Р Е Ш Е Н И Е
№ 828
18.11.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №117 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.191, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б. Г.Б., срещу: чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д..
Жалбоподателят цитира оспорените от него разпоредби от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д., приета с Решение №801/30.11.2017 г. на Общински съвет Д., действащи към 24.01.2019 г. Заявява, че имал правен интерес от оспорването им, тъй като бил жител *** и задължено лице за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за три собствени имота на територията на същата община – незастроено и застроено дворно място в с.Б. и апартамент в гр.Д., съответно партидни №№01, 06 и 02, които било възможно да продаде, или да придобие още имоти, както и да учреди вещно право на ползване за тях, или върху други имоти на територията на община Д.. Твърди, че в парт.№01 имал план за строеж на вилна сграда, и в случай че го реализирал и започнел да го ползва, то същият щял да подлежи на облагане с ДНИ – чл.15, ал.1 от Наредбата, докато според чл.15, ал.1 от ЗМДТ ползването на имота не било условие за облагане с ДНИ. Сочи, че с оспорената част от наредбата ответникът създал ред, правила и условия за облагане с ДНИ, които засягали правната сфера на жалбоподателя и можели да го увредят пряко, защото били нищожни и незаконосъобразни. Оспорващият считал, че разполага със защитата по чл.56 и чл.120, ал.2 от КРБ.
Излага съображения, че оспорените части от Наредбата били нищожни, защото били издадени при липса на компетентност, в нарушение на принципа, разписан в чл.8 от ЗНА, тъй като същите обществени отношения били уредени, преди издаване на процесната наредба, от законодателя с по-висш по степен нормативен акт – ЗМДТ в редакцията му на: чл.10, ал.1 (изм.ДВ 61/2013 г.); чл.12 (ДВ 117/1997 г.); чл.14, ал.1 (ДВ 98/2010 г.); чл.15 (ДВ 117/1997 г.); чл.18 (ДВ 100/2005 г.) и чл.23 (ДВ 98/2010 г.). Твърди, че преповтарянето на текст от закона в съдържанието на наредбата било равно на правно нищо, и пораждало неразбиране кой нормативен акт ще се прилага, дали закона или оспорената част от Наредбата. В случай, че законът се променял, то предходните му и преписани в оспорената част от наредбата норми ставали незаконосъобразни. Недопустимо било ОбС Д. да урежда с наредба вече уредени със ЗМДТ данъчни отношения.
На следващо място жалбоподателят твърди, че оспорените части от Наредбата били незаконосъобразни и противоречали на ЗМДТ, в редакцията му с ДВ бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., като цитира съдържанието на чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2; чл.18, ал.1 и чл.23 от закона.
Твърди се също така, че ответникът не бил спазил изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА при издаване на оспорените части от Наредбата, като не бил публикувал проекта на интернет страницата на общината, не бил изготвил доклад и мотиви към проекта, с които да укаже очакваният размер на приходите в общинския бюджет от прилагането на оспорените части.
Претендира се обжалваните разпоредби да бъдат прогласени за нищожни, или алтернативно – да бъдат отменени.
Ответникът, Общински съвет Д., чрез своя Председател, в писмото с вх.№1131/18.02.2019 г., с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и претендира отхвърлянето ѝ.
С допълнително постъпило по делото писмо вх.№2153/29.03.2019 г., Председателят на Общински съвет Д. заявява, че в Наредба №12 за определяне размера на местните данъци и такси са направени изменения и допълнения, като представя заверени копия – извадка от Протокол №43 от 31.01.2019 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет Д., от приетото на същото заседание Решение №1152/31.01.2019 г. и административната преписка по приемането му, включително Докладна записка вх.№ОбС-07-40/21.01.2019 г. (РД-28-29/21.01.2019 г.) от Кмета на Община Д., разпечатка от интернет страницата на Община Д. от дата 21 декември 2018 г. за оповестяване проекта за изменение и допълнение на Наредба №12, Становища на постоянните комисии, разгледали докладната, както и заверено копие на актуалния към 28.03.2019 г. текст на Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д..
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище за неоснователност на оспорването, като счита, че самото възпроизвеждане на законовите текстове в подзаконов нормативен акт не преви същите нищожни или незаконосъобразни.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт №56 от 30.11.1993 г. и Нотариален акт №200 от 12.09.2005 г. жалбоподателят П.Т.З. се легитимира като собственик на незастроено дворно място от 780 кв.м. в с.Б., Х. и на Урегулиран поземлен имот №I-168, с площ 1290 кв.м. в кв.19 по плана на с.Б., обл.Х., ведно с построените в същия имот къща, лятна кухня и плевня, като видно от представения Протокол от 12.03.1998 г. по гр.д.№36/1997 г. на Д. районен съд, след одобрена съдебна спогодба в дял на жалбоподателя е поставен апартамент №21, находящ се в гр.Д., ул.„Х. С.“ , блок №**, вход ***.
Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д. (Наредбата), част от която са обжалваните разпоредби, към момента на подаване на жалбата е в редакция, приета с Решение №801 от 30.11.2017 г. на Общински съвет Д.. Същата има характер на подзаконов нормативен акт, и съгласно чл.1, с нея се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Д..
Видно от допълнително постъпилите по делото доказателства, с Решение №1152 от 31.01.2019 г. на Общински съвет Д., прието на заседание от 31.01.2018 г., след поименно гласуване с 18 – „за“, 3 – „против“ и 10 – „въздържал се“, от гласувалите 31 от общо 33 общински съветника, Общински съвет Д. приема изменения и допълнения в Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д.. Решение №1152 от 31.01.2019 г. е прието по Докладна записка регистрационен индекс: ОбС-07-40/21.01.2019 г. на Кмета на Община Д.. Преди внасянето ѝ за разглеждане от общинския съвет, Докладната записка, ведно с проекта за изменение и допълнение на Наредбата са били публикувани на официалната интернет страницата на Община Д. на 21.12.2018 г., видно от приложената разпечатка от сайта на общината.
Съпоставени, текстовете от Наредба №12 в редакцията им към момента на подаване на жалбата и в действащата към настоящия момент редакция, и съответните текстове от ЗМДТ, имат следното съдържание:
Чл.10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Чл.10. (1) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.”
ЗМДТ – Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., доп., бр. 39 от 2011 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Чл.12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Чл.12. (1) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
ЗМДТ – Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Чл.14. (1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Чл.14. (1) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
ЗМДТ – Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Чл.15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Чл.15. (1) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.
(2) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.) При прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
ЗМДТ – Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) При прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Чл.17. Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.
Чл.17. (допълва с Решение № 1152/31.01.2019 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 46а, ал. 3.
ЗМДТ – Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 34 от 2000 г., доп., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.
Чл.22. Данъкът по чл.14, ал.1 и 4 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
Чл.22. (изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.) Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
ЗМДТ – Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
Жалбата е процесуално допустима
за разглеждане.
На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд – изцяло, или в
отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. В случая предмет на
оспорване е Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Д., която съдържа подзаконови административноправни норми с многократно
правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е.
притежава характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на
чл.75 от АПК.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения.
Въпросът относно съществуването на правен интерес за
жалбоподателя П.Т.З. да оспорва разпоредбите на чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и
ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22 от Наредба №12, е разрешен
с окончателното Определение №10447/04.07.2019 г., постановено по адм.дело
№7648/2019 г. на Върховен административен съд, с което е отменено
прекратителното Определение от 17.05.2019 г. на Административен съд – Хасково,
постановено по адм.дело №117/2019 г. и делото е върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваните части от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146, във вр. с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за неоснователна.
С оглед разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК, чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.1, ал.2 от ЗМДТ, компетентен да приеме наредба за определянето размера на данъците по чл.1, ал.1 от ЗМДТ е Общинският съвет, поради което оспорената Наредба №12, с която се уреждат отношенията, свързани с определяне размера на местните данъци на територията на община Д., е приета от Общински съвет – Д. в качеството му на материално и териториално компетентен орган.
Спазена е формата за издаване на подзаконовия акт и изискването на чл.78, ал.3 от АПК нормативните административни актове на общинските съвети да се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин, като Наредба №12, приета с Решение №801/30.11.2017 г., промени: Решение №1152/31.01.2019 г., е публично достъпна на официалната интернет страница на Община Д. на адрес: http://www.dimitrovgrad.bg/bg/naredbi.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА при издаване на оспорените части от Наредбата.
Видно е от представените доказателства – Протокол №29 от заседание на Общински съвет Д., проведено на 30.11.2019 г., че при изискуемия кворум, мнозинство и поименно гласуване е прието Решение №800/30.11.2017 г., с т.2 от което е приета Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Д.. По делото са представени също така Докладната записка рег.индекс РД-28-633/16.11.2017 г.на Кмета на Община Д. относно проекта на така приетата Наредба, и доказателства, че същият е публикуван на интернет страницата на общината на основание чл.26 от ЗНА на 25.09.2017 г., както и постъпилите във връзка с проекта писмени становища. Тези писмени доказателства удостоверяват спазването на приложимите към момента на приемане на Наредба №12 изисквания на чл.26 и чл.28 от ЗНА, предписващи преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го публикува заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието, като в случаите, когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет, а срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по този ред, е не по-кратък от 30 дни.
Тъй като действащата към настоящия момент редакция на Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д. е тази, приета с Решение №1152/31.01.2019 г. на Общински съвет – Д., и жалбата се поддържа по отношение на оспорените разпоредби на чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22, всяка от които е изменена със същото решение на общинския съвет, то именно в тази им редакция нормите са предмет на преценка по делото.
Тук следва да се посочи, че визираните в разпоредбата на чл.28 от ЗНА изисквания за мотивиране на проекта за нормативен акт с причините, които налагат приемането му, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, както и изискванията, въведени с чл.26 от ЗНА, относно публичното му оповестяване за обществени консултации, с предоставяне на срок за предложения и становища по проекта в срок не по-кратък от 30 дни, са спазени и по отношение на приетите с Решение №1152/31.01.2019 г. на Общински съвет – Д. изменения в процесните разпоредби. Това се установява от Докладна записка вх.№ОбС-07-40/21.01.2019 г. (РД-28-29/21.01.2019 г.) от Кмета на Община Д., разпечатка от интернет страницата на Община Д. от дата 21 декември 2018 г. за оповестяване проекта за изменение и допълнение на Наредба №12, Становища на постоянните комисии, разгледали докладната записка и извадката от Протокол №43 от 31.01.2019 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет Д., на което е прието Решение №1152/31.01.2019 г.
От формална страна Решение №1152/31.01.2019 г. също е прието при изискуемите кворум и мнозинство, като за него поименно са гласували „за“ – 18; „против“ – 3 и „въздържали се“ – 10 от общо 33 общински съветници.
При липсата на легална дефиниция на понятието „нищожност”, същото се извлича от правната доктрина. Като нищожни правната теория приема основно административните актове, издадени от некомпетентен орган, както и тези, при които противоречието на акта с материалния закон е дотолкова съществено, че правните му последици са напълно несъвместими с установения правов ред. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. В правната теория основното разграничение между двата вида порочни административни актове е поставено в зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки пороци се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят права. Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на оспорените разпоредби на Наредба №12 не се констатира изначална липса на правно основание за приемането им, респективно нищожност на твърдените от жалбоподателя основания.
При съпоставка цитираните по-горе в решението текстове на обжалваните разпоредби от Наредба №12, в действащата към настоящия момент редакция, със законови текстове от ЗМДТ, е видно, че същите са идентични като съдържание. По този начин текстовете от общинската наредба не противоречат на закона и не се налага тяхната отмяна на това основание.
В разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал.1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.
Съдържанието на оспорените в случая норми касае дължимостта на местния данък върху определени видове недвижими имоти и общата компетентност служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот да определя и съобщава данъка. Безспорно тези правила са регламентирани в закона, но в конкретния случай идентичното им възпроизвеждане в Наредба №12 на Общински съвет Д. внася систематичност в структурата на подзаконовия нормативен акт, а не означава, че правоотношенията са обект на вторично, подзаконово регламентиране от местно значение. С това възпроизвеждане общинският съвет не се отклонява от условията, реда и границите, определени в закона, поради което не излиза от обхвата на своята компетентност, и няма основание за прогласяване нищожността на оспорените текстове.
Предвид съдържанието на оспорените разпоредби, с които не се изменя нито размера, нито начина на определяне на местните данъци, неоснователни са и допълнително наведените от оспорващия в писмената му защита доводи, че с привеждане на текстовете от Наредба №12 в съответствие със законовите, Общинският съвет е нарушил правилото на чл.1, ал.4 от ЗМДТ. Оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.4 от АПК, основателно е своевременно направеното от ответника искане в негова полза да бъдат присъдени, платими от жалбоподателя, направените по делото разноски, а именно 500 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2019 г. и 300 лв. – по Договор за правна защита и съдействие от 18.06.2019 г.
Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Т.З. *** срещу: чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д..
ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,***, да заплати на Общински съвет – Д. разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.