№ 6745
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509829 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №8215 от 19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 60098/2022 г. по описа на
СРС, 40 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от М. В. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ****, действаща чрез процесуалния си
представител адв. И. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** осъдителен иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 вр. чл.4 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република
България, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №2, като е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от извършените спрямо него
процесуални действия в хода на воденото наказателно производство за престъплението, за
което е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 8631/2018г. по описа
на СРС, НО, 23-ти състав, ведно със законната лихва от 04.11.2021г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 10 000лв. до пълния
предявен от 24 000лв.; сумата от 3 839лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за платени адвокатски възнаграждения и сторени разходи за пътувания,
настъпили в резултат от извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото
наказателно производство за престъплението, за което е оправдан с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 8631/2018г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 3839лв. до пълния предявен от 5 224лв.
Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ сумата от 711,95
1
лева, представляваща разноски по делото и на основание чл. 10, ал. 3 вр. чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ
сумата от 362,10лв. (триста шестдесет и два лева и десет стотинки), представляваща
разноски за експертиза, които са заплатени първоначално от бюджета на съда.
Недоволен от съдебното решение е останал ответника, който е подал въззивна жалба, с
която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон, като моли съда да бъде постановено ново
решение, с което да се отхвърли претенцията на ищеца. .Претендира и разноски.
В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
от ищеца, който моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, като излага и
съображенията си за това. . Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Отговорът на въззивната жалба е подадена в срока по чл.263, ал.1 ГПК, допустим е,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
вр. чл. 45 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на М. В. М. срещу Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на 22.06.2016г. бил привлечен като обвиняем по ДП ЗМ № 1190/2015г. по
описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 12509/2015г. по описа на СРП за престъпление по чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. На 23.05.2018г. бил внесен в съда обвинителен акт спрямо
него, по който било образувано НОХД № 8631.2018г. С присъда от 10.02.2022г., влязла в
сила на 26.02.2022г., ищецът бил признат за невиновен в извършването на соченото деяние.
Поддържа, че наказателното производство преобърнало живота му, като станало
достояние на много негови познати, приятели, роднини и др. Бил му лепнат етикет на
престъпник, което го сринало психически. Преди производството бил енергичен и лъчезарен
човек, а след това се чувствал отвратен, обезверен и изморен, загубил апетит, станал
мнителен и заядлив. Посочва, че в продължение на 6 години му се наложило да пътува от гр.
Варна, където живее, до гр. София за явяване за разпити и по заседания, което
2
представлявало постоянно напрежение за него. Тези обстоятелства се отразили негативно и
върху здравословното му състояние, като започнал да има проблеми със сърцето, увеличило
се кръвното му налягане, чувствал отпадналост, болки в кръста, световъртеж и изтръпване
на долните крайници. Появил му се и псориатичен артрит в резултат от наказателното
производство. Също така, бил ограничен в социалните и личните си контакти, тъй като бил
с мярка за неотклонение „подписка“ и при всяко пътуване извън гр. Варна следвало да
уведомява органите и да чака разрешение. Освен това, претърпял и имуществени вреди в
резултат от обвинението в размер на 3600лв. за платени адвокатски възнаграждения, както и
1624лв. разходи за превоз от гр. Варна до гр. София за периода 22.02.2016г.- 10.02.2022г.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат от обвинението, по което е оправдан, ведно със законната
лихва от 22.02.2016г. до окончателното плащане, както и сумата о т 5224лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди за заплащане на адвокатски
възнаграждения и разходи за пътувания.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Оспорва ищецът да е претърпял описаните вредни последици,
които да се намират в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Счита, че
спрямо ищеца не са извършвани интензивни процесуалноследствени действия, а
здравословното му състояние било влошено още от преди това. Поддържа, че спрямо него е
била взета най-леката мярка за неотклонение, а досъдебната фаза продължила около 2
години, което било разумен срок. Също така, оправдателната присъда не била протестирана,
което трябвало да бъде отчетено. Оспорва и да е претърпял имуществени увреждания на
сочената стойност. Евентуално прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
По отношение на останалите разходи, твърди, че не може да се направи извод за връзка с
наказателното производство, както и че част от тях не подлежат на възстановяване по
принцип. Спрямо лихвата за забава, твърди, че началната й дата не сочената от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така
очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че привлечен
като обвиняем, а впоследствие му е било повдигнато обвинение с обвинителен акт, в
извършване на соченото престъпление, като наказателното производство е продължило през
сочения период; наличие на оправдателна присъда, т.е. съдебен акт, с който ищеца е е
признат за невиновен по повдигнатите му обвинения; че е претърпял вреди, пряка и
непосредствена последица от действията на правозащитните органи. Отговорността по
ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се
3
установява, че ищеца – въззиваем е привлечен като обвиняем за престъпление с правна
квалификация чл.209, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. Със заповед от 22.02.2016г.,
издадена на основание чл. 72 от ЗМВР във връзка с досъдебно производство ЗМК 165/16 г.,
ищецът М. М. е задържан за срок до 24 часа. С постановление от 23.02.2016г. М. В. М. е
привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение - "подписка", изпълнявана
спрямо него до 18.10.2017 г., когато е отменена с Постановление на прокурора от Софийска
районна прокуратура. С обвинителен акт, внесен в съда на 23.05.2018г., на М. М. е
повдигнато обвинение за горепосочените деяния, квалифицирани като престъпление измама
по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от
свобода от една до шест години. С присъда от 10.02.2022г., постановена НОХД №
8631/2018г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, обявена в заседанието на 10.02.2022г.,
подсъдимият М. М. е признат за невиновен за деянията, за които му е повдигнато обвинение,
като присъдата не е протестирана и обжалвана и е влязла в сила на 26.02.2022г. С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е правилно е прието наличието на
първата предпоставка от фактическия състав.
Ищеца претендира обезщетение на причинените му неимуществени вреди вследствие на
воденото срещу него наказателно производство, както и обезщетение с оглед
продължителността на същото. Спорен между страните е въпроса, с оглед въведените от
въззивника възражения във въззивната жалба, относно справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди и реално претърпени вреди в сочения от ищеца –
въззиваем обем.
На тези въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в
даденото тълкуване в ППВС № 4/1968 г., т. 11, и според същата обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се определя по справедливост,
като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. В
трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички
неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД. Понятието за справедливост по смисъла
на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретно
съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното означава
съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен
случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен
следва да компенсира конкретно претърпените вреди, като с правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението.
Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от
непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с
преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от
4
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4
ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на
лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган
е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска – така ТР
№ 5/15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк. д. № 5/2013 г.); броят на повдигнатите обвинения;
тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална
принуда, тяхната тежест и продължителност,ограничаването на гражданските права; общата
продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до
основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с
участието на увреденото лице; личностните качества на ищеца, общественото му
положение, неговата възраст, съдебното му минало и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата,
честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията (вземат се предвид
преди, по време и след наказателното производство); разгласяването в медиите и
публичността; увреденото здраве. За пълнота на изложението, тъй като в настоящия случай
ищеца не притежава длъжностно качество, не заема длъжност в държавен орган и не
изпълнява работа в публичен интерес, от значение е също дали престъплението визира
такова качество, както и други особености в субективния състав на престъплението
(например користна цел), особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в
държавен орган и/ или изпълняваната работа е в публичен интерес. В тези случаи, за да
прецени негативния ефект от незаконното обвинение, съдът е длъжен да съобрази
професионалните и морални изисквания към заеманата длъжност, а с това - и начина, по
който незаконното обвинение се е отразило върху кариерното развитие на увреденото лице.
Връзката на тези конкретно проявени факти с наказателното преследване е предпоставка за
адекватното обезщетение на накърнените морални ценности.
При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката
между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно
преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на
общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия. Те включват време и място
на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие, конкретна икономическа
конюнктура и средностатистически стандарт на живот.
В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради
необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от
незаконните действия на правозащитните органи.
При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази както събраните по
делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато обвинение
сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за
5
справедливост, чест и достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното
производство действия срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е била взета
най-леката мярка за неотклонение "подписка" и обстоятелството, че е изпитвал стрес и срам
във връзка с образуваното наказателно преследване, че е станал нервен, че е изпитвал
отчаяние, а отчита и силното влошаване на семейния му живот. Настоящият състав на
въззивния съд кредитира показанията на разпитания по делото, като ги цени при условията
на чл. 172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има предвид
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Личните впечатления на
свидетеля са логични и последователни, изнесените с тях факти относно личните терзания и
преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал
към този момент. Впечатленията му са трайни и регулярни, продължили не само през целия
период на воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно състояние на
индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото производство, че
ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно производство е понесъл
неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога,
несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на
обвинение срещу някого има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед
не само на потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна
репресия, а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му
с неговите роднини, приятели и въобще с всички, с които има социалния контакти.
Предходните осъждания на увреденото лице могат да дадат отражение на размера на
присъденото обезщетение двупосочно. Ако е налице личност осъждана за тежки
престъпления, с трайни престъпни навици, дискредитирана в обществото, при която нивото
на душевните притеснения и негативни изживявания е занижено, следва да се приеме, че
това ще доведе до намаляване размера на обезщетението. Обратно, макар и с минало
осъждане, ако лицето се е поправило, положило е усилия да възстанови накърнения си
обществен авторитет и бъде обвинено незаконно, то това ще доведе до присъждане на
обезщетение в по-висок размер. Видно от данните по делото, въззиваемия и по – предходно
воденото срещу него дело е оправдан с влязла в сила присъда, което налага извода, че не се
характеризира като личност с трайни престъпни навици, което да доведе до намаляване
размера на присъденото обезщетение.
Досежно възражението за завишен размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият състав на въззивния съд го намира за неоснователно,
поради следните съображения. Безсъмнено за критерий при определяне размера на
дължимото се в случая обезщетение служи и продължителността на наказателното
преследване. Доколкото като основание за претендираното обезщетение не е изрично
въведен и дългия период, несъобразен с разумния срок период на наказателното
преследване, то същото ще бъде обсъдено единствено за обосноваване размера на
6
присъденото обезщетение. Наказателното производство срещу ищеца в двете му фази е
продължава в периода от 23.02.2016 г. - 26.02.2022 г. или 6 г. и 3 дни. Когато обвинението е
незаконно, с продължителността на производството се увеличават вредните последици за
подложения на наказателна репресия, което е от значение при глобалното определяне на
обезщетението по справедливост в хипотезиса на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като се
отчита интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването и
субективното отражение на обвинението върху конкретната личност и обективното -
обществено отражение на обвинението, въздействието на наказателното преследване, вкл.
продължителността му, върху начина на живот. Очертаният период за ищеца се
характеризира с множество проведени съдебни заседания и действия по делото с негово
участие, което предвид, че ищецът живее в град Варна, а производството се развива пред съд
в град София, неименуемо е придружено с множество пътувания, което се и доказа по
делото. Настоящият състав споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд
досежно определяне на размера на присъденото обезщетение и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК. Относно здравословното състояние на ищеца, безсъмнено по делото
се установи причинната – връзка между влошаването му и проведеното срещу него
наказателно преследване. Вещото лице по приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза отчита и наличието на предходни заболявания, посочени в медицинската
документация на ищеца, но заключава, че последните не са основание да се изключи
връзката между наказателното преследване и отключилото се в резултат на това заболяване.
Като отключващи заболяването фактори, вещото лице посочва именно стреса и
напрежението, които несъмнено могат да се предизвикат от събитие като това, претърпяно
от ищеца. В заключението си вещото лице посочва и вида и характера на автоимунното
заболяване, което се отличава с особена острота и интензитет, както и усложненията в
развитието и лечението му. Към това следва да се прибави и разрива в семейните отношения,
тъй като през този период, както се установи и от разпитания по делото свидетел,
отношенията между ищеца, съпругата и сина му се отличават с обтегнат тон, напрегнати
разговори и нерядко възникнали конфликти и спорове. Неименуемо всичко влияе негативно
и върху професионалния живот на ищеца, като е без значение възражението за липса на
доказателства относно конкретно търпените в тази насока вреди. Преценката на
първоинстанционния съд стъпва главно върху негативното отражение върху здравословното
състояние и социалния живот на ищеца, което е достатъчно да обоснове присъдения размер
на обезщетението.
Въззивният съд споделя така присъдения размер на обезщетението, поради което не
намира основание за ревизиране на същия. Поради изложените мотиви, настоящия състав
намира, че решението, постановено от СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивника Прокуратурата на Република България няма
право на направените в хода на делото разноски.
7
Право на разноски при настоящия изход на спора се дължат само на въззиваемата
страна, която, обаче, не прилага списък с разноски по чл.80 ГПК към отговора на въззивната
жалба. Към представеното пълномощно за процесуално представителство пред въззивната
инстанция не е приложен и договор за правна защита и съдействие, от който да е видно
уговореното възнаграждение, както и начина на плащането му. Не са представени и
доказателства за преведена по банков път сума, от които да е видно, че въззиваемият реално
е направил разноски за адвокатско възнаграждение. Поради което и не следва да му се
присъжда сума за направени разноски.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8215 от 19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 60098/2022 г.
по описа на СРС, 40 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от М.
В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ****, действаща чрез
процесуалния си представител адв. И. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****
осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 вр. чл.4 ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ №2, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото наказателно
производство за престъплението, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 8631/2018г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, ведно със
законната лихва от 04.11.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 10 000лв. до пълния предявен от 24 000лв.; сумата от 3
839лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за платени
адвокатски възнаграждения и сторени разходи за пътувания, настъпили в резултат от
извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото наказателно
производство за престъплението, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена
по НОХД № 8631/2018г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 3839лв. до пълния предявен от 5 224лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8