РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Враца, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.02.2020г./
единадесети февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 844 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Началника на Областен отдел
„АА“ - Враца против РЕШЕНИЕ №312/30.09.2019г., постановено по АНД №891/2019г. на Районен съд Враца, с което е отменено
издаденото от касатора НП № 26-0000208/13.08.2019г. Твърди се в касационната
жалба, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон,
немотивираност и несъответствие с установената фактическа обстановка. Иска се
отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване
на наказ.постановление, като правилно и
законосъобразно.
Ответникът Л.И. не ангажира становище по делото.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли за
оставяне в сила на решението, като правилно. Налице е неправилно приложение на
материалния закон.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство Решение №312/30.09.2019г.,
постановено по АНД №891/2019г. на Районен
съд Враца е отменено НП №26-0000208/13.08.2019г.
на Началника на ОО“АА“-Враца, с което на ответника е
наложено адм.наказание глоба в
размер на 1 500 лева на основание чл.93в, ал.17,т.2 ЗАвПр. за извършено нарушение на чл.34, §1,
изр.1, пр.2 от Регламент № 165/2014г. В оспореното решение е прието, че
фактическите констатации в акта и НП се доказват безпротиворечиво от събраните
по делото доказателства, като тези констатации не се оспорват и от страна на
нарушителя. За да постанови отменителното си решение,
въззивния съд е приел, че в конкретния случай с оглед описаното в акта и НП нарушение е
налице неправилно приложение на материалния закон, което води до отмяна на НП и
е отменил същото.
Настоящият съдебен състав
споделя изводите на въззивния съд за неправилно приложение на материалния закон,
водещи до отмяна на НП на това основание.
По делото няма спор по фактите. От приложената
административнаказателна преписка се установява безспорно, че ответникът
на 31.07.2019г. е управлявал
товарен автомобил, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) №
165/2014,
без да е поставил дигиталната карта на водача в дигиталния тахограф, с който е бил оборудван автомобилът. Така
установените фактически обстоятелства правилно са субсумирани под хипотезата на
чл. 34, § 1, изр.
първо,
пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, но неправилно е
приложена санкционната норма на чл. 93в, ал. 17, т.
2 ЗАвПр. Тази норма
предвижда отговорност за водач, който при проверка от контролните органи не представи картата на водача, както и
записите от нея, регистриращи времето на управление, прекъсванията и почивките
му през текущия ден, както и тези от предходните 28 календарни дни. Съставът на
това нарушение от обективна страна включва непредставянето на карта на водача и
записите от нея при проверка от контролните органи. От словесното описание в акта и НП се установява, че на И. е
вменено нарушение за това, че управлява МПС, без да използва дигитална карта на водача, а не за
нейното непредставяне на контролните
органи. Налице е несъответствие между фактическата обстановка в АУАН и НП и посоченото правното основание в НП, за налагане на
наказание. Неправилно АНО е приложил
санкционната норма на чл.93в, ал.17,т.2 ЗАВПр., която касае
непредставянето на карта на водача и записите от нея при проверка от
контролните органи, какво нарушение не е вменено на ответника, с оглед описаната фактическа обстановка в
акта и НП. За описаното в акта и НП нарушение е предвидена друга
административнонаказателна разпоредба и това е разпоредбата на чл.93в, ал. 2 ЗАвПр, която предвижда отговорност за водач, който
управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален
тахограф, и не спазва изискванията
относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) №
165/2014
или в AETR. Още повече, че с разпоредбата е предвидено и друг размер на
наказанието. Налице е неправилно приложение на материални закон, както е приел
и РС в своето решение. Предвид на изложеното и възраженията на касатора са
неоснователни.
По тези съображения и след
извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията
на чл.218, ал.2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната на
оспореното решение поради невалидност, недопустимост или несъответствие с
материалния закон, извън посочените в
касационната жалба, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №312/30.09.2019г.,
постановено по АНД №891/2019г. на Районен
съд Враца, с което е отменено НП №26-0000208/13.08.2019г. на Началника на
ОО“АА“-Враца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.