№ 21479
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110160675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от М. Ж. Г., представлявана от адв. С. М.
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени при условията на евентуалност
установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за
потребителски кредит № 1348966 от 07.05.2024 г., сключен между страните е
недействителен, а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск се
иска да бъде признато за установено, че разпоредбата на чл. 3, б. „б“ от договора,
предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва и разпоредбата на чл. 5 от договора,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство са нищожни.
В исковата молба се твърди, че на 07.05.2024 г. между М. Ж. Г. в качеството му на
кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – в качеството му на кредитодател е
сключен договор за потребителски кредит № 1348966, по силата на които кредитодателят
предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 5 000 лв., с уговорена
договорна лихва 23 % и годишен процент на разходите 47,11%. Съгласно чл. 5 от договора,
същият е обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank. Според ищеца
поръчителството е уговорено като задължително условие за получаване на кредита, поради
което и бил сключен договор за гаранция от 07.05.2024 г., съгласно който
кредитополучателят се задължава да заплти възнаграждение на Multitude Bank. Размерът на
възнаграждението бил 4 900 лв. и същото подлежало на изплащане на месечни вноски.
Акцентира се, че кредитодателя и поръчителя са свързани лица.Вънаграждението на
поръчителя обаче не било включено в ГПР. Общодължимата сума по договора възлизала на
12 200 лв. Ищецът заплатил извънсъдебно сумата от 5 000, 66 лв. Според ищеца сключеният
договор за кредит противоречи на закона /чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПКр/, тъй като посоченият в
договора ГПР не отговаря на действителните разходи по договора. Освен това след като се
прибави задължението за заплащане на възнаграждение на поръчителя така формираният
ГПР надхвърля законоводопустимия. Поддържа още, че на самостоятелно основание
1
клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителя е нищожна. Счита, че
калузата, определяща размера на възнаградителна противоречи на добрите нрави. Моли за
уважаване на предявения главен иск, а в случай на евентуалност за уважаване на
предявените евентуални искове.
Представя писмени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по
делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум
България“ ЕООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител
юрисконсулт Гардения Георгиева, в който се поддържа, че исковете са неоснователни.
Твърди, че ищецът е разполага с избор как да обезпечи задълженията си към кредитора, а
договорът за гаранция е сключен със самостоятелно юридическо лице, като по този договор
ответникът не е страна. Счита, че ищецът не е бил въвеждан в заблуждение относно избора
на поръчител. Сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът
по нея не се включва в ГПР, тъй като тази услуга не е задължителна. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са евентуално съединени главен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПКр за прогласяване за
нищожен на сключения между страните договор и евентуални установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите,
предвиждащи заплащане на договорна лихва и възнаграждение в полза на поръчителя.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните искове е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не
са налице визираните пороци.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит №
1348966 от 07.05.2024 г., както и че възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
Приложените от ищеца писмени документи са допустими, относими и необходими за
изясняване на спорни обстоятелства по делото. Ответникът не възразява срещу тяхното
приемане, поради което същите следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.06.2025 г. от 14:40 часа, за когато да се
призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени документи като доказателства
по делото.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Ищецът да се призове и чрез ССЕВ чрез профила на адв. С. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3