РЕШЕНИЕ
№ 1459
гр. Плевен, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430103484 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** против Д. П. Л. с ЕГН ********** и К. Л. Л. с ЕГН
**********, двамата с адрес ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, за следните суми, претендирани за плащане солидарно от
ответниците: 390,65 лв. - главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2023 г., 74,77 лв. мораторна лихва
за периода от 02.03.2021г. до 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.04.2023 г.
Твърди се, че ответниците са потребители на топлинна енергия,
доставяна от ищеца до топлоснабден имот: апартамент, находящ се в *** и
като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода от 01.01.2021
1
г. до 28.02.2023 г. не са погасили изцяло своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот, като непогасената главница
възлизала на 390,65 лв. Сочи се, че в сумата се включвали 0,00лв. за
отопление с ИРУ, 258,39лв. за отопление без ИРУ, 408,86лв. за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, 0,00лв. за битово горещо
водоснабдяване и 13,40лв. за услуга дялово разпределение. Навеждат се
доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответниците дължали и лихва за забава, изчислявана в
размер на 74,77 лв. за периода от 02.03.2021г. до 05.04.2023 г. Сумите се
дължали солидарно при условията на чл.32, ал.2 от СК.
Излага се, че горните вземания били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК и в производството по ч.гр.д.№*** била издадена заповед за изпълнение,
но поради постъпило възражение от длъжниците били дадени указания за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията на
кредитора.
Ответниците не са депозирали писмени отговори в срока по чл.131 от
ГПК, но в съдебно заседание се явяват лично и ангажират становище, според
което не оспорват твърдените в исковата молба обстоятелства, че са
собственици на процесния имот, който се намира в топлоснабдена сграда, но
твърдят, че са извършвали плащания в полза на кредитора.
В о.с.з. на 03.10.2023г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция за главница, която се счита предявена за сумата от 295,16лв., при
отчитане на извършени плащания след образуване на делото.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 1997г. на нотариус при ПлРС се установява, че на
28.10.1997г. ответниците П.К.Л.. и Д. П. Л. са продали на сина си П.К.Л.
2
процесния недвижим имот, представляващ апартамент *** но
прехвърлителите са запазили правото на ползване върху продадения имот до
края на живота си заедно и поотделно.
Безспорно е между страните, че гореописания имот се намира в
топлоснабдена от „***“ ЕАД сграда.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№8856, че същата е водена на името на ответниците Д. Л. и К. Л., както и е
видно, че за периода от 01.01.2021г. до 28.02.2023г. са били начислени суми
за топлинна енергия в общ размер на 680,65лв., от които 258,39лв. за
отопление без ИРУ; 408,86лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация; както и 13,40лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 74,77лв. за периода от
02.03.2021г. до 05.04.2023г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители
на топлинна енергия. Т.е. потребител на топлинна енергия може да бъде както
собственика, така и носителя на ограниченото вещно право на ползване.
Установи се от обсъдените доказателства, че през процесния период от
01.01.2021г. до 28.02.2023г. собственик на процесния имот е било трето за
спора лице, но ответниците Д. Л. и К. Л. са били носители на ограниченото
вещно право на ползване върху същия имот. Поради това и в съответствие с
разпоредбата на чл.135 от ЗЕ те се явяват потребители на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
3
изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3
от ЗЕ/.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на вещно право на ползване остава
задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката
утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост, реално доставената на границата на собственост
топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на
топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната
станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата,
явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила.
С оглед на това, ответниците несъмнено дължат стойността на
топлоенергията, отдадена от сградна инсталация. Сградната инсталация в
една топлоснабдена сграда представлява обща част и всички етажни
собственици са задължени, след като по решение на мнозинството от тях се
доставя до сградата топлинна енергия, да участват в общите разходи,
свързани с ползването на тази обща част. Общото събрание на етажните
собственици има правомощие да вземе решение за прекратяване на
правоотношението с топлопреносното предприятие и да откаже ползването на
услугите му, като в случая такова решение не е налице.
Ответниците дължат и стойността на топлоенергията, отдадена от
вертикалните конструктивни елементи, преминаващи през банята и служещи
за отдаване на топлина, т.к. съгласно разпоредбата на § 1, т . 37 от ДР на ЗЕ,
всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително тяло и за него
следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен уред. Енергия,
отдадена от щранг-лира респективно преминаващи вертикални тръби в
банята няма да се начислява само тогава, когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост,
4
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
В такъв случай, те се длъжни да декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие.
При законодателната уредба в чл.153 от ЗЕ, предвиждаща, че и
собственика и ползвателя могат да са клиенти на топлинна енергия, за да се
освободи от произтичащите от това задължения, прехвърлилия собствеността
при запазено право на ползване, следва да уведоми топлопреносното
предприятие за евентуално постигнато съгласие с приобретателя относно
заплащането на доставяната до имота топлинна енергия.
В случая, при липсата на изявление на собственика и ползвателите пред
топлопреносното предприятие за прехвърляне на собствеността и
регламентиране в техните отношения на начина на плащане на доставяната
топлинна енергия, носителите на ограниченото вещно право на ползване, с
които не е прекратено договорното правоотношение с ищеца, са били клиенти
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ГПК през процесния период.
Поради горното, съдът счита, че към датата на инициране на
заповедното производство ответниците са дължали на ищеца заплащане на
цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
претендирания период от време от 01.01.2021г. до 28.02.2023г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 680,65лв., каквато сума е била присъдена в заповедното
производство. Ответниците са извършили плащания след образуване на
делото и при отчитането им за погасяване на главницата, както е сторил
кредитора, непогасено остава задължение в размер на 295,16лв., за каквато
сума е изменена цената на иска.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 74,77лв.
за процесния период от 02.03.2021г. до 05.04.2023г.
5
Отговорността на ответниците е солидарна, съобразно правилото на
чл.32, ал.2 от СК.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искови претенции са
изцяло основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. или общо 125лв. Всички тези разноски са изцяло дължими от
ответниците и следва да се присъдят в тяхна обща тежест.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Д. П. Л. с ЕГН ********** и К. Л. Л. с ЕГН *** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
“***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 295,16лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.01.2021г до 28.02.2023г. и сумата от 74,77 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2021г. до 05.04.2023г.,
които представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед *** по
ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
20.04.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. П. Л. с ЕГН **********
и К. Л. Л. с ЕГН *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, при условия на разделност по равни части, сумата
от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
6
сумата от 125лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7