Р Е Ш Е Н И Е
Номер 32 16.11.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе,
четвърти състав, на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретар Диана Михайлова, като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
административно дело номер 336 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е по жалба на В.Н.Д. в
качеството на ЕТ „В.Д.“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. „Никола Табаков“ № 1, бл. 109, вх. 1, ет. 2, ап. 5 и съдебен адрес ***,
офис 4 срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ 135-ФК/02.08.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна,
ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП. С издадената заповед на жалбоподателката е
постановено налагане на ПАМ запечатване на търговски обект – актракцион,
находящ се в гр. Русе, пл. „Свобода“, Зона Б, до Русенска опера, представляващ
2 броя акумулаторни колички, стопанисван от ЕТ „В.Д.“ и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни. В първоначалната жалба вх. № 3306/10.08.2022 г. е
посочено, че „фирмата работи само
летния сезон, който е в своя край и това затваряне ще се отрази пагубно за
фирмата“.
Впоследствие, с молба вх. № 3365/17.08.2022 г. е представена подробна жалба, с
която се иска отмяна на заповедта като неправилна, незаконосъобразна,
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Л.С.,***, който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира
заповедта да бъде отменена. Претендира разноски по представен списък.
Ответната страна -
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален
контрол" (ГДФК) ЦУ на НАП, се представлява от главен юрисконсулт Б. Г., която оспорва жалбата като
неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 186 , ал.
4 от ЗДДС от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На 28.07.2022 г. е извършена
проверка от контролни органи на ТД на НАП Варна е извършена проверка на
търговски обект - атракцион, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, извършващ
дейност в гр. Русе, пл. "Свобода", Зона Б до Русенска опера,
предлагащ обиколки на открито с акумулаторни колички, стопанисван от ЕТ „В.Д.".
Установено е, че търговецът предлага услуга, представляваща обиколка с 2 броя
колички, като цената е за 5 минути и е в размер на 2 лева. В периода от 13.00
до 13.40 ч е извършено скрито наблюдение и е констатирано нарушение - в 13, 03
ч. търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и въведено в
експлоатация фискално устройство, с дистанционна връзка с НАП за извършената
услуга, за която е заплатена в брой сумата от 2 лева. от клиент (дете под 18 г.).
За извършената проверка и
установените резултати, на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1
от ДОПК е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0057733/28.07.2022
г. Неиздаването на фискален бон е установено и от изведена справка „КЛЕН“ от
фискалното устройство, съгласно която няма извършена продажба след 13,00 часа.
Посочено е още в протокола,, че при проверка на касовата наличност е установена
разлика между разчетената сума от фискалното устройство (14,00 лева) и фактическата
наличност на парични средства по опис (45,50 лева) в размер на 31,50 лева.
В изпълнение на
указанията на контролните органи, търговецът е представил писмени доказателства
относно собствеността на акумулаторните колички и сертификати за качество, като
за целта е съставен Протокол за извършена проверка серия АА №
0057736/10.08.2022 г.
С неотчитане на
продажбата, търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (издадена от Министъра на финансите) (Наредба Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В резултат на извършената
проверка, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна е постановил Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 135-ФК/02.08.2022 г., с която ЕТ „В.Д.“ е наложена ПАМ
запечатване на търговски обект - атракцион, находящ се в гр. Русе, пл.
"Свобода", Зона Б, до Русенска опера, представляващ 2 броя
акумулаторни колички, стопанисвани от ЕТ „В.Д.", и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни. В мотивната част на заповедта са посочени съображения
относно определената продължителност на наложената ПАМ. Сочи се, че са
съобразени вида и местонахождението на обекта - центъра на град Русе,
обуславящи голям поток от деца, потенциални клиенти; работното време на обекта - без почивен ден;
както и оборотът, отчетен от фискалното устройство за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022
г. в размер на 2066.50 лева, съгласно представените отчети на фискалната памет
за посочения период.
Изложени са мотиви във
връзка с нормативно установеното задължение на продавача да издава фискален бон
за платената услуга. Определено е, че запечатването ще се извърши в тридневен
срок от влизане в сила на заповедта, в присъствие на представител на
дружеството. Дадено е указание на продавача да отстрани своевременно стоките и
същият е предупреден за правните последици, ако не стори сам това и указание
във връзка с прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Посочена е възможността за
обжалване на ЗНПАМ по административен/съдебен ред. Заповедта е връчена на В.Д.
