Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№4065 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК .....със седалище и адрес на управление град П., ул.“С..А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н. ищцата М.И.Т. с ЕГН ********** *** твърди, че е работила в ответната болница на длъжност технически секретар по трудов договор №10 от 24.03.2010г. като поради нередовно плащане на трудовите и възнаграждения от месец септември 2018г със Заповед №25/09.09.2019г. трудовото и правоотношение е прекратено. Твърди, че за периода месец септември 2018г месец септември 2019г ответникът не е заплащал дължимите и трудови възнаграждения както следва: за месец септември 2018г в размер на 190лв., за месец януари 2019г в размер на 524.76лв., за месец февруари 2019г- в размер на 828.60лв., за месец март 2019г в размер на 177.91лв., за месец юни 2019г в размер на 503.09лв., за месец юли 2019г в размер на 623.55лв. за месец август 2019г в размер на 187.69лв. и за месец септември 2019г в размер на 623.55лв. Твърди се, че и се дължи обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 806.40лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 1 612.80лв., съставляващи две брутни заплати. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата горните суми , ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Прави уточнение, че претенциите за трудови възнаграждения са в брутен размер.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства/ трудов договор №10 от 24.03.2010г/ се установява, че за периода от 25.03.2010г до 09.09.2019г. ищцата е работила в ответната болница като е заемала длъжността“ технически секретар“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лв. при пълно работно време - 8 часов работен ден.
Със Заповед №25 от 09.09.2019г. на управителя на болничното заведение трудовото правоотношение с ищцата е прекратуно на основание чл.327, ал.1т.2, считано от 09.09.2019г.В самата заповед е записано ,че на ищцата се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице заключава, че дължимото брутно трудово възнаграждение за процесните месеци е в общ размер от 2 974.80лв., а именно за месец септември 2018г. в размер на 30 лв., за месец януари 2019г в размер на 476.00лв., за месец февруари 2019г в размер на 847.50лв., за месец март 2019г в размер на 300.00лв., за месец юни 2019г в размер на 326.58лв., за месец юли 2019г в размер на 774.82лв., за месец август 2019г в размер на 219.90лв. и за месец септември 2019 – 0.00лв. Според вещото лице дължимото обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ е в размер на 697.34лв., а дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на 1 549.64лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ ,във вр.с чл.245 от КТ , по чл.221 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ.
По обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ и чл.245 от КТ за неизплатени брутни трудови възнаграждения за исковия период – месец септември 2018г месец септември 2019г. съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през процесния период. Установи се от обсъдените по-горе писмени доказателства, а и този факт не бе спорен от ответната страна, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно- икономическа експертиза, че на ищцата се дължи общо сумата от 2 974.80лв. представляваща сбора от брутни трудови възнаграждения както следва: 1/ за месец септември 2018г. в размер на 30 лв., 2/ за месец януари 2019г в размер на 476.00лв.,3/ за месец февруари 2019г в размер на 847.50лв.,4/ за месец март 2019г в размер на 300.00лв., 5/за месец юни 2019г в размер на 326.58лв., 6/за месец юли 2019г в размер на 774.82лв.,7/ за месец август 2019г в размер на 219.90лв.Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства за плащане на процесните суми, представляващи трудови възнаграждения за исковия период.
Предвид изложеното исковете за заплащане на трудови възнаграждения са частично основателни ,поради което следва да се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми: 1/ сумата от 30лв., дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 30 лв. до претендираните 190 лв. искът следва да бъде отхвърлен, 2/ сумата от 476.00лв., дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 476.00лв. до претендираните 524.76лв. искът следва да бъде отхвърлен, 3/ сумата от 828.60лв., дължимо не неплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 4/сумата от 177.91лв., дължимо не неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 5/сумата от 326.58лв., дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец юни 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 326.58лв. до претендираните 503.09лв. искът следва да бъде отхвърлен, 6/сумата от 623.55., дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 7/ сумата от 187.69лв. , дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец август 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата , като отхвърля иска за сумата от 623.55лв. брутно трудово възнаграждение за месец септември 2019г.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/ работодателят забави плащането на заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие – при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието / съгласно чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са се възползвали от дадената им правна възможност, поради което съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от 30 дни. Установи се, че дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 697.34лв. като липсват данни същото да е изплатено. Ето защо и тази претенция се явява частично основателна и като такава следва да бъде уважена като следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 697.34лв., обезщетение по чл.221 от КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 697.34лв. до претендираните 806.40лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.222, ал.3 от КТ съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.222, ал.3 от Кт постановява при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същият работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца като обезщетението се изплаща само веднъж.От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл.222, ал.3 от КТ включва два позитивни елемента- прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен – плащането се дължи само веднъж, тоест работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий- работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател , преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличието на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол. От посочените елементи, формиращи фактическият състав на плащане по чл.222, ал.3 от КТ съществено значение има предпоставката еднократност на обезщетението, което се изплаща само веднъж при настъпване на посочените в правната норма условия- прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж , съответно обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ може да се получи само веднъж- при възникване право на пенсия. Плащането по чл.222, ал.3 от КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Ако в последствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващо прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по давност.
В контекста на гореизложеното безспорно се установи, като този факт не бе спорен между страните, че през времетраенето на трудов договор, сключен на 24.03.2010г ищцата е придобила право на пенсия са осигурителен стаж и възраст, като безспорни данни в тази насока се черпят от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение , с която работодателят признава този факт, обективирайки изрично в текста на заповедта, че се дължи обезщетение за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е работила в ответната болница 9 години.Ето защо същата има право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две брутни работни заплати, които според кредитираното заключение на вещото лице възлизат на сумата от 1549.64лв.
Предвид изложеното искът по чл.222, ал.3 от КТ е частично основателен и следва да бъде уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1549.64лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 1549.64лв. до претендираните 1612.80лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 550.11лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/ с оглед уважената част от исковете.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 230.94 и сумата от 170 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК .....със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“С..А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н. да заплати на М.И.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл.128, т.2 от КТ следните суми: 1/ сумата от 30лв., дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 30 лв. до претендираните 190 лв. отхвърля иска , 2/ сумата от 476.00лв., дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 476.00лв. до претендираните 524.76лв. отхвърля иска 3/ сумата от 828.60лв., дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 4/сумата от 177.91лв., дължимо не неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 5/сумата от 326.58лв., дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец юни 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 326.58лв. до претендираните 503.09лв. отхвърля иска, 6/сумата от 623.55., дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, 7/ сумата от 187.69лв. , дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец август 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата и отхвърля иска за заплащане на сумата от 623.55лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месец септември 2019г.
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК .....със седалище и адрес на управление град П., ул.“С..А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н. да заплати на М.И.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 697.34лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 697.34лв. до претендираните 806.40лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК .....със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“С..А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н. да заплати на М.И.Т. с ЕГН ********** *** 549.64лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 1 549.64лв. до претендираните 1 612.80лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК .....със седалище и адрес на управление град П., ул.“С.А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н. да заплати на М.И.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 550.11лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК .....със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“С..А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н. да заплати на Районен съд –Пазарджик държавна такса в 230.94 и сумата от 170 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: