№ 554
гр. Русе, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520105253 по описа за 2024 година
Предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане
и е с правна квалификация чл.49 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че на *** г. следобед
управлявал превозно средство /ПС/ - спортен шосеен велосипед в група с още
един велосипедист – св.С. Р.. Движели се по ул. Т., в посока - бул. Л.. След
кръстовището с ул. П. имало лека денивелация - спускане надолу. В дясно
била оградата на стадион „***“. Движели един след друг, като отпред бил
ищецът. Наближавайки пресечката с ул. **** намалили скоростта, защото
пред тях имало две шахти и разпилени камъчки от скорошен ремонт. Ищецът
е преценил, че е по-безопасно да премине през наскоро запълнената дупка от
ремонта, представляваща напречен разрез на асфалта, но при преминаването
предната гума на колелото хлътнала в инертния материал, в резултат на което
загубил контрол и паднал. Била му оказана първа помощ от другия
велосипедист. Изпитал силна болка в областта на левия лакът, лявото бедро,
коляното и таза. В големи участъци кожата му била охлузена и изпитвал
пареща болка, а при опит за ходене - силни болки в областта на тазобедрената
става. Прибрал се у дома където първа помощ му оказала съпругата му. Не
успял да спи цяла нощ. Тъй като бил специалист по опорно-двигателен апарат
1
– масажист, усещал, че няма счупени кости, но усещал силни болки от
травматичните увреждания. Два дни бил на легло. Едва на третият ден успял
да се придвижи до УМБАЛ Канев, където бил прегледан и му било
предписано лечение. В домашни условия за него продължила да се грижи
съпругата му. Около седмица след инцидента се върнал на работа, но не бил
пълноценен. Едва в края на м. юни започнал да работи и бил подпомаган от
своя колежка, която извършвала повечето натоварващи масажни техники. Към
м. септември вече можел да работи сам, но изпитвал все още болки в
тазобедрената и в лакътната стави. Все още не бил възстановил спортните
занимания по колоездене. Ищецът счита, че произшествието било причинено
от състоянието на имота на ответника (път/улица на територията на
общината), който бил публична общинска собственост, която следвало да се
поддържа в такова състояние, което да не предизвиква и да не причинява
вреди на гражданите при движение, включително и при управление на ПС.
Ищецът твърди, че причинените неимуществени вреди са на стойност 12 000
лв., от които претендира в условията на предявен частичен иск 6 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на произшествието и направените по делото
разноски.
Ответникът – Община Русе, оспорва иска. Счита, че не е доказано
процесния инцидент да е настъпил поради бездействие на Община – Русе.
Твърдят, че в района са се извършвали строително-монтажни работи на
третото лице – „ВиК“-Русе. Считат, че въпросната неравност на пътя е била
образувана при извършването на такива дейности от третото лице, което
следва да отговаря за евентуални вреди. Признава, че общината действително
има законово задължение да поддържа изправността на пътя, но в настоящия
случай инцидента настъпил не поради некачествена поддръжка, а поради
некачествена поддръжка на водооттока в тази част на пътната мрежа, което е
довело до авария и необходимост от ремонт осъществяван от третото лице. В
условията на евентуалност се възразява, че ако се приеме, че отговорност
следва да носи общината не са налице критериите за определяне на такъв
размер на обезщетението по справедливост. Излагат се аргументи в тази
насока и се моли да бъде определено обезщетение в по-нисък размер.
Третото лице помагач – „Водоснабдяване и канализация“ООД-Русе
/ВиК/ оспорва иска. Поддържа изложените оспорвания от ответника и прави
2
възражение за намаляване на размера на обезщетението на осн. чл.51, ал 2 от
ЗЗД. Оспорва иска и като недоказан по размер. Възразил е, че не е ясно дали
неравността, от която е причинено увреждането е част от общинския имот или
от съседен частен имот, във връзка с която е поискал назначаването на
експертиза. Счита за недоказано настъпването на инцидента на посоченото
място и по описания от ищеца начин.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С показанията на разпитания по делото свидетел С. Р. и Б. С. се
установява, че на *** г. следобед ищецът е управлявал спортен шосеен
велосипед в група с още един велосипедист – св.С. Р.. При движение в гр.Русе,
кв.***, по ул. Т., в посока - бул. Л. двамата се движели със скорост 15 - 20 км
/час. Водел ищецът, а св.Р. бил на 2-3 метра след него. Виждала се неравност
от ремонтните дейности, но без висок ръб. Изглеждало, че може да се мине, но
когато ищецът навлязъл върху неравността предната гума „заорала“ и той
паднал. Според свидетелят Р. значение имало и това, че гумите на спортните
велосипеди са по-тънки. От падането ищецът пострадал - имал скъсано трико,
лакътя му беше ударен, коляното. Имал големи охлузвания. Св.Р. му помогнал
и извикал такси, с което ищецът се прибрал у дома, а велосипедът му бил
прибран от свидетеля. Св. Б. С., с която ищецът живее на семейни начала,
установява, че от него е разбрала, че е паднал докато каро колело в кв. *** на
нарязан асфалт при преминаване през такъв участък. Възприела състоянието
му след като се е прибрал у дома – „….Като се прибра вкъщи се притесних,
защото тениската му беше съдрана, долните му дрехи също бяха съдрани.
На лявата ръка имаше много дълбоки охлузвания, течаща кръв, охлузвания
също и на левия крак…..“. Свидетелката му е оказала първо помощ – „… Като
начало с рИ.ол, кислородна вода, марли, бинт почистих и превързах
раните…“. Установява, че болките му са били силни и е приемал
обезболяващи лекарства. Имал познания по опорно-двигателен апарат и
преценил, че няма счупвания, но първите няколко нощи почти не спял.
Свидетелката му помагала за къпане, за придвижване, за лягане и ставане и
при други движения. На работа имало колеги, които се натоварвали вместо
него. Свидетелката не може да уточни точния период, но смята, че може би
около два - три месеца не е могъл да работи пълноценно, въпреки, че
присъствал в кабинета – „….Може би десетина дни след инцидента се върна
3
в кабинета, не мога да кажа точно, но може би седмица - десетина дни“
Свидетелката установява, че той все още се оплаква от болки в тазобедрена
става – „…не постоянни, но се оплаква“.
Съдът давя вяра на показанията на свидетелите, изцяло. Св.Р. е очевидец,
който не е заинтересован от изхода на делото и пряко пресъздава възприятията
си от настъпването на процесния пътен инцидент. Св.С., не е очевидец, но
косвено потвърждава тази информация – за настъпването на инцидента в
кв.*** и за състоянието на пътното платно -рязан асфалт за ремонт, без
разбира се да дава подробности и точно място – улица и кръстовище и т.н.
показанията им се потвърждават и от представения снимков материал от
„Гугъл карти“, както и от заключението на приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/. Съгласно заключението на вещото лице по
същата е видно, че ищецът Е. Р. О., ЕГН: ********** е получил следните
увреждания: Охлузвания и оток на лява лакътна става. Кръвонасядане на ляво
бедро. Охлузвания на лява колянна става. При тези данни установените
увреждания следва да се преценяват по медико-биологичен признак – Болка и
страдание. Отразеното навяхване на тазобедрената става отговаря да е в
рамките на лека степен. Няма данни за настъпили усложнения на травмата.
Болките са изразени в първите дни след травмата и намаляват в рамките на
възстановителния период, който е около две седмици. Няма медицинска
документация за възникнали усложнения.
По делото не се спори, че състоянието на пътното платно, през което е
преминал ищецът по време на инцидента е било резултат от извършвани
ремонтни работи от служители на тритото лице–помагач – ВиК Русе. По
делото е разпитан св.К., който е служител на това дружество. Установява, че
ремонтът е правен на два етапа с времеви диапазон между първа фаза -
изрязване на стар асфалт и полагането на трошен камък/трошляк/, който се
подравнява и трамбова – „….Преди да се направи това нещо от насипването,
трамбоването до поставянето горе - долу отнема 10 дена...“ и втора фаза –
отнемане на част от трошляка, трамбоване, подмазване на ръбовете на дупката
с битум и полагане на нов асфалт. Това се налагало т.к. се изчаквало
получаване на асфалт от фирмата производител. Обикновено времевия
диапазон между двете фази бил около 10 дни. По време на разпита на
свидетелят е предявен снимков материал от „Гугъл карти“ и той заявява, че
4
снимката на л.36 от делото е след завършване на първата фаза и е „…
финалния етап преди асфалтиране. В деня на асфалтирането това се прави
– отнема се от трошляка преди да се положи асфалт….“ На тази снимка,
която е от се вижда и един поставен конус. На другата снимка от мястото /на
л.37 от делото/ се вижда състоянието след първа фаза преди отнемане на част
от излишния асфалт и преди обмазването на ръбовете на дупката с битум.
Видимо трошлякът не е на по-ниско ниво и няма изразен ръб на дупката
Трошлякът достига до и частично покрива капак на шахта на уличната
канализация в дясно /вероятно частично разнесен от преминаващите
автомобили/, а още по-надясно, но по-напред по посоката на движение, има и
решетка на шахта за оттичане на дъждовната вода. На снимката от по-късен
момент на л.36 от делото по капака на шахтата от дясно на разреза също се
виждат следи от трошляк, останали след измитане. На тази снимка не се
виждат поставени конуси. Свидетелят К. обяснява това с недобросъвестни
действия на граждани – „….Преди да се асфалтира, през цялото време има
конуси, защото сме слагали огради някой път, те са доста по-скъпи, блъскат
ги, крадат ги...“.
По делото са приети и снимки,отразяващи преминаването на бял бус през
мястото на недовършения ремонт /на л.9 и л.10/ и на охлузванията, отоците и
кръвонасяданията по ищеца в областта на левите бедро, колянна става и
лакътна става, които се с голяма площ в частта на бедрото – почти цялата лява
външна част/на л.11, л.12 и л.13/.
При така установеното съдът счита, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца
неимуществени вреди от пътния инцидент на *** г., т.к. същите са резултат от
състоянието на уличното платно на територията на община Русе.
Обстоятелството, че същото е резултат от извършвани ремонтни дейности от
служители на третото лице- помагач не освобождава ответника от
отговорност, т.к. съгласно чл.19, чл.31 от Закона за пътищата и параграф 1,
т.12, 13 и 14 от ДР на същия закон именно на ответника е вменено задължение
по поддържане на пътя в състояние, което да осигури необходимите условия за
безопасно движение. С оглед на това следва да се ангажира отговорността на
ответника за причинените на ищеца веди като се обсъдят и останалите
възражение на ответника и третото лице. На първо място не е налице
5
основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване. По делото
не бе установено такова, вкл. и поради нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП –
„Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение. Видно от приетите по делото
екранни снимки от приложението „Гугьл карти" през месец май 2024 г. между
направения от служители на третото лице разрез и десния тротоар са
разположени две шахти като едната е плътно до бордюра, а другата на по-
малко от метьр зад нея по движение на пътното платното и на не повече от
сантиметър от нея по широчина на пътното платното. При това положение
заобикалянето на разреза е можело да стане само чрез преминаване през
шахтите, което също е изключително рисково – едната е решетъчна, а другата
е частично покрита от разнесен трошляк и прах от такъв. Св. К. изрично казва,
че запълването с трошен камък е наравно с асфалта и е трамбовано, а св. Р.
казва, че е изглеждало, че е можело да се мине през него. Поради това не може
да се вмени във вина на ищеца, че е решил да мине през разреза, а не през
гореописаните шахти на уличното платно, още повече, че според св. Р. не е
имало никакви означения за опасност, св. К. допуска, че някой може да е
изхвърлили конуса. Видно от снимките в ,Гугьл карти“ при движение на
заснемащата кола надолу по улицата и по конкретно на снимката преди
преминаване през разреза е видно, че той е запълнен с инертен материал,
който е разпилян наоколо, виждате се двете шахти отдясно и няма
никакви предупредителни означения. Св. К. казва, че от запълване и
трамбоване до асфалтиране минават около 10 дни. Най- вероятно и тогава са
били отстранени конусите/конуса, автомобилният трафик е преминавал през
разреза и е разпилявал камъка, като премивайки отгоре е развалял
нивелировката и трамбоването. Това се вижда и от снимките на преминаващ
бус през мястото на недовършения ремонт, представени от ищеца и приети по
делото /на л.9 и л.10/ На осн. чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Като се вземе предвид характера на телесните увреждания –
Охлузвания и оток на лява лакътна става. Кръвонасядане на ляво бедро.
Охлузвания на лява колянна става. Площта от кожата, по която са
уврежданията, която не е малка по отношение на бедрото, причинените болки
и страдание, навяхването на тазобедрената става, което е в рамките на лека
степен и липсата на данни за настъпили усложнения на травмата, както и
6
възстановителния период, който е около две - три седмици, следва да се
приеме, че за цялостното обезщетяване на пострадалия са необходими
средства в размер около 4 000 лв. Сумата е съотносима към обичайните
неприятни изживявания от такъв тип увреждане, съобразена е и със стандарта
на живот в страната и отчита не само това че са претърпяни телесни
увреждания, но е негативния емоционален и психически отпечатък на същите
върху психиката на ищеца. До този размер искът следва да се уважи, а за
горницата до 6 000 лв. частично от 12 000 лв. да се отхвърли като
неоснователен и завишен.
Разноските по делото следва да се присъдят между страните съразмерно
на уважената/отхвърлената част от иска – 2/3 към 1/3. В случая по делото само
ищецът е направи разноски - за д. такса и е-за. С оглед на което той има право
на 426,67 лв. от общо направени разноски в размер на 640 лв.
В полза на ответника следва да се присъди юриск. възнаграждение в
размер на 100 лв., а в полза на адв. С., който е предоставил на ищеца безплатна
адв. помощ при условията на чл.38 от ЗА следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер по чл.7, ал.2, т.1 от - НАРЕДБА № 1 ОТ
9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ – 700 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Община Русе, представлявана от кмета да заплати
на ищеца Е. Р. О., ЕГН: ********** сумата в размер на 4 000 лв./четири
хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило по
ул.Т. в гр.Русе на *** г., заедно със законната лихва върху сумата от *** г. до
окончателното изплащане, както и 426,67 лв./четиристотин двадесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/– разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част - за горницата над 4000 лв.
ОСЪЖДА ищеца Е. Р. О., ЕГН: ********** да заплати на ответника
Община Русе, представлявана от кмета юриск. възнаграждение по делото в
размер на 100 лв./сто лева/
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета да заплати на адв. К.
7
С. от АК Русе адв. възнаграждение в размер на 700 лв./седемстотин лева/
Делото е разгледано при участието на третото лице помагач на ответника
– „Водоснабдяване и канализация“ООД-Русе, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8