№ 12707
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110160065 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ФИРМА“ ЕАД срещу
Е. К. Т., Д. К. Н. и К. Г. Н..
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Е. К. Т., Д. К. Н.
и К. Г. Н. кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
- Е. К. Т. – сумата от 175,01 лв. – стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 44183 през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 24,64 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата 5,51 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 1,09 лв. – обезщетение за
забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за
дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането;
- Д. К. Н. – сумата от 175,01 лв. – стойността на незаплатена топлинна
1
енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 44183 през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 24,64 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата 5,51 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 1,09 лв. – обезщетение за
забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за
дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането;
- К. Г. Н. – сумата от 700,05 лв. – стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 44183 през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 98,57 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата 22,06 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 4,34 лв. – обезщетение за
забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за
дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 45452 по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в
качеството им на собственици при посочените квоти на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 44183, респ. между ищеца и ответниците е
налице облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на
топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия (ОУ), одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г. Твърди
се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за потребеното
количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. При неизпълнение в срок на посочените задължения се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва, че
2
съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово разпределение (ФДР),
в случая „ФИРМА“ ЕООД. Сочи се, че за процесния период дължимите суми
за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че ответниците не са
заплащали дължимите суми за доставената до имота топлинна енергия и
цената на услугата за дялово разпределение. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ЧГД № 45452 по описа
за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 състав, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от тримата ответници.
Същите изразяват становище, че предявените искове са допустими, но
неоснователни. Сочат, че оспорват единствено основанието за дължимост на
претендираните суми, респ. оспорват качеството си на потребители на ТЕ за
битови нужди в исковия период. Сочат, че не са представени достатъчно
доказателства, от които може да се установи, че са собственици или вещни
ползватели на процесния имот. Твърди се, че не са налице основания за
дължимост и на обезщетение за забава върху претендираната главница за ТЕ,
както и цената на услугата дялово разпределение като извършена от трето
лице и обезщетение за забава върху последната. Ответникът К. Г. Н. сочи, че
договорната ипотека не е доказателство, с което може да се установи
притежанието на право на собственост и/или ограничено вещно право на
ползване върху имота. Ответниците Е. К. Т. и Д. К. Н., сочат, че ищецът е
признал неизгоден за него факт, а именно, че партидата по отношение на
процесния имот е открита на името на ответника К. Н., съответно ищецът е в
договорни отношения с този потребител.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 23.08.2022 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 23487 от
3
09.08.2023 г. по ЧГД № 45452 по описа за 2022 г. на СРС срещу длъжниците Е.
К. Т., Д. К. Н. и К. Г. Н. за следните суми: Е. К. Т.: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 175,01 лева (сто седемдесет и пет
лева и 01 стотинка), ведно със законна лихва за периода от 23.08.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
08.08.2022 г. в размер на 24,64 лева (двадесет и четири лева и 64 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,52 лева (пет
лева и 52 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.08.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г. в размер на 1,09 лева (един лев и 09 стотинки), държавна такса в
размер на 4,17 лева (четири лева и 17 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 8,33 лева (осем лева и 33 стотинки); Д. К. Н.: цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 175,01 лева (сто
седемдесет и пет лева и 01 стотинка), ведно със законна лихва за периода от
23.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 24,64 лева (двадесет и четири лева и
64 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
5,52 лева (пет лева и 52 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
23.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 1,09 лева (един лев и 09 стотинки),
държавна такса в размер на 4,17 лева (четири лева и 17 стотинки),
юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 лева (осем лева и 33
стотинки); К. Г. Н.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 700,05 лева (седемстотин лева и 05 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 98,58 лева (деветдесет и
осем лева и 58 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 22,05 лева (двадесет и два лева и 05 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 4,33 лева (четири лева и
33 стотинки), държавна такса в размер на 16,66 лева (шестнадесет лева и 66
стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,34 лева (тридесет и
три лева и 34 стотинки).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като същите в срок
са подали възражение срещу издадената заповед.
4
С разпореждане от 03.10.2023 г., връчено на 05.10.2023 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 02.11.2023 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
Представен е Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
вписан в Служба по вписванията – София на 09.02.2005 г., под акт № 160, том
III, № от вх. рег. 4203/09.02.2005 г., от който се установява, че К. Г. Н. и В. А.а
Н.а в качеството си на ипотекарни длъжници за обезпечение на кредит на Е. К.
Т. са учредили в полза на „Обединена Българска Банка“ АД ипотека върху
процесния топлоснабден имот, като нотариусът е направил констатация в
нотариалния акт, че ипотекарните длъжници са собственици на този имот,
придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена
общност. Като приложения към посочения нотариален акт са били
представени договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ, сключен на 05.09.1990 г. и удостоверение за сключен граждански брак
на ипотекарните длъжници, издадено въз основа на Акт за сключен
граждански брак № 56/09.11.1958 г. от Община Дупница.
Представена е справка от НБД „Население“ относно В. А.а Н.а, ЕГН
**********, от която се установява, че същата е починала на 20.11.2009 г.,
съответно въз основа на същата се установява, че нейни наследници по закон
са ответниците Е. К. Т. – дъщеря, Д. К. Н. – син и К. Г. Н. – съпруг.
По делото е представен протокол от проведено на 15.09.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те са
взели решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ЕООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на
титулярите на сметката при ищеца, като за процесния аб. № 44183 е посочено,
че титуляр е К. Г. Н..
Представен е договор № 541/07.11.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „ФИРМА“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
По делото е представен договор № Д-О-67/03.06.2020 г., сключен между
„ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
5
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представени са два броя общи фактури за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., както и извлечение от сметката за дължимите към ищеца суми за
исковия период относно аб. № 44183.
Представени са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. е
в размер на 1057,64 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР)
за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. е в размер на 33,09 лв. Мораторната
лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г.
възлиза на 144,10 лв., а тази върху главницата за УДР – на 6,51 лв. за периода
от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
6
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
7
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
8
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
– Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, справка в НБД
„Население“ за В. А.а Н.а, се извежда извод, че ответниците са били
собственици на процесния имот в исковия период при посочените от ищеца
квоти и в това си качеството – собственици на топлоснабдения имот, са били
клиенти на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по
възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия до процесния имот. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че в исковия период в полза на друго
лице е било учредено вещно право на ползване или имотът е бил отдаден под
наем и с наемателя е сключен договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период.
Е. К. Т. – дъщеря, Д. К. Н. – син и К. Г. Н. – съпруг
Установи се от представения нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, че ответникът К. Г. Н. е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот по време на брака си с В. А.а Н.а в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО). Установи се и че В. Н.а е починала на
20.11.2009 г., с което се е прекратила СИО. С прекратяването на бездяловата
съсобственост – СИО, К. Г. Н. е станал собственик на ½ ид. ч. от процесния
топлоснабден имот (арг. от чл. 28, вр. чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 от СК),
доколкото по делото не се установи някой от съпрузите да е имал по-голям
9
дял. Със смъртта на неговата съпруга ответникът Н. е придобил и 1/6 ид. ч. от
същия в качеството си на неин наследник по закон, доколкото по делото се
установи, че същият е наследил съпругата си заедно с двете им деца –
ответниците Е. К. Т. – дъщеря, Д. К. Н. – син. При това положение следва, че в
исковия период К. Г. Н. е бил собственик на 4/6 ид. ч. от процесния
топлоснабден имот.
По силата на наследственото правоприемство ответниците Е. К. Т. –
дъщеря и Д. К. Н. – син са придобили по 1/6 ид. ч. от процесния топлоснабден
имот.
Доколкото делото не е с предмет иск за собственост, съдът намира, че не
е необходимо да бъде представен нотариален акт или друго доказателство,
което да пряко да установява собствеността върху процесния имот. В
разглеждания случай е налице верига от доказателства, въз основа на които у
съда се създава убеждението, че ответниците са съсобственици на процесния
топлоснабден имот при квоти 4/6 ид. ч. за К. Г. Н. и по 1/6 ид. ч. за Е. К. Т. и Д.
К. Н., респ. същите имат качеството потребител на ТЕ.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2014 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
10
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните по делото не спорят относно доставката на топлинна енергия
до имота през исковия период, нейното количество и стойност, както и че
топлинната енергия е изчислена в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката.
По отношение възражение за изтекла погасителна давност:
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на
ищеца е било да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен от
11
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.08.2022 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
23.08.2019 г., са погасени по давност. В случая това са вземанията за ТЕ
станали изискуеми в периода от 01.05.2019 г. до 22.08.2019 г. включително.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение непогасени
по давност са вземанията за ТЕ за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ, съдът
намира, че непогасени по давност са вземанията за ТЕ на стойност 1057,64 лв.
Същевременно ищецът претендира по-малка стойност за ТЕ – 1050,07 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
12
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
„ФИРМА“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. е в размер на 33,09 лв., точно колкото
претендира и ищеца, определен при съобразяване на счетоводна справка на
ищеца, както и заключението на ССЕ.
В тежест на ответниците е било да установят положителния факт на
плащането на дълга. Същите обаче нито твърдят, нито са представили
доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че са
погасили чрез плащане задълженията си към ищеца.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
08.08.2022 г. възлиза на общо 144,10 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
13
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи и отхвърли,
както следва:
- по отношение на Е. К. Т. – да се уважи за сумата от 175,01 лв. –
стойността на незаплатена топлинна енергия и за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г.; сумата 24,02 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата 5,51 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху двете главници
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането; и да
се отхвърли за сумата от 0,62 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ и за сумата 1,09 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение.
- по отношение на Д. К. Н. – да се уважи за сумата от 175,01 лв. –
стойността на незаплатена топлинна енергия и за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г.; сумата 24,02 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата 5,51 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху двете главници
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането; и да
се отхвърли за сумата от 0,62 лв. обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ и за сумата 1,09 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение;
- по отношение на К. Г. Н. – да се уважи за сумата от 700,05 лв. –
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г.; за сумата 96,07 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата 22,06 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху двете главници
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането; и да
се отхвърли за сумата от 2,51 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
14
ТЕ и за сумата 4,34 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство, както следва: 25,00 лв. за ДТ, 200,00 лв. за депозит за вещи
лица. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът опреди и 100,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. При това положение на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете следва
да се присъдят разноски в размер на 322,30 лв. за заповедното и исковото
производство, от които Е. и Д. Н.и следва да заплатят по 53,72 лв., а К. Н. –
214,87 лв.
Ответниците не претендират разноски.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв на процесуалните
представители на ответниците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер от по 3,32 лв.
На основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
ДТ в размер на 25,00 лв. в полза на държавата по сметка на Софийски районен
съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. К. Т., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** сумата от сумата
от 175,01 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: АДРЕС, аб. № 44183 през периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г.; сумата от 24,02 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата от 5,51 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху двете главници
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането, като
15
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,62 лв. – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ
и за сумата от 1,09 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 45452 по
описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. К. Н., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** сумата от сумата
от 175,01 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: АДРЕС, аб. № 44183 през периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г.; сумата от 24,02 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата от 5,51 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху двете главници
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,62 лв. – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ
и за сумата от 1,09 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 45452 по
описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. Н., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** сумата от сумата
от 700,05 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: АДРЕС, аб. № 44183 през периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г.; сумата от 96,07 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата от 22,06 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху двете главници
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,
16
ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,51 лв. – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ
и за сумата от 4,34 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 45452 по
описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** разноски в размер на
53,72 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** разноски в размер на
53,72 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА К. Г. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** разноски в размер на
214,87 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на адв. С. К. К. от САК, съдебен адрес:
АДРЕС, сумата от 3,32 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на адв. И. А. Н. от САК, съдебен адрес:
АДРЕС, сумата от 3,32 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на адв. Д. Й. Ч. от САК, личен №
**********, сумата от 3,32 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 77 от
ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 25,00 лв., представляваща държавна такса за разглеждане
на предявените искове.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ООД, ЕИК
********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
17
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18