Р Е Ш Е Н И Е
№ 260311
ПЛОВДИВ 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на
девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 1110 по
описа за 2019 година и констатира следното:
Предявени са обективно съединени искове от ЕТ А.Д.Б., ЕГН ********** с
фирма „АДИ – 77 – А.Б.“, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв.И.М.
против „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********,
София, бул.“Никола Вапцаров“ 55 с правна квалификация чл.439 ГПК във връзка с
чл.124 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че по искане на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е образувано изп.д. 20158210400358 на ЧСИ Петко Илиев на
основание издадени изпълнителни листове както следва:
-по ч.гр.д. 5358/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив с посочено
основание Договор за револвиращ кредит от 31.03.2004 г.;
-по ч.гр.д. 12482/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив с посочено
основание Договор за банков кредит от 11.09.2006 г.;
-по ч.гр.д.12579/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив с посочено
основание Договор за овърдрафт от 31.10.2007 г.
Със Споразумение от 06.03.2017 г. страните са се уговорили за временно
спиране на принудителното изпълнение , като „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД се е задължило да спре изпълнението, а ЕТ „АДИ – 77 – А.Б.“ се е
задължил да заплати 100 000 евро. „Ади Кристал“ ООД е заплатило сумата от 6 000
евро на 06.03.2017 г. за погасяване на главницата по Договор за кредит от
11.09.2006 г., цялата в размер от 504 249.49 евро. С платежно нареждане от
06.03.2017 г. „Ади Кристал“ ООД е превело на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД сумата 184 000 лв с основание частично погасяване на главница по
Договор за кредит от 31.10.2007 г., цялата в размер на 471 000 лв.
Взискателят „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД не е уведомил ЧСИ Илиев за заплащането на сумата от 184 000 лв и
поради това ЧСИ Илиев не е отчел плащането, което да доведе до намаляване на
главницата по Договор за кредит от 2007 г.
„Ади Кристал“ ООД е трето лице, което е изпълнило за сметка на
длъжника ЕТ „АДИ – 77 – А.Б.“ задължението за плащане на 100 000 евро по силата
на Споразумение от 06.03.2017 г. Страните в Споразумение от 06.03.2017 г. ясно
са посочили кое е задължението, което се погасява, а именно задължение по изп.д.
20158210400358 на ЧСИ Петко Илиев. Заплатената сума от 184 000 лв не е отчетена
от ЧСИ Петко Илиев и не е отразена във всички изготвени разпределения до
подаването на исковата молба.
С частичното погасяване на главницата към 06.03.2017 г. не следва да
се начислява и обезщетение за забава за периода от датата на плащане на сумата
от 184 000 лв – 06.03.2017 г. до съставяне на последното разпределение от ЧСИ
Илиев преди подаването на исковата молба – 27.09.2019 г. в размер на 47 839.99
лв.
Твърди се също, че в периода 28.09.2016 г. - 28.10.2016 г. по изп.д.
20158210400358 е проведена публична продан на недвижим имот, собственост на
длъжника ЕТ „АДИ – 77 – А.Б.“ – триетажна масивна административно-битова сграда
с идентификатор 56784.536.831.5, находящ се в ***при първоначална цена 458 100
лв. На 31.10.2016 г. е съставен протокол, с който се констатира, че е направено
наддавателно предложение само от кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД в размер на 488 957 лв. Според чл.489, ал.1 ГПК взискателят е
освободен от внасяне на задатък, тъй като вземането му е по-голямо от задатъка.
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е обявен за купувач. Според чл.495 ГПК на 15.11.2016 г. е
изготвено разпределение за сумата от 488 957 лв. Тъй като в срока по чл.495 ГПК
купувачът не е заплатил посоченото от ЧСИ Петко Илиев, с Протокол от 20.12.2016
г. проданта е обявена за нестанала. Предвид това поведение на взискателя от
размера на вземането му следва да се приспадне сумата 45 810 лв – размерът на
един задатък, както и дължимата лихва за периода от обявяването на проданта за
нестанала – 20.12.2016 г. до
датата на изготвянето на последното разпределение преди подаването на исковата
молба – 27.09.2019 г. в размер на 12 877.71 лв.
Иска се да се постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, че ЕТ А.Б. с фирма
„АДИ – 77 – А.Б.“ не дължи по изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев:
-сумата 184 000 лв, която е заплатена на 06.03.2017 г., след
приключването на ч.гр.д. 12579/2014 г. на Районен съд – Пловдив, на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД по силата на Споразумение
от 06.03.2017 г. за намаляване на главницата по Договор за кредит от 31.10.2007
г.
-сумата 47 839.99 лв, представляваща обезщетение за забава върху
сумата 184 000 лв за периода 06.03.2017 г. - 27.09.2019 г.;
-сумата 45 810 лв, представляваща един задатък, с който следва да се
намали задължението поради обявяване на публична продан, продължила в периода
28.09.2016 г. – 28.10.2016 г., за нестанала поради невнасяне от страна на
кредитора по изп.д. 20158210400358 на ЧСИ Петко Илиев „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, обявен за купувач, на сумата, необходима за изплащане на
съразмерните части от вземанията на другите взискатели;
-сумата 12 877.71 лв, представляваща обезщетение за забава върху
сумата 45 810 лв за периода 20.12.2016 г. - 27.09.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът дава становище за неоснователност на исковете със следните
аргументи:
-„РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е предоставило на ЕТ А.Б. с
фирма „АДИ – 77 – А.Б.“ кредити по
договори от 31.03.2004 г. в размер до 350 000 лева, от 11.09.2006 г. в размер
до 830 000 евро и от 31.10.2007 г. до 800 000 лева.
Ответникът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 10.05.2016 г. по ч.гр.д. 5384/2016 г. на РС Пловдив, заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 12482/2014 г. на РС Пловдив и заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 20.08.2014 г. по ч.гр.д. 12579/2014 г. на РС
Пловдив, като издаденият изпълнителен лист е за сумата от 471 000 лева,
представляваща част от просрочената главница, цялата в размер на 798 405.06
лева. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
358/2015 г. на ЧСИ Петко Илиев, като в това дело са присъединени и вземанията,
за които са издадени посочените два предходни изпълнителни листа. За
удовлетворяване на вземанията си кредиторът е предприел продажба на
ипотекираните имоти.
Страните са сключили Споразумение от 06.03.2017 г. и въз основа на
това споразумение по сметката на Банката са постъпили 184 000 лева с основание
„частично – главница по кредит от 31.10.2007 г. на ЕТ „Ади – 77 – А.Б.”, с
която сума частично се погасява главницата по Договор от 31.10.2017г.
Към момента на това плащане цялата главница е 798 405.05 лева, като
само за част от нея – за 471 000 лева е издаден изпълнителният лист.
В рамките на изпълнителното производство страните са водили преговори,
като длъжниците А.и И. Б.са предложили доброволно да продадат ипотекираните
имоти и със продажната цена да погасят задълженията си. Договорено е и временно
спиране на изпълнителното производство, като намерението и на двете страни е да
се заплати изцяло задължението, а не само частично плащане по Договор за кредит
от 31.10.2017г.
С Протокол от 30.10.2016 г. Банката е обявена за купувач на един от
недвижимите имоти и е изготвено и е предявено разпределение. Целта на кредитора
е да постигне плащане на задълженията и по трите договора за кредит. Към
момента на плащане на сумата от 184 000 лева – 06.03.2017 г. цялото задължение
по Договор за овърдрафт от 31.10.2007 г. е изцяло изискуемо. С постъпилата сума
от 184 000 лева Банката е погасила тази част от главницата, за която не е издаден
изпълнителен лист, но е изискуема.
Позовава се на ТР 3/3017 г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочва, че
при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът
може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не обвързва
кредитора.
Твърди също, че към 20.12.2016 г. не се разпростира действието на
нормата на чл.493, т.1 ГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./ и поради това не следва да
се прилага.Претендира разноски.
Предвид доказателствата
Съдът намира за установено:
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че изп.д.
20158210400358 на ЧСИ Петко Илиев е с предмет събиране на вземания, за които са
издадени изпълнителни листове както следва:
-по ч.гр.д. 5358/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив с посочено
основание Договор за револвиращ кредит от 31.03.2004 г. за сумите
56 529.02 лв – главница, ведно със законната лихва от 25.04.2016 г. до
окончателното изплащане, 14 020.02 лв – редовна лихва, 70 546.22 лв –
наказателна лихва и 3129.99 лв - комисиона;
-по ч.гр.д. 12482/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив с посочено
основание Договор за банков кредит от 11.09.2006 г. за сумите 510 249 евро
главница, ведно със законната лихва от 13.08.2014 г. до окончателното изплащане
и 19 959.23 лв разноски;
-по ч.гр.д.12579/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив с посочено
основание Договор за овърдрафт от 31.10.2007 г. за сумата 471 000 лв –
главница, ведно със законната лихва от 18.08.2014 г. до окончателното
изплащане.
