№ 418
гр. гр.Несебър, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101647 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на к-с „******“, представляваща сграда с идентификатор
№ ********** по КККР на гр. Несебър, с адрес: ********* к-с „******“,
представлявана от управителя В. Н. Л. против В.В.Д., гражданин на Р.Ф., роден на
*****г. в М., притежаващ паспорт тип Р № ******, изд. на *****г. от *********,
БУЛСТАТ ********, с адрес в РБългария: гр. *********.
В исковата молба се сочи, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти ***, том II, рег.№ ***, дело № ***/27.04.2012г. на нотариус с рег.№
600 при НРС ответника Д. е собственик на следните самостоятелни обекти в комплекс
„******“:
- Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №**********.46 по
КККР на гр. Несебър, находящ се в гр. ********, предназначение на самостоятелния
обект: гараж в сграда, представляващ Парко - място № 4 във в.с. „******“, на партерен
етаж, в секция „А“, със застроена площ от 24,35 кв.м., ведно с 0,8547 % ид.ч. от общите
части на сградата, равняващи се на 3,51 кв.м. и 0,8547 % ид.ч. от правото на строеж
върху терена, при граници: изток - паркомясто № 5; запад - паркомясто № 3; север -
фриз.салон, преустроен в апартамент № 2 във вход А; юг - алея - двор и
- Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор № **********.101 по
КККР на гр.Несебър, находящ се в гр. *******, предназначение на самостоятелния
обект: гараж в сграда, представляващ Парко - място № 16 във в.с. „******“, на
партерен етаж, в секция „С“, със застроена площ от 27,45 кв.м., ведно с 0,9593 % ид.ч.
от общите части на сградата, равняващи се на 4,47 кв.м. и 0,9593 % ид.ч. от правото на
строеж върху терена, при граници: изток - алея; запад - проход; север - паркомясто №
17; юг - паркомясто № 15.
Твърди се, че на 23.07.2018г. било проведено Общо събрание на етажната
1
собственост в к-с „******“, на което били взети редица решения. Според решение по т.
4 от дневния ред В. Л. бил избран за управител на ЕС. ОС взело и други решения,
между които и тези за приемане на бюджет на ЕС за 2018/2019г. (т. 8), ред за
разпределяне на разходите/сумите по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС (т. 9), начало и край на
финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от
собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС (т. 10). По силата на решенията на
ОС, ответникът дължал сумата в общ размер на 1163,83 лв. Съгласно решението по т.
10 от дневния ред, тази сума следвало да бъде заплатена по банковата сметка на ЕС в
срок до 31.12.2018г. В изпълнение на законовите си задължения, на 10.04.2017г. В. Л.
като избран на проведеното ОС Управител на ЕС подал Уведомление по чл. 46б от
ЗУЕС пред Община Несебър с вх.№ Н5 - ЕС - 015/10.04.2017г. Сочи се, че дори и да е
била поискана на основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС от ответника В.Д. отмяна на взетите
на проведеното на 23.07.2018г. ОС на ЕС в к-с „******“ решения (гр.д.№ 887/2018г.
НРС и в.ч.гр.д.№ 1376/2019г. БОС), същите към настоящия момент били влезли в
законна сила и представлявали валидно основание за претендиране на приетите с
решения на ОС суми от неплатилите ги собственици, един от които е ответника.
Твърди се, че макар ответникът да е бил наясно с факта, че следва да извърши плащане
на суми към ЕС, до настоящият момент същият не бил заплатил гласуваните на ОС от
2018г. и припадащите му се суми, дори на имотите му били залепени Уведомления -
Проформи за дължими към ЕС суми, за залепянето на които били съставени и
Протоколи. Сочи се, че на 22.07.2019г. и в последствие на 23.07.2019г., при условията
на т.нар. „спадащ кворум“ било проведено следващо Общо събрание на етажната
собственост в к-с „******“, на което били взети редица решения, между които и тези за
приемане на бюджет на ЕС за 2019/2020г. (т. 4), ред за разпределяне на
разходите/сумите във Фонд „Непредвидени разходи“ и Фонд „Резервен“ (т. 4.1.3 и т.
4.1.4), начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните
вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС (т. 5). По силата
на решенията на ОС, ответникът дължал сумата в общ размер на 1211,02 лв., която
съгласно решението по т. 5 и т. 6 от дневния ред, следвало да бъде заплатена по
банковата сметка на ЕС в срок до 31.12.2019г. Твърди се, че дори и да е била поискана
на основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС от ответника Д. отмяна на взетите и на проведеното
на 22/23.07.2019г. ОС на ЕС в к-с „******“ решения (гр.д.№ 813/2019г. НРС), същите
към настоящият момент били влезли в законна сила и представлявали валидно
основание за претендиране на приетите с решения на ОС суми от неплатилите ги
собственици, един от които е ответника. Сочи се, че макар ответника да е бил наясно с
факта, че следва да извърши плащане на суми към ЕС, до настоящият момент същият
не е заплатил и гласуваните на ОС от 2019г. и припадащите му се суми, дори на
имотите му били залепени Уведомления - Проформи за дължими към ЕС суми, за
залепянето на които били съставени и Протоколи. Излага се, че на основание
Решенията на ОС на ЕС от 2018г. Д. бил длъжен в срок до 31.12.2018г. (или най-късно
в срок до 31.01.2019г. - допълнително определен срок) да заплати сумата в размер на
1163,83 лв., която се разпределяла по имоти, както следва: За СОС с идентификатор №
**********.46 се дължала сумата в размер на 554,97 лв., от които: 93,28 лв. (вноска за
Фонд „Ремонт и обновяване“); 337,84 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС) и
123,85 лв. (разходи по чл. 51 от ЗУЕС). За СОС с идентификатор № **********.101 се
дължала сумата от 608,86 лв., от които: 104,94 лв. (вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“; 380,07 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС) и 123,85 лв. (разходи по
чл. 51 от ЗУЕС). На основание Решенията на ОС на ЕС от 2019г., ответникът бил
длъжен в срок до 31.12.2019г. (или най-късно в срок до 01.02.2020г. - допълнително
2
определен срок) да заплати сумата в размер на 1211,02 лв., която се разпределяла по
имоти, както следва: За СОС с идентификатор № **********.46 се дължала сумата в
размер на 574,75 лв., от които: 50,88 лв. (вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“);
398,90 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС); 82,57 лв. (разходи по чл. 51 ЗУЕС);
21,20 лв. (вноска за Фонд „Резервен“) и 21,20 лв. (вноска за Фонд „Непредвидени
разходи“). За СОС с идентификатор № **********.101 се дължала сумата в размер на
636,27 лв., от които: 57,24 лв. (вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“); 448,76 лв.
(разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС); 82,57 лв. (разходи по чл. 51 ЗУЕС); 23,85 лв.
(вноска за Фонд „Резервен“) и 23,85 лв. (вноска за Фонд „Непредвидени разходи“).
Претендира се и лихва за забава в размер на 336,25 лв. за периода от 01.02.2019г. (дата
на изпадане в забава) до 06.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба пред съда)
върху главница в размер на 1163,83лв., както и в размер на 226,75 лв. за периода от
02.02.2020г. (дата на изпадане в забава) до 06.12.2021г. (дата на подаване на исковата
молба пред съда) върху главница в размер на 1211,02лв., ведно със законна лихва от
06.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Предвид гореизпложеното
се моли да бъде осъден В.В.Д. да заплати на Етажна собственост на к-с „******“
сумата общо в размер н а 2374,85 лв., представляващи дължими вноски към етажната
собственост на основание решения на общото събрание на етажната собственост,
проведени през 2018г. и 2019г., сумата в общ размер на 563 лв., представляваща
мораторна лихва, от които: 336,25 лв. - дължими за периода от 01.02.2019г. до
06.12.2021г., 226,75 лв. - дължими за периода от 02.02.2020г. до 06.12.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото постъпи отговор на исковата молба от
ответната страна, подадена чрез процесуалния им представител - адв. Т. И. от АК-
Бургас, с който се оспорват исковете, като неоснователни и недоказани. Оспорва се
Протокол от проведеното на 23.07.2018г. ОС на ЕС. Твърди се, че същият е с невярно
съдържание и че по т. 8 и т. 9 не са взети такива решения на проведеното Общо
събрание. Сочи се, че в проведено по гр.д. № 813/2019г. по описа на Районен съд -
Несебър съдебно заседание е разпитана свидетелката Е.П., която посочва, че в
комплекса всички плащат един и същ размер такса - както за имот 30 кв., така и за
апартамент 80 кв.м., а не на процентно съотношение, както се твърдяло в представения
протокол. П. като собственик на паркомясто – имот, идентичен с притежаваните от
ответника Д., заявила, че за паркомястото не е заплащала такса до 29.01.2020г. (датата
на заседанието) и че тепърва се планува за паркоместата да се събира такса, но какво
ще се плаща като такса свидетелката не знаела. Твърди се, че в проведено на
25.10.2021г. съдебно заседание по НЧХД № 925/2019г. по описа на Районен съд -
Несебър са разпитани свидетелите Т.Д. и Л.Г.. Посочено е, че последните 4 години Д.
заплащала 500 евро за апартамент за такса поддръжка, а не в процентно съотношение,
както се твърдяло в представения протокол. Показанията на Галкаева били идентични.
Сочи се, че тези свидетели били водени от управителя на Етажната собственост В. Л.,
който с техните показания се домогвал да установи правотата на твърденията си в
различните производства. Сочи се, че с електронно писмо от 14.12.2019г., изпратено от
управителя на ЕС В. Л. до етажните собственици, се напомня, че сроковете за
заплащане на таксите по решенията, приети на Общото събрание, проведено на
3
23.07.2019г. са до 31.12.2019г. и че съгласно приетите решения текущата дължима
сума е в размер на 500 евро за единица собственост. Оспорва се наличието на валидно
решение, взето на Общото събрание на ЕС през 2018г., което да касае задължение по
чл. 51, чл. 50, ал. 2 и чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС за собствениците на паркоместа в
комплекса. При условията на евентуалност се оспорва дължимостта на задълженията и
поради липса на възможност за определяне на размера на ответника. Сочи се, че в т. 8
на протокола от проведеното Общо събрание е формиран проект за бюджет на ЕС,
който се състои от три раздела: Фонд „Ремонт и обновяване“ в общ размер на 22000
лв.; Разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер на 79680 лв. и Разходи по чл. 51
от ЗУЕС. Излага се, че в т. 9 се определя реда за разпределяне на разходите само по чл.
50, ал. 2, т. 1 - съобразно идеалните части на собствениците и по чл. 51, ал.1 - поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажа на който живеят. Излага се, че в чл. 50, ал.1 и ал. 2
от ЗУЕС се предвижда създаването и поддържането на фонд „Ремонт и обновяване“,
както и възможността за набиране на средства в него, а в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е
предвиден редът и начина за разпределяне на разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост. Сочи се, че доколкото с раздел II Разходи по
чл. 50 ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер на 79680 лева се предвиждат разходи, които са
такива за поддръжка и управление на ЕС (чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС) - за
обслужваща компания, за административно-юридическа поддръжка, разходи за охрана,
разходи за обслужване на асансьори, поддръжка на зелени площи, разходи за
пощенски и банкови услуги - попадащи изцяло в приложното поле на дефиницията по
§11, т. 1 от ДР на ЗУЕС, не може да се приеме по аналогия, че в т. 9 от протокола за
проведеното Общо събрание през 2018г. е прието и тези разходи да бъдат разпределени
по реда на чл. 50, ал. 2,т. 1 - съобразно идеалните части на собствениците. Твърди се,
че липсва проведено гласуване как да бъдат разпределени между отделните
собственици разходите, посочени като такива по чл. 50, ал. 4, т. З от ЗУЕС, което води
до невъзможност да се определи какъв е размера от определените разходи, който
следва да бъде заплатен от ответника. Оспорва се изцяло начина, по който е определен
в исковата молба, като се счита, че липсва подобно разпределение на сумата в общ
размер от 79680 лева, което да е гласувано на общото събрание, проведено през 2018г.
Сочи се, че сумите в размер на 337,84 лв. за СОС **********.46 и в размер на 380,07
лв. за СОС **********.101 не се дължат от ответника. При условията на евентуалност
се сочи, че ответника не дължи сумите на основание нищножност на решението по т. 9.
Излагат се съображения, че с решението по т. 9 от Протокола на ОС на ЕС от 2018г. е
нарушена повелителна материалноправна норма, поради което същото се явява
нищожно и като такова не поражда правно действие. При това следва да се приеме, че
за ответника не е възникнало така предвиденото с решението задължение. Сочи се, че
ответникът не дължи сумите от 123,85 лв. за СОС **********.46 и от 123,85 лв. за
СОС **********.101 - разходи по чл. 51 ЗУЕС. Излага се, че съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не се заплащат разходите по ал. 1 (за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост) за деца, ненавършили 6-годишна възраст,
както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Твърди се, че Д. не е
пребивавал в комплекса през цялата 2017, 2018 и 2019г., поради което не дължи
разходите, формулирани по реда и условията на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. На ответника и
неговите пълномощници бил отказан достъп до комплекса с оправданието от страна на
Управителя на ЕС, че не са заплатени такси за поддръжка на общите части. При
условията на евентуалност се оспорват претенциите по размер, като неправилно
4
определени. Сочи се, че липсата на доказателства за броя на собственици, ползватели,
обитатели и членове на техните семейства препятства възможността да се определи
размера на задължението на всеки един от съсобствениците в ЕС, включително и на
ответника. Оспорва се и протокол от проведеното на 22.07.2019г. ОС на ЕС.
Съображенията за това са същите като за оспорването на протокола от 2018г. Твърди
се, че протокола е с невярно съдържание и че по т. 4 не са са взети такива решения на
проведеното Общо събрание на Етажната собственост. Оспорва се наличието на
валидно решение, взето на общо събрание от ЕС на „******“ през 2019г., което да
касае вменено задължение по чл. 51, чл. 50, ал. 2 и чл. 50, ал. 4, т.3 от ЗУЕС за
собствениците на паркоместа в комплекса, както и суми в претендиралите от ищеца
размери и начин на формирането им. При условията на евентуалност, се оспорва
дължимост на задълженията и поради липса на възможност за определяне на размера
на отделния етажен собственик, в частност на ответника. Сочи се, че видно от т.4.1 от
протокола за проведеното Общо събрание, е формирана разходната част в бюджета на
ЕС. В 4.1.1 са посочени разходи, съгласно чл. 50 ЗУЕС, от които само 10000 лева за
предназначени за Фонд „Ремонт и обновяване“ и 2000 лева - за текущи, полезни
ремонти. Посочени са разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 в общ размер на 94080,00 лева, в
които са включени разходи, които са такива за поддръжка и управление на ЕС ( чл. 48,
ал. 8 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС) - за поддържане на общите части за административна,
правна поддръжка, разходи за обслужване на асансьори, разходи за обслужване на
басейн, разходи за поддръжка на зелени площи, разходи за обслужване от охранителна
фирма, разходи за пощенски и банкови услуги, разходи за пожарна безопасност -
попадащи изцяло в приложното поле на дефиницията по §11, т. 1 от ДР на ЗУЕС. Сочи
се, че в протокола не е проведено гласуване как да бъдат разпределени между
отделните собственици така предложените разходни части на бюджета. Излага се, че в
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е предвиден редът и начина за разпределяне на разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Твърди се, че
доколкото с посочените разходи по чл. 50 ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер на 94080,00
лева се предвиждат разходи, които са такива за поддръжка и управление на ЕС ( чл.48,
ал.8 и чл.51, ал.1 ЗУЕС) - за поддържане на общите части , за административна, правна
поддръжка, разходи за обслужване на асансьори, разходи за обслужване на басейн,
разходи за поддръжка на зелени площи, разходи за обслужване от охранителна фирма,
разходи за пощенски и банкови услуги, разходи за пожарна безопасност - попадащи
изцяло в приложното поле на дефиницията по §11,т. 1 от ДР на ЗУЕС, то тези разходи
следва да бъдат подчинени на императивната норма на разпределяне, определена в чл.
51 ЗУЕС. Навежда се, че липсата на проведено гласуване как да бъдат разпределени
между отделните собственици разходите, посочени като такива по чл. 50, ал. 4, т. 3 от
ЗУЕС, води до невъзможност да се определи какъв е размера от определените разходи,
който следва да бъде заплатен от ответника. Оспорва се изцяло начина, по който е
определен в исковата молба, като се счита, че липсва подобно разпределение на сумата
в общ размер от 94080,00 лева, което да е гласувано на общото събрание, проведено
през 2019г. Сочи се, че сумите в размер на 398,90 лв. за СОС **********.46 и в размер
на 448,76 лв. за СОС **********.101 не се дължат от ответника. При условията на
евентуалност се излага недължимост на сумите на основание нищожност на решението
по т. 4, с което е определен начин за плащане в нарушение на императивната норма на
чл. 51 от ЗУЕС. Твърди се, че разходите, приети с решение на ОС по чл. 50, ал. 4, т. 3
от ЗУЕС в общ размер на 94080,00 лв. предвиждат да покриват разходи, които са
такива за поддръжка и управление на ЕС (чл.48, ал.8 и чл.51, ал.1 ЗУЕС) - за
поддържане на общите части, за административна, правна поддръжка, разходи за
5
обслужване на асансьори, разходи за обслужване на басейн, разходи за поддръжка на
зелени площи, разходи за обслужване от охранителна фирма, разходи за пощенски и
банкови услуги, разходи за пожарна безопасност - попадащи изцяло в приложното
поле на дефиницията по §11, т. 1 от ДР на ЗУЕС. Навежда се, че претенцията на ищеца
е за незаплатени разходи управление и поддържане на общите части на сградата
етажна собственост. Сочи се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС,
предвиждаща, че тези разходи се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, ако се приеме, че с
процесното решение по т. 4 от протокола от Общото събрание на ЕС от 2019г., е
прието разходите определени по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер на 94080,00
лева да бъдат разпределени съобразно идеалните части на собствениците, се приема
начин на определяне, различен от императивната законова норма. Сочи се, след като
описаните разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер на 94080,00 лева са за
управление и поддържане на ЕС по смисъла на § 1, т. 11 ДР от ЗУЕС, а не ремонтни
разходи, то разпределянето им между етажните собственици се регламентира от
императивната норма на чл. 51 от ЗУЕС и ОС на ЕС не може да определи друг начин.
Излагат се съображения за нищожност на решението по т. 4 от Протокола на ОС на ЕС
от 2019г. е нарушена повелителна материалноправна норма, то същото се явява
нищожно и като такова не поражда правно действие. Сочи се, че за ответника не е
възникнало така предвиденото с решението задължение. Твърди се, че исковете за
сумите в размер на 398,90 лв. за СОС **********.46 и в размер на 448,76 лева за СОС
**********.101 са неоснователни и следва да се отхвърлят. Сочи се, че не се дължат и
сумите от 82,57 лв. за СОС **********.46 и в размер на 82,57 лв. за СОС
**********.101 - разходи по чл. 51 ЗУЕС, които в исковата молба се твърди, че са
формирани като 9000 лв. (общ размер по протокол от проведеното ОС ) се раздели на
109 собственика. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не се
заплащат разходите по ал. 1 (за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост) за деца, ненавършили 6- годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. Твърди се, че ответника не е пребивавал в
комплекса през цялата 2017, 2018 и 2019г., поради което не дължи разходите,
формирани по реда и условията на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Сочи се, че на ответника и
неговите пълномощници категорично е отказан достъп до комплекса, с оправданието
от страна на Управителя на ЕС, че не са заплатени такси за поддръжка на общите
части. При условията на евентуалност се сочи недължимост на сумите, както и се
оспорват претенциите по размер с твърдението, че същите са неправилно определени.
Излага се, че липсата на доказателства за броя собственици, ползватели, обитатели и
членовете на техните семейства препятства възможността да се определи размера на
задължението на всеки един от собствениците в ЕС, включително и на ответника. Сочи
се, че с оглед неоснователността на главните претенции не се дължи и акцесорната
претенция за лихва върху главниците. Оспорва се дължимостта на лихвата по
основание и по размер. Твърди се, че недължимостта и произтича от липсата на
покана, отправена по начин да стане известна на ответника, както и на възможността
му да заплати сумата при условие, че признава вземането. Оспорват се уведомленията-
проформа и протоколите за поставянето им, като се твърди, че същите са
антидатирани, съставени само за нуждите на настоящото производство за доказване на
твърдяното от ищеца уведомяване и претендиране на лихва за забава, без такива
уведомления да се е целяло да стигнат до знанието на ответника-длъжник по
уведомленията. Излага се, че в самите уведомления е оставено място за имейл адрес и
6
телефон на длъжника, каквито данни се намират в управителя на ЕС, видно от
приложените към настоящия договор електронни писма, разменени между страните.
Твърди се, че въпреки наличието на известен имейл адрес, с ясното съзнание от страна
на управителя на ЕС, че ответника не пребивава в комплекса и същият няма достъп до
собствените си имоти поради отказ да бъде допуснат негов пълномощник, се поставя
покана на адреса на СОС, а не се изпраща по електронна поща, по която със сигурност
да бъде уведомен действително длъжника. Сочи се, че видно от представените по
делото уведомление - проформа - 4 броя, в същите е записано изрично, че дължимите
суми следва да бъдат заплатени по банков път, без изрично да е посочена банковата
сметка, по която могат да бъдат превеждани дължимите суми. Сочи се, че в протокола
от 2018г. етажните собственици са взели решение по т. 7 от дневния ред да бъде
закрита съществуващата до този момент банкова сметка, известна на всички етажни
собственици, включително и на ответника и упълномщават управителя на ЕС да открие
нова банкова сметка. Така откритата банкова сметка не е посочена в уведомлението до
длъжника и същият не може да изпълни задължението си доброволно, което прави
вземането за лихва недължимо поради липса на действителна покана от страна на
кредитора. Сочи се, че поканата не е произвела целеното действие и ответника не
дължи лихва за забава поради липса на надлежно отправена покана. Излага се, че
недължимостта на лихвата в претендирания размер произчита от недължимостта на
претендираните главници. Предвид гореизложеното се моли исковете да бъдат
отхвърлени. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде извършена
съдебно-счетоводна експертиза. Моли се да бъде допуснат при режим на призоваване
един свидетел. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства. Поддържа становището
по отговора на исковата молба и направеното изменение на цената на исковете.
Представя писмени доказателства. Изразява становище по същество. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите суми към
етажната собственост. Претендира присъждане на заплатените разноски по делото, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание оспорва исковата
молба. Поддържа отговора на исковата молба. Представя доказателства. Изразява
становище по същество. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт ***, том II, рег. №
***, дело № *** от 27.04.2012г. на Нотариус с рег. № 600 на НК, с район на действие
Районен съд - Несебър /л. 7 - л. 8 вкл./ се установява, че ответника Д. е придобил
собствеността върху следните самостоятелни обекти в процесната етажната
собственост: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **********.46 по
КККР на гр. Несебър, находящ се в гр. ********, предназначение на самостоятелния
обект: гараж в сграда, представляващ Парко - място № 4 във в.с. „******“, на партерен
етаж, в секция „А“, със застроена площ от 24,35 кв.м., ведно с 0,8547 % ид.ч. от общите
7
части на сградата, равняващи се на 3,51 кв.м. и 0,8547 % ид.ч. от правото на строеж
върху терена, при граници: изток - паркомясто № 5; запад - паркомясто № 3; север -
фриз.салон, преустроен в апартамент № 2 във вход А; юг - алея - двор и Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **********.101 по КККР на гр.Несебър, находящ се
в гр. *******, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, представляващ
Парко - място № 16 във в.с. „******“, на партерен етаж, в секция „С“, със застроена
площ от 27,45 кв.м., ведно с 0,9593 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се
на 4,47 кв.м. и 0,9593 % ид.ч. от правото на строеж върху терена, при граници: изток -
алея; запад - проход; север - паркомясто № 17; юг - паркомясто № 15.
От представеното по делото Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС /л. 28/ се
установява, че управител на процесната Етажна собственост е В. Л..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. В доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че ответника е собственик на
посочените имоти в процесната етажна собственост, както и че решенията на Общото
събрание на етажната собственост, проведени през 2018г. и 2019г. са влезли в сила. В
негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и че е настъпила
изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест
на ответника е докаже погасяване на вземането, съответно отпадане задължението му
да заплати претендираната сума. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение № 275 от 02.03.2022г., постановено по настоящото дело.
По иска с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответника Д. е
собственик на самостоятелни обекти в процесния комплекс, който се намира в режим
на етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
23.07.2018г. и на 22-23.07.2019г. били проведени Общи събрания на Етажната
собственост на комплекс „******“. За проведените събрания били съставени
протоколи /л. 9 - л. 27 вкл. за събранието на 23.07.2018г. и л. 33 - л. 42 вкл. за
събранието от 22-23.07.2019г./. Установява се, че с решение, взето на проведеното на
23.07.2018г. Общо събрание В. Л. е избран за управител на Етажната собственост.
Видно от представените протоколи от проведените общи събрания, с решение
по т. 8 от дневния ред на проведеното на 23.07.2018г. общо събрание, е било взето
решение за приемане на предложения на събранието проекто-бюджет на етажната
собственост за сезон 2018г. - 2019г. Видно от бюджета, обективиран в протокола били
приети следните разходи: за фонд „Ремонт и обновяване“ - 10 000 лева, за материали за
ремонт - 2000 лева, за фонд „Непредвидени разходи“ - 5000 лева и за фонд „Резервен“ -
5000 лева. Общото събрание е приело разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ
размер на 79 680 лева и разходи по чл. 51 от ЗУЕС в общ размер на 13 500 лева.
Общото събрание е взело решение по т. 9 от дневния ред, с което е приело разходите
8
по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части на
собствениците, а разходите по чл. 51, ал. 1 - поравно съобразно броя на собствениците,
ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа,
на който живеят. С решение по т. 10 от дневния ред общото събрание е приело дата
01.06.2018г. за начало на финансовата година и дата 31.05.2019г. - за край. Било
определено заплащането на дължимите такси да се извършва по банков път в срок до
31.12.2018г.
Видно от представената по делото таблица за площообразуване /л. 320 - л. 327
вкл./ идеалните части от общите части на притежаваните от ответника Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **********.46 по КККР на гр. Несебър били
преизчислени на 0,424 %, а на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.101 по КККР на гр. Несебър - на 0,477 %. Съдът кредитира таблицата, тъй
като отразява взето решение по т. 1 от дневния ред на общото събрание от 23.07.2018г.
Отделно от това, преизчисляването е в интерес на ответника, тъй като според
нотариалния акт той притежава съответно 0,8547 % идеални части от общите части на
сградата за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **********.46 по КККР
на гр. Несебър и 0,9593 % идеални части от общите части на сградата за Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **********.101 по КККР на гр. Несебър.
Определените по този начин идеални части предполагат и начисляване на по-ниски
вноски.
На общото събрание на етажната собственост, проведено на 23.07.2019г. било
взето решение по т. 4 от дневния ред бил приет бюджет за сезон 2019/2020г., формиран
по следния начин: фонд „Ремонт и обновяване“ - 10 000 лева, разходи за текущ
ремонт/полезни разходи при ремонт на общите части - 2000 лева, разходи по чл. 50, ал.
4, т. 3 от ЗУЕС - 94 080 лева, фонд „Непредвидени разходи“ - 5000 лева и фонд
„Резервен“ - 5000 лева. С решение по т. 5 от дневния ред общото събрание определило
финансовата година да е със срок 01.06.2019г. - 31.05.2020г. Бил определен краен срок
за заплащане на дължимите такси до 31.12.2019г., което следвало да се извършва
единствено по банков път.
Съдът намира за неоснователно възражението, че липсва разпределение на
претендираните суми. В обективираните в протоколите проекто-бюджети, приети от
общото събрание, се съдържат цялостните суми по отделните пера. С приемането на
бюджетите за всеки от периодите дължимите суми са приети по определяем начин и в
съответствие с изискванията на ЗУЕС.
Съдът намира за неоснователно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Съгласно
нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа,
на който живеят. Според ал. 2 на сочената разпоредба не се заплащат разходите по ал.
1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година. В настоящия случай се претендират други разходи по чл. 50,
ал. 4, т. 3, за фонд „Ремонт и обновяване“, фонд „Непредвидени разходи“ и фонд
„Резервен“. Тези разходи се определят по реда на чл. 50 от ЗУЕС и по правилата на чл.
50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС.
От страна на етажната собственост е направено изменение относно размерите
на предявените искове за сумите по чл. 51 от ЗУЕС на основание протоколи от общите
събрания от 2018г. и 2019г., както следва: вместо сумата общо в размер на 247,70 лева
9
за двата имота въз основа на протокол от общото събрание от 2018г., да се счита, че
ищецът претендира сумата от 178,82 лева и вместо сумата от 165,14 лева за двата
имота въз основа на протокол от общото събрание от 2019г., да се счита, че ищецът
претендира сумата в размер на 120,80 лева. Същото е прието с протоколно
определение № 275 от 21.04.2022г., постановено по настоящото дело.
Сумите, които се претендират за плащане от ответника за процесните периоди,
са както следва:
За финансовата година 2018г. - 2019г. (от 01.06.2018г. до 31.05.2019г.), платими
до 31.12.2018г., съгласно протокол от общото събрание от 2018г.: за Самостоятелен
обект с идентификатор № **********.46: 93,28 лева - вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“, 337,84 лева - разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, 89,41 лева - разходи
по чл. 51 от ЗУЕС и за Самостоярелен обект с идентификатор № **********.101:
104,94 лева - вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, 380,07 лева - разходи по чл. 50,
ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, 89,41 лева - разходи по чл. 51 от ЗУЕС.
За финансовата година 2019г. - 2020г. (от 01.06.2019г. до 31.05.2020г.), платими
до 31.12.2019г., съгласно протокол от общото събрание от 2019г.: Самостоятелен обект
с идентификатор № **********.46: 50,88 лева - вноска за фонд „Ремонт и обновяване“,
398,90 лева - разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, 60,40 лева - разходи по чл. 51 от
ЗУЕС, 21,20 лева - вноска за фонд „Резервен“, 21,20 лева - вноска за фонд
„Непредвидени разходи“ и за Самостоярелен обект с идентификатор №
**********.101: 57,24 лева - вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, 448,76 лева -
разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, 60,40 лева - разходи по чл. 51 от ЗУЕС, 23,85
лева - вноска за фонд „Резервен“, 23,85 лева - вноска за фонд „Непредвидени разходи“.
Налага се извод, че таксите по отделните пера за процесните периоди са
определяеми и претенциите на ищеца отговарят на квотата, дължима от ответника в
рамките на цялостно приетия бюджет. Както се посочи съдът приема за доказани
квотите от 0,424 % и 0,477 %.
По делото се установи, че така взетите решения на общите събрания на
етажната собственост са влезли в сила. След направена служебна проверка на
посочените в исковата молба производства по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, се
установява, че решенията не са били отменени, поради което съдът приема, че същите
са влезли в сила и подолежат на изпълнение. Съгласно трайната и непротиворечива
практика на ВКС на Република България след влизане в сила, решенията на етажните
собственици са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще
станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната
собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно
гласуваното от общото събрание. Неспазването на различни правила от предвидените
за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Предвид гореизложеното се налага извод за основателност на предявените
главни претенции, което води до основателност и на иска за присъждане на законната
лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. При наличието на главен дълг и при изпадане на ответника
10
в забава за периода от 01.12.2019г. до 06.12.2021г. и за периода от 02.02.2020г. до
06.12.2021г. претенцията за лихва е доказана по основание. Претендира се лихва в
размер на 336,25 лева върху главницата от 1163,83 лева за периода от 01.02.2019г. до
06.12.2021г., както и лихва в размер на 226,75 лева върху главницата от 1211,02 лева за
периода от 02.02.2020г. до 06.12.2021г. С оглед направеното от ищеца изменение в
размера на иска относно сумите по чл. 51 от ЗУЕС на основание протоколите на
общото събрание от 2018г. и 2019г. и предвид обстоятелството, че за периода
13.03.2020г. - 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава, дължимата лихва
за периода от 01.02.2019г. до 06.12.2021г. следва да бъде определена в размер на 215,94
лева, а за периода от 02.02.2020г. до 06.12.2021г. в размер на 209,68 лева, до които
размери следва да бъдат уважени исковете за лихва и отхвърлени до пълните
предявени размери.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира за основателен
предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да заплати на процесната етажна
собственост сумата общо в размер на 2261,63 лева, представляваща дължими суми за
2018г. и 2019г., образувани от вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, разходи по чл.
50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, разходи по чл. 51 от ЗУЕС, вноски от фонд „Непредвидени
разходи“ и фонд „Резервен“, приети на общите събрания, проведени през 2018г. и
2019г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
уточнените в хода на настоящия процес размери за процесните периоди.
С оглед резултата по делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 1088,42 лева.
От ответника е направено искане за разноски, което с оглед резултата на делото
е основателно, но предвид липсата на представени доказателства за реалното им
извършване, същото не следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.В.Д., гражданин на Р.Ф., роден на *****г. в М., притежаващ
паспорт тип Р № ******, изд. на *****г. от *********, БУЛСТАТ ********, с адрес в
РБългария: гр. ********* да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на к-с „******“,
представляваща сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр. Несебър, с
адрес: ********* к-с „******“, представлявана от управителя В. Н. Л., сумата общо в
размер на 2261,63 лева /две хиляди двеста шестдесет и един лева и шестдесет и три
стотинки/, представляваща дължими вноски към етажната собственост на основание
решения на общото събрание на етажната собственост, проведени през 2018г. и 2019г.,
от които: 1094,95 лева за бюджетната 2018г. - 2019г. (от 01.06.2018г. до 31.05.2019г.),
определени с решение на общо събрание на етажната собственост от 23.07.2018г. и
1166,68 лева за бюджетната 2019г. - 2020г. (от 01.06.2019г. до 31.05.2020г.), определени
с решение на общо събрание на етажната собственост от 23.07.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.В.Д., гражданин на Р.Ф., роден на *****г. в М., притежаващ
паспорт тип Р № ******, изд. на *****г. от *********, БУЛСТАТ ********, с адрес в
11
РБългария: гр. ********* да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на к-с „******“,
представляваща сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр. Несебър, с
адрес: ********* к-с „******“, представлявана от управителя В. Н. Л., сумата общо в
размер на 215,94 лева /двеста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислена за периодите 01.02.2019г. - 12.03.2020г. и
09.04.2020г. - 06.12.2021г. върху главницата от 1094,95 лева за бюджетната 2018г. -
2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 336,25 лева и за периода
13.03.2020г. - 08.04.2020г.
ОСЪЖДА В.В.Д., гражданин на Р.Ф., роден на *****г. в М., притежаващ
паспорт тип Р № ******, изд. на *****г. от *********, БУЛСТАТ ********, с адрес в
РБългария: гр. ********* да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на к-с „******“,
представляваща сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр. Несебър, с
адрес: ********* к-с „******“, представлявана от управителя В. Н. Л., сумата общо в
размер на 209,68 лева /двеста и девет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислена за периодите 02.02.2020г. - 12.03.2020г. и
09.04.2020г. - 06.12.2021г. върху главницата от 1166,68 лева за бюджетната 2018г. -
2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 226,75 лева и за периода
13.03.2020г. - 08.04.2020г.
ОСЪЖДА В.В.Д., гражданин на Р.Ф., роден на *****г. в М., притежаващ
паспорт тип Р № ******, изд. на *****г. от *********, БУЛСТАТ ********, с адрес в
РБългария: гр. ********* да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на к-с „******“,
представляваща сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр. Несебър, с
адрес: ********* к-с „******“, представлявана от управителя В. Н. Л., сумата общо в
размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
12