РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Харманли, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20245630101042 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Профи кредит България”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г. Ст.-К. срещу М. Д. Д., ЕГН **********,
гр.Харманли, ж.к. Д. № * ет. * ап. **, с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от
ГПК и с цена на установителен иск -363.44лв, от които 343.49лв – главница и 19.95лв,
дължимо за периода от 25.12.2023г. до 25.03.2024г. и с цена на осъдителен иск -212.53лв, от
които: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 100.03лв дължимо до
25.03.2024г. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 112.50лв., дължимо
до 25.03.2024г.
Ищецът твърди, че поради неизпълнението на договорното задължение входирал
в Районен съд - гр. Харманли Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. Д. Д. с ЕГН: **********, по което било образувано
ч.гр.дело № 631/2024г. на Районен съд - гр. Харманли. Длъжникът подал възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че предявява настоящия установителен иск относно вземанията
си по Договор за потребителски кредит (ДПК) 40016242554, сключен с М. Д. Д. в общ
размер на 363.44 лева /триста шестдесет и три лева и 0.44 ст./, от които: Главница - 343.49
лева /триста четиридесет и три лева и 0.49 ст./ и неплатеното договорно възнаграждение в
размер на 19.95 лева /деветнадесет лева и 0.95 ст/, дължимо за периода от 25.12.2023 г до 25
03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда /27.06.2024
г./ до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с подаденото от него заявление, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 631/2024г. на Районен съд - гр. Харманли, претендирали и
заплащането на възнаграждение за закупена услуга „Фаст" и възнаграждение за закупена
услуга „Флекси", в която част съдът е отхвърлил, поради което и на основание чл. 415, ал. 1
1
, т. 3 от ГПК подава осъдителен иск по отношение на: Неплатеното възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст" в размер на 100.03 лева /сто лева и 0.03 ст./, дължимо
до 25.03.2024 г. и Неплатеното възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
112.50 лева /сто и дванадесет лева и 0.50 стотинки/, дължимо до 25.03.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в Съда /27.06.2024 г./ до изплащане на
вземането.
Ищецът посочва, с оглед на факта, че между отделните претенции съществувала
житейска, логическа и правна връзки, моли съдът да ги разгледа в едно производство. Счита,
че съвместното им разглеждане нямало да бъде значително затруднено. Напротив, би
позволило на съда да се произнесе при най-пълна фактическа обстановка, би улеснило
страните, които ще водят само едно производство за разрешаване на правния спор между
тях, който е възникнал на едно основание, а именно Договор за потребителски кредит №
40016242554, както и би предотвратило постановяването на противоречащи решения между
отделните състави.
Прави уточнение, че сумите, които претендират в настоящото производство
били различни от сумите, които „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е претендирало с
подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, тъй като след депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК постъпили
плащания по кредита, с които били погасени и част от процесиите вземания, понастоящем,
дългът по исковата молба бил актуалният дълг на клиента М. Д. Д.. В тази връзка считат, че
било налице липса на идентитет между Заповедното и настоящото Исково производство.
Ищецът заявява, че в настоящото производство се отказвал да търси
претендираната с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит, в размер на 200.00 лева, начислени на 24.02.2024 г. и законна лихва в
размер на 16.55 лева, дължима от 25.03.2024 г. - датата на изтичане на погасителния план до
26.06.2024 г.
Ищецът твърди, че вземането му произтичало от следните обстоятелства:
На 22.03.2023г. М. Д. Д. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България’’ ЕООД
попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт със зададени параметри. Последната получила разяснения, които й дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на
финансовото й състояние. Същата декларирала, че била запозната и с Общите условия на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от Декларации. Получила и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК
№ 40016242554 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги
към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително
условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от
горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да
заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрил отпускането на заем
съгласно исканите параметри, на дата 22.03.2023г. с ответника М. Д. Д. бил сключен
Договор за потребителски кредит № 40016242554, по силата на който заявителят „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си. Клиентът М. Д. Д.
2
получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“. Клиентът
пожелал да сключи и застраховка по кредита /t.V от ДПК/ към „УНИКА Живот’’ АД с
премия 11.40 лева в полза на М. Д. Д.. М. Д. Д. поема задължения (чл.8 от Общите условия)
по Договора за потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия
/по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на
клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А” и „Б“ от
Декларации/, за което и ги е подписал.
Ищецът посочва, че Договор №40016242554 бил сключен при следните
параметри: Сума на кредита: 1000.00лв.; Срок на кредита: 12 месеца; Размер на месечната
вноска по кредита: 102.86 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на
заема: 25-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.36; Годишен
лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита:
1234.38 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 400.00 лева;Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „ Флекси“: 450.00 лева;Размер на вноската по закупена
допълнителна услуга: 70.83 лева.Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и
по закупена допълнителна услуга била както следва: Общо задължение: 2084.38 лева; Общ
размер на месечна вноска по договора: 173.69 лева; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни
услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни
месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора. Сумата по
договора била преведена чрез паричен превод по банковата сметка на ответника, видно от
приложеното преводно нареждане за кредитен превод от дата 22.03.2023г. (заверено копие
по реда на чл.183 от ГПК). М. Д. Д. от своя страна поема задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който е неразделна част от Договора за потребителски кредит.
Изготвен бил и погасителен план с определени 12 вноски, всяка по 173.69 лв. с
падежна дата - всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на
22.03.2023г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
Ищецът посочва основание на вземането:
М. Д. Д. не изпълнила задължението, което поела по договора, преустановила
плащанията на погасителните вноски и изпаднала в забава. Общо заплатената сума по
договора била в размер на 1723.69 лева. С нея била погасена сума в размер на 1508.41 лева,
съгласно задължението по погасителен план (8 пълни вноски). Частично плащане в размер
на 118.89 лева има по 9-тата вноска. В общата сума на получените плащанията са включени
и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план - 81.69 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в
размер на 81.69 лева, които към момента са заплатени изцяло. Заплатена била и законна
лихва в размер на 28.59 лева, дължима от 25.03.2024 г. - датата на изтичане на погасителния
план до 26.06.2024 г. С плащанията си клиентът заплатил и 25.00 лева съдебни такси,
присъдени ни по ч.гр.дело № 631/2024г. на Районен съд - гр. Харманли за държавна такса,
както и 80.00 лева начислени такси по Тарифа. Понастоящем погасителният план изтекъл
на дата 25.03.2024 г. и било налице неизпълнение на задълженията на длъжника по този
ДПК, за дружеството бил налице материален и правен интерес да потърси неплатените и
падежирали вноски по договор 40016242554.
След изтичане на погасителния план (25.03.2024 г.) започнало начисляване на
3
обезщетение за забава. Същото било начислено съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ, а
именно: Начислено е 1.Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща
задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флески), като част от същото е погасено вече.
В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск бил основателен и
доказан и следвало да бъде уважен. От представения по делото ДПК било видно, че същият
е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в
Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Преди
сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски
формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на самия ДПК. От него е видно, че
дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във
форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени
същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. М. Д. Д. е посочила, че е
получила екземпляр от него, изписала е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита
са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е
предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване
на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит.
В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа
принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен
да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя
и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от
правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя
на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по
своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК №
40016242554 „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят
една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“.
Закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ било изцяло по желанието на длъжника. Тези
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности:
Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на
кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника.
Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява
по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не
се възползвал от същата.
Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на
длъжника намалеел, той щял да може да поиска от кредитора да му намали с до 75 %
размера на определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ
„Намаляване на погасителни вноски", като длъжникът въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Флекси“, не се възползвал от същата.
Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на длъжника
гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще
4
може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т. 15.2.3 от ОУ
„Промяна на дата на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от тях услуга „Флекси“, не се възползвал от същата,
В процесния случай ответникът дължал възнаграждение на кредитора за това, че
се възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да
поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.
Ищецът посочва, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след
постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му
елементи. Към това общо разбиране за договора. ЗПК наслагва допълнително съдържание с
оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за
потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа
всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от
страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и
данните на кредитополучателя.
Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е
длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да
подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора.
В чл. 3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета
от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на
потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва да следи
всички полетата да са попълнени. Кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия,
които са неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на
потребителски кредит“, който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът
по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на
кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит,
клиентът го подписва, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя
страна. Видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при
подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума
по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП
и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на
потребителя за приемането им.
Ищецът посочва, че ответникът в настоящото производство имал възможност да
се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми
дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата,
начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на
главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез
предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това
право. М. Д. Д. е усвоила предоставената й в заем сума, поела е изпълнение на уговореното
в ДПК съгласно погасителния план към него, правила е плащания. От тези обстоятелства
може да се направи обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с
ПРОФИ КРЕДИТ България Договор за потребителски кредит и се е съгласил с цената на
кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за
сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и
със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
5
върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, така и с
погасяването на вноски.
С оглед на гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника ни М. Д. Д. с ЕГН: **********, възникнало на
основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40016242554 в общ размер
на 363.44 лева /триста шестдесет и три лева и 0.44 ст./, от които: Главница - 343.49 лева
/триста четиридесет и три лева и 0.49 ст./ и Неплатеното договорно възнаграждение в
размер на 19.95 лева /деветнадесет лева и 0.95 ст/, дължимо за периода от 25.12.2023 г. до
25.03.2024 г. Претендират и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда
/27.06.2024 г./ до изплащане на вземането.
С оглед на гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника М. Д. Д. с ЕГН: ********** да заплати задължението, възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40016242554, а именно: Неплатеното
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 100.03 лева /сто лева и 03
ст./, дължимо до 25.03.2024 г. и Неплатеното възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 112.50 лева /сто и дванадесет лева и 0.50 стотинки/, дължимо до 25.03.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в Съда /27,06.2024 г./ до
изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на разноските, направени в хода на заповедното
производство и в хода на настоящото производство.
Ответникът, чрез упълномощения си защитник адв. И.И. от АК - Хасково е
депозирал отговор по чл.131 ГПК, в който посочва че исковата претенция за сумата от
212,53 лв. формирана от 1. Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 100,03 лв.
и 2. Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 112,50 лв. е недопустима.
Посочва, че Районният съд се е произнесъл вече по това искане в чгрд №
631/2024г. по описа на PC- Харманли като го е отхвърлил изцяло и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение без него. Ищецът не е подал жалба срещу
определението на съда и така издадената заповед и тя е влязла в законна сила. По отношение
на него е налице силата на присъдено нещо и е недопустимо предявяване на нова искова
претенция.
Дори тя да била допустима, в настоящото специализирано производство по
чл.422 от ГПК не било допустимо обединение на искови претенции. То засягало само
доказване съществуването на сумите по издадената вече Заповед срещу която подали
възражение – такова било изискването на закона.
Подобна претенция била допустима в отделно исково производство и то ако
нямало влязло в сила произнасяне на съд по нея. Но и сама по себе си тя била
неоснователна, тъй като тези така наречени „услуги“ не били консумирани от потребителя, а
представлявали сами по себе си скрити лихви и неустойки, които били забранени за
начисляване и отдържане от клиента, в случая ответницата и целят нейното заблуждаване
формулирани по този начин, съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
предполагат неравнопоставеност на договорните клаузи по смисъла на чл.35 от Закона за
защита на потребителите и за правилата за търговия. Ето защо тази претенция била
недопустима и следвало да се отхвърли и да не се разглеждала по същество.
Ответника посочва, че другата искова претенция била по съществото на
производството по чл.422 от ГПК и тя вече била допустима, но не неоснователна, тъй като
била издължена изцяло сумата по кредита и не се дължала.
6
Посочва, че ищеца отново се отклонявал от изискванията на закона, защото
променял искането си за установяване на дължимостта на сумите които са допуснати от съда
по издадената Заповед за парично изпълнение, което счита за недопустимо. Същия
самоволно отнасял платени суми и намалял по свое усмотрение допуснатото от съда в
заповедта, като считал, че това след образуване вече на производството по ч.гр.д № 631/24г.
и издаването на Заповедта е само в правомощията на съда. Претендира сумата от 343,49 лв.
главница и сумата от 19,95лв. договорно възнаграждение дължимо за периода от 25.12.2023г.
до 25.03.2024г., но тези суми считал за погасени. Задължението по договора за кредит така
както е определено по сключеният Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № 40016242554 от 22.03.2023г. и погасителен план към него за отпуснатата сума от
1 000 лв. възлиза само по кредита на 12 месечни вноски в размер на 11 вноски по 102,86 лв.
и 1 вноска в размер на 102,92 лв. Изключвал размера на вноските на описаните по-горе
допълнителни услуги, тъй като същите не бил ползвани, представлявали заблуждаващи
клаузи и представлявали скрити лихви и неустойки по същността си и поради това не се
дължали. Чистата обща сума която следвало да се върне на ищеца за 12м. възлизала общо на
1 234,38 лв., която сума ответницата изплатила още на 07.01.2024год. или през месец януари
2024г. и внесла общо сумата 1 383,69 лв. като това я правило изряден платец който не
дължал и лихви по кредита, тъй като издължаването било в срок и към тази дата издължила
задължението си по кредита. Имала надвнесени 149,31 лв. Служителите на ищеца обаче след
непрекъснат тормоз по телефон и посещения я принуждавали да продължава да плаща и тя
внесла още допълнително сумата от 532 лева или е дала на ищеца недължими общо 681,31
лева. Това са изчисленията на база сумите които ищеца по делото признава за получени от
него, а те твърдят, че дори имат още няколко неотчетени вноски. Същите били направени
съобразно договорните изисквания по EazyPay. Описания начин на погасяване на
задълженията от ищеца в исковата молба противоречи на закона и начина на счетоводно
отчитане погасяването на кредити, като твърдят, че неоснователно и незаконосъобразно са
начислявани и недължими лихви върху сумите, без мотиви и без да се спазват договорни и
законови правила.
Ето защо, моли съда да се произнесете с решение, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция на ищеца като недопустима и неоснователна и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски, както за настоящото производство, така и тези направени в
заповедното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр.
чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2023г. страните са сключили Договор за потребителски кредит /ДПК/
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40016242554, който наред с Искането на ответника за
сключването му, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, декларации, Погасителен план от 22.03.2023г., Общите условия на
ищеца към ДПК, разписка за извършено плащане от 22.03.2023г. и Извлечение от
30.09.2024г. по сметка към Договор за потребителски кредит № 40016242554, са представени
по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе
съдържание, поради което същото не следва да се излага отново, като при необходимост ще
бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на Районен
съд Харманли, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. №5812/27.06.2024г. по описа на Районен съд – Харманли в полза на ищеца
срещу ответника е издадена Заповед № 415/09.07.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми по Договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40016242554 от 22.03.2023г., а именно: главница - 387.10
7
лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 32.89 лева, дължимо за периода от
25.12.2023г. до 25.03.2024г.; 9.88лева - законна лихва, дължима от 25.03.2024г. до
26.06.2024г; ведно със законна лихва, дължима от датата на входиране на заявлението
27.06.2024г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25.00
лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, а с Разпореждане
№ 1393/09.07.2024г. е отхвърлено искането за сумите от неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст в размер на 133.36 лева, дължимо до 25.03.2024г.;
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 150,00 лева, дължимо до
25.03.2024г.; 3.14 лева - представляваща лихва върху възнаграждение за услугата „Фаст“ за
периода от 25.03.2024г. до 26.06.2024г; 3.53 лева - представляваща лихва върху
възнаграждение за услугата „Флекси“ за периода от 25.03.2024г. до 26.06.2024г; както
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 200,00 лева,
начислени на 24.02.2024г., както и за разноски до пълния предявен размер. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с Разпореждане № 1707/26.08.2024г. на
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че
дължимата сума която остава по главницата е 343,49 лева. Лихвата върху тази главница за
периода 25.12.2023г. - 23.03.2024г. е в размер на 19,95 лева и общо дължимата сума за
главница и договорено възнаграждение за лихва в размер на 363,44 лева. Непогасеното
задължение за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекс“ е общо 212,53 лева, но експертизата не
може да индивидуализира задължението по видове услуги, поради факта, че в погасителния
план това не е направено. Общата погасителна вноска е 70,83 лева. В погасителния план при
разпределение на дължимите вноски не са индивидуализирани сумите за дължими вноски за
услугата „Фаст“ и за услугата „Флекс“.
От представените извлечения за плащания и от експертизата на вещото лице се
установява, че непогасените задължения по главница и договорно възнаграждение са в
размер на 343.49лв за главница и 19.95лв. договорна лихва или в общ размер на 363.44лв., а
относно заложените в договора възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и
„Флекс“ общото погасено задължение е в размер на 637.47лв., а общо непогасеното
задължение е в размер на 212.53лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена
заповед за изпълнение относно процесните вземания. По отношение на предявените от
ищеца осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е необходимо изрично да се посочи, че в
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е допустимо да се приемат такива, след като са
налице условията за съвместното им разглеждане - т. 11 б на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледани по същество, първият иск е частично основателен, а вторият, третият
и четвъртия иск се явяват изцяло неоснователни като съображенията за това са следните:
Липсва спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че между страните е сключен договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК. Съдържанието му е подробно регламентирано в представените Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40016242554 от 22.03.2023 г. и Общите
8
условия на ищеца към него. Те са подписани и от ответницата, като автентичността им не е
оспорена. Ето защо следва да се приеме, че договорът е породил уговорените с него правни
последици, а именно дружеството е отпуснало на М. Д. Д. кредит в размер на 1000,00 лв.,
който е трябвало тя да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените
срокове и размери. Следва да се отбележи и че същият отговаря на установените в закона
изисквания за форма и съдържание на този вид договор. Изпълнението на основното
задължение на ищеца се установява от приетата и неоспорена разписка за извършено
плащане от 23.03.2023 г., от която е видно, че на тази дата сумата от 988.60лв. е била изцяло
преведена чрез EasyPay на ответницата, като в нея ясно е посочено основанието за превода, а
именно процесния ДПК, както и застрахователна защита на кредита за сума в размер на
11.40лв. от 22.03.2023г.
На следващо място, не е полемично обстоятелството, а и както от приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, така и от представените от ищеца
извлечения по сметка се установява, че ответницата е заплатила на ищеца по сключения
между тях Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40016242554 от
22.03.2023г. сума по главницата е 343,49 лева, ведно с лихвата върху тази главница за
периода 25.12.2023г. - 23.03.2024г. в размер на 19,95 лева, т.е. общо дължимата сума за
главница и договорено възнаграждение за лихва в размер на 363,44 лева, както и
непогасеното задължение за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекс“ общо 212,53 лева.
Несъмнено сключеният между заявителя - "Профи Кредит България" ЕООД и
ответницата договор, на който се основават претендираните вземания, представлява договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид това съдът е длъжен служебно да извърши проверка
относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на изначална недействителност, защото последиците й са
възникнали при самото сключване на договора. Тя е по-особена по вид с оглед на
последиците по чл. 23 ЗПК, а именно когато договорът бъде обявен за недействителен,
заемателят не се освобождава изцяло от задълженията си по него, но същият дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите
разходи.
На първо място, съдът намира за недействителни и неравноправни клаузите за
закупуването на посочените допълнителни услуги – "Фаст" и "Флекси" в процесния договор,
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, заобикаляне на
разпоредбите за потребителския кредит, договаряне във вреда на потребителя и при
неспазване на изискването за добросъвестност, както и при липсата на индивидуална
договореност. Същите противоречат с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, които
следва да бъдат да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата
за закупуване на допълнителни услуги – Фаст и Флекси.
Посочените клаузи възлагат в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за
извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т. нар.
от него "допълнителен услуги" – Фаст и Флекси към ГПР или договорната лихва дължима
по кредита, а така също не ги включва в общата дължима сума по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
9
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".
Предвид изложеното, то първо необходимо е в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай са посочени единствено процентните стойности на ГПР в договора, но от
съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат
и по какъв начин е формиран ГПР, за да може длъжникът да се ориентира и да му бъде ясно
какви суми дължи. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика той няма информация колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, § 1 и
чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на
ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в
договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е
включено дължимото възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив – при
прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по
кредита. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата
сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
Посоченото се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК досежно
задължението за посочване на общата дължима сума по договора въведено, за да гарантира,
че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
Тук следва да бъде съобразено и Решение на Съда на Европейския съюз (девети
състав) от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, съгласно което разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит, каквито се явяват посочените услуги с оглед
гореизложеното. Съгласно същото, член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се
10
тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на
съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по
кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този
потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Налице е и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива
93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в Договор за възлагане на
поръчителство. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по
дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика. В случая, клаузите
на процесния договор, касаещи допълнителни услуги са неравноправни и по смисъла на чл.
143 ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени, а са част от типови договори за кредит,
които кредитополучателят не може да променя. Тези клаузи се явяват във вреда на
потребителя, тъй като за част от изброените допълнителни услуги се дължи заплащане на
възнаграждение, макар че по силата на закона има право да поиска предоговаряне на падежа
или на размера на погасителни вноски; не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради
липсата на еквивалентност между поетите от тях насрещни задължения. Срещу правата,
предоставени с договора за допълнителни услуги, с които по правило потребителят
разполага и без изричното им уговаряне, при паричен заем в размер на 1000лв.
потребителят се задължава да заплати на заемодателят значително висока сума със
закупуването на допълнителни услуги. Касае се за потребителски договор, при който едната
страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК.
Уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги третира неравноправно
икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални средства за
един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна
на кредитополучателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, е уговорено
единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението
на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за кредит, внася
значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно
нееквивалентни. В този смисъл е налице и противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави
следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Съгласно Решение № 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. и Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
11
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 ЗЗД. Според задължителната съдебна практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда
във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Изхождайки от съдържанието на ДПК № 40016242554 от 22.03.2023 г. съдът
намира, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.
19 ЗЗП, защото е очевидно, че сборът на двете суми по тези допълнителни услуги е в
размер, близък на сумата по отпуснатия кредит. Не на последно място, разглежданите
клаузи нарушават пряко чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, тъй като кредиторът не може за изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, като ал. 4 на цитирания по-горе член 3 ПК предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, а предвидените в процесния договор
допълнителни услуги по естеството си са действия, свързани с управление на кредита.
Допълнителната услуга "Фаст" представлява приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, а допълнителната услуга "Флекси" се отнася до
възможността да се променя погасителния план при определени условия, включваща
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване
на размера на определен брой погасителни вноски; възможност за промяна на датата на
падежа на погасителните вноски. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а
именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, услугата "Фаст"
представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по "Флекси"
имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях
реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер
надхвърля законовото ограничение и то значително, видно и от приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза и направените уточнения в с.з. до 362.29%. Така, с тази
сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Предвид това и посочения в
договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
По изложените съображения следва да се приеме, че при сключване на процесния
договор за потребителски кредит са нарушени посочените по-горе разпоредби, в това число
и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, при която
заемателят – потребител по смисъла на ЗПК, дължи връщане само на чистата стойност на
12
кредита, но не и на лихвите и други разходи по кредита.
С оглед на горното, съдът намира, че вземанията на ищеца се основават на
нищожен договор за кредит като по аргумент от разпоредбата на чл. 23 ЗПК (и при
съобразяване и на трайната съдебна практика – т. 2 от Решение на Съда на Европейския
съюз (девети състав) от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, ECLI: EU: C: 2024: 263, а така също
и Определение № 50116 от 22.02.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. по описа на I търг. отделение
на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. по описа на II търг.
отделение на ВКС), на възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита, т.
е. усвоената главница без лихвите и другите разходи по кредита. В този смисъл, ищецът като
кредитор принципно може да се легитимира като носител на материалното право
единствено за неизплатената главница по заемния договор спрямо ответницата.
Предвид изложеното, исковете за установяване на вземането на ищеца спрямо
ответницата за осъдителните претенции за сумата от 100.03 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", дължимо за периода до 25.03.2024
г. и за сумата в размер на 112.50 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга "Флекси", дължимо до 25.03.2024 г., като неоснователни и недоказани
следва да се отхвърлят изцяло.
В случая липсва спор, че ответницата е погасила част от отпуснатата и в заем
сума, а именно на 18.06.2023г. в размер на 173.69лева, на 18.06.2023г. в размер на 190лв., на
12.07.2023г. в размер на 175 лева, на 31.07.2023г. в размер на 183 лева, на 28.09.-2023г. в
размер на 190лв., на 16.11.2023г. в размер на 220 лева, на 22.12.2023г. в размер на 60 лева, на
07.01.2024г. в размер на 192 лева, на 23.05.2024г. в размер на 170 лева, на 30.06.2024г. в
размер на 170 лева или общо сумата от 1723.69 лева. Посоченото се потвърждава и
представените по делото разписки за извършени плащания от М. Д.. Връщането на заетата
сума е уговорено да стане, според погасителния план към договора, а именно - на 12 броя
погасителни вноски с ежемесечни падежи на 25-то число, в периода 25.04.2023 г. -
25.03.2024г., в различни размери, що се отнася до главницата и договорното възнаграждение,
което не е дължимо съобразно приетото по-горе. Следователно остатъкът от незаплатена
главница е в размер на 343.49 лв. (1000 лв. – 656.51лв.).
Ето защо, искът за дължимата по договора главница се явява основателен и
доказан до размера на сумата от 343.49 лева, ведно с договорното възнаграждение в размер
на 19.95лв. за периода от 25.12.2023г. до 25.03.2024г.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на РС Хасково – 27.06.2024 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ България "ЕООД е заявил своевременно възражение
на основание чл. 78. ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните съдебни разноски,
доколкото не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли
да обосноват адвокатски хонорар в подобен размер.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г.на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания в установените им
13
от съда размери. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от
ищеца разноски по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на РС – Харманли.
В заповедното производство ищецът е направил разноски от общо 75 лева за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установените по
делото размери на спорните вземания, се дължат разноски в размер на 44,73 лв.
В заповедното производство се дължат разноски на ответника, пропорционално
на уважената част. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Длъжникът в заповедното производство, ответник в настоящото е
направено възражение против издадената заповед за изпълнение. Претендираната сума за
депозираното възражение е в размер на 400,00 лева, за адвокатско възнаграждение.
Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното производство, с
което не се разрешава правен спор, защита на длъжника в границите на същото се изразява в
оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК или чл.423 от ГПК и атакуване на
актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение, евентуално в защита на длъжника
при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в
заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от
ГПК, чрез подаване на бланкетно възражение. Така подадено възражение е довело до
разглеждане на спора за дължимостта на претендираните от заявителят суми по исков ред,
като изхода от него е частично уважаване, респективно отхвърляне на иска.
Понастоящем спора, се свежда до това какъв е реда за определяне на дължимото
възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство. В тази връзка на първо
място следва да се има предвид, че според правилото на чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 от ГПК
подлежащите на репариране разноски включват възнаграждение за един адвокат. Ето защо
искането за едновременно присъждане на хонорари на двама адвокати изначално е лишено
от основание.
На следващо място следва да се има в предвид, че извършването на процесуални
действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие
на делото. В този смисъл определянето на разноските за заповедното производство следва да
се съобрази с факта, че в границите на същото не се разрешава правен спор със сила
на пресъдено нещо, поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на
разноските дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от
действията му в отделните етапи на производство, като е важен вида на предприетата
защита Наред с това Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не е
предвиден ред за определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в
заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно.
Подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква
подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица
е прелИ.е /развитие/ на заповедното производството в исков процес, в границите, на който
ответникът-длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска
помощ. В случая, както вече се посочи, след предприетите действия от длъжника в
заповедното производство, спора е разгледан по исков ред, където е присъдено
възнаграждение за осъществената защита на ответника.
Предвид горното и при липса на изрична норма в Наредба №1/2004г.,
възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното производство,
следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които са най-близки като обем и
съдържание. Според настоящият състав на съдът защитата при подаване на възражение по
чл.414 от ГПК е най-сходна по смисъл обем с действията описаните в чл.6, т.5, пр.
14
последно от за възнаграждения за адвокатска работа, съставяне на други молби, за което се
дължи възнаграждение в размер на 200,00 лв. и изчислено пропорционално на отхвърлената
част е в размер на 80,73 лева.
Предвид крайния изход на делото, и двете страни имат право на разноски и в
настоящото производство. поред актуалната практика на ВКС фактическата и правна
сложност на делото произтича от извършените от страните процесуални действия, вида,
броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема
на събраните в производството доказателства. В разглеждания случай по
първоинстанционното дело са предявени три обективно съединени иска.
От представените от него писмени доказателства се установява, че ищецът е
направил в исковото производство разноски от 175 лева за държавна такса, 300 лв. заплатен
депозит за вещо лице, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева. С оглед на това, че ищецът претендира разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на същият следва да се присъдят пропорционално на уважената
част от исковете в размер общо от 462,19 лева, съразмерно на уважената част от исковете,
като общият размер на направените разноски е в размер на 775,00 лева/ 175,00 лв ДТ; 300,00
лв – възнаграждение на вещо лица; 300,00 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1
НЗПП.
Ответникът също претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
от 400 лева в исковото производство. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата в исковото
производство в размер на 161,45 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр.с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М.
Д. Д., ЕГН **********, гр.Харманли, ж.к. Д. № * ет. * ап. **, ЧЕ ДЪЛЖИ на "Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. "В", по договор за потребителски кредит /ДПК/ Профи
Кредит Стандарт № 40016242554 от 22.03.2023 г. следните суми: сумата от 343.49 лева за
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на
Районен съд - Харманли - 27.06.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 415 от 09.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. д. № 631/2024г. На РС – Харманли, като иска за договорно възнаграждение в
размер на 19.95 лева, дължимо за периода от 25.12.2023г. - 23.03.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на Районен съд - Харманли -
27.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. "В",
срещу М. Д. Д., ЕГН **********, гр.Харманли, ж.к. Д. № * ет. * ап. **, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал.3, ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати по сключения между тях договор за потребителски
кредит /ДПК/ Профи Кредит Стандарт № 40016242554 от 22.03.2023г. следните суми: сума в
размер на 100.03 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
15
услуга "Фаст", дължимо до 25.03.2024 г. и за сумата в размер на 112.50 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси", дължимо до 25.03.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г.
на Районен съд - Харманли - 27.06.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, гр.Харманли, ж.к. Д. № * ет. * ап. ** на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх.
"В", сумата от 462,19 лева представляваща разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, гр.Харманли, ж.к. Д. № * ет. * ап. ** на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх.
"В", сумата от 44,73 лева представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 631 по описа за
2024 г. на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. "В", ет. 7, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, гр.Харманли, ж.к. Д. № * ет. * ап.
**, сумата от 161,45 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. "В", ет. 7, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, гр.Харманли, ж.к. Д. № * ет. * ап.
**, сумата от 80,73 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 631 по описа за
2024 г. на Районен съд – Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
16