№ 950
гр. София , 05.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 17.02.2021 г. на адв. Н. Н. Д. срещу определението от 8.02.2021 г. по гр. дело
№ 1992/2019 г. на Софийския градски съд, І-15 състав, с което е оставена без уважение молбата с вх. №
290311/19.11.2020 г. на същия за изменение на решението от 4.11.2020 г. в частта за разноските.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е определил размера на полагащото се адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА. Сочи се, че полагаемият се размер съгласно Наредба № 2/2004 г. е в размер на 1 716 лв. с ДДС,
а не присъденият от съда размер от 1478,40 лв., т.е. следвало да се присъдят още 237,60 лв.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи
искането по чл. 248 ГПК.
Ответникът Гаранционен фонд в писмения отговор на процесуалния им представител, оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК
препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Единственият спорен въпрос е за размера на дължимото на адвоката на ищеца възнаграждение, което му се
следва съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА и чийто размер не може да е по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА. Доколкото искът е оценяем, то приложими за определяне на възнаграждението са правилата на чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правилно СГС е приел, че
първо следва да се определи общият размер на възнаграждението на база цената на иска /75 000 лв./, а след това
да се определи пропорционално полагащата се част спрямо уважената част от иска. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
наредбата размерът на възнаграждението за целия иск е 2 780 лв. без ДДС или 3 336 лв. с ДДС, от което
пропорционално за уважената част от 30 000 лв. се полага сумата 1 334,40 лв. с ДДС. В основното решение от
4.11.2020 г. съдът дори е присъдил повече – 1 478,40 лв. При липсата на насрещна молба по чл. 248 ГПК от
ответника и предвид забраната за влошаване на положението на молителя, то искането на последния за
увеличаване на присъдените разноски се явява неоснователно.
1
Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 8.02.2021 г. по гр. дело № 1992/2019 г. на Софийския градски съд, І-15
състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2