МОТИВИ : Подадена е тъжба от частния тъжител И.А.К. против
подс.Ж.Т.К.,като се описват факти и обстоятелства за извършено престъпно деяние по чл.130 ал.2 НК.
Ведно с тъжбата е предявен граждански иск от частния тъжител против подс.К.
в размер на 1000лв. - причинени неимуществени вреди от претендираното
деяние,ведно със законната лихва,считано от 22.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, който беше приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство.
Адв.К., като
повереник на частния тъжител К. счита,че е доказано по безспорен и несъмнен
начин,че подсъдимата е причинила телесно увреждане на тъжителя,като го е ударила
пред дома си,когато същият е дошъл да осъществи
режим на лични контакти с детето им, поради което моли съда да й наложи
съответното наказание,а гражд.иск да уважи в
пълен размер.
Адв.М.,като защитник на подс.К. счита за недоказано
обвинението по един безспорен и несъмнен начин.Твърди,че
от доказателствата по делото не се
установявало по категоричен начин авторството на деянието. Моли съда, подсъдимата
да бъде изцяло оправдана по
обвинението,а предявения граждански иск против нея отхвърлен като неоснователен.
По делото се събраха множество
доказателства-обясненията на подсъдимата,показанията на свидетели,заключението
на съдебно-медицинската експертиза, както и приложените писмени доказателства, които
съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност,като се установи следната
фактическа обстановка :
На 22.09.2019г. около 09.30ч. частния тъжител И.К.
отишъл до дома,в който живеела съпругата му - подс.Ж.К.,***,за да вземе
дъщеря им – И.-Е. К.. Двамата били разделени,като му бил определен режим на лични контакти с
детето – всяка събота и неделя от месеца без преспиване от 09.30ч. в събота до
17.00ч. на същия ден.
Подс.К. излязла с детето си пред входа,като то започнало да плаче,да се дърпа и не искало
да отиде при баща си. Двамата започнали да се карат,като тъжителя К. хванал подсъдимата за косата и
започнал да я дърпа и между тях се получило съприкосновение ,от което дори К.
паднала на земята.По-късно на място пристигнала и сестрата на подсъдимата - св.Я.Т.,като
продължили да се разправят, а детето през това време плачело и не искало да
отиде при баща си.
По-късно трите се прибрали в дома им,а частния тъжител сигнализирал на тел.112 за инцидента,като на
място дошъл полицейски автопатрул в състав - св.И.И. и св.И.И.,които разговаряли със страните,но тъй като видели,че
детето е разстроено и плаче,не
предприели действия по предаването му на бащата и изготвили докладна записка за случая.
По
делото е представено съдебномедицинско удостоверение на жИ.
лице № 136/22.09.19г. ,от което се
установява ,че при К. били
установени охлузвания по лицето.оток по дясната подбедрица.
Видно от
заключението на представената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
в.лице д-р П. се установява,че тъжителя К.
на инкриминираната дата получил охлузвания по лицето.оток по дясната подбедрица.Установените
и описани травматични увреждания
били причинени от действието на твърди и тъпо-ръбести предмети и напълно
отговаряли да са получени по начин и време,описани в тъжбата. Същите били от медико-биологичния квалифициращ
признак болка и страдание, като периода
за възстановяване и
отшумяване бил в рамките на 5-7
дни.
По делото се събраха две групи гласни
доказателства, които са в протИ.речие
помежду си-от една страна са обясненията на подс.К., подкрепени от показанията
на св.Я.Т. /нейна сестра / и св. Е.П. /нейна
майка/, а от друга - показанията на св.А.
А. и св.С.М., които са косвени доказателствени средства и свидетелите не са станали преки очевидци на
случилото се.
Подс.К. твърди,че
имала семейни проблеми,като били разделени със съпруга си и тя се стремяла да
запази семейството си.Обясни,че когато на процесната дата излязла с
детето,частния тъжител започнал да я дърпа за косата и я блъскал като парцал насам-натам,като тя държала детето с дясната
си ръка. След като го оставила на земята, К. я издърпал и паднала на земята,на
камъните.Твърди,че се опитала да запази равновесие и да запази детето си.От
блъскането през цялата седмица била
синя,но не се е снабдила с медицински
документ. Имали инсталирани камери пред къщата,които все още не работели. Отношенията
между двамата били много обтегнати.
От
показанията на св.Я.Т. /сестра на подсъдимата/ се установява,че слязла заедно с Ж. и детето й при предаването на детето на баща
му - частния тъжител К..Свидетелката останала на прозореца на партера,като
детето започнало да плаче и викало „не тати“. Погледнала през прозореца и видяла,че К. хванал
сестра й за косата и я лашкал. Майка й също гледала отгоре,сестра й приклекнала и
пуснала детето на земята и тогава той я блъснал.По-късно се прибрали заедно с
детето вкъщи и започнали да го успокояват.Впоследствие дошли полицейски
служители,които казали на Ж. да пусне детето при баща му, но то плачело и
викало „тате бие мама“.Твърди,че имало синини по сестра й,а тъжителя след като
я дърпал за косата, тя си махала ръката
и предполага , че без да иска го е одраскала.
Св.Е.П. е
майка на подс.К. ,като също потвърждава,че в деня на инцидента внучката й плачела ,тъй като не искала да
ходи с баща си.К. започнал да обижда
дъщеря й, хванал я за косата и започнал да я дърпа.Св.Т. излязла да попита
какво става и той казал,че надумвали детето да не ходи при него.К. пуснал Ж. и
тя политнала,оставила детето на земята и паднала,а И. я ритнал
някъде по крака.Яна се
намесила,издърпала сестра си , а той извикал полиция ,но след като полицаите се
уверили,че детето не иска да ходи при баща си, приключили със случая.
Версията
на частния тъжител К. описана подробно в тъжбата се подкрепя от косвените
гласни доказателствени средства - показанията на св.А. А. и св.С.М..
Св.С.М. твърди,че същият ден били с бащата на
частния тъжител-св.А. и го чакали да се
върне с детето.Като излязъл от колата,И.бил много развълнуван и имал следи от одраскване по лявата
буза.Разказал им,че имало от страна на Ж. ругатни и обиди,детето се
разплакало,а майката започнала да го атакува-да му драска лицето и го ритнала
,имал следи долу по крака.По-късно слезли сестра й и майка й и започнали да го
обиждат,след което И.си тръгнал без да успее да вземе детето.
Св.А. А.
е баща на частния тъжител К. ,който също свидетелства,че сина му се върнал разстроен,без детето и одран по лицето,на бузата.Разказал,че Ж. се
държала агресивно.Наплюла го, обиждала го и той посегнал да вземе
детето,като в този момент тя го одрала и го ритала в краката.След това го завели да
го освидетелстват.
Тези две групи свидетелски показания
са дадени от заинтересовани страни в процеса - от близки на двете
страни,като показанията на първата група
свидетели кореспондира напълно с
обясненията на подсъдимата,а втората група показания са косвени доказателствени
средства.Ето защо следва да се анализират и показанията на полицейските
служители посетили сигнала – св.И.И. и св.И.И. ,които са
дадени от колеги на частния тъжител,но
съдът възприема като обективни и последователни и кореспондиращи в значителна
степен с първата група свидетелски показания.
Св.И.И. обясни в с.з.,че като отишли на сигнала,двете страни
били разделени,като се въздържали от обиди и действия.Запознал се с
правата на частния тъжител,че може
да вземе детето,но тъй като то много
плачело, не могъл да го вземе.От своя страна майката го давала.
В този
смисъл са и показанията на св.И.И. ,който обясни,че
са посетили този сигнал,като излязла подсъдимата и им казала,че детето плаче и
не иска да ходи при тъжителя,като действително те се уверили в това. К. решил
да не го взема,за да не го разстройва. Не помнел някой от страните да е имал видими наранявания.
С
оглед на така обсъдените по-горе доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,съдът намира за
установено следното от правна страна:
По
делото не се събраха безспорни доказателства в подкрепа на отправеното частно обвинение
от страна на Иво К. против подс.Ж.К.,че е осъществила престъпния състав по
чл.130 ал.2 от НК,като чрез обективираните
си действия,му е нанесла телесни увреждания, имащи характер
на лека телесна повреда и причинили болка и страдание.
От
показанията на водените от частния
тъжител свидетели не се установяват пряко тези обстоятелства,тъй като същите не
са били очевидци на инцидента,а го пресъздават от разказа на тъжителя К..
Същите кореспондират единствено със заключението
на изготвената съдебно-медицинска експертиза,но съдът не възприема изцяло нейното заключение и в частност това
,че нараняванията са причинени
непосредствено от подсъдимата. Нейните обяснения,кореспондират с тези на св.Т.
и св.П.,които обясниха,че е имало дърпане и съприкосновение между двамата и е
напълно възможно именно в резултат на
това тъжителя да е получил тези
наранявания ,като двете свидетелки
обясняват,че тъжителя я е дърпал за косата и я блъснал на земята.От
друга страна от показанията на полицейските служители и в частност на св.И.И. се установи,че не са видели видими наранявания и по
двамата.
Ето защо съдът намира,че престъплението по
чл.130ал.2 от НК,което е вменено на подс.Ж.К. е несъставомерно от
обективна и субективна страна, като
липсват доказателства,че същата е автор на такова деяние и тъй като
осъдителната присъда не може да почива на предположения, подс.Ж.К. следва да
бъде призната за НЕВИННА И ОПРАВДАНА
по него.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК за причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.130ал.2 от НК, в размер на 1000 лв.,ведно със законната лихва от датата
на увреждане - 22.09.19г. до
окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното :
Признаването на подс.Ж.К. за невинна
и оправдаването й по предявеното частно
обвинение,неминуемо има за своя последица
и отхвърлянето изцяло на предявения граждански иск за неимуществени
вреди като неоснователен и недоказан.
Частният тъжител И. А.К. следва да бъде
осъден да заплати на подс.Ж.Т.К. направените
от нея съд.разноски за адв.възнаграждение в размер на
500лв.,на осн чл.190 ал.1 от НПК,а по сметка на РС-Казанлък ,в полза на бюджета
на съдебната власт съд.разноски в размер на 38лв.
В този смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :