ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
гр. Монтана, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500314 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№289047/10.09.2021година
подадена от „ххххххх“ ЕАД гр.С срещу Определение
№260896/18.08.2021година постановено по ч.гр.д.№832/2021година, по описа
на РС Монтана, с което жалбоподателят е осъден да заплати на К. Н. ГР.
разноски по делото в размер на 450.00лева.Частната жалба е подробно
мотивирана.Изложени са доводи, че не следва да се присъждат разноски за
заповедното производство, а в случай, че съдът приеме, че се дължат ,да се
разгледа направеното възражение за прекомерност и същите да бъдат
определени съгласно чл.6,т.5 от Наредба№1/2004година в размер на 50.00лева
по аналогия.
Моли съда да отмени атакуваното определение като
незаконосъобразно, тъй като счита, че разноски за заповедното производство
не се присъждат.В случай, че съдът приеме, че се дължат такива, то моли да
бъде задължен пълномощника на ответника да посочи банкова сметка, по
която да му бъдат изплатени.Пратендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна К.Н. чрез адв.Петър Хранов, с изложени доводи за
неоснователност на жалбата и недопустимост поради липса на правен
интерес, тъй като присъдената сума вече е заплатена.Отговора е подробно
1
мотивиран.Приложено е извлечение от банковата сметка на пълномощника на
ответника, от който е видно ,че сумата от 450лева като разноски по гр.д.
№832/2021година по описа на РС Монтана са заплатени на
16.07.2021година/преди постановяване на атакуваното определение/ и преди
подаване на настоящата частна жалба на 10.09.2021година.
МОС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че гр.д.
№832/2021година по описа на Районен съд Монтана е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „хххххх“
ООД гр.С срещу К. Н. ГР. за суми по договор за кредит от 2003година, който
е цедиран на заявителя.
По това заявление МРС се е произнесъл и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.04.2021година.Тази заповед е
съобщена на длъжника К.Н. на 12.04.2021година и на 27.04.2021година от
същата чрез адв. Петър Хранов е постъпило възражение с приложен списък за
направени разноски в размер на 450.00лева.За постъпването на възражението
заявителя е известен на 13.05.2021година, за това, че може в едномесечен
срок да предяви вземането си по общия ред чрез предявяване на иск с правно
основание чл.422 от ГПК.Такъв иск не е предявен, което е установено след
извършена справка за това от РС Монтана и при липса на други
доказателства на 22.06.2021година е постановил Определение №26076,3 с
което е прекратил производството по делото и е обезсилил издадената
Заповед за изпълнение.
Впоследствие е постъпила молба с вх.№287965/29.07.2021година от
длъжника с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на определението
и присъждане на направените от длъжника разноски за адвокатсто
възнаграждение в размер на 450.00лева в заповедното производство.Молбата
е съобщена на заявителя и оспорена от него с възражение и за прекомерност.
С определение №260896/18.08.2021година РС Монтана е допълнил
Определението си от 22.06.2021година и е осъдил заявителя-Агенция за
събиране на вземания ООД гр.С да заплати на длъжника К.Н. сумата от
2
450лева, представляващи разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.Именно това определение е предмет на съдебен контрол с
оглед изложеното в жалбата.
По делото е безспорно, че в конкретния случай длъжникът е взел участие
в заповедното производство, като е ангажирал процесуален представител,
който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за
присъждане на направените от него разноски още при подаване на
възражението, като е представител и доказателства, че същите са платени.
Безспорно е също така, че заповедното производство е подчинено на общо
основание на правилата за разноски в гражданския процес, по силата на който
в чл. 78, ал. 4 от ГПК е уредено, че ответната страна има право на разноски
при прекратяване на делото.
По делото е обезсилена заповедта за изпълнение и производството е
прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното поведение на
длъжника, а с поведението на заявителя, който в конкретния случай не е
провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Като
неизправна страна, която е довела с действията си до неоснователно
въвличане на длъжника в заповедното производство, заявителят следва да
понесе санкционните последици на разноските.
В конкретния случай – пред настоящата инстанция спорен е въпросът за
размера на дължимото на длъжника възнаграждение. Заповедното
производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадената заповед са
налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и
правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо
да бъде обосновано.
В чл.7,ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е определено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие в производство по издаване на
заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2
на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В
цитираната наредба е предвидена специална норма, която урежда
минималните възнаграждения за адвокат в случаите на заповедно
3
производство и следва да намери приложение именно тази разпоредба.
Настоящият състав намира, че не би могло да се приеме, че участието на
длъжника в заповедното производство се изчерпва единствено чрез
депозиране на възражение, тъй като процесуалното представителство
включва в себе си и действия, които не се изчерпват само с депозиране на
възражение, а са свързани с проучване на доказателствата по делото,
формиране на мнение и становище и тези действия не могат да се приравнят
на подаване на молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е изложено в
жалбата.
По силата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е - при
интерес до 1000 лева е 300лева .Безспорно е, че общата стойност на
претендираните суми възлиза на 1060.54лева, а половината от тази
претендирана стойност е в размер на 530,27лева. По така изложените
съображение, съдът намира, че на ответната страна – длъжник в заповедното
производство се дължат разноски с минимален размер на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с
чл.7,ал.12,т.1 от същата в размер на 300, 00 лв. Над този размер присъденото
възнаграждение от 450.00лева е прекомерно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и двете страни са поискали присъждане на
възнаграждение.Тези им искания следва да бъдат оставени без уважение по
следните съображения:
Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (така Определение
№ 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
4
ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение
на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и
следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (така
Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О.
на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Поради тази причина интересът
в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала
производство по чл.248 от ГПК. Противното ще противоречи на целта за
закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл.
от ГПК.В отношенията между адвокат и клиент важи принципът за свободно
определяне на адвокатското възнаграждение. Уговореното между тях
адвокатско възнаграждение обаче рефлектира и върху трето за тези
отношения лице – загубилата делото страна.Именно поради тази причина
фактът, че молителят е удостоверил извършването на разноски за адвокатска
защита в производството по допълнение и/или изменение на съдебния акт не
променя характера на производството като продължение на делото в
инстанцията (за която вече е сключен договор за правна защита и съдействие)
и не е причина за присъждането им само заради представянето на
доказателства за направено плащане. Следователно молбите за присъждане на
разноски за производството по чл. 248 ГПК следва да бъдат оставени без
уважение. .
Ето защо МОС намира, че жалбата е частично основателна и следва да
бъде уважена като се отмени атакуваното определение над сумата от
300.00лева до присъдената сума от 450.00лева за разноски .
Водим от гореизложеното, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение №260896/18.08.2021година постановено по
ч.гр.д.№832/2021година, по описа на РС Монтана, В ЧАСТТА в която
Агенция за събиране на вземанията ЕАД София е осъдена да заплати на К. Н.
ГР. разноски погр.д.№93282021година по описа на МРС над сумата от
300.00лева до присъдените в размер на 450.00лева.
5
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6