РЕШЕНИЕ
гр. п., 31.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД п.,
гражданско отделение, IV състав - съдия Михаил Алексов в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
като разгледа докладваното от съдия Алексов гр. д. № 01069/2020г. по описа на съда
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК.
Съдът е постановил
Решение № 261128/23.07.2021г., с което „РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** (петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет
и едно, точка, петстотин и единадесет, точка, девет хиляди сто петдесет и
девет), съгласно скица на поземлен имот №15-827849/11.09.2019 год., находящ се
в гр.п., общ.п., обл.п., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр.п., ул."****; с площ на имота по
скица от 575 кв.м. (петстотин седемдесет и пет квадратни метра), с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10 т), , при съседи на поземления имот: имот с идентификатор **** (петдесет и
пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка, петстотин и единадесет, точка,
четиристотин двадесет и три), имот с идентификатор **** (петдесет и пет хиляди
осемстотин седемдесет и едно, точка, петстотин и единадесет, точка, девет
хиляди сто петдесет и осем), имот с идентификатор **** (петдесет и пет хиляди
осемстотин седемдесет и едно, точка, петстотин и единадесет, точка, шестстотин
петдесет и девет), имот с идентификатор **** (петдесет и пет хиляди осемстотин
седемдесет и едно, точка, петстотин и единадесет, точка, девет хиляди сто и
шестдесет), Стар идентификатор- няма, номер по предходен план: 9159 (девет
хиляди сто петдесет и девет), квартал: 138 (сто тридесет и осем), парцел: 6
(шест), съобразно предложения вариант ПЪРВИ от заключението на вещото лице Е.А.,
приложено на лист 139 от делото, при което:
- на ищеца А.В.К. с ЕГН:**********
с адрес: *** се дава теренът ограничен с буквите АЗИКА и с щриховка със червен
цвят, който е с площ 184.50 кв. м. и теренът ограничен с буквите БЛМНОЕПДГВБ, в
който е включена и площта на сградите № 2 - гараж, депо. хангар и № 4 -
стопанска сграда., съгласно преподписаната от съда скица, явяваща се неразделна част от настоящото
решение.
- на ответниците К.М.К. с
ЕГН ********** и А.В.К. *** и Л.М.Д. с ЕГН ********** с адрес *** се дава
теренът ограничен с буквите ИЗЖЕПНРСТ и с щриховка с зелен цвят. който е с площ
185.50 кв. м. в който е включена и площта на сграда № 3 - стопанска сграда,
съгласно преподписаната от съда скица,
явяваща се неразделна част от настоящото решение.
- за общо ползване е посочен теренът ограничен
с буквите АБВГДПЕЖЗА и с щриховка със син цвят, с площ 206.0 кв. м., в която
площ е включена и застроената площ на двуетажната жилищна сграда, съгласно
преподписаната от съда скица, явяваща се
неразделна част от настоящото решение.
РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО
ПОЛЗВАНЕ на ползването на общите части в жилищната сграда с идентификатор ****.1
по КККР на гр. п., чрез които се осигурява достъп до тази сграда, до мазетата и
до таванските помещения в нея, съобразно предложения вариант от заключението на
вещото лице Е.А., приложено на лист 145 и 146 от делото, при което:
- на ищеца А.В.К. с ЕГН:**********
с адрес: *** се дават помещенията в сутерена и таванските помещения, означени с
„II“, съгласно преподписаната от съда скица,
явяваща се неразделна част от настоящото решение.
- на ответниците К.М.К. с
ЕГН ********** и А.В.К. *** и Л.М.Д. с ЕГН ********** с адрес *** се дават
помещенията в сутерена и таванските помещения, означени с „I“, съгласно
преподписаната от съда скица, явяваща се
неразделна част от настоящото решение.
- за общо ползване на страните се предоставя
коридора на сутеренния етаж и стълбищаната клетка в сградата, съгласно
преподписаната от съда скица, явяваща се
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН **********
и А.В.К. *** и Л.М.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на А.В.К. с ЕГН:**********
с адрес: *** сумата от 37,05 /тридесет и седем лЕ. и 5 ст./– съдебно деловодни
разноски по иска по чл. 32, ал. 1 от ЗС“.
Решението е връчено на
пълномощника на ищеца, като в срока за обжалване е депозирана и настоящата
молба за поправка на очевидна
фактическа грешка, с която пълномощника на ищеца моли да бъде допусната
поправка в диспозитива на решението, като на стр. 7, на ред 20, след думите
сумата от вместо 37.05 лЕ. /тридесет и седем цяло и пет/лЕ. да стане и да се чете 225 /двеста двадесет и
пет/ лЕ..
Моли и за допълване на решението, в частта за
разноските, а именно: да се допълни решението по делото в частта на разноските,
като бъдат осъдени ответниците да платят на ищеца сумата от 100 лЕ., което е
над сумата от 225 лЕ.,
за разноски, направени
за хонорар на вещото лице за поставените
допълнителни задачи, предмет на експертизата, за сумата 200.00 лЕ..
По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът като прецени
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Поправка на очевидна
фактическа грешка е допустима.
Видно от материалите по
делото и обстоятелствената част на решение № 261128 от 23.07.2021 г., съдът е
преценил, че следва да бъдат присъдени разноски, както следва: „Предвид
съсобствеността по отношение на
поземления имот, чието разпределение се иска от ответниците, следва да се
изплатят на ищеца половината от сторените от него разноски, а именно сумата от
225.00 лв“, вместо грешно изписаната в диспозитива на решението сума от 37.05
лЕ. /тридесет и седем цяло и пет/лЕ., предвид и на което искането за поправка
на очевидна фактическа грешка е и основателно.
По молбата за допълване на решението, в частта за разноските, съдът, като взе предвид постъпилата молба и
прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
В диспозитива на решението си съдът е извършил делбата, произнесъл се е по разноските , но поради упощение не се е произнесъл по разноските, направени за хонорар на вещото лице за поставените
допълнителни задачи, предмет на експертизата, за сумата 200.00 лЕ.. При определяне на общия размер на разноските, които са заплатени по
делото от ищеца като държавна такса и като хонорар за вещо лице и от които
ответниците следва да изплатят на ищеца половината от сторените от него
разноски, съдът е взел предвид само един хонорар за вещо лице в размер на 400 лЕ.,
заплатен от ищеца за първоначалното заключение на вещото лице.
Съдът счита, че е налице хипотезата на чл.250 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да допълни диспозитива
на решението, в частта за искането за присъждане
на разноски за хонорар на вещото лице за поставените допълнителни задачи,
предмет на експертизата, за сумата 200.00 лЕ..
При така направената преценка, следва да се приеме, че съделителите К. М.К., с ЕГН ********** и А.В.К. *** и Л.М.Д. с
ЕГН ********** с адрес ***, следва да заплатят половината от разноските, направени за хонорар на вещото лице за поставените
допълнителни задачи, предмет на експертизата, за сумата 200.00 лЕ. на съделителя А.В.К. с ЕГН:********** с адрес: ***, а именно сумата от 100.00 лЕ..
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение № 261128/23.07.2021г., на Районен съд п. като на стр. 7, на ред
20, думите „…сумата от 37.05 лЕ.
/тридесет и седем цяло и пет/лЕ.“ да
стане и да се чете „сумата от 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лЕ. /“.
ДОПЪЛВА на основание чл.250 от ГПК, решение №261128/23.07.2021г., постановено по гр. дело №01069/2020г. по описа на
Районен съд – п., като :
ОСЪЖДА съделителите К. М.К.,
с ЕГН ********** и А.В.К. *** и Л.М.Д. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.В.К. с ЕГН:********** с адрес: *** и сумата от 100.00 лв. /сто лЕ./- съдебно деловодни
разноски по иска по чл. 32, ал. 1 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: