Определение по дело №1192/2023 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

 

На поименното повикване в 14:00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ – Б. И. Х. - редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Д. Д., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК – Директор на ТП на НОИ-Пазарджик – редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. С., с пълномощно от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

Юриск. С. – Няма процесуална пречка, моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в предходното по делото съдебно заседание е дал възможност на жалбоподателя да представи наличните у него документи във връзка с трудовото правоотношение.

Адв. Д. – В днешното съдебно заседание представям кореспонденция с Кийлингс, ведно с прикачен документ – контракт, който го има по делото. Отговарят, че други документи при тях няма.

Юриск. С. – Запозната съм с кореспонденцията. Считам, че това доказателство е неотносимо в тази му форма, моля да не се приема. С оглед и на обстоятелството, че е прикачен към него файл, представляващ трудовия договор на жалбоподателя, който сме представили заедно с преписката, вкл. и в превод. Приемането на същия в настоящото съдебно заседание би затруднило процеса неоснователно, защото ще трябва да бъде представен в превод, което не е необходимо, с оглед на това, че вече го има и в превод в преписката.

Адв. Д. – Поддържам искането за разпит на свидетел, който водим за днешното съдебно заседание. Това е Н. И. К., който е извън съдебната зала. Няма как да установим фактите по друг начин, при липса на писмени доказателства.

Юриск. С. – Считам, че искането е неоснователно. По делото е представено писмено доказателство, установяващо фактите, които са относими за настоящия спор, а именно – трудов договор. Не се представиха допълнителни споразумения или някаква заповед за прекратяване, която да навежда на друго основание за прекратяване на договора. Доколкото настоящото производство е за правото на парично обезщетение, а не за възстановяването на сумите, така че това по-скоро би се преценило с оглед на всички писмени доказателства, събрани в хода на настоящото производство.

 

По представените от жалбоподателя писмени доказателства съдът намира, че договорът е част от административната преписка и е приет в предходно съдебно заседание, поради което не е необходимо същият да бъде прилаган отново.

По отношение на водената кореспонденция със служител на Кийлингс няма пречка същата да бъде приложена по делото, като съдът ще я цени с крайния си съдебен акт.

Доколкото поискания от жалбоподателя свидетел е доведен в днешното съдебно заседание няма пречка да бъде разпитан, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА по делото днес представената от жалбоподателя кореспонденция.

ДОПУСКА до разпит доведения в днешното съдебно заседание свидетел Н. И. К..

Сне се самоличността на допуснатия свидетел, както следва:

Н. И. К. – на 34 години, българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят К. обеща да говори истината пред съда. Пристъпи се към разпита му.

На въпросите на адвокат Д. свидетелят отговори следното:

Свидетелят К. – Познавам Б. Х. от доста време, почти от деца. Ходихме с него в Ирландия да работим. Заминахме с пловдивска фирма на К. М. през месец април, не помня точна дата и се върнахме август. Работехме заедно и даже заедно живеехме. Работата ни се изразяваше в бране на плодове - на ягоди и малини, за фирма Кийлингс.

Отидохме през месец април, работихме 3-4 месеца някъде, дойде един мениджър и ни каза, че сме си изпълнили договора и да си тръгваме, защото ще идват други хора на наше място да работят. Трябваше да освободим там, където живеехме. Така ни каза мениджърът. Каза, че сме си изпълнили договора и можем да си тръгнем. Като си тръгнахме не ни дадоха документ в Ирландия. Като си дойдохме си изискахме документ U1 и там пишеше, че сме изпълнили контракта. В Ирландия не сме получили никакви документи. U1 го изискахме като си дойдохме тук.

На въпросите на юрисконсулт С. свидетелят отговори следното:

Свидетелят К. – Работихме от месец април месец до месец август 2020 г. П. К. в Пловдив подписвахме договорите. Те бяха за порядъка от 3-4 месеца. Моят договор беше за 4 месеца, от 20.04.2020 г. до към края на август. С Б. бяхме заедно. Всички в Пловдив подписахме договорите и отидохме в Ирландия. Никакви причини не сме посочили за прекратяването на трудовия договор. Изискахме от Ирландия U1. К. ни ги изиска тези документи. Ние на него си даваме парите, плащаме си и той ги изиска. Ние му платихме да ни оправи документите. Той ни оправи документите, само се подписахме и заминахме. Даже и билетите ни купи той. К. ни изиска документ U1, където си излиза всичко, че контрактът е изпълнен. Той не е бил с нас там, той е тук, той не работи, само изпраща хората.

След съгласие на страните свидетелят К. беше освободен от съдебната зала.

 

Адв. Д. – Нямаме други доказателствени искания.

Юриск. С. – В днешното съдебно заседание представям Разпореждане № 122-00-1923-9/07.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за поправка на очевидна фактическа грешка в Разпореждане № 122-00-1923-6/14.09.2023 г., тъй като там е цитиран грешен номер на разпореждането, което е отменено, с което е отпуснато обезщетение за безработица. Това е програмна грешка. Същото разпореждане ще бъде изпратено и на лицето.

Адв. Д. – Възразявам това разпореждане да бъде прието като писмено доказателство.

Първо считам, че същото е изготвено за настоящото производство, тъй като има вече съдебна практика на Административен съд – Пазарджик, с която се отменя разпореждане за възстановяване на суми именно поради факта, че разпореждането, с което е отпусната сумата не е било отменено.

Второ, за същото разпореждане разбираме сега и ще упражним правото си на обжалване в срок.

Трето, в първото съдебно заседание изисках от административния орган изрично да посочат дали и кога разпореждане № 5, с което се определя обезщетение в размер на 74 лв. е влязло в законна сила и те отговориха, че е влязло в законна сила, не е било обжалвано.

С оглед на това считам, че това разпореждане не следва да се приема по настоящото производство, тъй като ще бъде предмет на друго производство пред Административен съд – Пазарджик. То все още не е връчено и не е влязло в законна сила. Ще упражним правото си на жалба. Съответно трябва да спрем това дело и да чакаме обжалване на настоящото разпореждане, евентуално тогава да го възстановим, както е по адм. дело № 1193/2023 г., което е за възстановяване на сумите до произнасяне с окончателен акт по настоящото производство.

Моля това разпореждане да не се приема по делото.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото Разпореждане № 122-00-1923-9/07.05.2024 г. на за ръководителя на осигуряването за безработица.

Във връзка с представеното в днешното съдебно заседание Разпореждане № 122-00-1923-9/07.05.2024 г. на за ръководителя на осигуряването за безработица за поправка на очевидна фактическа грешка в Разпореждане № 122-00-1923-6/14.09.2023 г., което е предмет на разглеждане в настоящото производство и доколкото същото разпореждане не е връчено на страната и не е влязло в сила, и с оглед изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, че същото ще бъде обжалвано, съдът намира, че спорът е преюдициален по отношение на настоящото производство, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 1192/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик до влизане в сила на Разпореждане № 122-00-1923-9/07.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок, считано от днес, пред Върховния административен съд на Република България.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:10 часа.