№ 480
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Гражданско дело №
20221800100305 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба вх.№ 2973/05.05.22г. на „ЕТ „. Т.
Г.“ ЕИК ............. със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Т.“ №
...,против О. С., ЕИК ............., гр.С. пл.“С.“ № ., с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗС.Ищецът твърди,че е собственик на основание
непрекъснато, явно,спокойно и неоспорвано владение в периода от м. януари
1992г. до момента, на самостоятелни обекти с обща застроена площ 625 кв.м
в триетажна масивна сграда с идентификатор ............. с административен
адрес гр.С., ул.“К. А. П. Б.“ № ., съставляващи 37.87 % от общата застроена
площ ,ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ............., които обекти се намират в северната
част на втория етаж на сградата и в западната част на мазето на сградата .С
уточняваща молба вх.№ 4958/12.06.23г. се прецизират параметрите и
местонахождението на претендираните обекти самостоятелен обект в
северната част на втория етаж с вход откъм централните стълбища на
сградата , с обща площ от 384 кв.м,включващ кафе-клуб,офис на управителя,
офис счетоводство,фоайе-приемна,лекарски кабинет,тераса към кафе –
клуб,тераса/ и стол-ресторант заедно със сервизни и складови помещения с
обща площ 286.60 кв.м ,в западната част на сутерена със самостоятелно
стълбище и вход към него от североизточната част на сградата, включващ
фоайе,гардеробна посетители ,склад, склад инвентар ,стая за
почивка,гардеробна персонал,санитарен възел,умивалня
посетители,санитарни възли,коридор складова част кухня,коридор стопанска
част.Като основание за установяване на фактическата си власт ищецът
посочва устен „предварителен договор за продажба на недвижим
1
имот“,сключен със собственика Кооперация ТПК „В. Л.“ с ЕИК ..............През
1995г. ищецът направил реконструкции и подобрения с оглед обособяване на
обекти: ресторант в мазето,кафе –аперитив на втория етаж, офис-
счетоводство на втория етаж и самостоятелно външно стълбище за втория
етаж.Обектът бил въведен в експлоатация на 18.12.1995г. с разрешително от
ХЕИ № .....Реконструкцията била извършена със знанието на ответната
община,която му съставила две наказателни постановления № 17 и № 19 от
07.05.1996г.Ответникът актувал имота с АЧОС № 263/08.02.2010г.,който го
легитимирал формално.Паралелно с гореизложения наратив относно
началната дата на фактическа власт, ищецът твърди,че давностният срок е
текъл от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. и от 07.03.2022г. до 08.03.2022г..
Прилага архитектурен проект от май 1995г. с инвеститор ЕТ „С.Г.“,
становище от 10.12.2004г. на ХЕИ за продажба на алкохол и тютюневи
изделия в кафе-клуб на ул.“А.Б.“ № .,на името на ЕТ“С.Г.“;наказателно
постановление ,издадено на С. Т. Г. като физическо лице № 17/07.05.1996г.
относно реконструкция на ателие „мъжки шивачи“ в Битовия комбинат в
кафе-сладкарница без строителни книжа № 18/17.05.1996г. ,с което Г. е
санкциониран като физическо лице за извършване на реконструкция в
битовия комбинат на С. в приземния етаж без одобрени строителни книжа;
АЧОС № 263 от 08.02.2010г. относно УПИ т.-за битов комбинат кв.....,целият
от 1240 кв.м,ведно с построената в него масивна триетажна сграда с мазе ЗП
530 кв.м и РЗП 1880 кв.м на ул.“К. А. Б.“ № ., в който е отбелязано,че няма
предишни съставени актове да общинска собственост и няма
съсобственици;договор от 01.10.2007г. между „К.“ ЕООД с БУЛСТАТ
............. като възложител и „ЗС СОТ С.-Д.“ ООД като изпълнител,относно
денонощна охрана на „офис“ в гр.С.,ул.“К. А.Б.“ № .-без описание на
помещението; удостоверение за регистрация в ХЕИ за ресторант „Ю.“ на
бул.“....г.Б.“ № .от 10.12.2004г. и удостоверение за регистрация за кафе-клуб
на ул.“А.Б“ № от 22.12.2004г., издадени на ЕТ „С. Т. Г.“;санитарно
разрешение № ..../18.12.1995г.за въвеждане в експлоатация на ресторант на
ул.“.... г. Б.“ № .,издадено на ЕТ“С. Г.“.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.Ищецът имал качество на
държател на имота поради наемни отношения с ТПК“В. Л.“ и кооперацията
предявила иск за неплатен наем през 2005г.Писмените доказателства не
установявали владение по категоричен начин,защото същите се издавали и на
наематели.Наказателните постановления били издадени на физическо лице.
Охраната на обекта била осъществявана от търговско дружество и
изключвала фактическата власт на ищеца.Въпросното дружество „К.“ ООД
ползвало офисите и работниците му се хранели в ресторанта.Имало
приемателно-предавателен протокол от 2006г.,съгласно който „ЕТ“С. Г. и „
„К.“ ООД предавали владението на процесните имоти на Общината. Друго
дружество-„К. Г „ЕООД депозирало жалба вх.№ 519/18.05.2017г.,в която
твърдяло,че владее имотите от 13.11.2006г.Това дружество предявило искова
молба вх.№ 1480/10.05.2017г. в РС-Сливница,по която било образувано гр.д.
№ 285/2017г. с предмет положителен установителен иск срещу Общината за
собственост на имотите ,предявен по повод принудително изземване по
2
административен ред.Следователно, след 31.05.2006г. давността била
прекъсната поради прекратяване на владението повече от шест месеца
съгласно чл.81 ЗС.От своя страна „К.“ ЕООД предявило иск по чл.108 ЗС и
било образувано гр.д.№ 665/2010г. на РС-Сливница,впоследствие
прекратено.Твърди,че първоначално имотът бил актуван с АЧОС №
81/10.07.2003г.и Общината ревандикирала имота от ТПК „В. Л.“ с решение №
699/2010г. ,потвърдено с .№ 691/2009г. на ВКС по гр.д.№ 691/2009г.В ос.з.
прилага акт № 81/10.07.2003г.,съгласно който бивш собственик на имота е
Държавно предприятие за услуги/с преустановена дейност/ и имотът УПИ т.-
954 в кв.106 ,целият от 1240 кв.м е застроен с масивна триетажна сграда със
ЗП 530 кв.м.Прилага протокол от 29.03.2006г. от заседание на УС на
ТПК“В.Л.“и от 05.09.1997г., от чието съдържание е видно,че кабинетът на
Председателя е на третия етаж в Битовия комбинат и се обсъжда наем на
сладкарницата;приемателно-предавателен протокол от 06.11.2006г. да
предаване владението от името на „ЕТ“ С.Г.“ и „К.“ ЕООД на Кмета на
обекти: бивше ателие „мъжки шивачи“, стая от 25 кв.м на втория етаж в
битовия комбинат и столова в приземния етаж;кореспонденция между кмета и
МВР относно дейност на „К.“ЕООД и констативен протокол от 06.07.2012г.
,без връзка със спора по делото;наказателно постановление от зам.министъра
на енергетиката от 07.04.2022г. срещу „К.“ ЕООД без връзка с казуса;заповед
№ 66-00—5/08.01-.2018г. на Кмета за премахване на кантар в м.Ш. п. с
адресат физическото лице С. Г.-без връзка с казуса;констативен акт на
Общината от 18.05.2017г. ,установяващ,че процесните имоти се ползват от
„К.“ ЕООД;заповед № 66-26/17.01.2018г. на Кмета за изземване на
помещение № 6 зала на сутерена и помещения №№ 10,11,12,13 и
ненаименувано /4 офиса,кафене и тоалетна/ във връзка с успешно
проведената ревандикация срещу ТПК“В.Л.“;искова молба от „К.-Г“
ЕООД,ЕИК ............. против Общината с предмет положителен установителен
иск за процесните обекти,които дружеството владеело от регистрирането му
на 13.11.2006г. със седалище и адрес на управление на административния
адрес на имота,до момента на предявяване на иска-вх.№ 1480/10.05.2012г. на
РС-Сливница;покана за доброволно предаване изх.№ 08-00-457/31.05.2017г.
от Общината до „“К.“ ООД и отговор от дружеството,вх.№ 008-00-
366/10.05.17г.във връзка с уведомление от 11.04.2017г., с което Г.,но този път
като управител на „К.-Г“ ЕООД ,ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление гр.С.,ул.“А.Б.“№ . заявява, че е предявил гореописания
иск;работен проект обектите- „разпределение на първи етаж със ЗП 530 кв. м“
и „разпределение на сутерен със ЗП 442 кв.м“по строително разрешение от№
5 от 29.03.2012г. съгласувани с решение № 10 от март 2012г.като
техническите проекти са представени за индивидуализиране на обектите.Иска
се съдебно удостоверение с оглед събиране доказателства за наемни
правотноошения между ТПК“В. Л.“ и ЕТ“ С. Г.“,както и изискване на гр.д.№
155/2005г. на РС-Сливница с предмет претенции за неплатен наем между
кооперацията и ищеца.
Приетата в о.с.з. съдебно-техническа експертиза за индивидуализиране
на обектите установява,че описаните в исковата молба, в АЧОС № 263 от
3
08.02.2010г. , в изготвения през 1995г. архитектурен проект и в изготвения от
общината работен проект от 29.03.2012г. обекти са идентични като разликата
в измерената от вещото лице квадратура се дължи на разлика между
калкулирането на светли площи и застроени площи-вещото лице е включило
прилежащи части,стени ,шахти.
С АЧОС № 263 от 08.2010г. е актуван УПИ Трети-За битов сомбинат
кв.....,целият от 1240 кв.м,ведно с построената в него масивна триетажна
сграда със ЗП от 530 кв.м и РЗП 1880 кв.м с административен адрес
гр.С.,ул.“К. А. П. Б.“ № ..Следователно,ответникът е пасивно процесуално
легитимиран по спора.
С АЧОС № 81 от 10.07.2003г. е актуван УПИ ...-.... в кв.... в гр.С.
,целият с площ 1240 кв.м,застроен с масивна триетажна ДП от 530 кв.м с
административен адрес гр.С., ул.“К. А.П.Б..,в който като бивш собственик на
имота у посочено „Държавно предприятие за услуги/с преустановена
дейност/.
С решение № 43/26.09.2005г. по гр.д.№ 155/2005г. на СлРС ЕТ“С. Г.“ е
осъден да върне на ТПК“В. Л.“ гр.С. на осн.чл.233, ал.1 изр.1 от ЗЗД стая с
площ 25 кв.м на втория етаж на битовия комбинат ,която била отдадена под
наем от кооперацията с договор от 04.01.2002г.,трансформирал се в
безсрочен след 21.12.2004г.С решение от 30.01.2006г. по гр.д.№
1155/2005г.на СОС решението на СлРС е потвърдено.Предвид обвързващата
сила на мотивите ,от този резултат следва,че за процесното помещение
ищецът не е бил владелец, а държател за периода от
04.01.2022г.22.03.2006г.,когато решението на първоинстанционния съд е
влязло в сила.видно от приемателно-предавателен протокол от 06.11.2006г.,
С. Г. в качеството му на управител на ЕТ“ С. Т. Г. „ и на „К.“ ЕООД е предал
владението върху бивше ателие „Мъжки шивачи“ на втория етаж на
сградата-битов комбинат, стоя от 25 кв.м на втория етаж от сградата и
столова,намираща се на приземния етаж на битовия комбинат.Следователно,
владението върху процесните обекти е прекъснато.Следва да се подчертае
разликата между „прекъсване на владението и „прекъсване на придобивната
давност“,които не са идентични понятия,но при прекъсване на владението не
тече придобивна давност.Към този момент обаче е бил в сила мораториум и
придобивна давност относно общински имоти изобщо не е текла.
С решение № 699/08.01.2010г. по гр.д.№ 691/2009г. ВКС ,ВТОРО ГО, е
отменено решение № 725/25.11.2008г. на СОС по гр.д.№ 565/2008г. и е
осъдена ТПК“В. Л.“ гр.С. да предаде на осн.чл.108 ЗС на О. С. владението
върху дворно място с площ 1240 кв.м ,находящо се в гр.С., ул.“К. А. П. Б.“ №
.,съставляващо УПИ ...-... в кв... по плана на С.,ведно с построената в имота
масивна триетажна сграда с обслужващо предназначение Битов комбинат ,със
ЗП 530 кв.м.Обвързваща сила имат мотивите на ВКС,че ТПК „В. Л.“ е
новоучредена кооперация и като такава не може да претендира за
възстановяване на одържавено имущество по реда на параграф 1 от ДР на
ДПУ“В.Л.“.Следователно, кооперацията не е била собственик, а владелец на
4
битовия комбинат към момента,за който ищецът твърди,че кооперацията му
предала владението с уговорка в по-късен момент да му прехвърли
собствеността.
Свидетелят Д. установява,че през 1993г. Г. започнал да преустройва
имотите в битовия комбинат и до момента непрекъснато манифестирал пред
цялата общественост,че е собственик на обектите в бившия битов
комбинат.Ирелевантно е обаче впечатлението,което е създавал,предвид
данните от приемо-предавателния протокол,цитиран по-горе.
Свидетелката Т.-бивш Главен архитект през периода 1994-1997г. –
установява,че в битовия комбинат на бившето ДПУ Г. е извършил незаконно
преустройство, поради което му съставили два акта.Същите са приложени
към исковата молба и от тях категорично следва изводът ,че Г. в качеството
си на едноличен търговец е владял имотите, описани в констативния акт“, от
01.06.1996г. до 06.11.2006г., с намерение да ги свои.Наличието на „анимус“-
субективно намерение да държи вещта като своя- се презюмира по силата на
законова оборима презумпция, която в случая не е оборена.Св.П. като
технически ръководител във В и К –С. потвърждава,че обектите са
експлоатирани като търговски от Г..Това твърдение се подкрепя от писмени
доказателства-издадените санитарни разрешения за продажба на цигари и
алкохол във връзка с кафене и ресторант.Независимо,че е владял имотите
недобросъвестно като едноличен търговец от 01.06.1996г. до 06.11.2006г, не
е настъпила придобивна давност поради мораториума от 31.05.2006г. Що се
отнася до самото владение,независимо от манифестираното своене,
владението е било оспорено от Общината с предявяване на иска,иницииращ
гр.д.№ 181/2006г- на СлРС,предмет на цитираното по-горе решение на ВКС.
На 21.06.2010г. О. С. е предявила иск против „К.“ ЕООД, ЕИК .............,
с правно основание чл.108 ЗС относно помещения в подземния етаж-салон за
хранене с кухня, с площ 92 кв.м,склад с площ 33 кв.м и коридор със сервизни
помещения с площ 13 кв.м,както и пет помещения в северната част на втория
етаж : офис с площ 28 , офис с площ 34 кв.м, офис с площ 22 кв.м,барче с
площ 88 кв.м и кабинет с площ 17 кв.м . Образуваното гр.д.№ 665/2010г. на
СлРС е прекратено поради липса на молба за възобновяването му след
спиране по съгласие на страните и не е запазено в архива на съда, но като
прекратено по принцип няма правна последица „прекъсване на
давността“,каквато впрочем не е текла поради действащия мораториум.От
приложения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК обаче е видно,че С.Г.
като управител на „К.“ ЕООД заявява“ „К.“ ЕООД наистина ползва
процесните помещения,но не без основание както твърди ищеца,а по силата
на договор за наем“/в изложението се визира ТПК „В. Л.“ с довода,че бил
правоприемник на ДПУ-положение,отречено от ВКС в мотивите на
цитираното по-горе решение.От този отговор следва,че владението на ЕТ“С.
Т. Г.“ е било прекъснато към 2010г.,тъй като имотът е владян от „К.“
ЕООД.Това дружество е възложител по договор за охрана на офис на
административния адрес на процесния имот ,сключен на 01.10.2007г. със“ ЗС
СОТ-С. Д.“ със срок една година с клауза за автоматично подновяване.От
писмо вх.№ 3723/04.05.23г. на „Е. П.“ се установява,че от 01.01.2000 г. до
5
30.04.2017г. за обекта на административния адрес на процесния имот е открит
клиентски номер на „К. „ЕООД.
На 31.05.2017г. Общината е отправила покана за доброволно
освобождаване на имота до „К.“ ЕООД в 14-дневен срок, след изготвен
протокол и констативен акт от 18.05.2017г., към горепосочената дата имотът
е владян от това дружество.Тези документи са издадени от ответната община
и установяват изгодни за нея факти,но следва да се приемат като достоверни
предвид доказателствата относно електроснабдяването на обекта и неговата
охрана.Поради мораториума през този период не е текла придобивна давност.
На 12.05.2017г.“ К. –Г“ЕООД“, ЕИК ............. чрез управителя си Г. е
предявило против Общината отрицателен установителен иск за процесните
имоти с твърдение,че О. С. не е собственик;в случай,че ответникът
оспорел,че ищцовото дружество „К. –Г“ ЕООД владее непрекъснато , явно и
безспорно имота от 2006г. до днес,моли да му бъдат допуснати двама
свидетели ,които да установят факта на изтекла придобивна давност в полза
на дружеството-ищец“.С решение № 79 от 15.10.2018г. по гр.д. № 285/2017г.
искът е отхвърлен с мотиви,че Общината е собственик на осн.чл.2, ал.1,т.2,
чл.3 , ал.3 чл.5, ал.1 от ЗОС. ,обвързвайки се с мотивите на решението на ВКС
по гр.д.№ 691/2009г.Решението е потвърдено от СОС с решение № 211 от
11.06.2019г. по гр.д.№ 15/2016г.и не е допуснато касационно обжалване с
определение № 132/03.04.2020г. на ВКС по гр.д.№ 3872.
При съвкупната преценка на тези данни съдът достига до извода,че
ищецът не е придобил по давност имота/както обектите в сградата на битовия
комбинат,така и претендирания поземлен имот,върху който е построена
сградата/ ,тъй като в качеството си на едноличен търговец е прекъснал
владението на имота на 06.11.2006г.-преди изтичане на десетгодишната
давност вследствие наложения през м.май същата година
мораториум.Впоследствие фактическа власт върху имота е установило
дружеството „К.“ЕООД, което,независимо че има едноличен собственик на
капитала и управител С. Т. Г., е титуляр на имущество , отделно от
имуществото на Г. като едноличен търговец. Самият Г. признава
извънсъдебно в отговора по чл.131 ГПК на исковата молба по гр.д.№
665/2010г. на СЛРС ,цитиран по-горе, че упражнява фактическа власт не като
едноличен търговец, а от името и за сметка на „К.“ ЕООД.Това твърдение е в
унисон с доказателствата във връзка с охраната на обекта и
електроснабдяването му.Следва да се подчертае,че едноличното дружество не
може да присъединява владение на едноличен търговец, защото ЕТ не се
явява праводател на ЕООД.ЕТ като физическо лице с разширена
правоспособност може да направи апорт в ЕООД като учредител или
впоследствие,но ЕООД не може да присъедини давностно владение на
едноличния търговец.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения с искова молба вх.№ 2973/05.05.2022г. от ЕТ
„С. Т. Г.“, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление гр.С. ,ул.“Т.“ №
... против О. С. ,ЕИК ............. с адрес гр.С., пл.“С.“ № ., с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС за признаване на установено по
отношение на ответната община,че е собственик самостоятелни обекти
,описани в уточнителна молба вх.№4958/12.06.2023г. в триетажна масивна
сграда с идентификатор ............. с обществени функции ,находяща се в гр.С.,
ул.“К. А. П. Б.“№ ., със ЗП общо 625 кв.м,съставляващи 37.87 % от
застроената площ,ведно със съответните идеални части от правото на
собственост върху имота,върху който е построена сградата- УПИ т.-за битов
комбинат,кв..... по ПУП на гр.С., поземлен имот с идентификатор .............
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7