмяна на чл.
251, ал. 2 НК и задължение за съда да приложи пряко релевантната норма от
европейското право.
В отговор на исковата молба
ответникът ******* на Р.Б. оспорва предявените искове. Посочва, че не е пасивно
легитимирана страна, доколкото в процесът държавата следва да се представлява
от министъра на финансите. Н.С.не отговаря за дейността си от законотворчество
поради липса на правна норма, уреждаща подобна отговорност. Отношенията между Н.С.и
останалите субекти на гражданското право не са частни гражданскоправни и не
подлежат на съдебен контрол. Цитираната разпоредба е приета през 1995 г. то
37-мо *******, разпуснато през 1997 г.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно член 4, § 3 от Договора
за Европейския съюз по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и
държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на
задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат всички общи или
специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията,
произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза, съдействат
на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки,
които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Същевременно член
19 § 2 ДЕС задължава държавите-членки да установяват правните средства,
необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати
от правото на Съюза.
Отговорността на държавите
членки е разгледана в поредица съдебни решения на СЕС. В делото C-6/90 и C-9/90
се подчертава, че “принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на
частноправните субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които
носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договора. Задължението на
държавите-членки да поправят такива вреди намира своето правно основание в член
5 от Договора, съгласно който държавите-членки са длъжни да предприемат всички
необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на
задълженията си по силата на общностното право. Сред тях е и задължението да
отстранят неправомерните последици от нарушение на общностното право.”
Прилагайки принципът Francovich настоящият съдебен състав приема, че липсата на
нарочна регламентация, ангажираща отговорността на Н.С.и правораздавателните
органи по реда на ЗОДОВ, каквато по отношение на държавата се създава със
ЗИДЗОДОВ ДВ бр. 94/29.11.2019 г., т.е. след предявяване на иска, не изключва
ангажиране отговорността на държавата пряко на основание общностното право. Правната
квалификация и елементите от фактическия състав не следва да се определят
съобразно националното право, ако няма нарочна регламентация, какъвто е
настоящият случай.
По изложените съображения
съдът намира за приложими елементите на фактическия състав, обуславящ
отговорност на държавата, установени в съединени дела С‑46/93 и С‑48/93 (Brasserie du
pêcheur SA и Bundesrepublik Deutschland). В т. 51 от решението на СЕС се
посочва, че правото на обезщетяване е признато от общностното право, при
положение, че са изпълнени три условия, а именно: 1. че нарушената правна норма
има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, 2. че
нарушението е достатъчно съществено и накрая, че 3. съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи
отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица.
С присъда № 261/20.10.2016 г. по НОХД
717/2016 г. на РС Сливница Р.А. е признат за виновен в престъпление по чл. 251,
ал. 1 НК - недеклариране на парични средства, пренасяни през границата на
страната в общ размер 66440 евро, като на основание чл. 251, ал. 1 НК е осъден
на лишаване от свобода за срок от една година, като изпълнението на наказанието
е отложено. На основание чл. 251, ал. 2 НК е постановено отнемане в полза на
държавата на сумата от 66440 евро с левова равностойност 129945,35 лв.
С решение от 18.04.2017 г., постановено по
ВНОХД № 918/2016 г. Софийски окръжен съд обжалваната присъда е потвърдена и е
влязла в сила. В мотивите на решение е посочено, че “в съответствие със закона
е и решението на първия съд относно разпореждането с предмета на
престъплението, в извършването на което Р.А. е признат за виновен - отнемане в
полза на държавата на паричната сума от 66440 евро.”
Спорно по делото е дали
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК (отм.) и приложението й от съда чрез конфискуването
на недекларираната сума съставлява нарушение на правото на ЕС, обуславящо
отговорността на ответниците в производството.
Регламент (ЕО) 1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола
на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността влиза в сила на 15 юни
2007 г. и неговите разпоредби са задължителни за държавите-членки на ЕС. За
държавата, чрез законодателния орган, възниква задължение да съобрази
националното право с посочения регламент, като отмени или измени онези норми,
които му противоречат. За съда - като правоприлагащ орган, възниква задължение
при съществуващото противоречие да не приложи националната правна норма,
съобразявайки вторичното право на ЕС или да отправи преюдициално запитване.
С Определение на Съда на Европейския съюз от
30 януари 2019 година по съединени дела C‑335/18 и C‑336/18 е прието, че член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005
на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в
член 3 от този регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода
до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в
брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума.
По изложените съображения съдът намира за
установени елементите от фактическия състав на чл. 4 § 3 ДЕС, обуславящи
отговорността на всеки от ответниците: Н.С.извършва нарушение чрез бездействие
да бъде изменен закон, противоречащ на общностното право (Решение № 71/06 април
2019 г. по гр.д. № 3804/2019 година на ВКС, ІV Г.О). Налице е и неизпълнение на
задължение от страна на правоприлагащия орган - Софийски окръжен съд, да
съобрази общностното право и да откаже да наложи санкция, нарушаваща принципа
за пропорционалност или да отправи преюдициално запитване до СЕС на основание
задължението, вменено с чл. 267 §3 ДФЕС. Тези противоправни деяния, които съдът
приема за достатъчно съществени, са довели до причиняване на вреда за ищеца
чрез налагане на наказание, противоречащо на общностното право - конфискация на
сумата от 129945,35 лв. С тази сума е намален патримониумът на ищеца.
Претърпяната загуба в пряка причинно-следствена връзка констатираните
противоправни действия и бездействия на Н.С.и Софийски окръжен съд.
По изложените съображения
съдът намира, че в полза на ищеца е налице вземане срещу ответниците за
обезщетение на причинените му вреди в претендиран размер, ведно със законната
лихва, считано от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на претендираните
суми.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят сторените от ищеца разноски за държавна
такса в размер на 10 лв. (арг. от определение № 269 от 08.05.2015 г. по ч. гр.
д. №1867/2015 г. на ВКС, III гражданско отделение). По делото е представено
пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие. Ето защо разноските
за адвокатско възнаграждение не следва да се възлагат на ответниците.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.на
Р.Б., адрес: гр. София,
пл. “*******” № * и Софийски окръжен съд, адрес: гр. София, бул. “Витоша № 2” да
заплатят солидарно на Р.А., роден на *** г.,
адрес: ***, представляван от адв. В.Н.В., адрес: ***, на основание чл. 4 § 3 ДЕС сумата
от 129945,35 лв. - имуществени вреди, изразявяващи се в неотмяна на
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК от законодателния орган - ******* и
неприлагане на чл. 9 §1 и чл. 4, §2 Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на ЕП и ЕС
при постановяване на окончателен съдебен акт по ВНОХД 918/2016 г. по описа на
СОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба - 24.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.С.на Р.Б., адрес: гр. София, пл. “*******” № 2 и Софийски окръжен съд, адрес: гр. София, бул. “Витоша № 2” да заплатят солидарно на Р.А., роден на *** г., адрес: ***, представляван
от адв. В.Н.В., адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10 лв. - държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
СЪДИЯ: