О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
30.03.2021г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 30
март 2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 4262 по описа за 2020 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими,
относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи.
Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от
страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че
при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е иск по чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ТПК, срещу С.Б.С., ЕГН ********** било
образувано ч.гр.д. № 3072/2020 г., по описа на PC - Стара Загора. В рамките на предвидения от законодателя
14 /четиринадесет/ дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ТПК предявява настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство.
Ищцовото дружество предявява исковата си
претенция срещу С.Б.С., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********,
което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК”
ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* встъпил в правата
си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство бил ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако имало такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 10338691001.
Съгласно чл. 29 от Общите условия
на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009г., в сила
от 26.10.2009г.) Предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определяло началната и крайната му
дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане можело да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на
абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка. “.
Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* и С.Б.С., ЕГН ********** бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 10338691001
от дата 27.11.2013.г., с което добавил за
ползване номер *********, след
което било сключено Допълнително споразумение от дата 13.10.2016.г.,
с което абонатът добавил интернет услуга VIVACOM Uni Fix, като добавил услуги при тарифен план
„Минимум“, с месечна абонаментна такса 7,80 лв. с ДДС и условията за ползване на телефонен пост за номер *********
били подновени, като бил избран тарифен план с месечна абонаментна такса в
размер на 3,80 лв. с ДДС за срок от 24
месеца.
Въз
основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 10338691001 от дата 27.11.2013г., със сключено към него
Допълнително споразумение от дата 13.10.2016.г. между ответника и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* били издадени фактури за
период от 08.05.2017г. до 07.09.2017г., а именно:**********/08.06.2017г,**********/08.07.2017г.,**********/
08.08.2017г.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни
услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г.,
07/2017г. и за месец 08/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът
имал следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да било задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване
на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски
номер №10338691001 на
дата 08.09.2017г. крайна
фактура №********** с
начислена обща сума за плащане в размер на 187.49 лв., от
които ищцовото дружество имало интерес да претендира с настоящата искова молба,
дължимата неустойка в редуциран размер от 34,80 лв. (тридесет и четири лв. и 80
ст.) В издадената крайна фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, от която
дружеството имало правен интерес да претендира 34,80 лв. (тридесет и четири лв.
и 80 ст.) и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
отчетни периоди.
Датата на деактивация на процесния абонамент
била 04.09.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите
си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите до 13.10.2018г..,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 13.10.2016г.,
с месечни такси в размер на 7,80 лв. и 3,80
лв. с ДДС, описани по-горе.
Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратявали и
всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъдело прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължал на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратявал, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен неустойката за
предсрочно прекратяване, абонатът дължал на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг).
Претендираната
сума в размер на 34,80 лв. (тридесет и
четири лв. и 80 ст.) била формирана като сбор от
трикратния размер на месечните абонаментни такси по избраните тарифни планове,
представляваща дължимата неустойка за неизпълнен договор за електронна
съобщителна услуга
Цената на иска представлявала сума, за която
била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия
договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен
периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса бил
кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по
чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе
си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил предоставената
лизингова вещ, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на
„БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във
всеки един от договорите.
Между длъжникът и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: *********, валидно действали гореописаните договори, по
които длъжникът не изпълнил задължението си да
заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: *********, да прекрати предсрочно гореописания договор на
дата 04.09.2017г. /като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендирал неустойка в размер на
34,80 лв. (тридесет и четири лв. и 80
ст.) уговорена в т.2 от
стр. 6 от договора: „ С прекратяване
на споразумението се прекратявали и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги.
Ако споразумението бъдело прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължал на БТК ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратявал,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължал на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг) “, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените
договори, както следва: (Зх 7.80лв. + 3x3.80лв); за която неустойка била издадена
фактура № **********/08.09.2017г. за периода от 08.08.2017г.
до 07.09.2017г.
Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
БТК/чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът
имал следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да било задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника било
цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал.
1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служила
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определяли размера на обезщетението, което
щяло да дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение,
без да било налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било
така, защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо
не настъпили, или не настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че
длъжникът щял да заплати неустойка, която щяла да бъде санкция за неговото
неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне
достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна
абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следвало да
понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да
заплати на оператора
неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки
конкретна Декларация, се съгласил и приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1.
Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените
услуги по Договора и Общите условия.“.
Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната При неспазване на което и
да било задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него.
Неустойката била начислена съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите
условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно -
цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно
- стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа
на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се
издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния
договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства
за комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят отговарял и
дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. “
В конкретният случай ответникът С.Б.С., ЕГН **********
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал телефонен номер, не
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия били облигационни,
консесуални, двустранни и породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица
не били елемент от тях.
Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали бил
възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го
бранил, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепвало като задължение на цедента, без да уточнявал момента му. Единственото
изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да можел, ако
иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето
материално и процесуално право от два договора за цесия.
Видно от тях, същите имали за предмет
съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че
същите на били конкретизирани. Не случайно страните избрали принципа на
изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегнело
нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор
за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Труп” ООД, била дадена легална
дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. ”
В чл. 5.3 от договора за цесия било
уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение
за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за
цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не
съществували други правоотношения. Представянето
на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработвали.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата
искова молба представя и моли да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата
на договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД бил прехвърлител, а „С. Г. Груп”
ООД бил собственик на вземането спрямо С.Б.С., ЕГН ********** което в
последствие било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. между
„С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица
в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях,
както следвало име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполагал ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане било
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал.
2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при
поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължавал да издава документ,
удостоверяващ, че вземането било включено в предмета на договора за цесия.
Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова
молба представя и моли да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установявало, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп”
ООД бил прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД бил собственик на вземането спрямо С.Б.С.,
ЕГН **********.
Относно
уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от
дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имал качеството
освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Нямало никаква законова пречка старият
кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.
Подобно становище било застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища,
но и от правната доктрина- професор
А.Калайджиев-Облигационно право изд. Сиби 2007,
както и професор Кожухаров, които приемали, че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на
длъжника било напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не
накърнявала интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът бил неизправен. Към исковата
молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името
на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си
на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към
която били приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение
№ 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по пид. М
1711/2013г., II пио. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по пид. №
2352/2013г., II пио. на ВКС, била приета
за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба
не можела да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но
когато към нея било приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приемало, че съобщаване на цесията все пак било извършено. Безспорно
било, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от
цесионера, но същото било отправено до длъжника от името на цедента, който
изрично упълномощил цесионера да извършва уведомяване по ял. 99, ал. 3 ЗЗД от
негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължавал да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба били
приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било
уговорено между страните, че цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно изявление да
се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че С.Б.С., ЕЕН **********
не изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Е. Труп“ ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента на
съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазели длъжника и да
му позволели да плати добре - на носителя на вземането били изпълнени. Що се
касаело до уведомяването, то имала това значение, че стабилизира правата в
лицето на цесионера и не можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като
бъдел известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката
била установена.
Длъжникът
би могъл да противопоставя възражение, че не му било надлежно съобщена цесията
само ако едновременно с това твърдял, че изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По
отношение на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени били множество съдебни
актове, в мотивите на които била възприета гореописаната теза: Решение № 50 от 07.02.2013г. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.2013г. по в.гр.д. №
2581/2013г. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.2013г. на
Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение № 480/27.11.2013г. на ОС
Хасково по в.гр.д № 814/2013г. ;Решение № 60 от 11.02.2013г. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд
Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от 07.02.201Зг. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д № 1069/2013г.; Решение № V-163/20.12.201Зг. по гр.д (В) №
2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение № 343/21.11.201Зг. на
Окръжен съд- Перник по гр.д № 682/2013г; Решение № 19/22.01.2014г. по в.гр.д №
893/2013г. на ОС Хасково; Решение № 25/20.01.2014г. по в.гр.д № 1017/2013г. на
ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/2013г. по описа на ОС
Перник.; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. № 26/2014г. по описа на ОС Плевен I
възз. състав.; Решение № 118/20.02.2014г. на ОС Перник по в.гр.д. № 995/2013г ;
Решение на ОС Плевен от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/201Зг,. I с-в; Решение №
118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по в.гр.д. № 3/201 Зг. IV възз. с-в; Решение
от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IV с-в; Решение №
187/24.03.2014г. по в.гр.д. № 1026/2013г. на ОС Перник; Решение № 132/21.03.2014г.
по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик I с- в.; Решение №111-31/27.03.2014г.
по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Бургас.; Решение N° 217/10.04.2014г.
по в.гр.д. № 32/2014г. по описа на ОС Перник.; Решение от 25.04.2014г. по
в.гр.д № 825/201Зг. по описа на Софийски окръжен съд; Решение №
250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС Пазарджик 1 с-в.;
Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на Софийски окръжен
съд, III възз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа
на ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС
Благоевград; Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение №
435/13.10.2014г. на ОС- Пазарджик по в.гр.д. № 509/2014г., III възз. с-в.;
Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г., I възз. с-в на ОС
Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г., I възз. с-в на
ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС
Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС
Пловдив, IX с-в
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника С.Б.С., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в
размер на 34,80 лв., представляваща неустойка по договор, сключен между
ответника и „БТК” ЕАД, с клиентски номер 10338691001 от дата 27.11.2013г., за
което е издадена фактура № **********/08.09.2017г. за периода от 08.08.2017г.
до 07.09.2017г. Претендира за направените по делото разноски.
В
определения от съда срок по делото не е постъпил отговор от ответника С.Б.С.
и същият не е взел становище по иска.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага извода, че е предявен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и
доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната
страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на
задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за
неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно
задължение и на вина за неизпълнението. В тежест на ищеца е да докаже наличието
на виновно неизпълнение на процесния договор от страна на ответника.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Кредитна сметка № ********** от 08.09.2017г.; Кредитна
сметка № ********** от 08.08.2017г.; Кредитна сметка № ********** от
08.07.2017г.; Кредитна сметка № ********** от 08.06.2017г.; Извлечение от
Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г.; Уведомление за цесия от
„БТК“ ЕАД; Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019г.; Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г.; Приложение № 2 - Пълномощно; Общи условия на договора между БТК
АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 3072/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно на адв. В.Г..
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 20.04.2021г. от 09.40ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: