Р Е
Ш Е Н И Е № ….....
гр. Враца, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 4272 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД.
Производството е образувано по искова и
уточнителна молба вх. № 15899/01.11.2018 г., депозирани от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д.А., против Р.Т.В.,
ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за
признаване за установено, че ответницата В. дължи на ищцовото дружество
следните суми: 700 лева – главница, представляваща регресно вземане по Договор
за поръчителство, сключен с „Фератум Банк“ ЕООД на 05.01.2016 г., по силата на
който „Фератум Банк“ ЕООД е погасило задължението на длъжника по сключен с
„Фератум България” ЕООД Договор за кредит № 3331717 от 05.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
28.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 161 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода о 04.02.2016
г. до 31.12.2016 г., за които суми е издадена Заповед № 1390/28.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1298/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
В исковата и в уточнителна молба вх. №
15899/01.11.2018 г. се твърди, че между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и
ответницата В. като кредитополучател бил сключен Договор за кредит №
333171/05.01.2016 г. Договорът бил сключен чрез средствата за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт/ във формата на електронен документ и
съгласно Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и
неговите клиенти. По силата на сключения договор ответницата получила от
кредитодателя сума в размер на 700 лева със задължение да я върне, ведно с
уговорената възнаградителна лихва в общ размер на 161 лева в срок до 31.12.2016
г. За обезпечение на договора, на 05.01.2016 г. между ответницата В. и „Фератум
Банк“ ЕООД бил сключен Договор за гаранция № 333171, по силата на който
гарантът „Фератум Банк“ ЕООД е поел задължението да гарантира изпълнението на
длъжника по договора, като се задължава да отговаря солидарно с него. След като
кредитополучателят не е изпълнила задълженията си по договора, кредитодателят е
поискал изпълнение от солидарния длъжник „Фератум Банк“ ЕООД. Последното
дружество е погасило всички вземания на ответницата към „Фератум България“ ЕООД
и е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. В исковата молба се твърди
още, че по силата на Договор за покупко – продажба на необслужвани
потребителски кредити /цесия/ от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г.,
„Фератум Банк“ ЕООД е прехвърлило вземанията си към ответницата В. на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Иска се постановяване на решение, с което да бъде
признато, че ответницата Р.Т.В., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество
следните суми: 700 лева – главница, представляваща регресно вземане по Договор
за поръчителство, сключен с „Фератум Банк“ ЕООД на 05.01.2016 г., по силата на
който „Фератум Банк“ ЕООД е погасило задължението на длъжника по сключен с
„Фератум България” ЕООД Договор за кредит № 3331717 от 05.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
28.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 161 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 04.02.2016
г. до 31.12.2016 г., за които суми е издадена Заповед № 1390/28.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1298/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените
в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е
постъпил отговор от ответницата В..
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1298/2018 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Р.Т.В. е издадена
Заповед № 1390/28.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 700 лева
/седемстотин лева/ – главница,
представляваща регресно вземане по Договор за поръчителство, сключен с „Фератум
Банк“ ЕООД на 05.01.2016 г., по силата на който „Фератум Банк“ ЕООД е погасило
задължението на длъжника по сключен с „Фератум България” ЕООД Договор за кредит
№ 3331717 от 05.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението – 28.03.2018 г. до изплащане на вземането,
сумата от 161 лева /сто шестдесет и един лева/ – възнаградителна лихва върху
главницата за периода о 04.02.2016 г. до 31.12.2016 г., сумата от 21,23 лева
/двадесет и един лева и двадесет и три стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до 22.03.2018 г., както и сумата от
17,64 лева /седемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
разноски в производството за държавна такса съразмерно с уважената част на
заявлението и 29 лева /двадесет и девет лева/, представляваща разноски в
производството съразмерно с уважената част на заявлението за юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на 50 лева по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на
уведомление и с Разпореждане № 5693/01.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1298/2018 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По
предявена искова молба е образувано настоящото гр. д. № 4272/2018 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. С
влязло в сила определение № 2781/23.11.2018 г. производството по делото е
частично прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта, с която се иска да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 21,23 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до
22.03.2018 г., както и издадената заповед за изпълнение е обезсилена в
посочената част. Със същото определение е върната исковата молба в частта
относно исковете в размер на 100 лева – административна такса за събиране на вземанията
и в размер на 539 лева – гаранция по кредитна сделка и е прекратено
производството по делото в посочените части.
От
представения по делото Договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017 г. е видно, че „Фератум
Банк“ дружество, регистрирано в Малта, продава и прехвърля на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД „потрфейл“, състоящ се от отписани от
продавача необслужвани кредити, включително главница, лихви и такси. От
извлечение от приложение № 1 към договора е видно, че вземанията срещу
ответника Р.Т.В. по Договор № 333171 от 05.01.2016 г. са част от прехвърлените
на ищеца по силата на договора за цесия и същите включват: 700 лева – главница,
161 лева – договорна възнаградителна лихва, 539 – гаранция, 100 лева – лихва за
забава.
Представени
са Потвърждение за сключения договор за цесия ор представляващия дружеството –
цедент, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера от името и за сметка
на цедента да уведоми длъжниците за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
Съдът не
кредитира представените „Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/“,
тъй като същите не са подписани нито от издалото ги дружество, нито от
насрещната страна по договора.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.
143 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Р.Т.В., ЕГН **********,
дължи на ищцовото дружество следните суми: 700 лева – главница, представляваща
регресно вземане по Договор за поръчителство, сключен с „Фератум Банк“ ЕООД на
05.01.2016 г., по силата на който „Фератум Банк“ ЕООД е погасило задължението
на длъжника по сключен с „Фератум България” ЕООД Договор за кредит № 3331717 от
05.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 28.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 161 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за
периода о 04.02.2016 г. до 31.12.2016 г., за които суми е издадена Заповед №
1390/28.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 1298/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът
основава исковите си претенции с твърденията да е било налице облигационно
правоотношение по Договор за кредит № 3331717 от 05.01.2016 г. между „Фератум
България” ЕООД и ответницата В. и облигационно правоотношение по Договор за
поръчителство, сключен с „Фератум Банк“ ЕООД на 05.01.2016 г., по силата на
който „Фератум Банк“ ЕООД е погасило задължението на длъжника по сключения с
„Фератум България” ЕООД Договор за кредит № 3331717 от 05.01.2016 г., и е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, като вземанията са прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от
01.12.2017 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:
За основателността на предявения иск с
правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между
„Фератум България” ЕООД и ответницата В. по силата на валидно сключен Договор
за кредит № 3331717 от 05.01.2016 г.; 2.
Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер от 700 лева; 3. Наличие
на облигационно правоотношение между „Фератум Банк” ЕООД и ответницата В. по
силата на валидно сключен Договор за гаранция № 333171 от 05.01.2016 г.; 4.
Изпълнение от страна на поръчителя „Фератум Банк” ЕООД на дължимите от
ответницата вземания към „Фератум България” ЕООД; 5. Валидно сключен договор за
цесия между „Фератум Банк” ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, по силата на който вземанията към ответницата са прехвърлени в полза на
ищеца; и 6. Уведомяване на ответницата за извършената цесия по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД.
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест и изрично даденото му указание, че не сочи доказателства
относно обстоятелствата по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от описания фактически
състав, ищецът не е предприел необходимите действия и не е ангажирал доказателства
за следните обстоятелства: че е било налице валидно облигационно правоотношение
между „Фератум България” ЕООД и ответницата В. по силата на валидно сключен
Договор за кредит № 3331717 от 05.01.2016
г.; че заемната сума в твърдяния
размер от 700 лева е реално предоставена на ответницата В.; че е било налице
облигационно правоотношение между „Фератум Банк” ЕООД и ответницата В. по
силата на валидно сключен Договор за гаранция № 333171 от 05.01.2016 г.; и че
поръчителят „Фератум Банк” ЕООД е изпълнил и платил дължимите от ответницата
вземания към „Фератум България” ЕООД. За посочените обстоятелства не са
представени никакви доказателства. Представената към исковата молба справка –
информация за кредит – без дата и без подпис /л. 7 от делото/ не установява
нито заемното правоотношение между „Фератум България” ЕООД и ответницата В.,
нито реалното предаване на заемната сума, нито облигационно правоотношение
между „Фератум Банк” ЕООД и ответницата В. по силата на валидно сключен договор
за гаранция.
С оглед на това осъществяването на
елементите от твърдяния от ищеца фактически състав не е доказано, което води до
неоснователност на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главния
иск, то неоснователен се явява и кумулативно обективно съединеният аксецесорен
иск за заплащане на сумата от 161 лева, представляваща възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 04.02.2016 г. до 31.12.2016 г. Същият следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на спора за ищцовото дружество не възниква право на разноски.
Ответницата
не претендира и не е представила доказателства да е сторила разноски в
производството, поради което и такива не й се дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от управителя Т.К. против Р.Т.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени установителни искове
за признаване за установено, че ответницата Р.Т.В., ЕГН **********, дължи на
ищцовото дружество следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД сумата от 700 лева –
главница, представляваща регресно вземане по Договор за поръчителство, сключен
с „Фератум Банк“ ЕООД на 05.01.2016 г., по силата на който „Фератум Банк“ ЕООД
е погасило задължението на длъжника по сключен с „Фератум България” ЕООД
Договор за кредит № 3331717 от 05.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 28.03.2018 г. до изплащане
на вземането, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД сумата от 161 лева, представляваща възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 04.02.2016 г. до 31.12.2016 г., за които
суми е издадена Заповед № 1390/28.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1298/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….