Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 16.11.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 16 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.415, вр. чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Т.М.К.,
че дължи на дружеството сумата в размер на 160,12 лева за доставена, но
незаплатена вода в жилище на адрес: с. С. с., общ. Р., с абонатен № ., от която
сума главница в размер на 130,97 лева за периода от 13.05.2016 г. до 09.03.2018
г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 30,05 лева за периода от
20.08.2016 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава, смятано от
датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, като осъди ответника да заплати и направените разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока за отговор, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който е заявил становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск. В отговора е релевирано възражение за
частично погасени по давност суми, като сочи, че доколкото в исковата молба не
е посочен точен идентификатор на имота, за който са начислени претендираните
суми, не е ясно за доставка на питейна вода на кой имот са претендираните суми
по създадената партида под №., като е посочил, че ако съда приеме, че се касае
за поземлен имот пл. № ., парцел., по документ за собственост - 1100.000 дка,
обл. П., общ. Р., с. С.с., сграда с площ по документ за собственост - 40.000
кв. м, стопанска постройка или поземлен имот пл. № ., парцел - ., площ по
документ за собственост - 900.000 дка, обл. П., общ. Р., с. С. с., заявява, че
с оглед издадена му справка от имотния регистър от 13.02.2020 г., соченият
недвижим имот бил дарил на сина си А.Т. М., с ЕГН: **********, което дарение
било вписано в имотния регистър на 19.10.2011 г. В отговора е заявил, че в
случай, че се касае за доставка на питейно вода за имот, находящ се в с. С. с.,
общ. Р., съставляващ парцел - ., имот с пл. № ., квартал .ти по плана на с. С.с.,
то и този имот ответникът бил дарил на децата си М. Т. М. и А.Т. М., за което
към отговора е приложил нотариален акт за дарение на недвижим имот № . том.,
дело № .1997 г., за който синът на ответника бил подавал множество жалби за
проблеми с доставката на питейна вода през 2018 г. Поради това, счита за
неоснователни евентуални твърдения на ищеца за незнание относно собствеността
на описания имот.
Предвид изложеното в отговора,
ответникът е заявил становище за неоснователност на предявения иск, като счита,
че не е пасивно легитимиран да отговаря по същия, тъй като не е собственик на
имота.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото
дело ч. гр. дело № ./2019
г. по описа на РдРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството
- ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, като в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение.
По делото са
представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за
ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.
По делото е представен и нотариален
акт № . том . дело № .1997
г. на нотариус Б. К., с район на действие – района на РС – Р., от който се
установява, че Т.М.К. е дарил на дъщеря си М. Т. М.и А. Т. М. следния свой собствен
недвижим имот: ¼ ид. ч. от дворно място, цялото с площ .кв. м,
съставляващо парцел . в кв. 6 по плана на с. С. село, при граници: улица, С. Д.
и имоти на бившето ТКЗС, ведно с построената в парцела масивна жилищна сграда
със застроена площ от . кв. м.
Видно от приложената по делото
справка по лице, издадена от Служба по вписванията – Р., през 2020 г.
ответникът Т.М.К. е продал на В. Б. Г. поземлен имот, пл. № ., парцел . и поземлен
имот, пл. № ., парцел 1, находящи се в с. С.с., общ. Р., а през 2011 г.
ответникът е дарил на А. Т. М. поземлен имот, пл. № . парцел. и поземлен
имот, пл. № ., парцел . находящи се в с.
С. с., общ. Р.
По делото е представена и жалба от 25.06.2018
г. от А.Т. М. до управителя на ищцовото дружество, касаеща липсата на
водоснабдяване в собствен на жалбоподателя имот, находящ се в с. С. с., общ. Р.
От
заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно
-счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния
период суми за питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия период, като изрично е
посочило, че в процесния имот консумираната вода е отчитана по показания на водомера. В заключението си е посочило, че
за периода от 13.05.2016 г. до 09.03.2018 г. за процесния водоснабден имот, находящ се в с. С.с., общ. Р., стойността на ползваната, но незаплатена питейна вода е 130,07 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за
периода от 20.08.2016 г. до 15.10.2019 г. е в размер на 30,05 лева.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно -техническа експертиза се установява,
че процесният имот е свързан с водоразпределителната мрежа на с. С. с., общ. Р.,
като водомерът е монтиран във водомерна шахта. Отчетеният номер на водомера е.,
с номер на пломба – ., която е в ненарушена цялост.
Съдът
кредитира заключенията, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято компетентност и
безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за
установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК.
Разгледан по
същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване
на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и
К услуги на ответника, както и обстоятелството, че на
посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите
в размерите, претендирани с исковата молба.
Не се
установява по делото ответникът да е
потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си на
собственик или ползвател на имота. Според чл. 3 от Наредба №./14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на
услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно, по
сега действащата Наредба, потребител на В и К услуги може да е собственикът на
имота или лице, което притежава ограничено вещно право върху същия.
Според
настоящия съдебен състав доказателства в тази насока по делото не са
ангажирани. Това е така, тъй като нито в
исковата молба, нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, процесният водоснабден имот е индивидуализиран чрез посочване на точен
административен адрес, респ. номер на имота по плана на селото и границите му. Напротив, в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е посочено единствено, че имотът се намира в с. С. с.,
общ. Р., но видно от приложената по делото справка от СВ – Р., ответникът се е
разпоредил през 2011 г. и 2020 г. с общо четири на брой свои собствени недвижими
имоти и при това положение не може да се направи категоричен извод бил ли е
ответникът собственик на имота, описан в исковата молба за процесния период от
време, а именно в периода от 13.05.2016 г. до 09.03.2018 г.
По делото не
се събраха и доказателства, че на посочения в исковата молба адрес са
доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с
исковата молба.
Съгласно
чл.32, ал.1 и ал.4 от Наредба № ./14.09.2004
г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания
водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни по ал.2 и ал.3 (в случая на индивидуалния водомер на ответника) се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е единственият документ,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от
потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя
обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери.
По делото,
обаче, ищцовото дружество не е представило карнетите, удостоверяващи доставката
на питейна вода.
На следващо
място, услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите правила за
договорите за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и
потребена вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би
могла да послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка
на посоченото количество и стойност на консумирана от ответника вода за процесния период, доколкото представлява
частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна
данни.
Тук следва
да се отбележи, че поставените задачи за изследване от вещото лице по
изслушаната СЧЕ касаят само счетоводната отчетност на ищеца относно процесните
стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е
доставило на ответницата описаното количество В и К услуги и стойност на
консумирана от ответника вода. В същото време, обаче, ищецът
претендира за дължимостта на определени суми като стойност на потребено
количество вода, за които не се установява по какъв начин е отчетена, на каква
база са извършени съответните записвания на показанията и отчетена разликата.
Ето защо,
след като ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът притежава качеството потребител на
В и К услуги, както и че твърдените от него задължения на ответника са такива, представляващи стойност на реално
доставени В и К услуги в претендираните размери и качество, то предявеният иск
за главница, ведно със законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение.
По
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски.
Същият доказва направени такива в размер на 560,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.02.2020 г., които
при този изход на спора следва да бъдат заплатени от ищцовото дружество.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, искове за признаване за
установено по отношение на Т.М.К., с ЕГН: **********, с адрес:
***, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: 130,07 лева (сто и тридесет лева и седем стотинки) – главница за периода от 13.05.2016 г. до 09.03.2018 г.,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за
обект, находящ се в с. С. с., общ. Р., обл. П., аб. №., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 30,05 лева (тридесет
лева и пет стотинки) - мораторна лихва за забава за периода от 20.08.2016 г. до 15.10.2019 г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.М.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 560,00 лева
(петстотин и шестдесет лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/