РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Нови пазар, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620100014 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, съдържаща обективно съединени
искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № № **/**г. на РС Н. срещу ответника В. Т. И. от
с. Н., обл. Ш., както следва: 1/ иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр.
чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 946,92лв. главница; 2/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124
от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 84,78лв., договорна лихва за периода от *** г. до
*** г.; 3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД 1,84лв. обезщетение за забава за
периода от *** г. до *** г.; 4/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 10а, ал.1 ЗПК за
сумата 59,75 лв., представляващи дължими на основание чл. 8 от Договора за кредит и чл.
53 от ОУ и начислени, съгл. тарифата и Условията по кредитна карта DSK Maxi Go,
представляващи сбор от дължими такси за нереволвиране и такси за теглене на пари в брой
от АТМ на други банки в България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
*** г. до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че се
приеме, че е налице ненадлежно предявена предсрочна изискуемост на вземанията, ищецът
предявява осъдителни искове за всяко от вземанията си.
Ищецът твърди, че съгласно договор от *** г.за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица (договор за кредит) е предоставила на лицето
В. Т. И. от с. Н. сумата от 1000лв. под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осигурява чрез кредитна карта DSK Maxi Go. Ищецът сочи, че срокът на валидност на
издадената на ответника карта е 3 години, месечната падежна дата е 10-то число, гратисният
период е 15 дни, минималната сума за револвиране е 30 лв., а в случай, че усвоената сума е
по – малка от 30 лв., сумата за револвиране е равна на усвоената сума. Ищецът сочи, че
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 21,95 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР и надбавка.
Картата била предадена на ответника на *** г., от която дата започва фактическото
усвояване на кредита по нея. Ищецът твърди, че след усвояването на кредита по картата,
ответникът не е платил нито една от месечните вноски за револвиране, като неплатени се
1
явяват общо 6 бр. месечни вноски, представляващи дължима минимална сума за
револвиране. Поради липса на револвиране, правото на ползване на кредита е прекратено и е
започнало отчитането му по отделна кредитна сметка с № **/**.
Ищецът твърди, че е изпратил покана – уведомление за предсрочното прекратяване
на договора с изх. № **/** г. до кредитополучателя. Уведомлението било връчено на бащата
на ответника.
След настъпване на предсрочната изискуемост, ответникът не е платил на банката
кредитор дължимите суми.
Предвид на горното, ищецът сочи, че ответникът му дължи претендираните по
заповедното производство суми, съответно 946,92лв. главница, 84,78лв., договорна лихва за
периода от *** г. до *** г.; 1,84лв.обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г.; 59,75
лв., представляващи дължими на основание чл. 8 от Договора за кредит и чл. 53 от ОУ и
начислени, съгл. тарифата и Условията по кредитна карта DSK Maxi Go, представляващи
сбор от дължими такси за нереволвиране и такси за теглене на пари в брой от АТМ на други
банки в България. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо
ответника, че вземането му по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
**/** г. съществува, за сумите: 946,92лв. главница, 84,78лв., договорна лихва за периода от
*** г. до *** г.; 1,84лв.обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г.; 59,75 лв.,
представляващи дължими на основание чл. 8 от Договора за кредит и чл. 53 от ОУ и
начислени, съгл. тарифата и Условията по кредитна карта DSK Maxi Go, представляващи
сбор от дължими такси за нереволвиране и такси за теглене на пари в брой от АТМ на други
банки в България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до
окончателното й изплащане.
Особеният представител на ответника оспорва предявените искове. Оспорва
твърдението на ищеца за уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост на
вземанията. Оспорва и исковите претенции по размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, сключен на *** г. между ищеца и ответника В. Т. И..
Договорен е кредитен лимит по кредитна карта DCK Maxi Go от 1000 лв., посочена е сметка
в банката за целите на картата. Договорен е също годишния процент разходите по кредита
да е 24,30 %, общо дължима сума 1122,84 лв.в случай на незабавно усвоен размер на
кредита изцяло и погасяване на 12 месечни равни вноски. За месечна падежна дата е
определено 10 то число на месеца.
Към договора са приложени Общите условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на банка ДСК. Съгласно чл.26, ал.2 от ОУ, срокът на
ползване на картата съвпада със срока й на валидност. В декларация за предаване/връщане
на кредитна карта ответникът е удостоверил, че на *** г. е получил карта с посочен номер и
пин код за нея.
По делото е приложено копие от уведомление до длъжника за обявяване на кредита
му за предсрочно изискуем, поради забава в погасяване на задълженията по него.
Поканата е от *** г. и е получена от Т. И. И. на *** г., л. 18 от делото, видно от
отбелязването в разписката на гърба на поканата, с уточнението, че И. е баща на
кредитополучателя и поема задължението да я предаде. Това прави ответника надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането на кредитора.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост на вземането на кредитора е надлежно
предявена на настоящия ответник, считано от датата на получаването на поканата–
уведомление. Така ищецът е реализирал правото си едностранно да промени условията на
сключения договор, при наличието на предпоставките за това, посочени в ОУ към договора,
в случая невнасяне на суми за револвиране след усвояване на кредите лимит, общо шест
броя месечни вноски от минималната сума.
2
Съгласно чл. 31.1 от Общите условия, в случай че 4 поредни месеца клиентът не
револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната месечна
погасителна вноска, правото на ползване на картата се спира.
Оставащите непогасени задължения са осчетоводени от банката, както следва:
946,92лв. главница; 84,78лв., договорна лихва за периода от *** г. до *** г.
1,84лв.обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г. 59,75 лв., представляващи
дължими такси.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, съгласно която е
установено, че усвоената част от предоставения на ответника кредит е в размер на 970 лв.
Ответникът е допуснал неизпълнение, към датата на прекратяване на ползването на кредита
в размер на 6 бр. минимални суми за револвиране, като общия размер на непогасените от
него суми е общо 1093,29 лв., от които 946,92 лв. за главница; 84,87 лв. договорна лихва за
периода от *** г. до *** г.; 1,84лв. обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г. и
59,75 лв., представляващи дължими такси.
Така посочените от вещото лице суми, напълно съответстват на претендираните от
ищеца суми, както по исковата молба, така и по заповедното производство, за които са
издадени и заповед за незабавно изпълнение № **/** г. по ч.гр.д. № **/** г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 946,92лв. главница.
По делото се установи, че ответникът не е изпълнил към кредитора задължението си
в размер на 946, 92 лв.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит, разпоредбите за който
са приложими и по отношение на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ ефект, е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ОУ, клиентът е длъжен ежемесечно, в рамките на определен в
Условията срок след падежната дата (гратисен период), да заплаща минимална сума за
револвиране.
Съгласно чл. 79 ЗЗД, ищецът има правото при неизпълнение на договорното
задължение на ответника да иска неговото изпълнение. Неизпълнението на договорното
задължение от страна на ответника е в размер на сумата от 946,92 лв.
Предвид на горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се
уважи, като се признае спрямо ответника, че вземането на ищеца за 946,92лв. главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – *** г., съществува.
По иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от
84,78лв., договорна лихва за периода от *** г. до *** г.
Задължението на ответника е парично и на основание чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата.
Съгласно договора е уговорено заплащането на договорна лихва в посочения размер.
По размер, претендираната от ищеца сума съответства на установената от вещото
лице, поради което съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи,
като се признае спрямо ответника, че вземането на ищеца за 84,78лв., договорна лихва за
периода от *** г. до *** г., съществува.
3
По иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД за сумата от 1,84лв.
обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г.
Претендираната от ищеца мораторна лихва е за период, следващ крайния срок на
договора, т.е след неговото пълно падежиране.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение за забавата.
Претендираното от ищеца обезщетение съответства на установеното от вещото лице
и същото е в размера на законната лихва от деня на забавата, така както изисква нормата на
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира, че искът за посочената сума е основателен и доказан и следва да се
уважи, като се признае че вземането на ищеца за 1,84лв. обезщетение за забава за периода от
*** г. до *** г., съществува.
По иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 10а, ал.1 ЗПК за сумата 59,75 лв.,
представляващи дължими на основание чл. 8 от Договора за кредит и чл. 53 от ОУ
такси.
Съгласно чл. 25, ал. 5 ОУ, при невнасяне на минималната сума за револвиране в
рамките на гратисния период по картата се начислява такса за невнесена минимална сума,
съдържаща се в Условията. Съгласно чл. 53, ал.1 ОУ, за издаването и обслужването на
картата и за операциите, извършвани с нея, Клиентът заплаща такси съгласно Тарифата,
действаща към датата на събиране на таксата, съответно – към датата на извършване на
операцията. Дължимите от Клиента такси се събират служебно от кредитния лимит чрез
сметката, към която е издадена картата.
Съдът намира, че посоченото основание в чл. 53 от ОУ на банката, приложими за
договора за кредитна карта, представлява задължение за плащане на такси за свързани с
усвояване и управление на кредита, което съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК е недопустимо.
Уговарянето на заплащането на таксите за ползване на кредитната карта, е посочено в
бланкетната разпоредба на чл. 8 от договора, както и в също бланкетните ОУ (чл. 53).
Конкретика за тяхното естество и размер се съдържа в Приложение U20, л. 15 от делото.
Съдът приема, че клаузата по т. 8 е неравноправна, тъй като, съгласно чл. 33, ал. 1 от
ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя дава и подробно изброяване на различните проявни форми на това
неравноправие.
Съдът намира, претендирането на сумата от 59,75 лв., представляваща дължими на
основание чл. 8 от Договора за кредит и чл. 53 от ОУ такси за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗПотр. и като такава и на основание чл. 146, ал.1 ЗЗПотр. същата е
нищожна, поради което и не се дължи.
Съдът намира, че искът на ищеца по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 10а, ал.1 ЗПК
за сумата 59,75 лв., представляващи дължими на основание чл. 8 от Договора за кредит и чл.
53 от ОУ такси, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно предявените евентуални осъдителни искове.
Поради уважаване на предявените от ищеца като главни установителните искове по
чл. 422 ГПК, с изключение на иска за сумата за такси от 59,75 лв., съдът не следва да се
произнася по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за същите по
вид, основание и размер вземания. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът
се произнася по евентуалния иск, само ако отхвърли главния иск. В този смисъл са Решение
№ 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 315 от
4
27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6945/2013 г., III г. о., ГК и др.
Съдът следва да обсъди единствено предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати претендираната от ищеца сума от 59,75
лв., представляващи дължими на основание чл. 8 от Договора за кредит и чл. 53 от ОУ
такси.
Предявеният от ищеца осъдителен иск е с правно основание по чл. 10 ЗПК за
заплащане на такси, дължими на основание чл. 8 от Договора за кредит и чл. 53 от ОУ
такси.
Съдът намира, че посоченото основание в чл. 53 от ОУ на банката, приложими за
договора за кредитна карта, представлява задължение за плащане на такси за свързани с
усвояване и управление на кредита, което съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК е недопустимо.
Уговарянето на заплащането на таксите за ползване на кредитната карта, е посочено в
бланкетната разпоредба на чл. 8 от договора, както и в също бланкетните ОУ (чл. 53).
Самите такси по вид и размер не са посочени в сключения между страните договор и поради
това те нямат характер на индивидуално уговорени такива. Посочването на размера на
таксите е в Приложение U20, л. 15, но от неговото съдържание се установява, че това са
такси за „ползване на картата“, а от тяхното съдържание се установява, че те са такси за
усвояване и управление на кредита (такива са напр. такса за експресно издаване на карта,
получаване на суми по карта, невнесена минимална сума и пр., изброени в приложението).
Съдът приема, че клаузата по т. 8 е неравноправна, тъй като, съгласно чл. 33, ал. 1 от
ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, претендирането на сумата от 59,75 лв., представляваща дължими на
основание чл. 8 от Договора за кредит и чл. 53 от ОУ такси е резултат на неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗПотр. и като такава и на основание чл. 146, ал.1
ЗЗПотр. същата е нищожна, поради което и не се дължи, а предявеният осъдителен иск
следва да се отхвърли.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство. С оглед изхода на процеса, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, искането за разноски следва да се уважи, пропорционално на
уважените искове.
Предявените от ищеца искове са в размер на 1093,29 лв. в общ размер от 886,73лв.
Отделно ищецът претендира съдът да му определи възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът приема, че на основание чл. 78, ал.8 ГПК, в полза на ищеца, който е и
юридическо лице следва да се определи от предвиденото в чл. 25, ал.1 НЗПП
възнаграждение от 100 до 360 лв., сумата от 150 лв. Същата, следва да се вземе предвид в
общия размер на претендираните от ищеца разноски.
Общия размер на разноските в полза на ищеца е 1036,73 лв.
Пропорционално на уважената част от исковете, в размер на 1033,54 лв. и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 980,07
лв. и да се отхвърли за разликата до 1036,73 лв.
Относно разноските в заповедното производство. Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се присъдят на ищеца, пропорционално на предявените искове и направените по
заповедното производство разноски. В случая направените разноски в заповедното
производство са 75 лева и включват 25 лева заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Пропорционално на уважените искове следва да се уважи претенцията за разноски в
размер на 70,90 лв. и да се отхвърли за разликата до 75 лв.
5
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. 124 от ГПК
вр. чл.430, ал.2 от ТЗ, спрямо В. Т. И. с ЕГН ********** отс. Н., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД С., ЕИК ******, със седалище гр.С., Община О., ул.***,
представлявана от Д. Д. М., *** и Д. Н. Н., че вземането за сумата от 946,92лв. (деветстотин
четиридесет и шест лева и деветдесет и две ст.)- главница, ведно със законната лихва от ***
г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед № **/** г. по ч.гр.д. №
**/**г. на *РС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,ал.1 от вр. 124 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД, спрямо В. Т. И. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. ***, че вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД С., ЕИК ******, със седалище гр.С., Община О., ул.***, представлявана
от Д. Д. М., *** и Д. Н. Н., ***, че вземането за сумата от 84,78лв. (осемдесет и четири лева
и седемдесет и осем ст.) - договорна лихва за периода от *** г. до *** г., за което вземане е
издадена Заповед № **/** г. по ч.гр.д. № **/**г. на *РС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,ал.1 от вр. 124 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД, спрямо В. Т. И. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. ***, че вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД С., ЕИК ******, със седалище гр.С., Община О., ул.***, представлявана
от Д. Д. М., *** и Д. Н. Н., ***, че вземането за сумата от 1,84лв. (един лев и осемдесет и
четири ст.)–обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г., за което вземане е издадена
Заповед № **/** г. по ч.гр.д. № **/**г. на *РС, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК, вр.10а, ал.1 ЗПК, на
„Банка ДСК“ ЕАД С., ЕИК ******, със седалище гр.С., Община О., ул.***, представлявана
от Д. Д. М., *** и Д. Н. Н., ***, спрямо В. Т. И. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. ***,
за признаване че вземането за сумата от 59,75 лв. (петдесет и девет лева и седемдесет и пет
ст.) -дължими такси, за което вземане е издадена Заповед № **/** г. по ч.гр.д. № **/**г. на
*РС, съществува.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.10а, ал.1 ЗПК, на „Банка ДСК“ ЕАД С., ЕИК ******, със
седалище гр.С., Община О., ул.***, представлявана от Д. Д. М., *** и Д. Н. Н., ***, срещу В.
Т. И. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. ***, за заплащане на сумата от 59,75 лв.
(петдесет и девет лева и седемдесет и пет ст.) -дължими такси.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, В. Т. И. с ЕГН ********** от с. Н., обл.
Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД С., ЕИК ******, със седалище гр.С.,
Община О., ул.***, представлявана от Д. Д. М., *** и Д. Н. Н., ***, направените и дължими
по делото разноски в размер на 980,07 лв. (деветстотин и осемдесет лева и седем ст.), като
отхвърля искането за разноски за разликата до 1036,73 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, В. Т. И. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ направените по заповедното производство разноски в размер на 70,90
лв. (седемдесет лева и деветдесет ст.), като отхвърля искането за разноски за разликата до 75
лв.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ **/** г.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7