Със Споразумение за временно спиране на принудителното изпълнение от
06.03.2017 г. „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, от една страна и ЕТ
А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“ и И. Б.Б., от друга страна, приемат, че „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е образувала изп.д. 20158210400358 на ЧСИ Петко Илиев за
събиране на вземанията си по отношение на ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“ и И.
Б.Б., като до 06.03.2017 г. тече публична продажба на пет недвижими имота, към
които се проявява интерес; страните се
уговорят ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“ и И.Б.Б. да заплатят сумата от
100 000 евро или левовата им равностойност по сметка на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, която ще послужи за погасяване на задълженията им по начин,
който ще бъде допълнително уточнен и след извършване на плащането „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ще подаде молба за спиране на публичната продан за недвижимите
имоти за срок от два месеца, считано от датата на сключването на
споразумението.
От представения препис от Преводно нареждане от 06.03.2017 г. се
установява, че „АДИ – КРИСТАЛ“ ООД е внесло по сметка на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД сумата от 184 000 лв с основание частично плащане
/главница/ по Договор за кредит от 31.10.2007 г. в полза на ЕТ А.Б. с фирма
„АДИ – 77 – А.Б.“, като не се спори, че направеното плащане е във връзка с
постигнатото между страните по изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко
Илиев Споразумение от 06.03.2017 г. Основният спорен по делото въпрос е дали с
направеното плащане следва да се погаси част от вземането, предмет на изп.д.
20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев или с направеното плащане „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД може да удовлетвори
вземане, което не е предмет на изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ
Петко Илиев, но е част от вземането по Договор за кредит от 31.10.2007 г., за
която част не е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В текста на Споразумение от 06.03.2017 г. не се отбелязва изрично със
заплатените 100 000 евро или левовата им равностойност кое задължение ще
бъде погасено, но при тълкуване волята на страните, може да се обоснове извод,
че Споразумение от 06.03.2017 г. е сключено във връзка с изп.д. 20158210400358
по описа на ЧСИ Петко Илиев и направеното от длъжника плащане ще погасява
вземане, чието събиране е в рамките на посоченото изпълнително производство.
Т.е., плащането от 100 000 евро или левовата им равностойност ще послужи
за погасяване на вземане, предмет на изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ
Петко Илиев. Вземания на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД по отношение на ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“, които не са
предмет на изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев, излизат извън
обхвата на Споразумение от 06.03.2017 г. и със заплатените 184 000 лв на
основание Споразумение от 06.03.2017 г. не биха могли да се погасяват
задължения, различни от тези, за събирането на които е образувано
20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев. С оглед изложеното Съдът приема, че
направеното от „АДИ – КРИСТАЛ“ ООД от името на ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“
плащане от 184 000 лв е за погасяване на вземанията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД по отношение на ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“ в рамките на
изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев.
Доколкото Съдът приема, че плащането от 184 000 лв е направено за
погасяване на задължения, за събирането на които е образувано изп.д.
20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев, следва да се уточни кое конкретно
задължение се погасява, тъй като предмет на изп.д. 20158210400358 по описа на
ЧСИ Петко Илиев е събиране на вземания, произтичащи от три договора за кредит.
В Споразумение от 06.03.2017 г. не се конкретизира начинът на погасяване на
задълженията, посочва се, че този въпрос ще бъде уточнен допълнително между
страните, като не се излагат твърдения и не се ангажират доказателства страните
да са постигнали съгласие в тази насока в по-късен момент. В тази връзка, за да
се отговори на въпроса кое е задължението, което се погасява със сумата от
184 000 лв, Съдът ще тълкува волята на страните чрез техните действия. В
Платежно нареждане от 06.03.2017 г. се отбелязва, че плащането от 184 000
лв погасява частично главница по Договор за кредит от 31.10.2007 г. За
вземането по Договор за кредит от 31.10.2007 г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. 12579/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив и е включено в обхвата
на изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев, за което е сключено
Споразумение от 06.03.2017 г. От друга страна страните не са уговорили в какъв
ред ще бъдат погасени вземанията, предмет на изп.д. 20158210400358 по описа на
ЧСИ Петко Илиев, но взискателят „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД не възразява на направеното от длъжника ЕТ А.Б. с фирма „АДИ –
77 – А.Б.“ изявление относно задължението, което се погасява със сумата
184 000 лв, преведена по сметка на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, обективирано в Платежно нареждане от 06.03.2017 г. – погасява
се частично главница по Договор за кредит от 31.10.2007 г. Предвид изложеното
Съдът приема, че доколкото плащането от 184 000 лв не е достатъчно да
погаси изцяло задълженията, които длъжникът ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“
има към „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, то длъжникът се е
възползвал от възможността, регламентирана в чл.76, ал.1 ЗЗД, да посочи кое е
задължението, което се погасява и доколкото взискателят не се е противопоставил
на това изявление и е изпълнил задължението си да подаде молба за спиране на
изпълнението по изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев, може да се
счете, че се е съгласил със сумата от 184 000 лв да се погаси част от
главницата по Договор за кредит от 31.10.2007 г. Ето защо със сумата от
184 000 лв следва да се намали задължението на ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 –
А.Б.“ към „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, за събирането на
което е образувано изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко Илиев, като
плащането на сумата от 184 000 лв е настъпило след издаването на
изпълнителния лист по ч.гр.д. 12579/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
При така направените правни изводи Съдът намира за основателен иска за
признаване за установено, че по изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко
Илиев ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“ поради плащане на 06.03.2017 г. не дължи сумата 184 000 лв като част от
задължението, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 12579/2014 г. по
описа на Районен съд – Пловдив , произтичащо от Договор за кредит от 31.10.2007
г. и като такъв следва да се уважи.
Предвид обстоятелството, че Съдът приема, че с направеното плащане на
06.03.2017 г. в размер на 184 000 лв се погасява частично главницата по
Договор за кредит от 31.10.2017 г., то върху погасената част от 184 000 лв
не следва да се дължи обезщетение за забава. Доколкото това плащане не е взето
предвид от Съдебния изпълнител при направените разпределения за периода от
момента на плащането - 06.03.2017 г. до 27.07.2019 г. – моментът на последно
изготвеното от Съдебния изпълнител разпределение преди подаването на исковата
молба, като същевременно върху сумата от 184 000 лв са начислявани лихви,
то за посочения период следва да се приеме, че по изп.д. 20158210400358 по
описа на ЧСИ Петко Илиев ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“ поради плащане на
06.03.2017 г. на сумата 184 000 лв, представляваща част от задължението,
за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 12579/2014 г. по описа на
Районен съд – Пловдив , произтичащо от Договор за кредит от 31.10.2007 г., не дължи лихви в размер на 47 839.99 лв,
в който размер следва да се уважи искът.
Не е спорно обстоятелството, че в периода 28.09.2016 г. - 28.10.2016
г. по изп.д. 358/2015 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев е проведена публична
продан на недвижим имот, собственост на длъжника ЕТ „АДИ – 77 – А.Б.“ –
триетажна масивна административно-битова сграда с идентификатор
56784.536.831.5, находящ се в ***при първоначална цена 458 100 лв. На
31.10.2016 г. е съставен протокол, с който се констатира, че е направено
наддавателно предложение само от кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД в размер на 488 957 лв и кредиторът е обявен за купувач на
основание чл.492, ал.1 ГПК. С Протокол от 20.12.2016 г. проданта е обявена за
нестанала поради невнасянето в законоустановения срок от страна на обявения за
купувач „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД сума, необходима за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Ищецът
застъпва становището, че предвид това поведение на взискателя от размера на
вземането му следва да се приспадне сумата 45 810 лв – размерът на един
задатък, както и дължимата лихва за периода от обявяването на проданта за
нестанала – 20.12.2016 г. до
датата на изготвянето на последното разпределение – 27.09.2019 г. в размер на
12 877.71 лв.
В настоящия случай при условията на чл.489, ал.1 ГПК взискателят е
освободен от внасяне на задатък, тъй като вземането му е по-голямо от задатъка.
Съдът
намира, че е неприложима в случая разпоредбата на чл. 493, т.1 ГПК /ДВ,
бр. 86/27.10.2017 г./, с която се предвижда при невнасянето в срок на
предложената цена от обявения за купувач наддавач – взискателят „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,
вземането му да се намалява с размера на един задатък поради следното:
Процесуалните
норми имат обратно действие и се прилагат и за заварените случаи, освен ако
Законът не предвижда друго. В тази връзка съгласно § 73 от ЗИДГПК /ДВ,
бр. 86/27.10.2017 г. / публичните продажби, обявени до влизането в сила на този Закон - ЗИДГПК /ДВ,
бр. 86/27.10.2017 г. /, се довършват по досегашния ред, т.е. по правилата на
чл.493, ал.1 /ДВ бр.100/2010 г./, като с разпоредбата на § 73 от ЗИДГПК /ДВ,
бр. 86/27.10.2017 г. / изрично е придадено действие занапред на процесуалните
норми относно променения ред за извършване на публичните продажби, приложим за
обявените след влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ,
бр. 86/27.10.2017 г./. Разпоредбата на чл. 493, т. 1 ГПК е
процесуална, тъй като посредством нея се санкционира бездействието на наддавач,
включително и на взискателя като наддавач и се цели да бъде ограничено
участието на недобросъвестни наддавачи в публичната продан. Произтичащите от процесуалната норма
материалноправни последици на намаляване на вземането на взискателя-наддавач
настъпват от момента на безрезултатното изтичане на срока по чл. 495 ГПК за
внасяне на необходимото, посочено от ЧСИ - процесната продан е насрочена за
периода 28.09.2016 г. – 28.10.2016 г.,
протоколът, с който проданта е обявена за нестанала, е съставен на
20.12.2016 г., т.е проданта е обявена и
приключила преди влизане в сила на ЗИДГПК/ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. / и по
отношение на нея са приложими действалите до този момент норми – чл.493, т.1 ГПК /ДВ бр.100/2010 г./, а разпоредбата на чл. 493, т. 1 ГПК в
приложимата и редакция /ДВ бр.100/2010 г./ не
предвижда намаляване на вземането на взискателя, когато той, като
наддавач, не е внесъл сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от
вземанията на другите взискатели. Ето защо вземането на взискателя
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД не следва да се намалява с един задатък при
условията на чл.493, т.1 ГПК /ДВ 100/2010 г./. При така изложеното Съдът намира
исковете за признаване за установено, че по изп.д. 20158210400358 по описа на
ЧСИ Петко Илиев ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“ не дължи сумата 45 810
лв, представляваща размера на задатъка за участие в публичната продан в периода
28.09.2016 г. – 28.10.2016 г. от взискателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с
която следва да се намали задължението поради невнасяне на сумата, необходима
за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели и не
дължи сумата сумата 12 877.71 лв, представляваща обезщетение за забава върху
сумата 45 810 лв за периода 20.12.2016 г. - 27.09.2019 г. са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 15 327 лв съобразно уважената част от
исковете.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 91 лв съобразно отхвърлената част от
исковете.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,
ЕИК *********, София, бул.“Никола Вапцаров“ 55, че поради плащане след
издаването на изпълнителния лист по ч.гр.д. 12579/2014 г. по описа на Районен
съд – Пловдив и образуването на изп.д. 20158210400358 по описа на ЧСИ Петко
Илиев с район на действие Окръжен съд – Пловдив ЕТ А.Б. с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“
не дължи:
-сумата
184 000 лв /сто осемдесет и четири
хиляди лева/ като част от задължението, за което е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. 12579/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив , произтичащо от
Договор за кредит от 31.10.2007 г.
-сумата 47 839.99 /четиридесет и седем хиляди осемстотин тридесет и
девет лева и 99 ст/, представляваща лихва върху сумата от 184 000 лв за периода
06.03.2017 г. - 27.09.2019 г.
Отхвърля предявените от ЕТ А.Д.Б.,
ЕГН ********** с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“, ЕИК *********, със съдебен адрес:***,
офис 10 – адв.И.М. против „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, София, бул.“Никола Вапцаров“ 55 искове за
признаване за установено , че след образуване на изп.д. 20158210400358 по описа
на ЧСИ Петко Илиев с район на действие Окръжен съд – Пловдив ЕТ А.Д.Б., ЕГН **********
с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“, ЕИК ********* не дължи:
-сумата 45 810 лв /четиридесет и пет хиляди осемстотин и десет лева/, представляваща
един задатък, с който следва да се намали задължението поради обявяване на
публична продан, продължила в периода 28.09.2016 г. – 28.10.2016 г., за
нестанала поради невнасяне от страна на кредитора по изп.д. 20158210400358 на
ЧСИ Петко Илиев „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, обявен за купувач,
на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на
другите взискатели;
-сумата 12 877.71 лв /дванадесет хиляди осемстотин седемдесет и седем
лева и 71 ст/, съставляваща обезщетение за забава върху сумата 45 810 лв за
периода 20.12.2016 г. - 27.09.2019 г.
Осъжда „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********,
София, бул.“Никола Вапцаров“ 55 да заплати на ЕТ А.Д.Б., ЕГН ********** с фирма
„АДИ – 77 – А.Б.“, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв.И.М.
сумата 15 327 лв /петнадесет хиляди триста двадесет и седем лева/,
представляваща разноски по делото
Осъжда ЕТ А.Д.Б., ЕГН **********
с фирма „АДИ – 77 – А.Б.“, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв.И.М.
да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********,
София, бул.“Никола Вапцаров“ 55 сумата 91 лв /деветдесет и един лева/,
представляваща разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: