Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 03.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря
Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 5231/2018 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК с искане
съдът да осъди ответника Е.Р., роден на *** г., гражданин на Република Италия с
паспорт №*****, издаден на *****г., валиден до *****г. и местожителство *** да
заплати на „У.Б.” АД сумата от 200 000 лева, представляваща просрочена главница
по Договор за банков кредит - овърдрафт № 101/08.07.2016г., Анекс №
1/08.07.2017г. и Анекс № 2/07.08.2017 г. и ОБЩИ УСЛОВИЯ, при които У.Б. АД
предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението (10.01.2018 г.) до окончателното
изплащане, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение с
разпореждане, обективирано в заповед за
изпълнение от 02.03.2018 г. по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 541/2018
г. на Пловдивски районен съд.
ИЩЕЦЪТ- „У.Б.” АД, ЕИК № *****, чрез
юрисконсулт К.А. твърди, че по силата на Договор за банков кредит - овърдрафт №
101/08.07.2016г., Анекс № 1/08.07.2017г. и Анекс № 2/07.08.2017 г. /“Договора
за кредит“/ и Общи условия, при които У.Б. АД предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност /“Общите условия“/, „У.Б.“ АД е предоставило
банков кредит на „Д.Ф.“ ООД, ЕИК *******, в качеството му на
„Кредитополучател“. На основание чл. 121-127 от ЗЗД, в изпълнение на
задълженията на Кредитополучателя, по Договора за кредит отговаря солидарно и
длъжника Е.Р., италиански гражданин с паспорт № *****. Съгласно т.2 от Договора
за кредит овърдрафтът, който се предоставя е в размер до 200 000 лева /двеста
хиляди лева/ за оборотни средства. Излага, че падежът на кредита е настъпил на
08.09.2017 г. съобразно т.7 от Анекс № 2 от 07.08.2017 г., а длъжниците не са
изпълнили задълженията си да върнат предоставенат ав заем сума от 200 000
лв. С оглед горното банката подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу
двамата длъжници. Искането било уважено срещу кредитополучателя, но спрямо
настоящият ответник е постановен отказ за издаване на заповедта. Предвид
изложеното намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск.
ОТВЕТНИКЪТ- Е.Р., роден на *** г., гражданин
на Република Италия с паспорт №*****, издаден на *****г., валиден до *****г. и
местожителство ***, чрез назначения му особен представител, оспорва иска като
недопустим. Твърди, че има качеството на поръчител по договора за кредит и че
на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД срокът за предявяване на иск срещу него е
изтекъл. Евентуално твърди, че искът е неоснователен, тъй като банката е
удовлетворила вземанията си, предвид дадените и други обезпечения. Не представя
доказателства и не прави доказателствени искания в подкрепа на твърденията си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено
следното:
По делото е представен договор за банков кредит-
овърдрафт № 101/08.07.2016 г. сключен между У.К.Б.АД и Д.Ф. ООД, в качеството
на кредитополучател и Е.Р., в качеството на „солидарен длъжник“, с който
банката се е задължила да предостави на кредитополучателя овърдрафт кредит в
размер на 200 000 лева за оборотни средства във връзка с неговата стопанка
дейност ( чл.1, чл. 2 и чл. 3 от договора), при определен в договора лихвен
процент и с краен падеж на 08.07.2017 г.
Представени по делото са два броя анекси от
08.07.2017 г. и от 07.08.2017 г., подписани от банката и Д.Ф. ООД, с оглед на
които крайният падеж за връщане на предоставената в заем сума е удължен до 08.09.2017 г.
Няма спор между страните, а е видно и от представените писмени
доказателства, че на 10.01.2018 г. банката
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
срещу Д.Ф. ООД и Е.Р.. Заявлението е уважено за сумата от
200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на същото,
изцяло срещу Д.Ф. ООД като е издадена
заповед за изпълнение от 02.03.2018 г. по г.д. № 541/2018 г. по описа на
Пловдивски районен съд. В същата е обективирано разпореждане за отказ за
издаване на заповед за изпълнение срещу Е.Р. доколкото е установено, че същият
няма постоянен адрес и обичано местопребиваване на територията на Република
България.
По делото не е спорно, а се установява и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено, че предоставената сума като главница е усвоена по
сметка на Д.Ф. ООД, както и че към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК срещу Д.Ф. ООД и Е.Р. нито един от двамата солидарни длъжници не
е върнал на банката сумата от 200 000 лв. главница.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
С влязло в сила определение от
25.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1655/2021 г. по описа на Софийски
апелативен съд е прието, че настоящият ответник няма качеството на поръчител по
договора за кредит, а на солидарен длъжник по смисъла на чл. 101 ЗЗД, предвид
което по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства се установи, че въз основа на валидно възникнало правоотношение
по договор за кредит ищецът е предоставил на Д.Ф. ООД и Е.Р., в качеството им
на солидарни длъжници, сумата от 200 000 лв., както и че заемната сума не
е изплатена от нито един от двамата към датата на настъпване на падежа на
задължението за връщането й. Настоящият ответник не е събрал никакви
доказателства по делото в подкрепа на възраженията си, че заемната сума е
изцяло или частично погасена, поради което те остават недоказани и съответно се
приемат от съда за неоснователни.
С оглед горното, доколкото се
установява, че е налице неизпълнение на валидно възникнало и съществуващо задължение
по договора за кредит, то ответникът, като солидарен длъжник на Д.Ф. ООД, следва
да бъде осъден да заплати на ищеца заемната сума в размер на 200 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода
на правния спор ищецът има право на направените от него деловодни разноски в
исковото производство в размер на 7 291,70 лв. Претенции за присъждане на
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение не са направени, включително не са
обективирани в представения списък по чл. 80 ГПК. Разноските в заповедното
производство са присъдени с издадената заповед за изпълнение срещу другия
солидарен длъжник и не следва да се присъждат повторно с настоящето съдебно
решение.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 422 вр. чл.
415, ал.1, т.3 ГПК, Е.Р.,
роден на *** г., гражданин на Република Италия с паспорт №*****, издаден на *****г.,
валиден до *****г. и местожителство ***, чрез назначения му особен представител
адвокат В.Г. от САК, със съдебен адрес: *** като солидарен длъжник на „Д.Ф.“
ООД, ЕИК *******, срещу което дружество е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК от 02.03.2018 г. по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
541/2018 г. на Пловдивски районен съд, да заплати на „У.Б.” АД, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*****, с
ЕИК № *****, чрез юрисконсулт К.А. сумата от 200 000 лв., представляваща
главница по Договор за банков кредит -
овърдрафт № 101/08.07.2016г., Анекс № 1/08.07.2017г. и Анекс № 2/07.08.2017 г.
/“Договора за кредит“/ и Общи условия, при които У.Б. АД предоставя кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност /“Общите условия“/, „У.Б.“ АД, сключен
между „У.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и „Д.Ф.“ ООД, ЕИК ******* и Е.Р.,
в качеството на солидарни длъжници, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-
10.01.2018 г. до окончателното изплащане, за което вземане е постановен отказ
да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, обективиран в
заповед за изпълнение от 02.03.2018 г.
по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 541/2018 г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Е.Р.,
роден на *** г., гражданин на Република Италия с паспорт №*****, издаден на *****г.,
валиден до *****г. и местожителство ***, чрез назначения му особен представител
адвокат В.Г. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК *****
сумата от 7 291,70 лв.
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :