№ 1457
гр. Варна, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110202551 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на В. Б. Н., с ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
"Възраждане" № 1, вх.Б, ет.2, чрез процесуален представител против
Наказателно постановление (НП) № 24-0819-000307/28.02.2024 г. на Началник
група в ОД МВР –Варна, Сектор "Пътна полиция".
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на материалния закон, нарушение на
процесуалния закон и при липса на обективната и субективна страна на
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Процесуалния му представител адвокат И. З., АК-Сливен, поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемата страна изпраща представител-
юрисконсулт Г., който моли да бъде потвърдено НП и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
1
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2024 г. в 23: 44 часа, служителите на "Пътна полиция" към
ОД МВР Варна, – между които свидетеля К. Г. И. спрели за проверка
движещият се в гр. Варна, по бул.“Васил Левски“ посока „Осми Приморски
полк“ до блок № 1А, лек автомобил "Шкода Ситигоу" с рег. № СВ 5851 ТК,
собственост на фирма „Дефендър“ ЕООД с булстат *********, тъй като по
време на управление на автомобила водачът не използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобилът.
За констатациите от извършената проверка св. К. И. – мл.
Автоконтрольор при Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Варна съставил
против водача на МПС лек автомобил "Шкода Ситигоу" с рег. № СВ 5851 ТК,
жалбоподателя В. Б. Н., АУАН, сер. GA № 1176525/26.01.2024 г., в който
квалифицирал установеното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя, който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал без да има
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения против АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 24-0819-
000307/28.02.2024 г. на Началник група в ОД МВР –Варна, Сектор "Пътна
полиция", с което при идентичност на описанието на нарушението и правна
квалификация, жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137А от ЗДвП с налагане на "глоба" в
размер на 50. 00 /петдесет/ лева; като със същото НП, на основание Наредба
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
От показанията на свидетелите К. Г. И., П. А. В. и Й.В.Т. се
установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН.
С оглед оспорения в с.з. подпис върху съставения АУАН от
жалбоподателката и по нейно искане, съдът е назначил Съдебно-графилогична
експертиза със задача, след като вещото лице се запознае с материалите
поделото следва да отговори на въпроса: подписът на място „НАРУШИТЕЛ“
2
В АУАН сер. GA № 1176525/26.01.2024 г. положен ли е от жалбоподателката
В. Б. Н.. Заключението е било: отказ от отговор поради обстоятелството, че
установените съвпадения и различия не образуват достатъчна или
преобладаваща идентификационна съвкупност.Това заключение дадено от
Вещото лице, съдът намира за обективно и компетентно дадено.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите К. Г. И., П. А. В. и Й.В.Т. и от писмени доказателства – справка
за нарушител, заповед, справка- регистрация на МПС и др., приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Приобщените към доказателствените материали писмени
доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и
пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се
явява неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган –Началник група в ОД МВР –
Варна, Сектор "Пътна полиция", съгласно приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
Съдът приема, че с действията си въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
3
средства са оборудвани. В конкретния случай жалбоподателката В. Б. Н., като
водач на пътно превозно средство, е управлявал същото без да използва
обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е било
оборудвано.
Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан или носене на каска, или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се
наказва с глоба в размер на 50. 00 /петдесет/ лева – чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга
по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП, актът е редовно съставен и има доказателствена сила за
обстоятелствата, изложени в него. Извършените от страна на жалбоподателя
на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е доказано
по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия орган
правна квалификация е правилна и прецизна. Фактическите констатации в
АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО.
Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват по
безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето и
мястото на извършването му, както и авторството му.
Съдът счита, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за което е
санкциониран жалбоподателката е доказано със събраните по делото
доказателства. От показанията на разпитаните по делото полицейски
служители се установява, че същите са възприели извършеното нарушение
непосредствено.
В тази връзка свидетеля К. И. сочи, че в гр. Варна, по бул.“Васил
Левски“ посока „Осми Приморски полк“ до блок № 1А, жалбоподателката
като водач на процесния автомобил е управлявала същия без поставен
обезопасителен колан по време на движение, като в тази връзка сочи, че
визуално е забелязал, че жалбоподателката е без поставен обезопасителен
колан докато същата е управлявал автомобила, преди да бъде спрян.
Свидетелят П. В. потвърждава констатациите направени в АУАН.
Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски
4
служители – очевидци на деянието, включително и в частта им, в която сочат,
че водачът е бил без обезопасителен колан по време на движение. Тези
показания сами по себе си са последователни и непротиворечиви в хода на
процеса. Съдът счита тази група гласни доказателства за безпристрастни и в
достатъчна степен обективни. Показанията на тези двама свидетели не са
изолирани от доказателствената маса и изцяло се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателства. Съдът не намира причина да не
кредитира показанията на полицейските служители, които изпълнявайки
служебните си задължения по никакъв начин не са заинтересовани да посочат
жалбоподателя за водач на МПС, който по време на движение не използва
обезопасителен колан.Съдът не кредитира показанията на св.Й.В.Т., тъй като
този свидетел е близък приятел на жалбоподателката и се явява, като
заинтересуван от изхода на делото.
Съдът приема административното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, визирано в НП за виновно осъществено, тъй като жалбоподателя е
правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения,
предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал
тяхното настъпване. Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и
АНО е определил правилно наказанието посочено по – горе, поради което НП
следва да бъде потвърдено.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение по
отношение на описаното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съответстват
на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че
действително жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, поради
което НП следва да бъде потвърдено. При извършената проверка относно
реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление по отношение на
нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и
актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
5
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда
наказание в размер на 50. 00 /петдесет/ лв. за водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска. Поради това, че предвиденото наказание
е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата
справедливост
С наказателното постановление се отнемат 10 контролни точки на
водача, но съдът счита, че не следва да се извършва ревизия, доколкото
въззивната проверката е относно законосъобразността на наложените
наказания, а контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл. 13 от
ЗАНН и същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно
постановление.
По изложените съображения състава на съда намира, че следва да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. В тази насока е и
константната съдебна практика на Административен съд – Варна по: КАНД с
№ 1914/2025 г., 1452/2025 г., 1848/2025 г., 1364/2025 г., 17/2025 г., 937/2025 г.,
1093/2025 г., 701/2025 г. и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
В конкретния случай съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
6
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усИ. по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80.
00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-0819-
000307/28.02.2024 г. на Началник група в ОД МВР –Варна, Сектор "Пътна
полиция", с което на В. Б. Н., с ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
"Възраждане" № 1, вх.Б, ет.2, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50. 00 /петдесет/ лв., като със същото НП, на
основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни
точки.
ОСЪЖДА В. Б. Н., с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР -
Варна сумата от 80. 00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за
юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Б. Н., с ЕГН ********** да заплати в полза на Районен
съд - Варна сумата от 445. 74 /четиристотин четиридесет и пет лева и
седемдесет и четири ст./ лв., представляваща разноски за назначената по
делото експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8