на 10.08.2022 г.
По делото е представен и
Акт за установяване на административно нарушение № F670917/10.08.2022 г.
Недоволно от така
постановената ЗНПАМ, дружеството атакува същата в настоящото съдебно
производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че
липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта, като последната
е в противоречие с целта на закона – не става ясно защо е определен 14-дневен
срок. Иска от съда да приеме, че непосочването на мотиви за определяне на
приложения срок представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приема като формални доводите на административния орган във връзка с
възможността за извършване на ново нарушение и счита същите за някакви
предположения, но не и на факти, защото се отнасят за бъдещи несигурни събития.
Твърди, че целта на закона да предупреди
и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред, ще се постигне
чрез административните наказания, предвидени в закона, които предстоят да се
наложат с наказателно постановление. Посочва още, че запечатването на обекта ще
се отрази пагубно на търговеца, като му причини непосилни финансови и
емоционални загуби. Релевира възражение за нарушение на чл. 6 от АПК, като
твърди, че мярката засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издава.
С
Разпореждане от 17.08.2022 г. съдът е конституирал страните и е разпределил
тежестта на доказване. Дал е указание на страните, че
съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за установяване съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му е върху административния орган. На
основание чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в тежест на оспорващия е
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не е обвързан от
релевираните от жалбоподателя възражения.
Предмет на оспорването е
ЗНАПМ № 135-ФК/02.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК
в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на
търговски обект" - атракцион, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС,
извършващ дейност в гр. Русе, пл. "Свобода", Зона Б до Русенска
опера, предлагащ обиколки на открито с акумулаторни колички, стопанисван от ЕТ
„В.Д.", като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до
обекта за срок от 14 дни.
Не се спори между
страните, че посочения атракцион е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС.
Няма спор и относно
компетентността на административния орган, издал ЗНПАМ с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от съдържащата се в приложената към делото
административна преписка Заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК,
Директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки "Запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Следователно,
обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия.
Съдът намира, че
процесната ЗНПАМ е издадена в предписаната от закона форма. ЗДДС не предвижда
специална форма и съдържание на заповедите за налагане на ПАМ, поради което за
тях е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Основният спор между
страните е дали процесната заповед съдържа мотиви и относими ли са те към
продължителността на наложената мярка. Жалбоподателят твърди, че мотивите са
бланкетни, неконкретизирани и това е съществено процесуално нарушение.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание защитава
обратната теза – налични са мотиви, те са достатъчно конкретни и по тази
причина ЗНПАМ е мотивирана.
Съдът приема за
неоснователни всички изложени възражения от жалбоподателя относно липсата на
мотиви и/или тяхната бланкетност. Заповедта отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК – издадена е в
писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително и тези по
т. 4 – фактически и правни основания. Фактическите основания са съставените
протоколи, неоспорени от жалбоподателя нито чрез възражение при съставянето им,
нито в хода на съдебното производство. Правилно административният орган е
възприел описаната в тях фактическа обстановка и е възпроизвел същата в
мотивната част на заповедта. Протоколите,
съставени по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползват с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. По делото не са събрани доказателства, които да
опровергават удостовереното в протоколите. Посочените са и всички останали събрани по
преписката писмени доказателства, обусловили издаването на оспорената заповед относно
установеното нарушение. В този смисъл съдът е в състояние да проведе контрол за
законосъобразност на обжалваната заповед.
При издаването на акта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Извършена е проверка; събрани са относимите доказателства; направен е
опис на касовата наличност; съставен е протокол за проверката; съставен е
протокол за представените от търговеца писмени доказателства. Жалбоподателят е
релевирал възражения (лист 2 от жалбата, абзац втори отгоре
надолу), че „...Непосочването
на мотиви относно определения срок, за който се прилага принудителната
административна мярка, считам и моля да приемете, че съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК....“ Съдът не е съгласен с изразеното твърдение.
Изискването за наличие на фактически основание е въведено в чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК и в конкретния случай е изпълнено, тъй като такива се съдържат в
обжалваната ЗНПАМ. Административният орган е обособил изрична част в заповедта,
наименувана „Мотиви относно продължителността на срока“ и е изложил конкретни факти защо е
определил продължителност 14 дни на наложената ПАМ. В този смисъл административният
орган (неправилно посочен в жалбата като административнонаказващ, защото в
конкретния случай не е реализирано производство по ЗАНН за ангажиране на
юридическата отговорност на едноличния търговец) правилно е възприел и тълкувал
фактическата обстановка.
Съдът установи, че в
конкретния казус са налице и материалноправните предпоставка за налагане на
ПАМ.
Съгласно приложимата
материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 14 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Според ал. 1 на
последната цитирана разпоредба - всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Нормата на чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба Н-18 предвижда, че независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В чл. 25,
ал. 3 от Наредба Н-18 е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по
ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В съставения протокол за
извършена проверка, е посочено, че при извършената на 28.07.2022 г. продажба не
е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Този факт не
е оспорен от жалбоподателя и в сезиращата съда жалба не са изложени възражения
в тази връзка.
За налагане на ПАМ е
достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е
неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение
е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото
основание за издаването заповедта, като правилно е прието в обжалваната
заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този
вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен
ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото
в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно свободата на органа не
обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до
определянето на продължителността на срока, за който тя се налага.
С
неиздаване на фискален касов бон за всяка една продажба, което безспорно се
установява от доказателствата по делото, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3,
във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и ответникът, в условията на
обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в
съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че срокът
от 14 дни за запечатване на обекта, ориентиран към средата на максималния
предвиден в закона 30-дневен, отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен
с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ.
В оспорения акт са
изложени достатъчно подробни съображения относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка. При определяне продължителността на срока
на действие на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като съобразява същия с всички факти и обстоятелства за
конкретния случай. В случая са съобразени местоположението на обекта (в
централна част на гр. Русе); типа клиенти – деца; работното време на обекта – без
почивен ден; оборотът от фискалното устройство за периода 01.07.2021 г. -
30.06.2022 г. в размер на 2066.50 лева, съгласно представените отчети на
фискалната памет за посочения период.
Като мотив в заповедта да
е посочено, че търговецът има непогасени публични държавни вземания, но доказателства
в тази насока не са ангажирани от ответника. Съдът обаче счита, че не е налице
съществено нарушение, което да води до отмяна на ЗНПАМ, тъй като останалите
изложени множество мотиви са напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ
запечатване на обект.
Твърденията в жалбата
относно неблагоприятното отражение на наложената ПАМ върху бизнеса на търговеца
и вредите от запечатването на обекта е относимо към допуснатото предварително
изпълнение на заповедта, като е поискано спиране на същото. Съдът е уважил
искането и съдът се е произнесъл с Определение № 9/12.08.2022 г.
Не е налице твърдяното в
жалбата нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. От използвания от
законодателя израз "до 30 дни" следва извод, че при определяне срока
на мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС органът действа в условията на оперативна
самостоятелност, както вече бе посочено и има право на преценка какъв срок да
определи. Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е
съобразен с целената превенция за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността от страна на търговеца.
Мотивите на
административния орган относно срока на ПАМ почиват на конкретни фактически
основания и съвпадат с целта на самата мярка, която е с преустановителен и
превантивен характер. В жалбата се твърди, че реализирането на тези цели не
може да се постигне с налагане на ПАМ, а се постига с налагане на
административно наказание чрез издаване на наказателно постановление. Съдът не
е съгласен, защото е реализирана превантивната функция на ПАМ - търговецът е
предупреден и ще понесе последиците от неспазването на приложимия нормативен
акт в тази връзка. Наложената принудителна административна мярка е и в
съответствие с целта на закона. Същата съответства на чл. 22 от ЗАНН - за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
С оглед изложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са
допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е и практиката на ВАС-
адм. д. № 8139/2021 г., адм. д. № 12950/2020 г.; адм. д. № 13645/2020 г.; адм.
д. № 11916/2020 г.; адм. д. № 13561/2020 г.; адм. д. № 730/2021 г.; адм. д. №
458/2021 г. и други
По делото страните са направили искане за присъждане на разноски.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия
съдебен състав намира, че в полза на НАП следва да се присъди сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не
е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
четвърти състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Д. в качеството на ЕТ
„В.Д.“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Никола
Табаков“ № 1, бл. 109, вх. 1, ет. 2, ап. 5 и съдебен адрес ***, офис 4 срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 135-ФК/02.08.2022
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „В.Д.“, ЕИК 201960304да заплати в
полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението може да се
обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: