МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
от 21.10.2020г. на КжРС по АХНД № 1121/
2020г.
Районна прокуратура- Кърджали е внесла за разглеждане постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на А.М.В. за извършено престъпление на 15.12.2019г. в гр.Кърджали по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Представител на прокуратурата в ход по същество пледира, че от обясненията
на обвиняемия дадени в хода на досъдебното производство, както и от самопризнанията
дадени на съдебното следствие, става ясно, че на 15.12.2019г. А.М.В. е извършил
престъпление п чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Поради това
моли съда да го признае за виновен и да го освободи от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК като му се наложи минимума на предвиденото в закона
наказание, а именно „глоба“ в размер на 1000лв.
Обвиняемият А.М.В. се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Деецът
не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения. В своя
защита и при последна дума обвиняемият В. моли да бъде оправдан и признат за
невинен. Неговият защитник в ход по същество настоява, че в постановлението си
прокурора е описал фактическа обстановка, която е в пълно противоречие с
действителните факти. Безспорно се установявало, че деецът А.В. не е нарушил
нито едно правило по ЗДвП и при създадената обстановка не е бил длъжен, а и не
е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Налице била
хипотезата на чл.15 от НК случайно деяние. Единствената причина за настъпването
на ПТП- то е нарушението от страна на свидетелката П. на правилата за движение
по пътищата. Моли съда да признае обвиняемия за невинен.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият А.М.В., роден на ***г***,
общ. Джебел, български гражданин, женен, с основно образование, работи, неосъждан,
с ЕГН **********.
По делото се установи фактическата обстановка описана в Постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност изготвено от прокурора, а именно: Обвиняемият
А.В. притежава свидетелство за управление на МПС с № *********, валидно до
09.03.2025г. и е правоспособен с категории В, М, АМ.
На 15.12.2019г. на смрачаване обвиняемият А.В. управлявал лек автомобил марка „Мазда Демио“ с
peг. № К2086ВВ в гр.Кърджали по бул.Христо Ботев в посока бензиностанция „Ромпетрол“.
Времето било облачно и мокро, видимостта- нормална. В района нямало очертана пешеходна
пътека. Движението било в населено място при усилен трафик на пътни превозни
средства, а трасето представлявало прав участък и с надлъжен наклон на спускане.
Движението по бул.Христо Ботев било еднопосочно и се осъществявало по
две самостоятелни платна, разделени от зелена площ. По това време пешеходката свидетелката
В.П. се движела от ресторант „Воденицата“ към бл.12 в кв.Възрожденци в града и предприела
пресичане на пътното платно на място необозначено като пешеходна пътека, перпендикулярно
на посоката на движение на управлявания автомобил от обвиняемия А.В., отляво надясно
към бл.12. Деецът В. видял пешеходката пресичаща пътното платно задействал спирачната
уредба като навил волана наляво. Траекториите им на движение се пресекли и лекият
автомобил ударил с предна дясна част /предния капак/ пешеходката В.П.. Последната
била отхвърлена от автомобила напред и паднала на асфалта. В момента на настъпилото
ПТП скоростта на управляваното от обвиняемия В. МПС била около 13 км/час, а преди
ПТП била 31.77 км/час.
В хода на досъдебното производство са назначени и изготвени автотехническа експертиза
и комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, които имат едни и
същи изводи, а именно: причините за настъпване на ПТП са, че водачът В. е изтървал
контрол над обстановката пред автомобила, както и че не е бил предпазлив към уязвимите
участници в движението- в случая пешеходката П., която от своя страна е пресичала
пътното платно на място, което не е обозначено като пешеходна пътека в момента,
когато към нея се е приближавал автомобил. Поради това е налице съпричиняване от
страна на пешеходката. Експертизите установяват мястото на удара, което е в гр.Кърджали
на бул.Христо Ботев на пътното платно за движение в посока към бензиностанция „Ромпетрол“
в дясната лента, като пострадалата пешеходка П. по време на удара се е намирала
на пътното платно в посока бензиностанция „Ромпетрол“ в дясната лента за движение
на 2,20м. от бордюра на тротоара и на 1,30м. от левия бордюр на отсечката водеща
пред жилищен блок 12.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява, че на свидетелката
В.П. е било причинено счупване на дясната седалищна кост на таза в областта на главулечната
ямка, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един
месец.
Тази фактическа обстановка съдът възприе на база свидетелските показания на
А.А. и В.П., частично от обясненията на обвиняемия А.В., всички гласни
доказателства събрани на досъдебното производство; от Съдебно медицинска
експертиза по писмени данни № 6/ 2020г., от автотехническата експертиза изготвена
от вещото лице В.Д. и от комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза;
както и от писмените доказателства- Протокол за оглед на ПТП от 15.12.2019г. и
фотоалбум към него, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2019-1036-375 от 15.12.2019г. ведно с план- схема към него, Справка за
нарушител/ водач по отношение на А.В.. Всички тези доказателства бяха
кредитирани от съда, тъй като те са еднопосочни и изграждат една и съща
фактология.
Единствените противоречия са досежно следните два факта твърдяни от
обвиняемия А.В., а именно- кога е забелязал пострадалата пешеходна П. на
инкриминираната дата и в каква посока се е движела тя. Настоящата инстанция не
приема, че водачът В. е забелязал свидетелката В.П. в последния момент пред
колата му и тя е тръгнала да пресича внезапно, защото няма нито едно друго
доказателство по делото, което да потвърди това твърдение, поради което съдът
приема, че то е защитна версия на дееца А.В.. Това е така, защото свидетелят А.А.
свидетелства, че при разговор след катастрофата с водача В. той му е заявил, че
е видял пешеходката, която първо тръгнала да пресича, след което се е спряла,
поради което той е помислил, че пешеходката ще го изчака. Така също
свидетелката В.П. твърди, че предприела пресичане на пътното платно, тъй като
видяла приближаващ автомобил, но той бил доста далече и поради това тя
преценила, че може да пресече. Настоящата инстанция приема, че свидетелката В.П.
говорейки за таксиметров автомобил, е имала предвид именно превозното средство
управлявано от А.В., предвид нейната възраст- 83 години, факта че самата казва,
че не помни нищо от пътното произшествие, а и времето на деянието е вечер на
смрачаване. Съдът приема, че пострадалата пешеходка се е движела в посока от
ляво на дясно на автомобила управляван от дееца В., така както е приел и
прокурора в постановлението си, поради показанията на свидетелката П. и
заключението на вещото лице В.Д., чийто изводи са направени на база на научни
методи. Освен това други доказателства, с които да се провери версията на
обвиняемия А.В., не бяха събрани.
Настоящата инстанция не приема, че водачът В. е видял пешеходката В.П. на
инкриминираната дата и място от разстояние от 10 метра, тъй като това дори и
самият деец не го твърди. Прочее този факт фигурира в заключенията на автотехническа
експертиза и комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, но
този вариант на възприемане на пострадалата П. е даден като хипотеза от вещото
лице В.Д., който е взел предвид показанията дадени от А.В. разпитан в
качеството му на свидетел на датата 05.03.2020г. Тези показания обаче не са
част от доказателствения материал по делото, тъй като водачът В. има вече друго
качество в наказателното производство и те следва да бъдат изключени, поради
което тази версия използвана вещото лице е ирелевантна към фактологията
установена по делото.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият А.В.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. На
инкриминираната дата е нарушил правилата за движение както следва: чл.20 ал.2 от
Закона за движението по пътищата, според който „Водачите са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, и чл.116 от Закона за движението по пътищата, според който „Водачът
на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с червено- бял бастун
и към престарелите хора“.
Тези нарушения на правилата за движение са в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средна телесна
повреда на В.В.П.. Налице е причинна връзка между нарушението на правилата за
движение и настъпилия резултат, защото видно от приетите по делото автотехническа
експертиза и комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза
обвиняемият А.В. не е имал технически възможности да предотврати ПТП, но той
сам се е поставил в тази ситуация като е изтървал контрола над обстановката
пред управлявания от него автомобил, както и не е бил предпазлив към уязвимите
участници в движението- пешеходката П.. Свидетелката В.П. също е допринесла за произшествието
като в качеството си на участник в движението по пътищата, а именно пешеходец, не
е спазила правилата за движение по пътищата и е пресякла пътното платно на
място, което не е обозначено като пешеходен преход/ пътека, както и е пресякла
при наличието на приближаващ се автомобил. Поради това има съпричиняване
досежно настъпилия резултат.
Деянието от обвиняемия А.В. е извършено по непредпазливост при формата
небрежност, като деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Причините за извършване на
деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и
несъобразяване и незачитане на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на водача на превозното средство.
Настоящата инстанция не приема доводите на защита за наличие на случайно
деяние при условията на чл.15 от НК, тъй като в конкретния случай обвиняемият А.В.
изгубвайки контрол над пътната обстановка пред автомобила си и не полагайки в качеството
си на водач на МПС дължимата грижа към уязвим участник в движението, а именно пешеходец,
при нормативно установено задължение за това, той обективно сам се е поставил в
невъзможност да предотврати удара. Вярно е, че е налице и неправомерно поведение
на самата пострадала, т. е. има съпричиняване, което обаче не влияе на извода
за поведението на водача на МПС. Поради това съдът намира, че съставомерният резултат
се дължи на виновното поведение на обвиняемия В. и не е налице хипотезата на чл.15 от НК- случайно събитие. Общественоопасният
резултат не би настъпил, ако деецът бе изпълнил визираните в чл.116 от ЗДвП и
чл.20 ал.2 от ЗДвП изисквания, каквато обективна възможност е била налице. Именно
неговото противоправно поведение е било едно от необходимите условия, станали причина
за настъпване на съставомерната последица, което обосновава и причинната връзка
между нарушението на правилото за движение по пътищата и настъпилия противоправен
резултат.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за
престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК- лишаване от
свобода до три години или пробация, като същото е извършено по непредпазливост,
а и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е
освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и
че няма причинени съставомерни имуществени вреди от престъплението, намира че той
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание. При отчитане степента на обществена опасност на
деянието- висока, предвид на високата динамика на престъпленията по транспорта,
както и вида обществени отношения които се засягат, а именно нормалната и
безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност
или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица;
като взе предвид смекчаващи обстоятелства по отношение на дееца- чистото
съдебно минало, добри характеристични данни, санкциониран е само един път за
нарушения на правилата за движение по пътищата при над трийсет годишната му
практика като водач на МПС, семейно ангажиран, изминалия дълъг период от време
от извършване на престъплението, отчете и съпричиняването от страна на
пешеходеца, намира, че едно административно
наказание към минималния
размер на предвиденото при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно „глоба” в размер на 1000 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК. На
основание чл.78а, ал.4 вр.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК настоящата инстанция
наложи кумулативно предвиденото административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 10 месеца отново при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства при посочените по- горе мотиви.
На основание чл.189 ал.3 от НПК предвид изхода на делото възложи
направените по делото разноски в размер на 1179,12лв. на обвиняемия А.В., които
да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.
Районен съдия: